Философия
Вход / Регистрация

2012/4, стр. 345 - 352

ОБРАЗОВАНИЕТО СРЕЩУ СУБКУЛТУРАТА?

Резюме:

Ключови думи:

През 1984 година Лорейн Леблан била изхвърлена от своята гимназия в Монреал, Канада. Тя била с пънкарски гребен и според заместник-директора това притеснявало другите ученици. „Ако не бях изхвърлена от гимназия Розмер, вероятно днес щях да съм проектант или дори архитект или строителен инженер“ – казва Лорейн (Leblanc, p.1–2). В крайна сметка тя завършва университет и защитава дисертация.

По същото време в тоталитарна България с пълна сила действа Заповед 30, поставила си благородната цел да дисциплинира учениците. Тя ограничава свободата им да прекарват свободното си време (има вечерен час), свободата им на обличане (униформите са задължителни и извън училище) и свободата им на самоизява – доколкото определя цялостния външен вид (момчетата следва да са „прилично подстригани“, момичетата – с прибрани коси и без грим). Наказaнията варират от „намаляване на поведението“ до изключване от училище.

Паралелът тук се прави не за да се посочи, че и западът е недемократичен. А защото става дума за реакция към определено явление – членството в субкултура. Най-често то определя нестандартен външен вид и поведение. Да уточним, че в случая с Лорейн Льоблан субкултурата се нарича пънк.

От самото си възникване в първите десетилетия на миналия век терминът „субкултура“ не е ясно определен. Това с особена сила важи през последните десетилетия.

Какво е субкултура? „Терминът „субкултура“ се отнася до културните различия на различни слоеве от населението. Субкултурите имат за база расови, професионални, регионални, дори кулинарни различия. Сами по себе си те представляват относително свързани културнисистемии могат дасе разглеждат като светове в нашата национална култура“, казват Комаровски и Сарджънт (Komarowsky Mirra and S. S. Sargent, p. 143).

Близко до тяхното стои определението на социолозите Кимбъл Йънг и Мак Реймънд (Young and Raymond, р. 49): „Субкултури се наричат споделени и възприети норми на поведение, които са специфични за дадена група или категория. Обществото се състои от определен брой подгрупи, всяка от които има свои собствени начини на мислене и действие. Тези културив рамките на националната ни култура се наричат субкултури“.

Понятието „субкултура“ се използва най-вече, за да се изразят нормативните аспекти на поведение, което се различава от някои по-общи стандарти. „Субкултурата“ като понятие се използва за обозначаване на различни неща, все пак като „субкултурни“ следва да се разглеждат нормативни системи на групи – по-малки от обществото, за да се покаже как тези групи се различават по език, ценности, религия и начин на живот от „голямото общество“, от което те са част. Това са найчесто етническите групи. Други социолози до такава степен раздробяват културните подсистеми, че катоДейвид Рийзмън говорят за субкултура на антрополозите или субкултура на факултетите. Изброените по-горе случаи се отличават от другия вид употреба на понятието, а именно, когато става дума за норми, които се раждат специфично в ситуации на фрустрация или конфликт на групата с по-широкото общество. Например раждащите се норми напрестъпната банда или стандартите на младежката възрастова група често се обявяват за „субкултурни“.

Много автори говорят за културно или субкултурно равнище на младежкото поведение с оглед на основното за структурния функционализъм (Т. Парсънс) понятие „роля“.

За културно равнище може да се приеме това, което е в съответствие с определената за младежта роля. Няма нужда да се въвеждат други понятия освен „роля“, за да се обозначат норми, възприети и от младите, и от възрастните, като присъщи за младежката възраст. На субкултурно равнище се диференцират норми, определена ценностна система, възприета от младежката възрастова група, която не се включва в ролята на младежта. Една част от тези норми са непознати за възрастните, а други влизат в конфликт с техните стандарти (Yinger).

Тези определения са стари. Но в съвременната теория за субкултурите те ту се отричат, ту се съживяват. Постмодерното направление търси същността на субкултурите в консумативни практики и поради тазипричина дори отрича термина (Shane; Hesmondhalgh; Muggleton 2000; Muggleton 2003; Bennett and Kahn-Harris; Bennett 2003; Hodkinson and Deicke).

Тук важни са две неща. На първо място, независимо дали става дума за изследванияот времетонаЧикагскатасоциологическашкола, илизапостмодернизъм, всички изследователи говорят за субкултури, а не за субкултура. Те могат да се разминават във времето (тедс, модс, хипи, пънк), могат да съсъществуват в един и същи период (битници и хипи; хипи и пънк), но се различават по ценности, философия, стил.

На второ място, следва да си зададем въпроса: защо човек става член на субкултура? Отговорът на този въпрос изяснява и същността на субкултурите.

Младите хора се включват в субкултура, тъй като изпадат в състояние на когнитивен дисонанс (Фестингер). Това е състояние, при което в съзнанието на индивида сесблъскватпротиворечиви знания, убежденияи поведенчески установки1)относно даден обект или явление. Така, когато от деца в главите на младите хора пропагандата и учебната програма набиват, че социализмът е най-справедливият строй и че дава най-пълна възможност за изява на индивидуалните способности, реалността неминуемо ще доведе до когнитивен дисонанс. Съгласно теорията за когнитивния дисонанс на логически противоречивите знания за един и същи предмет се приписва статусът на мотивация, която трябва да обезпечи отстраняването на възникналото при сблъсъка с противоречията чувство на дискомфорт. Това се постига за сметка на изменения в съществуващите знания или социални установки. Така присъединяването към една или няколко субкултури се дължиименно на тези изменения относно обществото. Прието е да се счита, че съществува комплекс от знания за обектите и хората, наречен когнитивна система, която може да бъде с различна степен на сложност, съгласуваност и свързаност. При това сложността на когнитивната система зависи от количеството и разнообразието на включените внея знания. Няколко уточнения: когнитивната система представлява системата от убежденията на човек, възникнала в съзнанието му в резултат на неговия характер (затова и не всички младежи изпитват когнитивен дисонанс и не всички се включват в субкултури), възпитание, обучение, наблюдение и разсъждение за окръжаващия го свят2). Въз основа на тази система човек си поставя цели и приема решения за това, как да действа в една или друга ситуация. Фестингер задава следните постановки:

1. Възникването на дисонанс, пораждащ психологически дискомфорт, ще мотивира индивида да намали степента на дисонанс и по възможност да достигне консонанс.

2. В случай на възникване на дисонанс, освен стремеж към намаляването му индивидът активно ще избягва ситуации и информация, които могат да доведат до нарастването му (Фестингер, стр. 16).

Във връзка с когнитивния дисонанс може да посочим каквоказваПитър Бъргър за субкултурите.

Първо Бъргър говори за това, как обществото ни детерминира и ограничава. „Обществото е зидът на нашето пленничество в историята“(Бъргър, стр. 97). Той обаче уточнява, че въпреки това човек притежава възможности за свобода – като се почне от ролевата дистанция, мине се през „социален саботаж“ и се стигне до създаване на субкултури. Всички те обаче се дължат на когнитивен дисонанс. Разминаването между системата от знания, която обществото налага, и личния опит неизбежно води до възникване на някоя от споменатите форми на съпротива или до трите едновременно.

Социалният саботаж, социалното разрушение биха могли да бъдат наречени „конструиране на непокорство“ (Бъргър, 136). Това обаче невинаги е възможно. Тогава: „Ако човек не може да трансформира или да саботира обществото, той може да се оттегли от него навътре в себе си. Самоизолацията е метод на съпротива срещу формите на социален контрол поне още от времето на Лао Дзъ и е превърната в теория на съпротивата от стоиците. Личността, която се оттегля от социалната сцена в религиозен, интелектуален или естетически свят собствено производство, разбира се, все още носи със себе си в това самоналожено заточеничество езика, идентичността и запаса от знания, които са й били първоначално предадени от обществото3). Въпреки това е възможно, макар често на висока психологическа цена, човек да изгради за себе си мисловен замък, в който всекидневните очаквания на обществото могат да бъдат почти напълно игнорирани. И когато човек постъпи така, интелектуалният характер на този замък е във все по-голяма степен оформян от него самия, а не толкова от идеологиите на заобикалящата социална система. Ако човек намери други, които да се присъединят към това начинание, то той създава в най-буквалния смисъл едно контраобщество, чиито отношения с другото, легитимното общество, могат да бъдат сведени до един дипломатичен минимум. Съответно в този случай психологическото бреме на подобна самоизолация може да бъде значително намалено... Такива контраобщества, конструирани на основата на отклоняващи се и дистанцирани определения, съществуват под формата на секти, култове, затворени кръгове или други групи, които социолозите наричат субкултури. Ако искаме да наблегнемвърху нормативната и познавателната обособеност на подобни групи, терминът субсветове би бил още по-подходящ. Субсветът съществувакатоостров от девиантнизначенияв моретонасъответнотообщество... Ексцентрична религиозност, подмолна политика, неконвенционална сексуалност, незаконни удоволствия – всяко едно от изброените може да бъде основа за изграждане на субсвят, внимателно защитен от въздействията както на физическите, така и на идеологическите форми на контрол на по-широкото общество. Така един модерен американски град може да съдържа собствени нелегални светове, добре скрити от публичния поглед, светове на теософи, троцкисти, хомосексуалисти или наркомани, говорещи собствени езици и изграждащи чрез тях вселена, безкрайно отдалечена по значенията си от света на останалите им съграждани... Всъщност анонимността и свободата за движение на модерния градски живот многократно подпомагат изграждането на подобни нелегални светове (Бъргър, 137–138)“.

Привеждам тези разсъждения, провокиран от излязлата през 2000 г. в България „Младежката субкултура“ на Ивайло Тепавичаров. В известен смисъл тази книга е уникална. Може да се сравни единствено със Subculture: The Fragmentation of the Social на Крис Дженкс. Безспорно, книгата на Дженкс е по-добрата, но е изключително консервативна, доколкото говори както срещу съществуващия дискурс за субкултурите, така и срещусамите тях. За Дженкс те са не простофрагментиране на социалното, но и отдалечаване от едни ценности и норми, които всеки („Национално? глобално?“ е ироничният въпрос, който Кен Гелдър задава (Gelder) по един или друг начин трябва да споделя. На пръв поглед би могло да се предположи, че „фрагментирането“ е в смисъла, който влага Грановетер в прочутата статия „Съпротивлението на силните връзки“(Granovetter). Според Грановетер силните връзки спояват малките групи, правят ги силни и стабилни, но в същото време фрагментират голямото общество, което се крепи на по-слаби връзки. Грановетер предполага два основни вида социален капитал – bonding и bridging. Bonding, или обвързващ социален капитал, са връзките между близки хора със сходни социални характеристики – това може да са членове на едно семейство или връзките вътре в една обозримо малка общност, примерно, дадена субкултурна група, като тези, които представям; bridging социален капитал или „хвърляне на мостове“, са връзките между хора от различни общности, които обаче също в известна степен имат съпоставим статус. Когато говоря за връзките между хипари и пънкове или хипари и метъли, или разказвам за връзките и смесването между различни групи, събиращи се на „Кристал“ и Попа – това е типчен пример за bridging. Безспорно за всяка държава „хвърлянето на мостове“ е достатъчно важно, доколкото това хомогенизира обществото, за разлика от bonding, което според Грановетер го фрагментира. Уви, никъде в текста на Дженкс не се споменава името Грановетер и става дума за друг (описан по-горе) тип фрагментиране. Ако сравняваме текста на Тепавичаров с този на Дженкс, то е единствено поради споделяния от двамата консерватизъм. Още в заглавието на книгата на доц. Тепавичаров бие на очи една отдавна отреченатеза – за съществуването на една младежка субкултура. Но това е нонсенс! Това предполага, че младежта е тотална цялост, каквато тя очевидно не е и не може да бъде. Както видяхме погоре, нито ранните американски изследователи, нито британските неомарксисти, нито постмодернистите отричат различия, обусловени от редица фактори – от социални до етнически. Всички, без изключение, са единодушни, че не съществува такова нещо като „младежка субкултура“ (както впрочем и „младежка култура“). Всички говорят за субкултури. Но за един педагог, какъвто е доц. Тепавичаров, това няма значение, защото „за педагогическата дейност е нужнопредивсичко тя (младежката субкултура – бел. моя – Р. Л.) да бъде анализирана, да се проучат механизмите на нейното функциониране и разпространение. Само на тази основа могат да се намерят адекватни педагогически средства, с които да се противодейства“. Съществено е, че дори педагогическите препратки в книгата в по-голямата си част са отпреди 1989 г. В това не би имало нищо лошо, но средтази литература текстовете засубкултурите са само няколко, от 60-те години и са от онези, които разглеждат участието в субкултурите като девиантност. Разбира се, след като „младежката субкултура“ е девиантност (все пак не е делинквентност!), то на нея следва да се противодейства – засега слава Богу! – само с педагогически методи.

На първо място следва да кажем, че субкултурите отдавна са изследвани от образователна гледна точка. (Друг е въпросът, че точно тази литература липсва в книгата на Тепавичаров). Особено много им се обръща внимание в т. нар. „критическа педагогика“ – направление, създадено от Пауло Фрейри, Анри Жиру и др. Според определението на Жиру (Giroux) „критическата педагогика е „образователно движение, водено от страст и принципи, което да помогне на учениците да развият съзнание за свобода, умение да разпознават авторитарни тенденции и способност за свързване на знанието с властта и предприемането на конструктивни действия“. Взаимодействието между училището и субкултурите може да се открие и в други текстове на направлението (Daspit and Weaver; Leonard).

Това е особено важно, като се имат предвид проблемите, възникващи пред съвременното стандартизирано образование не само в България (Гатоу, Панчев, Петров).

Втозислучайнай-важното е, чечленуванетонамладите хорав субкултураможе да се използва за целите на образованието, да се хване потенциалът на субкултурата да бъде „творческа сила“ (Scott-Myhre).

Тук бих си позволил и един метафоричен аргумент.

След края на Втората световна война много хора си задават въпроса как е възможно гражданите на една от най-развитите в културно отношение европейски страни като Германия да участват доброволно в престъпленията на нацисткия режим. Серия от експерименти в социалната психология дават плашещи резултати за хората като цяло, а не просто за гражданите на тоталитарните общества. Още в първите години след войната, през 1951 година професорът от Суортмор Колидж Соломон Аш провежда експеримент, който измерва нивата на конформизъм и опитно доказва, че озовал се в малцинство, човек е склонен да се нагоди и да приеме мнението на мнозинството, дориако то противоречи на убежденията му и истината. Точно десет години по-късно докторантът на Аш Стенли Милгрем в един световноизвестен експеримент доказва, че у човека е вродена склонността да се подчинява на авторитети, особено ако бъде освободен от отговорност, по-точно – ако авторитетът (висшестоящият, началникът) поеме тази отговорност. В конкретния експеримент мнозинството от изследваните доброволци охотно причиняват страдание на други хора, след като водещият на експеримента им е обяснил, че Йейлският университет поема цялата отговорност. По-късно Милгрем повтаря експеримента, като съзнателно скрива участиетона Университета, но въпреки това отново авторитетът на учения сякаш хипнотизира участниците и те отиват далеч в скалата на причиняване на болка. Същността на експеримента се състои в следното: доброволецът, който се подлага на експеримента, е „учител“; един актьор, асистент на Милгрем играе „ученик“. Той е вързан на стол и към тялото му са прикрепени проводници. „Учителят“ задава въпросиот единсписък и за всекигрешен отговор нанася на ученикатоков удар, като при всеки следващ грешен отговор увеличававолтажа. На „учителя“ ясно е обяснено кой волтаж каква болка причинява и на каква опасност подлага „ученика“. За изненада на Милгрем над 65% от доброволците, участващи в експеримента, достигнали до над 300 волта, при положение че предварителните очаквания на психолози и социолози не надхвърлят пет процента (Хок, Blass, Milgram). И двата експеримента не са провеждани в социалистически страни. Сега вече е късно да се правят4).

Склонен съм да допусна, че нивата на конформност и на готовност за подчинение в училище биха били много по-ниски за членовете на дадена субкултура, отколкото сред мнозинството ученици.

Зависи само какво искаме – да възпитаваме хора с критичен, творчески поглед към света или такива, които не знаят за какво служи свободата.

БЕЛЕЖКИ

1. В западната литература е прието вместо термина „установка“ да се употребява терминът „атитюд“ (attitude). Установка е не съвсем точното съответствие на атитюд, въведено от съвесткия психолог Узнадзе, който разработва теорията за установките. Тук употребявам този термин, тъй като цитирам руското издание на книгата на Фестингер.

2. Според теорията на Алберт Бандура всяко научаване е социално (Бандура).

ЛИТЕРАТУРА

Бандура, Альберт. Теория социального научения, Санкт-Петербург, Евразия, 2000.

Бъргър, Питър. Покана за социология, София, ЛиК, 1999.

Гатоу, Джон. „Затъпяване“, София, Изд. „Изток–Запад“, 2010.

Панчев, Стоян, „Провалътнапубличнотообразование“, http://www.librev.com/ index.php/--/1859-2012-11-27-10-19-42, последно посещение 01.12.2012.

Петров, Румен. „Пропускаме ли нещо“?, http://www.librev.com/index. php/--/1321-2011-08-16-06-19-41, последно посещение 01.12.2012.

Тепавичаров, Ивайло. „Младежката субкултура“, София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2000 г.

Фестингер, Леон. „Теория когнитивного диссонанса“, Санкт-Петербург, Ювента“, 1999 г.

Хок, Роджър. „Секреты выдающихся экспериментов. 40 исследований, которые потрясли психологию“, Москва, „Олма-Пресс“, 2003.

Bennett, Andy and Kahn-Harris, K. After Subculture, Basingstoke, U.K.: Palgrave 2004.

Bennett, Andy, and all. Researching Youth, Palgrave Macmillan 2003.

Blackman Shane. „Youth Subcultural Theory: A Critical Concept, its Origins and Politics, from the Chicago School to Postmodernism“, Journal of Youth Studies. Vol.8, No.1, March 2005.

Blass, Thomas, „Obedience to Authority: Current Perspectives On the Milgram Paradigm“, Lawrence Erlbaum Associates, Inc., 2000

Daspit, Toby and John A.Weaver, eds. Popular culture and critical pedagogy: reading, constructing, connecting, Taylor & Francis e-Library, 2005.

Gelder, Ken, Subcultures: Cultural histories and social practice, Routledge, 2007, p. 32.

Giroux, H. (October 27, 2010) „Lessons From Paulo Freire“, Chronicle of Higher Education. Retrieved 10/20/10.

Granovetter, Mark S. The Strength of Weak Ties, in: The American Journal of Sociology, Vol. 78, No. 6. (May, 1973), pp. 1360–1380.

Hesmondhalgh, David. Subcultures, Scenes or Tribes? None of the Above, in: Journal of Youth Studies, Vol. 8, No. 1, March 2005.

Hodkinson, Paul and Wolfgang Deicke, eds. Youth Cultures Scenes, Subcultures and Tribes, Routledge, 2007.

Jenks, Chris. Subculture: The Fragmentation of the Social, London, SAGE Publications, 2005.

Komarowsky Mirra and S. S. Sargent. Research into Subcultural infl uences upon personallity. In: S. S. Sargent and M. W. Smith editors. Culture and personality, New York, The Viking Fund, 1949.

Leblanc, Lauraine. Pretty in Punk: Girls’ Gender Resistance in a Boys’ Subculture, New Brunswick: Rutgers University Press, 1999.

Leonard, Judith. How to integrate negative youth subcultures into secondary classroom practice using critical pedagogy, Masters thesis, Concordia University, 1988.

Milgram, Stanley. Tavistock Publications Ltd, 1974.

Muggleton, David and Rupert Weinzierl eds. The post-subculture reader, Berg Publishers, 2003.

Muggleton, David. Inside Subculture: The Postmodern Meaning of Style, Berg, 2000.

Skott-Myhre, Hans Arthur. Youth and subculture as creative force: creating new spaces for radical youth work. – Canada: University of Toronto Press, 2008.

Yinger, M. Subculture and contraculture, American sociological review, October, 1960.

Young, Kimball and Raymond, Mack. In: Sociology and Social life, N. York, American book, 1959.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.