Философия
Вход / Регистрация

2018/3, стр. 326 - 329

32-РИ МЕЖДУНАРОДЕН ХЕГЕЛОВ КОНГРЕС – „ХЕГЕЛОВАТА ЕНЦИКЛОПЕДИЧНА СИСТЕМА И НЕЙНОТО НАСЛЕДСТВО“

Силвия Кръстева
E-mail: silvia_kristeva@swu.bg
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Michailov St.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: 32-рият Хегелов конгрес зададе една насока пред Хегеловите изследвания – поврата към систематичното мислене и системотворчеството. А в следването на тази насока се открои и най-основният въпрос: за „чистата философска наука“, за собствения регион на философското знание като метафизика. Мисленето в система, което Хегел ни завеща, е един от възможните пътища пред съвременните метафизически търсения, и то като „чисто мислене на абсолюта“ като цел на същинско философския метод.

Ключови думи: Hegel; 32nd Hegel Congress; contemporary metaphysics; pure absolute thinking; philosophical methodology

32-рият Хегелов конгрес на международното Хегелово общество се проведе от 5 – 8 юни в Тампере, втория по големина град във Финландия. Домакин на събитието бе Университетът на Тампере. Финландските колеги ни посрещнаха с отлична организация и сърдечно отношение.

Темата на конгреса бе инспирирана от 200-годишнината от публикуването на Хегеловата Енциклопедия на философските науки (1817). Тази тема предостави възможности за разискване на теоретичното построение и потенциал на Хегеловата философска система и така за представяне на резултатите от най-актуалните изследвания в хегелианството. Разбира се, основната тематична платформа беше системотворчеството и спецификата на философската методология на Хегел, специален акцент на конгреса бе представянето на „северното“ хегелианство, на рецепцията върху Хегеловата философия в Скандинавието и Русия. Интересно съпътстващо събитие беше премиерата на документалния филм (реж. Александър Рожков), посветен на живота и делото на Евалд Илиенков – първия изследовател на Хегел в Съветска Русия.

Ще набележа едни от най-интересните и открояващи се тенденции, някои от които са и нови теми в Хегеловите изследвания. В своя пленарен доклад на тема „Thinking in the Form of an Encyclopedia. The Challenge of Hegel’s Dialectic“ проф. Angelica Nuzzo (CUNI, USA) представи обширен преглед и концептуализация на „диалектическото мислене“ на Хегел, което трябва да построи „тоталността на философията“. Проф. Нуцо изведе мисловния процес при Хегел, разгърнал се в трите фундаментални и обширни области на логиката, природата и духа, както и обобщи характеристиките на една „енциклопедична форма“ на „обективното мислене“, което е и абсолютното, тоталното мислене, отложено в мрежа от категории. Бе изказана великолепната идея за специфичната топология на Хегеловата категориална конструкция: как всяка една категория има свой топологичен индекс, който отмерва нейното място в общия ход на диалектическия метод през собствените региони на философските науки.

Тъкмо специфичният проект на Хегел за система на философските науки бе разгледан от проф. Emmanuel Renault (Nanterre) в доклада му „Philosophy and Experience. A Significant Difference between the First and the Last Versions of Hegel’s Encyclopedia“, детайлно сравнявайки разликите в т.нар. Хайделбергска и Берлинска Енциклопедия по отношение дефинирането на опита и научното знание. Проф. Рено изказа хипотезата за отчетливата разлика между двете версии в полза на преосмислянето от Хегел на значимостта на опита за научното знание. Но това повдига и важния въпрос: за разграничението на типовете научност и оттук – за собствения характер и елементи на „чистата философска наука“ в един „всеобщ модел на систематично извеждане на универсалното знание“.

Несъмнено, достигайки до собствения и най-висш пласт на философското знание, трябва да поставим въпроса за метафизиката, за първата философия. Това коментира проф. James Kreines (Claremont McKenna, USA) в своя провокативен доклад „Metaphysical Definitions of God and Absolute Idealism as Unifying Hegel’s System“. Проф. Крейнс директно изведе възможността на една „абсолютна философия“, като „чисто мислене на Абсолюта“ в неговото поставяне като резултат на философския метод. Това е и ясна заявка за съвременния обрат към метафизическата проблематика и към дебата за статута на философията като „първа наука“.

Проф. Paul Redding (Sydney) направи анализ на логическите форми в субективната логика на Хегел, предлагайки реконструкция на тези форми чрез „идеята за кръга“: „Putting the Cycle Back into Hegel’s Encyclopedia“. Той посочи системата на Шелинг и идеите на Лайбниц, Готфрид Плоке и Ламберт, като извори на конструкциите на „логическия кръг“ и на триединната типология на понятието. Видовете съждения при Хегел бяха реконструирани като кръгови схеми с начало поставянето на абстрактно общото и единичното и извод в „конкретно общото“ в един „кръг на определянето“.

Актуалните логически резултати бяха водещи в представянето на българските изследователи на 32-рия Хегелов конгрес. Доц. д-р Георги Донев от Югозападния университет „Неофит Рилски“ представи своя доклад на тема „Логическият генезис на феномена във Феноменология на духа на Хегел“. Тезата на доклада е да обоснове логическия генезис на феномена и системата на феномените като феноменология. Съществуването е еквивалентно на феноменологията и се определя от чистото битие. Битието е еквивалентно на мисленето на разума. В този смисъл, езикът на Битието е априорен логически език, който определя възникването на обекта в структурата на логическия език на съзнанието във формата на логически субект. Феноменът е логическият субект в езика на съзнанието. Езикът на Битието определя априори логическото място на феномена в структурата на езика на съзнанието. Феноменът е обектът на мисленето на съзнанието, който има априорно логическо място, определено от чистото мислене. Ето защо феноменологизираната форма на съзнанието може да бъде разбрана като топология на чистото мислене. Топологията на разума е априори непротиворечива и експлицира универсалната логическа синтеза на феномените на съзнанието.

Тема на доклада на гл. ас. д-р Силвия Кръстева от Югозападния университет бе „Телеологията в систематична форма“ – поставянето на телеологическата конструкция под философската методология на Хегеловото мислене. Хегел категорично посочва метафизическото построяване на телеологията в общото противостоене на две инстанции: субективното начало и „обективния свят“. Така се залага генерален модел на телеологическото мислене, който обаче може да се изследва и като чист модел на „обективното мислене“. Док ладът извежда логическата конструкция на трите силогизма, с които Хегел построява телеологията като цел и целево отношение. Обобщават се новите и ключови моменти в Хегеловото построение като излизане от традиционната тритерминна конструкция на Аристотеловия силогизъм и въвеждането на една нова позиция: „централността“ в общия ход от предпоставките към извода. В своята систематична форма телеологията е построена при Хегел вече като модерна метафизическа конструкция на обективното мислене.

32-рият Хегелов конгрес завърши със сърдечна покана към всички, които изследват Хегеловата философия, за участие в следващия, 33-ти конгрес, който ще се проведе от 22 – 26 юни 2020 г. във Варшава, Полша. Д-р Jakub Kloc-Konkolowicz (Warsaw) представи темата на предстоящия конгрес – „Хегел и свободата“. В своя пленарен доклад на тема „Staat als Ort der Solidarität. Wie der Hegelsche Staat das System der Atomistik überwinden kann“ д-р KlocKonkolowicz представи резултатите на изследователския интерес към Хегеловата Философия на духа и към социалните теми в Хегеловата философска система и така предустанови една великолепна тематична и по човешки ангажирана насока за следващия авторитетен научен форум на световните изследвания върху Хегеловата философия.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.