Философия
Вход / Регистрация

2017/3, стр. 339 - 344

ЛИШАВАНЕТО ОТ СВОБОДА В ГРАНИЦИТЕ И ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Резюме. В настоящото теоретично изследване са представени концептуалните виждания за психологическите механизми, чрез които режимът, социално-възпитателната работа и затворническата субкултура въздействат върху психичното функциониране на лишените от свобода.

Пенитенциарната институция обезпечава конструктивни и деструктивни трансформации на съзнателните пластове в безсъзнателни, както и обратния процес.

Keywords: consciousness; unconscious; regime; social-educational work; prison subculture; penitentiary institution

Наказанието лишаване от свобода е сложен, комплексен, институционален феномен, чрез който се оказва сериозно въздействие върху съзнанието и несъзнателните пластове на лишения от свобода. В този контекст водеща роля имат режимите за пенитенциарно третиране, осъществяната социално-възпитателна работа и функциониращата затворническа субкултура (Madzharov, 2016).

В настоящото теоретично изследване ще предложим някои концептуални виждания, представящи психологическите механизми на въздействие на режима, социално-възпитателната работа и затворническата субкултура върху съзнанието и несъзнателното психично функциониране на осъдените и възможните преходи между тях.

Голяма част от режимните въздействия рационално не се приемат от лишените от свобода, но привидно се спазват поради страх от евентуални санкции. Следователно забраните, съдържащи се в различните видове режими (лек, общ, строг, усилено строг), реално оказват влияние и в голяма степен неосъзнато определят поведението на лишените от свобода. Съдържащите се в режимите на третиране изисквания предизвикват амбивалетни преживявания, голяма част от които остават отвъд границите на съзнанието и същевременно обуславят много от просоциалните и деструктивните поведенчески актове по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Режимните ограничения, пораждащи изолацията, засилват интензивността на ожесточеността, озлобеността и враждебността, които блокират съзнателната перцепция и рефлексия и усилват фиксацията върху собствените чувства, самоизолацията, деперсонализацията, ирационалните преживявания (Madzharov, 2016; Dmitriev, & Kazak, 2007; Pastushenya, 2016).

Разнообразните режимни ограничения, на които са подложени лишените от свобода от различни категории пенитенциарни заведения, предизвикват у тях много неудовлетвореност, от която те се спасяват в своите фантазии, неограничавани от Свръхаза (Nikolova, 2006). Може да се твърди, че при рецидивистите и доживотно осъдените (Madzharov, 1997; Madzharov, 2006) е налице регидна нетърпимост към неудоволствието и натрапчиво фиксиране върху бягството от реалността (Nikolova, 2006). При възникване на неприятен проблем, какъвто пенитенциарното ежедневие често предлага, те бягат в своя въображаем, иреален свят, в който присъства удоволствието, макар подобен защитен механизъм на отричане да е твърде примитивен за възрастните индивиди (Nikolova, 2006; Madzharov, 1997). Фактически лишените от свобода се стараят да не рефлексират нещата, да остават в света на недиференцираните преживявания на удоволствия, за да не изпитват страдания и дискомфорт от заобикалящата ги реалност. По този начин поддържат психическото си здраве, без да усъвършенстват Свръхаза си, и тяхното съзнание не се разширява за сметка на градивното рефлексиране на нови пластове от незсъзнателното под влияние на режимното третиране.

Защитните механизми на рецидивистите, търпящи многобройни присъди за извършването на насилствени престъпления против личността, се характеризират с примитивност и липса на въображение (Nikolova, 2006), но те едновременно с това се отличават с устойчивост и интензивно действие (Madzharov, 2006). Благодарение на тях те бягат активно от осъзнаване на реалността и трайно пребивават в свой несъзнаван свят на приятните преживявания, тъй като за разлика от другите осъдени те трябва да търпят не само неудобствата, произтичащи от режимните ограничения, но и негативното отношение на другите лишени от свобода от затворническите субкултурални общности.

Монотонията в местата за лишаване от свобода, която е съществен елемент от цялостното третиране на осъдения, поражда стесняване на неговото съзнание чрез потискането на миналите преживявания, фиксация върху тесния времеви хоризонт на настоящето и обезсмисляне на плановете за бъдещето. Постепенно стимулите в настоящето губят своята активираща роля и съзнанието допълнително се редуцира, тъй като дейностите са малко и имат повтарящ се и стереотипен характер. Това намалява границите на съзнанието на лишения от свобода и има полезен ефект, тъй като по този начин той се дистанцира от криминалното си минало и навици. От друга страна, би било погрешно да считаме, че то въобще изчезва. То преминава в сферата на безсъзнателното и оттам дирижира редица ежедневни избори на осъдения, които отново са свързани с различни криминални прояви.

Лишеното от стимулиране съзнание би трябвало да се обърне към несъзнателните пластове и да започне да ги преработва и рефлексира. Действително, този процес се наблюдава при отделни лишени от свобода (Foucault, 1998) с по-високо ниво на интелигентност от средите на организираната, икономическата престъпност или осъдени за участие в терористични акции.

Голяма част от търпящите присъди за извършване на традиционни криминални престъпления реагират на стесняването на границите на съзнанието чрез компенсаторно интензифициране на стимулацията чрез непрекъснато гледане на телевизия, хазарт, общуване, участие в далавери, покупко-продажби и включване на конспиративни мрежи на лихварство и разпространение на наркотици. Така те преодоляват основния ефект от режимната изолация – монотонията, чрез непрекъснато интензивно самостимулиране, блокирайки възможностите за рефлексия на текущите впечатления, които са загубили актуалност и се изтласкват извън границите на съзнанието, за да не пречат на потока от нови. Така вниманието върху нищо не се фокусира и няма обект на размисъл. Това е своеобразно инфантилно съществуване на принципа „сега и тук“, което се генерализира. При него ролята на съзнанието се свежда до текуща перцепция и по същество отново се стесняват границите му.

Страданията, предизвикани от режимните ограничения, обострят базовите инстинкти, свързани със самосъхранението, и поведението на осъдения става импулсивно, слабо рефлексивно и подчинено в значителна степен на първичните и слабо осъзнавани влечения.

Част от пенитенциаристите, които са привърженици на модела за справедливостта, базиран върху класическата теория на Ч. Бекария и Дж. Ховард, и на психогенния модел, (Dmitriev, & Kazak, 2007) защитават вижданията, че общообразователното обучение, професионалната подготовка, психологическото консултиране и груповата терапия трябва да се осъществяват само на доброволна основа. Подобна гледна точка може да се дискутира, тъй като при недоброволно участие в различните възпитателно-терапевтични форми те оказват въздействие и на несъзнателно ниво, предизвикват различни вътрешни дисонанси, които инициират съзнателните процеси на рефлексия и саморефлексия. Самото присъствие в учебни часове, на индивидуални консултативни срещи и на групови сеанси трябва да бъде оправдано, поради което на безсъзнателно, а впоследствие и на съзнателно ниво настъпват съответните емоционални и когнитивни трансформации.

Съзнателно заявеното и поддържано негативно отношение за участие в различни възпитателни мероприятия на пенитенциарното заведение може да бъде променено поради наличието на различни несъзнателни мотиви и нагласи, свързани със стремеж за приемане, одобрение, самореализация и самоутвърждаване. Самите възпитателно-терапевтични интервенции, реализирани от пенитенциарните психолози, съдържат множество компоненти, оказващи въздействие върху несъзнателните пластове на психиката на лишения от свобода, без това да се рефлексира от самите тях.

Защитите на осъдения удържат обезценяващите стимули в рамките на несъзнателното и не допускат проникването им в съзнанието, за да блокират прекомерното повишаване на тревогата и съхраняването на чувството на личната ценност (Madolev, 2007). По такъв начин лишеният от свобода губи преживяванията си за вина и саморазкаяние, а и самата затворническа субкултура активизира действието на персоналните му защити и тяхното постепенно превръщане в черти на характера му (Freud, 2000; Atanasov, 2002; Madolev, 2007). Парадоксално е, но в определени случаи самата възпитателна работа, както и нейното пълно отсъствие могат значително да стимулират повишения нарцисизъм, демонстративната арогантност и циничната склонност за обезценяване на другите хора, липсата на емпатия. В тази връзка, трябва да посочим и твърдението на Айзенк, според когото психоаналитичното лечение, приложено в пенитенциариите, не допринася за редуциране на престъпното поведение (Ayzenk, 2005).

Потапянето на лишения от свобода в затворническата субкултура по същество е безсъзнателно придобиване на нова идентичност, тъй като старата, предишната е излишна в новите условия или докосването до нея по различни поводи само предизвиква страдание, от което личността несъзнателно се дистанцира.

За да избегне противопоставянето на групата или общността, лишеният от свобода проявява краен конформизъм и с лекота възприема чужди ценности, мнения и позиции (Nikolova, 2006). По такъв начин той става нечувствителен към външната ситуация, която може фрапантно да влиза в противоречие (Madolev, 2007) със собствените му убеждения и ценности, но съхранява психическия си баланс. Това е парадоксално отричане на действителността чрез сливането с нея и отказа от собствената си автономност, за да се съхрани Азът от допълнителни напрежения и предизвикателства. На практика, става въпрос обаче за отказ от идентичност.

Самоизолацията е типичен защитен механизъм за лишените от свобода, които са изложени на ежедневното въздействие на режима, възпитателната дейност и затворническата субкултура. По време на изтърпяване на присъдите си те се научават умело да се самоизолират от другите осъдени, проявяват към тях апатия, безразличие, липса на емпатия и се затварят в свой измислен, но удобен и безопасен свят (Nikolova, 2006; Madzharov, 2016).

Реалностите на затворническата субкултура и общности, които са свързани с различни прояви на принудителното съжителство, предизвикват у много лишени от свобода дискомфорт и страдания. Те бягат несъзнателно от този тип преживявания в депресията, хомосексуалното общуване или отключват съзнанието си чрез употребата на алкохол, наркотици или техните заместители, които са в наличност в сътветното пенитенциарно заведение. Така се осъществява бягството от неприятната реалност и заместването ѝ с принципа на удоволствието. Дори лишаването от живот, при което се блокира инстинктът за самосъхранение, благоприятства този преход.

Институцията, осъществяваща лишаването от свобода, въздейства върху съзнанието и несъзнателното на осъдените. Тя създава различни предпоставки и условия за трансформация на съзнателните пластове в несъзнателни, както и обуславя и обратния процес. Само част от подобни модификации имат конструктивен характер и благоприятстват ресоциализацията на осъдените. Друга част е свързана с нарастване на ниската саморефлексия, с несъзнателното натрупване на негативни емоции, които слабо се осъзнават, но активно определят новите криминални избори.

Режимът поражда изолация, а изолацията води до самота. В самотата съзнанието започва да се разширява и обхваща пластове от несъзнателното, които са свързани с криминална активност. При това може да се стигне до пробуждане и угризения (Foucault, 1998), но това се получава при осъдени за първи път, намиращи са в откритите типове заведения. При лицата с повече криминален и пенитенциарен опит самотата предизвиква скука, ожесточение, враждебност и по-голяма омраза. Тя стеснява границите на съзнанието и прави индивида подвластен на деструктивни емоции, които слабо се рефлексират.

С всеобхватното присвояване и подчиняване на човека във всичките му проявления затворът (Foucault, 1998) съществено влияе върху границите на неговото съзнание и върху преработката на несъзнателните съдържания, кореспондиращи и с криминалните прояви.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Atanasov, N. (2002). Teorii za psihichnoto razvitie v psihoanalizata. Sofia: Marin Drinov. [Атанасов, Н. (2002). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Марин Дринов]

Ayzenk, H. & M. (2005). Nablyudenie na psihikata. Sofia: LIK. [Айзенк, Х. & M. (2005). Наблюдение на психиката, София: ЛИК]

Madzharov, E. (1997). Yuridicheska psihologiya. Sofia: Albatros. [Маджаров, Е. (1997). Юридическа психология. София: Албатрос]

Madzharov, E. (2006). Psihologichesko portretirane na pravonarushitelite. Sofia: Siela. [Маджаров, Е. (2006). Психологическо портретиране на правонарушителите. София: Сиела]

Madzharov, E. (2016). Penitentsiarna psihologiya. Sofia: Albatros. [Маджаров, Е. (2016). Пенитенциарна психология. София: Албатрос]

Madolev, V. (2007). Lichnostni cherti i lichna tsennost. Blagoevgrad: Neofit Rilski. [Мадолев, В. (2007). Личностни черти и лична ценност. Благоевград: Неофит Рилски]

Nikolova, V. (2006). Matritsata na nesaznavanoto. Sofia: Prof. Petko Venedikov. [Николова, В. (2006). Матрицата на несъзнаваното. София: Проф. Петко Венедиков]

Freud, A. (2000). Egoto i zashtitnite mehanizmi. Sofia: LIK. [Фройд, А. (2000). Егото и защитните механизми. София: ЛИК]

Foucault, M. (1998). Nadzor i nakazanie. Razhdaneto na zatvora. Sofia: “Sv. Kliment Ohridski”. [Фуко, М. (1998). Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: „Св. Климент Охридски“]

Dmitriev, Yu. A. & Kazak, B. B. (2007). Penitentsiarnaya psihologiya. Rostov n/D: Feniks. [Дмитриев, Ю. А. & Казак, Б. Б. (2007). Пенитенциарная психология. Ростов н/Д, Феникс]

Pastushenya, A. N. (2016). Ispravitelynaya psihologiya. Minsk: Akademiya MVD. [Пастушеня, А. Н. (2016). Исправительная психология.Минск: Академия МВД]

DEPRIVATION OF LIBERTY WITHIN AND BEYOND THE LIMITS OF CONSCIOUSNESS

Abstract. This theoretical study presents conceptual views on the psychological mechanisms through which the regime, the social-educational work and the prison subculture influence on the mental functioning of prisoners.

The penitentiary institution provides constructive and destructive transformations of the conscious layers into unconscious ones, as well as the reverse process.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.