2021/2, стр. 139 - 152

ОСНОВАНИЯТА НА НАУКАТА В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА РУСКИЯ УЧЕН ВЯЧЕСЛАВ СЕМЬОНОВИЧ СТЬОПИН

Резюме:

Ключови думи:

Резюме. Във фокуса на статията е философско-методологическа рефлексия на В.С. Стьопин върху три главни компонента на основанията на науката: идеали и норми на научните изследвания, научната картина на света и философските основания на науките. Всеки един от тях има, на свой ред, доста тъчно сложна вътрешна структура. Затова задачата на статията не се свежда до развитието на схващанията за посочените три „блока“ ос нования, което е задълбочено постигнато от редица автори, включи телно и от Стьопин, а главно доколко тези основания изразяват важ ни ценностни и целеви нагласи и измерения на науката.

Ключови думи: предпоставка; база; идеали и норми на научно изследване; научна картина на света; ценностни модели; социокултурни условия

Доскоро в редица философски публикации понятията „предпостав ка“ и „основание“ се използваха обикновено като синоними: твърде ние (понятие, идея, принцип и пр.), логически предшестващо друго твърдение (следствие), на което то е предпоставка или основание. Вярно е, че двете понятия са взаимосвързани и изглеждат като припокриващи се, тъй като се приема, че функционират като изходни предпоставки на научното (и на всякакво друго) познание. Според мен обаче те следва да се различават, доколкото към пред поставките се включват и стихийно съзряващи и натрупващи се „философеми“, които, както беше посочено по-напред, могат да се свързват с научното (и не само с него) познание и знание, присъствайки в тях като необходими компоненти. Но те не съвпадат с професионал но получаваните философски разработки, чрез които именно се пос тига философското обосноваване на едни или други науки. А такова обосноваване предполага постигнатото научно знание в определена степен вече да е изградено като система, която прави възможно теоретическото възхождане към неговите най-общи и логически необходи ми основания.

Размишления за началата на познанието са извършвани още в ан тичната гръцка философия и неизменно са съпровождали всички пос ледващи етапи на ставането, развитието и опитите за изясняване същността на науката. Но по-голямо внимание е отделяно на проблема за основанията на научното познание през XIX – XX век, явно стимулирано от развитието преди всичко на математиката и физиката – науките, достигнали най-висока степен на теоретическа система тизация и преживели дълбоки кризисни периоди и радикални (револю ционни) преобразувания на теоретическите основи. А самото понятие „основание“ дълго време се е разбирало като съвкупност от различни фактори, обуславящи съществуването и съдържанието на различни яв ления на битието или на познанието. За първи път И. Кант е внесъл съществено разграничение на реалното и логическото основание и съответстващите на тях видове обосновавания, пояснявайки така: „Аз преди всичко бях длъжен да проведа акуратно различие между основанието на истината и основанието на съществуването“ (Kant 1963, 28).

Проблемът за основанията на науката е изследван сравнително сполучливо и от М. Козлова, давайки им следната формулировка: „Под основания на науката е прието да се разбира съвкупността на изход ните идеи, понятия, принципи на една или друга област на знанието или на научното познание въобще“ (Kozlova 1979, 1З). С други думи казано, основанията представляват фундаментални в теоретически, логичес ки или философски смисъл концепции, върху които се изгражда даде на научна дисциплина. Считам това разбиране приемливо като „ра ботно“ и пристъпвам по-конкретно към основанията на науката в изследванията на известния руски философ Вячеслав Стьопин.

От 70-те години на XX век до ден-днешен Стьопин осъществява съществена аналитическа дейност по експликацията на генезиса, структурата и развитието на научно-теоретичното знание (по-точно на физиката), в контекста на което е разкрил и дълбочинни основа ния и предпоставки на научното познание (Styopin 1981a; 1987; 2000). Във фокуса на неговата философско-методологическа рефлексия са три главни компонента на основанията на науката: идеали и норми на научните изследвания, научната картина на света (HКС) и философските основания на науките. Разбира се, всеки един от тях има, на свой ред, доста тъчно сложна вътрешна структура. Затова тук задачата ми не се свежда до развитието на схващанията за посочените три „блока“ ос нования, което е задълбочено постигнато от редица автори, включи телно и от Стьопин, а главно доколко тези основания изразяват важ ни ценностни и целеви нагласи и измерения на науката. Последните са пряко свързани и отговарят на въпроси, като: за какво са необходими едни или други познавателни действия и търсения (ценностни регулативи), какъв тип „продукт“ (знание) трябва да бъде постиг нат в резултат на тяхното осъществяване (целеви нагласи) и с какви способи и средства може да се получи този „продукт“ (методологи чески регулативи)?

А. Идеали и норми на науката. Научното изследване, както и всяка друга дейност, се регулират с определени правила, норми, об разци и принципи, приети в науката на определен етап на нейното историческо развитие. В тяхната система са изразени едни или дру ги ценностни ориентации и цели на научната дейност, а също така и общи представи за начините и средствата за постигането на тези цели. Според Стьопин идеалите и нормите на изследователската дейност образуват три взаимосвързани групи: „1) идеали и норми за обяснения и описания; 2) идеали и норми за доказателства и обосно вавания; 3) идеали за построяване и организиране на знанията“ (Styopin 1981b). Това са главните форми на основанията, в които се реализират и функционират идеалите и нормите на научните изследвания. В тяхното съдържание Стьопин е открил няколко взаимосвързани равнища. На първото равнище са представени нормативните структури, общи за всякакво научно познание. Това е инвариантът, който конституира науката, отличавайки я от другите феномени на културата (изкуст во, всекидневно познание, религиозно и митологическо усвояване на света и др.). На всеки етап на историческото развитие това равни ще се конкретизира с исторически приходящи нагласи, присъщи на науката на съответната епоха. Например още през Античността науч ното знание е било отграничавано от мнението (doха), тъй като то е изисквало да бъде винаги обосновано и доказвано. В този смисъл, според Стьопин, в Античността в математиката ясно се проследява интенцията за изследване свойствата на числата и геометричните фигу ри, получавайки по такъв начин нови знания за тези обекти. По-къс но, в новоевропейската наука, този идеал вече се формулира в явен вид и се представя като фундаментална ценност, определяща страте гията на научното творчество. Системата на тези различни нагласи (представите за норми на обяснения, описания, доказателства, орга низация на знанията и т.н.) изразява стила на мислене, доминиращ в науката на съответния исторически етап на нейното развитие и об разуващ второто равнище на съдържанието на идеалите и нормите на изследвания.

Накрая – третото равнище, в което нагласите на второто равни ще се конкретизират съобразно спецификата на предметната област на една или друга наука: физика, химия, биология и др.

Очевидно е например, че съвременната биология не може да мине без идеята за еволюцията и съответно метода на историзма, който естествено присъства в нейните познавателни нагласи.

Физиката пък до неотдавна не прибягваше въобще към този метод. За нея е характерен принципът на възпроизводимост на експеримента, интерпретирайки неизменността на физическите закони като безспорен принцип. Физиците считаха, че без този принцип физиката не може да съществува. В нейното развитие обаче през последните десетилетия на XX век, в тясна връзка с космологията, постиженията на термодинамиката на неравновесните системи (концепцията на Иля Пригожин) и синергетиката, започнаха да навлизат еволюционните идеи, предизвиквайки радикални изменения на съществуващите досега дисциплинарни идеали и норми. Явно, това са първите стъпки за прилагане на еволюционния подход към анализа на физическите обекти.

В изследванията на Стьопин се доказва, че идеалите и нормите на науката в отделните епохи изследват различни обекти със съот ветни на тях методи. Затова още в едно от първите си изследвания той подчертава: „Идеалите и нормите на науката на всеки неин етап на развитие имат двояка детерминация. От една страна, те са де терминирани от особеностите на обектите, които усвоява науката на определен етап на нейното историческо развитие. От друга страна, те изразяват образа на познавателната дейност, изграждащ се в културата под влияние на практиката и обуславящ нейните типове духовно производство“ (Styopin 1981b, 23). Тук смятам за твърде важно да се подчертае, че образът на науката има винаги социокултурна обусловеност. Той се формира в науката, изпитвайки влиянието на домини ращите в основата на културата мирогледни нагласи и ценности.

В контекста на разглеждания проблем е необходимо да се спра на един от последните трудове на Стьопин, в кой то много по-ясно се открояват ценностните основания на идеалите и нормите на научните изследвания (Styopin 2000, 231 – 256). Еволюцията на неговите схващания за идеалите и нормите като съществена съставка на основанията на науката проличава от визирането на следните два „блока“: „а) собствено познавателни нагласи, които регулират про цеса на възпроизвеждане на обекта в различни форми на научни зна ния; б) социалните нормативи, които фиксират ролята на науката и нейната ценност за обществения живот на определен етап на истори ческото развитие, управляват процесите на комуникациите на изследователите, отношенията на научните съобщества между себе си и с обществото като цяло и т.н.“ (Styopin 2000, 231).

Видно е, че сегашното схващане на Стьопин за идеалите и норми те като форма на основания се различават от неговите първоначални трактовки. Тук двата аспекта на идеалите и нормите съответстват на техните форми на функциониране – като познавателна дейност и като социален институт.

В своето историческо развитие западната философия на науката е преминала през различни етапи на анализ на нормативните структу ри и основания на научната дейност: търсене на строго научен ме тод, водещ към постигане на желания идеал – истината; твърда демаркация между научното и извъннаучното знание; между науката и метафизиката и др. С течение на времето обаче се установило, че различните дисциплини имат свои особени норми, несводими към предварително изработени образци. Затова по-късно, през втората по ловина на XX век, представители на постпозитивизма (Т. Кун, Л. Лаудан, П. Файерабенд и др.), изследвайки ръста на научното зна ние в исторически контекст, достигнали до разбирането за историческата изменчивост на идеалите и нормите на науката, за наличие на конкуриращи се нормативни структури в една и съща епоха, към които по различен начин се отнасят учените при създаване на опре делени теории и оценка на емпирични факти. В резултат на тази еволюция на възгледите много представители на постпозитивистката философия на науката се отказват от методологическия фундаментализъм и редукционизма, приемайки тезата за плурализма по отношение на нормативните структури на науката, както и към метафизиката с иманентната ѝ прогностичност в научната познавателна дейност.

Според констатацията на У. Нютон-Смит в западната философия на науката могат да се посочат основно два подхода към разглежда ния проблем. Първият е ориентиран към построяване на рационални модели на промени в науката, включващи измененията на нейните пра вила и норми, с които се регулират изследванията (К. Попър, Л. Лаудан, М. Лакатош, Дж. Агаси, В. Нютон-Смит и др.). А вторият отстоява нерационални модели на ръста на знанията и измененията в нау ката (най-видни представители на този подход са П. Файерабенд, Т. Кун и др.) (Newton-Smit 1981).

Като признава първия подход за правилен като избор на научна рационалност в променливия контекст на регулативните правила и ценности, Стьопин същевременно посочва, че този подход не се от хвърля даже и от някои привърженици на втория (нерационалния) мо дел на ръста на знанието. Такъв е например Томас Кун, който, обоз начавайки ценностите в качеството на най-важна част на парадигмата, заедно с това е „поставил проблема как се изменят ценностите на науката в епохата на смяна на парадигмите“ (Styopin 2000, 235). Става въпрос по-точно за това, че след излизането на известната негова книга „Структура на научните революции“ разбирането на Кун еволюира, предприемайки опит за различаване на ценностите, които задават някаква обща стратегия на изследванията, а също и методо логическите правила, които конкретизират ценностите. Това разбира не той най-пълно изразява в една своя лекция, изнесена във Фурмановския университет през 1973 г. (Kuhn 1996).

Т. Кун счита, че идеалите на теоретическото знание съдържат следните черти в качеството на ценности: 1) точност на теориите; 2) разширяваща се област на приложение; 3) непротиворечивост: 4) плодотворност на теорията. Неговият историко-научен анализ показ ва, че ако тези стандартни критерии се разглеждат като твърди (безусловни) регулативни правила, то те могат да доведат до проти воречиви или неправилни изводи. Аргументацията на Кун е несъмне но убедителна: „Коперниканската система например не е била по-точна, отколкото системата на Птоломей, докато тя не е била ... коренно преосмислена от Кеплер“ (Kuhn 1996, 63). Разбира се, по друг критерий – например „простота“, тя превъзхожда Птоломеевата система, което означава, че учените могат различно да интерпрети рат тези ценности и да отдават по-голямо предпочитание на една в сравнение с друга. В тази връзка, Кун посочва, че исторически се е изменяло и самото разбиране на такива ценности, като „точност та“, разширяване „областта на приложение“ и др. „Точността, явявайки се като ценност – пише той, – с течение на времето все пове че и повече е акцентирала на количественото или числено съгласие, понякога в ущърб на качественото“ (Kuhn 1996, 77). Затова, анализи райки посочените и много други примери, В. Стьопин основателно подчертава: „По такъв начин, от Кун е било зафиксирано, че във всяка от определените от него ценности има вариабелно съдържание. И тъкмо това поставя проблема за инварианта, за устойчивото съ държание, което съответства на идеала на научността при цялата изменчивост на самите тези идеали“ (Styopin 2000, 236).

Освен това, съгласно Кун, ценностите, които отличават научно то изследване, функционират не като правила или критерии, опреде лящи избора, а като ценности, като общи стратегии, влияещи на из бора на теории. Тъкмо в това той вижда една от най-важните характеристики на науката, доколкото в нея непрекъснато става съединя ване на общите ценностни нагласи с конкретните норми и правила, които могат да се изменят в нейното историческо развитие. В края на краищата, Кун признава, че „неговият списък на ценности, насоч ващ избора в науката, е почти близък до тъждественост с традиционния списък на правила, диктуващ избора. Във всяка конкретна си туация, в която правилата, издигнат от философи, могат да наме рят приложение, моите ценности могат да функционират подобно с тези правила, осигуряващи същия този избор“ (Kuhn 1996, 74). Тъкмо в това Стьопин вижда и високо оценява близостта на Кун с рационал ния модел на промени в науката.

Освен посоченото дотук според мен Стьопин има и друг същес твен принос във философско-научните си изследвания, включително и по проблемите за предпоставките и основанията на науките, в експликациите на които прилага успешно антропологическия подход (Styopin 1992). „Процесът на пораждане на ново научно знание не може да бъде разкрит само в рамките на изучаване на „вътрешно-научните“ процеси на взаимодействия на теориите и опита – пише той, – без отчитане факторите на социокултурната обусловеност на науката. Тези фактори оказват въздействие на формирането на нови направления на научни изследвания, в голяма степен определят също придвижване то на нови научни идеи, преустройството на научните картини на света, изменението на идеалите на теоретическото обяснение, нормите и еталоните на обосноваността, доказателността и организацията, на знанията“ (Styopin 1992, 3). На свой ред, смяната на идеалите и основанията на науката, както и на НКС води на опреде лен етап и до изменение на типа на научната рационалност, която пък изразява същността на научните революции, периодизацията на които е също предложена от Стьопин.

Характеризирайки историческите типове рационалности, различни те типове предпоставки, идеали и основания на науката, Стьопин ос нователно посочва, че последните днес реално присъстват в науката, макар и в различна степен на осъзнатост или неосъзнатост. Напри мер през периода на класическия тип рационалност (от Новото време до началото на XX век), когато господстват нагласата на обекта и илюзията за възможността да се елиминира всичко, касаещо субекта, присъствието на мирогледните регулативи и ценностни нагласи не се осъзнава въобще. В голяма степен това положение се дължи на ши роко използваните тогава индуктивни методи на познание (индукция, аналогия, екстраполация), чрез които се въвеждат неявни предпоставки и основания. И обратно – на постнекласическия етап на разви тие на науката (започващ от 70-те години на XX век) целенасочено се отчита съотнасянето на изследваните сложни природно-социални обекти не само със средствата и операциите на дейността, но и с мирогледните ценностни нагласи и предпочитания, определящи в една или друга степен социокултурните фактори (Styopin 1992, 177 – 189; Styopin, Rozov & Gorokhov 1996, 291 – 306).

И така, идеалите и нормите на научните изследвания образуват една цялостна система с достатъчно сложна организация. За тази система А. Едингтон в своето време е предложил твърде остроумна аналогия (тя е използвана и от К. Попър), същността на която се свежда до следното: Едингтон е сравнявал теорията с мрежа, която науката „мята“ в света с цел да измъкне от него определен тип обекти. Модернизирайки донякъде тази аналогия и отчитайки, че те орията се изгражда в съответствие с приетите на определен исторически етап идеали и норми на науката, би било възможно да уподобим системата с такива идеали и норми на проекти за „мрежа“. Ка къв тип обекти ще попаднат в полето на изследванията, ще зависи от характера на „мрежата метод“, от размера на нейните отвори, тех ните конфигурации и т.н. (Styopin 1989, 65).

Б. Научна картина на света. Вторият блок основания на науката образува научната картина на света, за експликацията на която Стьопин е отделил широко място в своите многогодишни изследвания. Изследвайки проблема за научната картина на света, Ангел Стефа нов основателно е отбелязал, че B.C. Стьопин „представя най-за вършена и най-обоснована концепция за характера на н.к.с. и ней ното отношение към научната теория“ (Stefanov 2005, 34). Много точно казано, тъй като това се потвърждава от по-нови те монографични и други изследвания на Стьопин (Styopin, Kuznetshova 1994; Styopin 2000).

Научната картина на света се изгражда в резултат на синтез на знанията, получени в различните науки, съдържащи общи представи за света и изработвани на съответни етапи на тяхното историческо развитие. В този вид тя се нарича обща научна картина на света, включваща представи както за природата, така и за обществения жи вот. А аспектът на общата картина на света, който съответства са мо на представи за структурата и развитието на природата, е прие то да се нарича естественонаучна картина на света.

Според Стьопин понятието „картина на света“ се използва не само за обозначаване на определен мироглед, но и в по-тесен сми съл – тогава, когато се подхожда към научни онтологии, т.е. таки ва представи за света, които се явяват като особен тип научно теоретично знание. При това, самото понятие „картина на света“ не възниква изведнъж, а на определен исторически етап в развитието на философско-методологическата рефлексия над научната дейност, когато възниква възможност за фиксиране в качеството на особен компонент на науката на интегративна система от представи (като „схеми-образи“), получавани от различни области на научни изслед вания, която впоследствие получава название научна картина на света (НКС) (Styopin 2000, 192).

Синтезът на знанията, получавани в различни науки, представлява действително сложен творчески процес. Защото е свързан с от криване на основните системно-структурни характеристики на всяка наука във формата на цялостна картина на изследваната от тях реалност. Тъкмо този аспект на знанията често се нарича специална (локална) научна картина на света. Видно е, че тук терминът „свят“ се прилага в особен смисъл, означаващ не света, като цяло, а този на всяка (отделно взета) наука, т.е. определен фрагмент или аспект на изучаваната реалност. Именно в този смисъл се говори за „свят на физиката“, „биологичен свят“ и т.н.

Изследванията на Стьопин показват, че обобщена характеристика на предмета на изследване се включва в картината на реалността посредством следните представи: „1) за фундаментални обекти, от които се полага построяването на всички други обекти, изучавани от съответните науки; 2) за типологиите на изучаваните обекти; 3) за общите закономерности на техните взаимодействия; 4) за пространствено-времевата структура на реалността“ (Styopin 2000, 219). Всич ки тези представи могат да бъдат изразени в системата на онтологическите постулати, посредством които се експлицира картината на изследваната реалност и които се явяват като основание на научни те теории на съответните научни дисциплини. Например такива постулати, според които светът се състои от неделими атоми: техните взаимодействия се осъществяват като мигновено предаване силите по права линия; атомите и образуваните от тях тела се преместват в абсолютното пространство с течение на абсолютното време, описват картината на физическия свят, сложила се през втората полови на на XVII век и получила впоследствие название механична картина на света. А преходът от механическа към електродинамическа (последната четвърт на XIX век), а след това и към квантово-релативистка картина на физическата реалност (първата половина на XX век) се е съпровождал с изменения на онтологическите принципи на физиката. Особено радикален е бил преходът в периода на ставане то на квантово-релативистката физика (отхвърляне на принципите за неделимостта на атомите, съществуването на абсолютно пространство-време, на Лапласовия детерминизъм на физическите процеси).

Вярно е, че НКС се формира вътре в науките по пътя на обобще нията и синтеза на най-значимите техни постижения. Но тя не осигу рява само систематизиране на научни знания, т.е. няма затворен, вътрешнонаучен характер. Едновременно с това, тя функционира и като изследователска програма, която, опирайки се винаги и на философско-методологически принципи, целенасочва постановката на задачите на емпирическите и теоретическите търсения и избора на средства и методи за тяхното решаване. И още нещо, което в случая е особено важно: НКС взаимодейства не само в сферата на духовната култура, но и чрез опредметяване на научните знания в производ ството води до създаване на нови обекти и обогатяване на изкустве ната материална среда на човешкото обитаване.

НКС винаги е изпитвала влиянието на философските принципи и категории, но сами по себе си, последните не я заменят. По-скоро ценността на философските принципи е да насочват синтеза и обосноваването на получаваните в нея научни знания. Има основания НКС да се разглежда и като форма на теоретично знание (Styopin & Kuznetshova 1994, 25). На тази основа Стьопин е разкрил конкретно, че НКС също като фун даменталната научна теория е способна да изпълнява в познанието определени евристични функции (Styopin 1983). Обобщено казано, той от деля следните функции на HКС в научното познание: 1) тя осигурява обективацията на научните знания и тяхното включване в културата; 2) служи като форма за систематизация и синтез на знанията; 3) функционира като изследователска програма, осигурявайки ръста на научните знания; 4) изпълнява евристични функции. Разбира се, по посочените функции, както и за границите между НКС и фундаментал ната научна теория съществуват и други схващания, което показва, че дискусиите по тях продължават.

И така, изследванията на Стьопин формират убеждението, че във всяка специална област на науката (във всяка подсистема на разви ващото се знание) могат да се откроят многообразни форми на зна ния – емпирични факти, хипотези, теории от различен тип и степен на общност. Всички тези разнообразни видове знания се организират и синтезират в цялостност благодарение на основанията, на които те се опират. Тъкмо основанията обуславят стратегията на научното търсене и опосредстват включването на неговите резултати в култу рата на съответната епоха. Именно в процеса на формирането, преустройството и функционирането на основанията на науката най-ясно се откроява социокултурната и в частност ценностната размерност на научните знания. В този смисъл, може да се каже, че и научната картина на света, която се развива под непосредственото въздействие на новите фундаментални теории, от една страна, а от друга – изпитва върху себе си влиянието на господстващите ценности на кул турата, се изменя в процеса на историческата еволюция, оказвайки на тях активно обратно въздействие.

В. Философски основания на науката. По този компонент на осно ванията Стьопин разбира онези философски идеи и принципи, които обосновават идеалите и нормите на научното познание, а също и онтологическите постулати на научните теории, осигуряващи включване то на научното знание в културата на съответната епоха (Styopin 1985, 52).

Всяка нова идея, за да стане постулат на картината на света или принцип, изразяващ нов идеал и норматив на научното познание, трябва да премине през процедурата на философското обосноваване. Показателен в това отношение е примерът с Фарадей, който е раз крил в опитите си електрическите и магнитните силови линии и се е опитал на тази основа да въведе в НКС представата за електричес кото и магнитното поле, то той изведнъж се натъкнал на необходи мостта да обоснове тези идеи. Отначало е предполагал, че си лите се разпространяват в пространството с крайна скорост от точ ка към точка, което довело към представата за силите като същест вуващи извън техните материални източници (зарядите и източници те на магнетизма). Но това противоречало на принципа: силата винаги е свързана с материята. За да отстрани това противоречие, Фарадей разглежда полето на силата в качеството на особена материална среда. Философският принцип за неразделната връзка на мате рията и силата се явява тук основание за въвеждане в картината на света на постулата за съществуването на електрическото и магнитното поле, които имат такъв статус на материалности, както и ве ществото.

Във философските основания на науката влизат също и философските идеи и принципи, които осигуряват евристика на търсенето. Обикновено тези принципи целенасочват преустройството на норматив ните структури на науката и картината на реалността. Използваните в този процес философски идеи и принципи могат да се прилагат и за обосноваване на получаваните резултати – новите онтологии и новите представи за метода. Но съвпадението на философската евристика и философското обосноваване не се явява задължително. По някога може да се случи така, че в процеса на формиране на нови представи изследователят да използва едни философски идеи и прин ципи, а след това развитите от него представи получават друга философска интерпретация и така те получават признание и се включ ват в културата. По такъв начин философските основания на науката като хетерогенни допускат вариации на философски идеи и категориални смисли, приложими в изследователската дейност.

Философията разгръща и прогностични функции, които се явяват едно от най-важните условия за преустройството на философските ос нования на науката. Доколко тази функция засяга непосредствено дълбочинните основания и на културата, дотолкова всяка историчес ка епоха и всеки исторически сложил се тип общество задават своите граници на философското творчество и на генерирането в него категориални смисли. За науката обаче е по-важно не само съществуване то на определен спектър от философски идеи, принципи и нови категориални смисли, но и възможността по пътя на селективно заимстване на съответни категориални схеми, идеи, принципи и ценностни нагласи, да ги превръща в свои философски основания.

В изследванията си Стьопин отбелязва, че философските основа ния на науката не са тъждествени на общия масив на философското знание: философията притежава голямо изобилие на съдържания по от ношение на интересите на науката на всяка историческа епоха. Това изобилие се обяснява с факта, че философията не се явява рефлексия само над науката: тя е рефлексия над основанията на цялата култура. Философията осмисля и анализира не само научните или даже по-широко – познавателните аспекти на човешкото битие; тя се занимава и с проблемите за сми съла на живота, доброто и злото, човешките ценности и пр. (Styopin 1985, 53). При това, в току-що цитирания труд се твърди, че въпреки хетерогенността във философските основания на науката могат да се отделят и някои относително устойчиви структури. Във връзка с то ва в историята на естествознанието се определят три твърде общи типа такива структури, съответстващи на класическата, некласическата и съвременната некласическа наука. В други, много по-нови трудове Стьопин характеризи ра последния тип като постнекласическа (а на запад я наричат „постмодерна“) наука.

Като характеризира всеки един от тези етапи, авторът на цитираната работа отбелязва, че на първия от тях господства презумпци ята, пронизваща разнообразните философски принципи, приемани при обосноваването на научните знания за природата, за абсолютната суверенност на познаващия разум, който сякаш отстрани съзерцава света и разкрива истинската същност на предметите и явленията на природата. Предполагало се е, че обективността и предметността в познанието могат да се постигнат само тогава, когато от описанията и обясненията бъде изключено всичко, което се отнася до субекта и средствата на неговата познавателна дейност. (По такъв начин се е предполагало, че е възможно построяване на абсолютно обективна картина на природата.) На втория етап е настъпило осъзнаване на това, че е постижима само относително истинна картина на реалност та. Настъпил е отказ от наивния реализъм и праволинеен онтологизъм в познанието. Започнал да се осъзнава и фактът, че онтология та на теоретическите знания се определя не толкова от обектите на природата, но и от особеностите на метода и използваните сред ства на познавателната дейност. Допускала се е също истинността на различни конкретни описания на една и съща реалност, доколкото във всяко от тях се съдържа момент от обективноистинно знание. Третият етап се характеризира с разбирането, че исторически изменчива се явява не само онтологията на научното знание, не и самите идеали и норми на научното познание. Утвърждава се възгледът, че науката се намира в контекста на културата, че тя е неразривно свързана с културата, явявайки се нейна част. Във връзка с включване в полето на научно разглеждане на сложни човекосъразмерни системи се правят предположения за необходимостта от включване на аксиологически фактори в самия научноизследователски процес и не говите резултати (Styopin 1985, 54).

Преходът от един тип философски основания на науката към друг тип е винаги обусловен не само от вътрешните потребности на нау ката, но и от социокултурната среда, в която се развиват и взаимодействат философията и науката.

Изследванията на Стьопин показват, че разкритите компоненти на основанията на науката позволяват да се премине от констатацията за влиянието на социокултурните, и в частност ценностни фактори за развитие на науката, към конкретен анализ на това как тези фактори се интегрират в тъканта на научните изследвания. Защото стана ясно, че основанията на науката са именно този слой в системната динамика на знанията, който, от една страна, е непосредстве но свързан с конкретни теории и факти на всяка дисциплина, а от друга – с определени ценностно-мирогледни нагласи и други социокултурни фак тори, опосредствайки тяхното влияние на специалните процедури на емпирическите и теоретическите изследвания.

ЛИТЕРАТУРА

Кант, И., 1963. Сочинения в 6-ти томах, т. 1. Москва: Мысль.

Козлова, М. С., 1979. Проблемы оснований науки. В: Природа научного познания. Логико-методологический аспект. Минск: Издательство БГУ им. В. И. Ленина, 13 – 56.

Кун, Т., 1996. Обьективность, ценностные суждения и выбор теории. В: А.А. Печенкин (Сост.). Современная философия науки. Хрестоматия. Москва: Логос, 62 – 83.

Степин, В. С., 1981a. Идеалы и нормы научного исследования. Минск: Издательство БГУ им. В.И. Ленина.

Степин, В.С., 1981b. Идеалы и нормы в динамике научного поиска. В: Идеалы и нормы научного исследования. Минск: Издательство БГУ им. В. И. Ленина, 10 – 64.

Степин, В. С., 1985. Научные революции как „точки“ бифуркации в развитии знания. В: Научные революции в динамике культуры. Минск: Издательство БГУ им. В.И. Ленина, 38 – 76.

Степин, В.С., 1989. Социокультурная размерность нормативных структур науки. В: Философские науки. 7, 65 – 68.

Степин, В. С., 2000. Теоретическое знание. Москва: Прогресс-Традиция.

Степин, В.С., 1992. Философская антропология и философии науки. Москва: Вышая школа.

Степин, В.С., 1983. Эвристические функции научной картины мира. В: Научная картина мира как компонент современного мировоззрения. Москва-Обнинск: РАН, 23 – 37.

Степин, В. С., Розов, А. М. & Горохов, В. Г., 1996. Философия науки и техники. Учебное пособие, Москва: Гардарики.

Степин, В. С. & Кузнецова, Л. Ф., 1994. Научная картина мира в культуре техногенной цивилизации. Москва: РАН, 8 – 32.

Стефанов, А., 2005. Научната картина на света, стилът на мислене и философските предпоставки на науката. Дилемата интернализъм – екстернализъм. Във: Философски изследвания /курс лекции за подготовка на докторанти/, София: Св. Ив. Рилски.

Newton-Smit, W. H., 1981. The Rationality of Science. London-New York: Routledge, 3 – 4.

REFERENCES

Kant, I., 1963. Sochineniya v 6-ti tomah, t. 1. Moskva: Maysly.

Kozlova, M. S., 1979. Problemay osnovaniy nauki. V: Priroda nauchnogo poznaniya. Logiko-metodologicheskiy aspekt. Minsk: Izdatelystvo BGU im. V. I. Lenina, 13 – 56.

Kun, T., 1996. Obyektivnosty, tsennostnaye suzhdeniya i vaybor teorii. V: A.A. Pechenkin (Sost.). Sovremennaya filosofiya nauki. Hrestomatiya. Moskva: Logos, 62 – 83.

Stepin, V. S., 1981a. Idealay i normay nauchnogo issledovaniya. Minsk: Izdatelystvo BGU im. V.I. Lenina.

Styopin, V.S., 1981b. Idealay i normay v dinamike nauchnogo poiska. V: Idealay i normay nauchnogo issledovaniya. Minsk: Izdatelystvo BGU im. V. I. Lenina, 10 – 64.

Styopin, V. S., 1985. Nauchnaye revolyutsii kak „tochki” bifurkatsii v razvitii znaniya. V: Nauchnaye revolyutsii v dinamike kulyturay. Minsk: Izdatelystvo BGU im. V.I. Lenina, 38 – 76.

Styopin, V.S., 1989. Sotsiokulyturnaya razmernosty normativnayh struktur nauki. V: Filosofskie nauki. 7, 65 – 68.

Styopin, V. S., 2000. Teoreticheskoe znanie. Moskva: Progress-Traditsiya.

Styopin, V.S., 1992. Filosofskaya antropologiya i filosofii nauki. Moskva: Vayshaya shkola.

Styopin, V.S., 1983. Evristicheskie funktsii nauchnoy kartinay mira. V: Nauchnaya kartina mira kak komponent sovremennogo mirovozzreniya. Moskva-Obninsk: RAN, 23 – 37.

Styopin, V. S., Rozov, A. M. & Gorohov, V. G., 1996. Filosofiya nauki i tehniki. Uchebnoe posobie, Moskva: Gardariki.

Styopin, V. S. & Kuznetsova, L. F., 1994. Nauchnaya kartina mira v kulyture tehnogennoy tsivilizatsii. Moskva: RAN, 8 – 32.

Stefanov, A., 2005. Nauchnata kartina na sveta, stilat na mislene i filosofskite predpostavki na naukata. Dilemata internalizam-eksternalizam. V: Filosofski izsledvaniya (kurs lektsii za podgotovka na doktoranti), Sofia: Sv. Iv. Rilski.

Newton-Smit, W. H., 1981. The Rationality of Science. London-New York: Routledge, 3 – 4.

THE FOUNDATIONS OF SCIENCE IN THE RESEARCH OF THE RUSSIAN SCIENTIST VYACHESLAV SEMENOVICH STYOPIN

Abstract. The focus of the article is a philosophical and methodological reflection of V.S. Styopin on three main components of the foundations of science: ideals and norms of scientific research, the scientific picture of the world and the philosophical foundations of science. Each of them, in turn, has a rather complex internal structure. Therefore, the task of the article is not limited to the development of perceptions of these three "blocks" of foundations, which has been thoroughly achieved by a number of authors, including Styopin, but mainly to what extent these grounds express important values and goals and dimensions of science.

Keywords: premise; basis; ideals and norms of scientific research; the scientific picture of the world; value attitudes; sociocultural conditioning