Философия

2016/2, стр. 203 - 207

ВЪЗРАСТОВИ ОСОБЕНОСТИ НА СЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ НА УЧЕНИЦИ ОТ НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ СПОРЕД ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ЗИГМУНД ФРОЙД

Марияна Стамболийска
E-mail: mariyana_Stamboliyska@swu.bg
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Michailov Str.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Настоящата статия има за цел да представи през погледа на психоаналитичната периодизация възрастовите особености на учениците от началния етап на основната образователна степен. В психоанализата Аз-концепцията е част от личностната сфера и нейното съдържание оказва влияние върху усещането и възприятието на човека за неговата определеност, както и за изграждането на представата му за точно определено човешко същество. Периодът на начална училищна възраст според психоаналитичната периодизация е т. нар. „латентен период“, обхващащ 6 – 7-годишна възраст и подрастващата възраст. В тази определена фаза от детското развитие сексуалното развитие според Зигмунд Фройд сякаш прекъсва. Интересите на децата в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата им и училищните занимания. Със знанията в училище се обогатяват и интелектуалните, и нравствените, както и естетическите чувства. Сетивното познание е само една част от общото познание на личността, насочено към нея и към заобикалящия я свят. Според Зигмунд Фройд социалните преживявания отразяват съдържателно желанията и интересите на личността и по този начин структурират една от най-важните страни във формирането є – ценностната система, и насоката към изграждане на стратегия за поведение и дейност. Всичко това е основателна причина да бъде насочено по-осезаемо вниманието на децата към общите условия на училищния живот и извънучилищната дейност и по този начин ще се осигури по-пълноценното развитие на цялостната им личност.

Ключови думи: sensory knowledge, children, primary schoolage, perception, psychoanalytic periodization

Съществуват няколко теории, които оформят разбирането за развитието на детето и една от тях е психоаналитичната. Психоанализата е неразривно свързана с името на Зигмунд Фройд и сериозен безспорно е приносът є като един опит да се разбере динамиката на психичния живот на детето.

З. Фройд е успял в изследователските си търсения да се докосне до скрити механизми на формиране на Аз-образа, актуални и днес при изследване на структурата и развитието му. Според Фройд моделът на психиката се изгражда от три компонента, представени от различни психични инстанции – То (Ид – предопределен е генетически), Аз (Его – следва принципа на реалността) и Свръхаз (Суперего – продукт на влиянието на другите хора върху личността). В концепцията за Аз-образа на личността Фройд доказва, че дейността на съзнанието е жизненоважна за съхранение на човешкото Аз. В Аз-образа на личността се поставя проблемът за когнитивната му сложност, за противоречията му между Аз-реално и Аз-идеално (Freud, Z., 1989). Фройд разкрива динамиката на Аз-образа, като включва във функционирането му подсъзнанието. Аз-образът е една психическа реалност и е особена подсистема в системата „личност“, която оперира със собствени психологически „снаряди“. Фройд обръща внимание на това, че влеченията представят всички „действащи сили“, които възникват отвътре в организма и са преносими върху психиката на човека (Freud, 1995). Процесите в подсъзнателните системи коренно се различават от съзнателните процеси и затова безсъзнателното е явление, което си противоречи със съзнанието и биологическата потребност като основен механизъм за развитието на личността. Според Фройд външното възприятие на Аз-образа е съвършено очевидно, а вътрешното възприятие на Аз-образа изисква особени изследвания (Landman, P., 2006).

Психоанализата ни казва още, че между неосъзнатостта и детерминизма съществува определена връзка. По-голямата част от психическия ни живот протича неосъзнавано, което оставя впечатление у нас за привидна несвързаност между отделните преживявания. В основата на преживяванията ни стои сетивното познание, а сетивното ни познание за света е резултат от усещанията и възприятията ни. В процеса на психична саморегулация личността реализира перцептивни действия както по отношение на себе си, така и по отношение на външната действителност (предметна и социална). Това е чувствителност – способността за усещане, възприемане и изграждане на впечатления под въздействието на фактори от външната среда (околния свят) и вътрешната среда (собственото тяло), за отразяване на предмети и явления, които изпълняват сигнална функция и ориентират индивида в средата (Desev, 2008). Перцептивното поле е условно диференцирана зона в човешкото съзнание, в която се отразяват непосредствено възприетите свойства на обектите. Чувствителността, като личностна характеристика, обхваща насоченото внимание на грижливо и открито отношение към себе си и външната действителност.

Полето на възприятието може да бъде по-широко или по-тясно, може да съдържа верни или неверни елементи. Това се определя от Аз-концепцията, която човек си създава и в която се включват два основни вида схващания: за самия себе си и за света. В психоанализата Аз-концепцията е част от личностната сфера и нейното съдържание оказва влияние върху усещането и възприятието на човека за своята определеност, както и за изграждането на представата му за точно определено човешко същество. Азът развива свои вътрешни работни модели както по отношение на себе си, така и по отношение на другите – на значимите други. Развиването на собствени вътрешни модели се осъществява чрез връзка с фигурите на привързване, основани на ранните детски преживявания в системата на привързване (Bowlby, 1988).

Психоаналитичното виждане за развитието на детето се основава на две идеи:

– преживяванията в ранното детство имат решаващо значение за изграждането на индивида в следващите периоди до достигането на зрелостта;

– развитието на детето преминава през различни стадии, обозначени като психоаналитични или психосексуални (Stamatov, R., 2012).

Периодът на начална училищна възраст според психоаналитичната периодизация е т. нар. „латентен период“, обхващащ 6 – 7- годишна възраст и подрастващата възраст. В тази определена фаза от детското развитие сексуалното развитие според Фройд (Freud, 1995) сякаш прекъсва. Ранните детски преживявания от областта на сексуалното се подлагат на изтласкване и се заслоняват от т. нар. „покриващи спомени“. Интересите на децата в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата им и училищните занимания (Freud, 1995).

Началната училищна възраст е период на удивление от света, когато децата започват да се учат как да учат, да разсъждават и да си сътрудничат. Децата в тази възраст притежават способности за логическо мислене. Те са погълнати от стремежа да узнаят всичко, и този стремеж им помага и позволява да се обучават в училище. Успехите на дейността в училище зависят от развитата способност на учениците преди всичко практически да я изпълняват, да я извършват наум, да проверяват и да коригират осъществяването є при необходимост. Нужно е да я планират, да избират средствата, с които ще си служат, последователността, в която ще я провеждат. Децата разполагат с вътрешен стремеж към учене и постигане на успех.

Със знанията се обогатяват и интелектуалните, и нравствените, както и естетическите чувства. Сетивното познание е само една част от общото по-знание на личността, насочено към нея и към заобикалящия я свят.

Общите им характеристики са естественото им проявление, външно изразяване, както и тенденция към овладяване и устойчивост. Ученицитев начална училищна възраст се отличават със своята жизнерадостност. Преживяванията им имат повече основания и поради тази причина се задълбочават. Чувствата им стават по-осъзнати. Учениците проявяват интелектуални чувства, свързани с познавателната дейност. Разширяват се и се усилват любознателността, удовлетвореността от успехи в ученето, мотивацията при преодоляването на трудности, стремеж към постигане на цели. Нравствените чувства стават по-диференцирани, по-мотивирани, по-сигурни и изразени. Развиват се чувства за честност, достойнство, увереност, другарство, съпреживяване, съотнасяне към референтна група и др. Естетическите чувства разширяват своите граници. Учениците откриват повече красота в проявите на литературните герои, в музиката, в рисунките, в различни телевизионни програми, филми, в природата.

Насочеността на интересите на учениците от начална училищна възраст е обусловена от периода на латентността, в който според Фройд (Corsini, 1998) половият инстинкт остава относително заспал и затова психичната енергия се пренасочва към несексуални дейности. Това пренасочване на психичната енергия може да бъде използвано с цел постигане на положителни резултати в общия процес на развитие на учениците от изследваната възрастова група, както и при оказване на влияние в процеса на обучение за формиране на нужните знания, умения и качества, съществени и необходими за този етап на обучение.

Постулираните от Зигмунд Фройд психоаналитични етапи на психосексуалното развитие на човека се характеризират със своите социални преживявания. На всеки етап социалните преживявания предполагаемо оставят някакви постоянни остатъци под формата на нагласи, ценности и черти, придобити по време на етапа. Те отразяват съдържателно желанията и интересите на личността и по този начин структурират една от най-важните страни във формирането є ценностната система и насоката към изграждане на стратегия за поведение и дейност. Всичко това е основателна причина да бъде насочено по-осезаемо вниманието на децата към общите условия на училищния живот и извънучилищната дейност и по този начин ще се осигури по-пълноценноторазвитие на цялостната им личност.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Bowlby, J. (1988). A secure base: Parent-child attachment and healtly human development. New York: Basic Books.

Corsini, R. (1998). Encyclopedia of Psychology. Sofia: Science and Art, pp. 918 – 919. [Корсини, Р. (1998). Енциклопедия по психология. София: Наука и изкуство, с. 918 – 919].

Desev, L. (2008). Dictionary of Psychology. Sofia: Bulgarika. [Десев, Л. (2008). Речник по психология. София: Булгарика].

Freud, S. (1989). Introduction to Psychoanalysis. Sofia: Science and Art. [Фройд, З. (1989). Въведение в психоанализата. София: Наука и изкуство].

Freud, S. (1995). New introductory lectures on psychoanalysis. Sofi a: Evraziya [Фройд, З. (1995). Нови уводни лекции в психоанализата. София: Евразия].

Landman, P. (2006). Freud. Centre for Psychosocial Support. Bulgarian space for psychoanalysis. Sofia: Stil 2003. [Ландман, П. (2006). Фройд. Център за психосоциална подкрепа. Българско пространство за психоанализа. София: Стил 2003].

Stamatov, R. (2012). Child psychology . Plovdiv: Hermes [ Стаматов, Р. (2012). Детска психология. Пловдив: Хермес].

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра