Философия
Вход / Регистрация

2019/2, стр. 128 - 134

СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА – НАУКА ИЛИ ИЗКУСТВО?

Резюме:

Ключови думи:

„…Лекарят, ако иска да бъде истински лекар, трябва да гледа отвъд това, което е собствен предмет на неговото знание и умение.“

Х.-Г. Гадамер

Резюме. Настоящата статия има за цел да разгледа медицината като единство на научно знание, придобито умение и отношение, основаващо се на морална отговорност. Посредством направения анализ на понятията „наука“ и „изкуство“ се стига до извода, че нито едното, нито другото поотделно могат да удовлетворят изискванията към съвременната медицина и към хората, практикуващи медицинската професия. Като наука, тя се съсредоточава повече върху болестта и неглижира болния с неговите разбирания и потребности. Като изкуство, рискува да омаловажи знанието и опита на медицинския специалист в името на пациента и неговото отношение към болестта. Най-ползотворна е симбиозата между наука и изкуство. Техният диалог ще повиши доверието в медицинската професия като съчетаването на научни знания и произтичащите от тях технически умения.

Ключови думи: съвременна медицина; наука; изкуство; здраве; болест

Историческото и общественото развитие на човечеството и неговото познание влияят на оформянето на облика на медицината от древността до наши дни. Като знание, ориентирано към човека, тя не остава встрани от всички промени, свързани с познанието на и за човека, неговата психика и телесност, отношенията между хората. В основата на медицинското знание е заложена двойственост – медицината е знание както за природното, така и за човешкото. Тя съвместява дейности, свързани с усвояването и прилагането на научни знания при диагностицирането и лечението. Поради тази причина, като наука, тя търси общото, но като практика се среща с предизвикателствата на частния случай, който невинаги може да се сведе до вече познатото.

За да постигне своята цел медицината трябва да балансира между посочените различия, съчетавайки човешкото с нечовешкото (било то природа или техника), научното с практическото, знанието с изкуството. Много често обаче тази вътрешна нееднородност, смятана за недостатък, се пренебрегва, като се правят опити да се заличат всички противоречия, свеждайки се до едно цяло непротиворечиво знание. Това води до редица проблеми за съвременната медицина, като например третирането на човека като обект и извеждането на болестта от контекста на социалната среда. Доминацията на научния подход води до медикализиране на понятието „здраве“, до приравняването му към чисто научните медицински факти, препращащи към действия, безотносителни към болния и неговите потребности. Развива се зависимост на човека, в т.ч. и здравия, към превенция и поддръжка посредством медикаменти. Размива се границата между „здраве“ и „болест“. Тези обстоятелства предпоставят прекомерните очаквания от медицината, респ. от лекаря, а следствието от тяхната неосъществимост е недоверието в медицинската наука и практика. По повод преувеличаването на значението на научното познание П. Файерабенд пише: „Образът на науката на XX в. в умовете на учените и лаиците е обусловен от технологичните чудеса... а също така и от някак смътната, но все още влиятелна мълва или вълшебна приказка за начина, по който се създават тези чудеса“ (Feyerabend, 1996: 364).

Целта на настоящата статия е да се разгледа медицината като сбор от знания и умения, насочени към болния, а не към болестта; да се обърне внимание на симбиозата между наука и изкуство, при която се акцентира върху човешкото при лекуващия и при лекувания.

Посредством философски анализ на понятията наука и изкуство ще се откроят пресечните точки в техния диалог, за да се повиши доверието и да се отдаде на дължимото на медицинската професия.

При съвременното проучване на понятието „медицина“ се сблъскваме с две противоположни разбирания за нейната същност – от една страна, медицината се приема за наука, сътрудничеща си основно с биологията, а от друга – за изкуство, разбирано като практическо умение за диагностициране и лечение и като етично отношение към личността на пациента. Тези противоположни схващания се подхранват от бурния напредък на научното знание и технологичния прогрес и от силната диференциация на природни и хуманитарни науки. Има ли нужда от подобно противопоставяне, или тези две страни на медицината трябва да се разглеждат като единство, съставляващо нейна същност и представляващо нейната ценност?

Според една част от учените съвременната медицина се определя като приложна наука, нещо повече – тя се смята за „приложна биология“ (Toulmin, 2002: 160). В историко-философски план се счита, че тази тенденция започва през епохата на Новото време, когато знанието се рационализира, а обектите му се разчленяват механично. Медицината се превръща в знание, свързано с наблюдение и опит. Фр. Бейкън я причислява към философските науки за човека, като нейното предназначение е да съхранява здравето, да лекува болестите и да удължава живота на човека (Bacon, 1978: 422 – 424). През този период тялото се разглежда като машина, много често уподобявано на часовников механизъм. Пример за това са твърденията на Р. Декарт, че „главната пружина и основание на всички негови движения се явява топлината, намираща се в сърцето“ (Descartes, 1989: 425), а също така, че разликата между живо и мъртво тяло се състои в това, че едното е работещ часовников механизъм, а другото – повреден поради липса на условие за движение (Ibid.: 484). Тези възгледи много се доближават до съвременното схващане за медицината като техническо умение, което, от своя страна, среща сериозна съпротива в произведенията на много учени и философи, като основното им възражение е, че медицината се дехуманизира.

В „Загадката на здравето“ Ханс-Георг Гадамер определя като недостатък отделянето на медицината от т.нар. „науки за духа“ (Gadamer, 2014: 12 – 14), произтичащо от сътрудничеството ѝ с научното знание. Анализирайки древногръцкото понятие technŽ, той се опитва да направи разграничение между техника и практика, като обвързва техниката със знанието. Техниката според него е вид контрол над природното (Gadamer, 2014: 18), а тя, от своя страна, определя практиките. В медицината обаче настъпва колизия между налагащите се практики, обвързани с техниката, и разбирането за хуманност. Ако техниката доминира в сферата на научното познание и опит, а медицината има претенциите да е част от това познание, следват някои нови насоки в нейното развитие, променящи отношението към човека.

Обявяването на медицината за наука води до строгото профилиране в отделните ѝ области и изключва сътрудничеството й с други сфери на човешката дейност, включително и с такива, които не съответстват на нейното разбиране за научност. Придобиването на знания и умения в тясна научна специалност повишава качеството на медицинските дейности, но изключва важни фактори от процеса на лечение. Експертният подход е ценен за човека и неговото здраве, но в същото време експертността е вид дистанциране от широкия спектър проблеми, които възникват при заболяването и лечението на един пациент. Ако приемем, че по дефиниция медицината се занимава с промотиране, профилактика и възстановяване на човешкото здраве, то следва тя да се интересува не само от техническото установяване на заболяването и неговото лечение, а и от това какъв е болният, как той понася идеята за болестта, какъв е прагът на търпимост на болка. „Нагласата към здравето зависи от характеровите особености, възпитанието и обучението за утвърждаване на здравословен начин на живот, отношението към възможностите на медицината и др.“ (Tarpomanova, 2018).

Също така с увеличаването на техническия напредък и формирането на тясната специализация в отделните области пациентите стават все по-зависими от експертното становище, което невинаги може да бъде проверено и контролирано. Техницизирането на диагностиката и лечението води и до преувеличаване на значението на медикаментите, приемането на които става неконтролируемо (Mancheva, 2018: 71). Все по-малко се отдава значение на доверието между лекар и пациент, за което говори Парацелз и което е от изключителна важност за успеха на едно лечение. Техническите средства в много отношения изземат функциите на лекаря. Те променят и отношението към човешкото тяло. „Безкрайното обновяване на тялото не се ограничава с повърхностни поправки чрез козметична хирургия. Тук се включват и различните външни заместители, които се поставят вътре чрез хирургическа намеса, като например пейсмейкърите, които разрушават бариерите между тялото и външния свят“ (Dickenson, 2011: 221). Отношението „лекар – пациент“ е изправено пред предизвикателствата на техниката като вид подобряване и дори превъзмогване на природното. Излизането от контекста на човешкото поставя на изпитание целия процес на лечение. Между лекуващия и лекувания стои техниката, тя определя отношението към човека и неговото тяло, болестта и здравето.

Като контрапункт на тази тенденция се заражда нейната противоположност – идеята, че медицината е изкуство. Тя се основава на това, че Хипократ, считан за „баща“ на медицината, я назовава „изкуство“ в своите съчинения. В древногръцките философски текстове медицината също е назовавана technŽ. Значението на понятието не се припокрива с това, което днес влагаме в термина изкуство. То може да се разбира като изкуство, занаят, умение, за разлика от epistemа, което е знание и наука. Медицината е едновременно и едното, и другото – от една страна, тя е усвояване на знания, а от друга – е тяхното прилагане. Използваното от Хипократ понятие изкуство (technŽ) обхваща знанието за успешно възстановяване на нарушения природен баланс в тялото посредством знанията и уменията на лекаря, който трябва да диагностицира болестта и да я премахне от човешкото тяло. От Хипократовите съчинения могат да бъдат изведени следните характеристики на медицината като изкуство:

„1. Предметът на медицината е болното човешко тяло.

2. Целта на медицината е да излекува и помогне на пациента.

3. Резултатът от медицината е здравето на отделния пациент.

4. Медицината изследва своите общи принципи и дава рационално обяснение за действия си (Hofmann, 2003: 405)“.

Медицинското изкуство представлява съвкупност от природно и човешко (в контекста на древногръцката култура), от знание и умение, то е хармония. Поради тази причина в древността понятието за добър лекар е било отъждествявано с това за добър човек, а медицината и философията са смятани за „сестри“ (Hippocrate, 1994: 15). Медицината е обвързана както със знанието за природата, така и с това за морала. Светоусещането на древните гърци се основава на идеята за хармония и поради тази причина здравето е възстановяване на нарушения баланс на природата, а здравата личност е тази, която удържа равновесието на съществуването си. Хипократ, като привърженик на т.нар. физиологична концепция за здравето, приема, че болестта е свързана с конкретния човек и начина му на живот. Болестите са резултат от дисбаланс, причинен от неумереност. Поради това медицината, като изкуство, кореспондира с идеята за природния ред, но и с тази за умерения начин на живот.

С развитието на научното знание се отдава все по-малко значение на отговорността на човека за собственото му здраве. Обратно на физиологичната концепция онтологичната приема болестта за нещо външно на човешкия организъм. Поради тази причина тя трябва да бъде премахната и изолирана от човешкото тяло. Тази нагласа на мислене е силно развита през периодите на пандемии. В съвременността тази концепция е застъпена в теориите на Луи Пастьор и Роберт Кох. В миналото нейни привърженици са Парацелз, Ван Хелън, Уилям Харви. Тя е инспирирана от научния подход в медицината.

По дефиниция науката залага на общ научен език, обща методология и проверимост на фактите. Тя има претенциите за всеобхватност. Очакванията пред медицината, като наука, се подчиняват на тези изисквания. „Западната медицина е наука за болестта, базирана на „медицина на доказателствата“ (Mancheva, 2018: 78). Поради тази причина всеки частен случай трябва да се подчинява на всеобщи правила, с което до голяма степен се заличава случайното, индивидуалното, на което акцентира Хипократ. Проблемът с прилагането на научното знание спрямо човека изправя медицината пред сложно предизвикателство – или да се запази като обективна наука, или да отдаде значение на факторите, влияещи върху човека и неговото съществуване. „Наука, която настоява, че притежава единствено правилния метод и единствено приемливите резултати, е идеология“ (Feyerabend, 1996: 28 – 29). В този смисъл, развитието на медицината изисква разговор и спор с алтернативите ѝ. В противен случай догматизирането ѝ я прави по-малко ефективна и надеждна. Частният случай има своето място в медицинската практика и не представлява компромат за невежеството на лекаря, а доказателство за границите на научното знание, което трябва да си сътрудничи с други типове знания и умения.

В „Завръщане към разума“ Стивън Тулмин подчертава значението на случая в медицинската практика. Позовавайки се на цитат от Аристотеловата Никомахова етика: „А в нещата, които се свързани с постъпките и които са полезни, няма никаква установеност, както няма и в нещата, свързани със здравето…, а тези, които извършват постъпки, трябва винаги да се съобразяват с времето и случая“ (цит. по Toulmin, 2002: 159), той подчертава значимостта на клиничния случай за медицината. Заедно с това поставя сериозния и наболял въпрос на съвременната медицина „Доколко лекарите-клиницисти са подготвени да разрешат етичните дилеми и доколко неспециалистите – теолози и философи, могат да претендират за компетентност при разрешаването на морални дилеми в тези случаи?“. Описвайки лутането между двете крайности, той стига до извода, че „клиничната етика“ се гради на диалога между специалисти, неспециалисти, пациенти и семействата им. Основната цел е не да се приравнява всеки случай на общи принципи, а обратно – да се постави въпросът „Чии интереси могат да бъдат приети като имащи морален превес в ситуацията, пред която сме изправени тук и сега?“ (Ibid.: 176). Пациентът и близките му, като участници в процеса, имат важна роля при решаването на медицински казуси, доколкото „болестта – загубата на равновесие – е не просто медицинско-биологичен факт, а е социален процес, имащ отношение към историята на живота“ (Gadamer, 2014: 71).

След като в изложението бяха разгледани двете основни тенденции на възприемане на медицината, от една страна, като наука, а от друга – като изкуство, може да се направи изводът, че тя не бива да се отъждествява само с едната или с другата. Непродуктивността на двете гледища следва от това, че ако се сведе само до научното знание и техническите умения, медицината ще се дехуманизира, ще изгуби човешкия си облик; от друга страна, ако се превърне в изкуство, има реална опасност да се релативизира, да се заличат границите на знанието и незнанието, да се размият отговорностите на медиците и пациентите.

Разбирането на медицината едновременно като наука и изкуство способства за нейната по-голяма приспособимост към съвременните изпитания, произтичащи от неудържимото навлизане на технологиите в света на човека, променящо отношението му към себе си и другите, отразяващо се на общуването, на вземането на решения.

ЛИТЕРАТУРА

Бэкон, Фр. (1978). Сочинения, Т. 2. Москва: Мысль.

Гадамер, Х.-Г. (2014). Загадката на здравето. София: НБУ.

Декарт, Р. (1989). Сочинения, Т. 1. Москва: Мысль.

Дикенсън, Д. (2011). Пазаруване на тела: превръщане на телесните части в печалба. София: Алтера.

Тулмин, Ст. (2002). Завръщане към разума. София: Критика и хуманизъм.

Търпоманова, Цв. (2018). Информираност, отношение и готовност на българина за потребление на методите на източната медицина. В: Социална медицина, бр. 3 – 4.

Файерабенд, П. (1996). Против метода. София: Наука и изкуство.

Hippocrate (1994). De L’art Mdical. Le Livre de Poche. Paris: LGF.

Hofmann, B. (2003). Medicine as Techne – A Perspective from Antiquity. In: Journal of Medicine and Philosophy, Vol. 28, No. 4, pp. 403 – 425.

Mancheva, P. (2018). Is cooperation between eastern and western medicine possible in Bulgaria? In: Scripta Scientifica Salutis Publicae, Vol. 4, pp. 77 – 81.

REFERENCES

Becon, F. (1978). Sоchinenia. T. 2. Moskva: Misl.

Gadamer, H.-G. (2014). The Enigma of Health. Sofia: NBU.

Descartes, R. (1989). Sоchinenia. T. 1. Moskva: Misl.

Dickenson, D. (2011). Body shopping: The Economy Fuelled by Flesh and Blood. Sofia: Altera.

Toulmin, S. (2002). Return to reason. Sofia: Kritika i Humanizam.

Feyerabend, P. (1996). Against Method. Sofia: Nauka i Izkustvo.

Hippocrate (1994). De L’art Mdical. Le Livre de Poche. Paris: LGF.

Tarpomanova, Tz. (2018). Level of imformation, attitudes towards and readiness to use the methods of Eastern medicine among bulgarian people. In: Socialna meditzina, Vol. 3 – 4.

Hofmann, B. (2003). Medicine as Techne – A Perspective from Antiquity. In: Journal of Medicine and Philosophy, Vol. 28, No. 4, pp. 403 – 425.

Mancheva, P. (2018). Is cooperation between eastern and western medicine possible in Bulgaria? In: Scripta Scientifica Salutis Publicae, Vol. 4, pp. 77 – 81.

CONTEMPORARY MEDICINE – SCIENCE OR ART?

Abstract. The aim of the current paper is to discuss medicine as a unity of scientific knowledge, acquired skills, and attitude based on moral responsibility. Following an analysis of the terms ‘science’ and ‘art’, it is suggested that neither of them singlehandedly satisfies the requirements of contemporary medicine and those of medical practitioners. As a science, its focus is rather on the illness itself than on the patient and their needs and preferences. As an art, it prioritises the patients and their individual needs but risks undermining the knowledge and experience of the medical professional. The most beneficial option is a symbiosis between science and art. A dialogue between them would increase the amount of trust in the medical profession as a combination of scientific knowledge and technical skills.

Keywords: contemporary medicine; science; art; health; illness

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.