Философия
Вход / Регистрация

2013/3, стр. 315 - 322

НЯКОИ ПРЕДПОСТАВКИ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОСТМЕТАФИЗИЧНОТО МИСЛЕНЕ

Резюме:

Ключови думи:

Проблемите с метафизичното мислене се появяват, когато „субектът“ – класическото понятие на новоевропейската култура, започва да се проблематизира и да се визира неговият исторически конструиран характер. Тъкмо за новоевропейското мислене „субектът“, субстанцията, която трябва да бъде „атрибутирана“, „предицирана“, се превръща изключително в „мислеща“ субстанция. „Мисля, следователно съм“ е една повратна точка, при която на субекта, разбиран в Античността като субстанцията, изискваща предикации, се вменява единствено волята за мислене, и то като „Аз“. Мисленето при Декарт е свързано с „мислещия“, „обектът“ изключва „субективните добавки“, той трябва единствено да бъде представен и мисловно възпроизведен субективно, удържан и обоснован в когитациите. Противопоставянето на субекта и обекта все още означава противопоставяне между „дух“ и „материя“. Идеалната „протяжност“ на съзнанието се противопоставя на материалната „протяжност“, но тя е точката на отчитане и удостоверяване на истината. Познавателният субект определено се отличава от субекта като онтологически субстрат, но все пак има „субстрат“ в „съм“ като точката, в която когитирането, познавателният образ поддържа своята активност и правилност, т.е. той издържа на вмешателства, които не са интелектуални.

За Кант вече емпиричното самосъзнание е ясен проблем, който се тематизира като страна на проблема за познавателните възможности на субекта. Азът се раздвоява вътрешно на емпиричен и трансцендентален, за да бъде снет проблемът за неговата субстратност, локалност. Трансценденталната аперцепция е „формалното“ основание за познавателните процеси. Това означава, че „Азът“, към когото се отнасят „когитациите“, не е „биващо“, не е субстанция, трансценденталното съзнание не се нуждае от субстанционализация; напротив Азът, в който се разпознава мисленето, не изисква никакво биващо, никаква екзистенция. Така обаче се проблематизира и самата формула „Аз мисля“ – това е само способност или спонтанност. Трансценденталната аперцепция apriori съпровожда моите представи.

Както казва Сартр (Сартр, 2003),трансценденталната сфера става имперсонална, или може да се кажe – предперсонална, тя съществува без емпирично Аз; „аз мисля“ съпровожда нашите представи, защото то възниква въз основа на единство, в създаването на което не е участвало, и точно това предварително единство прави възможно неговото възникване. Понятието „субект“ съдържа собствените си противоречия в новоевропейската философия, доколкото то е свързано с непрекъснатото десубстанционализиране на една проявяваща се локално в „аз съм“ човешка способност. Понятието „субект“ според Витгенщайн е един семантичен трюизъм, „доколкото субектът не принадлежи на света, а е граница на света“, ако го свързваме само с противостоенето му на „обекта“.

Субект-обектното отношение на новоевропейската философия, зададено от Декартовото „когитацио“, проследява „правилната“ зададеност в съдържанието на съзнанието на наблюдаваната действителност. Азът е потопен в „свят“, идващ от сетивата, но този свят е подреден в последователност, която оставя Аза постоянен сред многообразието на нагледите.

Но при това субектът не е субстанционализирана душа, а степента, в която се разграничаваме от многообразието на нагледа като такъв. Фихте го заявява още по-категорично – субектът е това Аз, което може да произведе не-Аз. Самосъзнанието трябва да може да произведе разграничаването на субект и обект. Субектът не може да се превърне никога в обект, всъщност принципът на субективността е извънвремева воля да се отсява многообразието на сетивата в името на единството на Аз, но тази воля за постоянство е останала „зад гърба“ на самосъзнанието като процес на сътворяване на противостоящия му обект. Субектът е оставащото „място“, откъдето извират различни едновременни и последователни въздействия, при което „мястото“ остава същото.

Терминът субект заедно със субективността трябва да бъде разбиран в смисъл на специфичен начин на човешко удостоверяване, осигуряване. Достоверността е само-удостоверяване (Selbstvergewisserung), като „воля на самия-себе-си“. Хайдегер окончателно проблематизира понятието „субективност“. Субективността не е абстрахиране на същността на Аза от всички отделни човешки Аз. Например Декарт явно мисли собственото си Аз като присъщо на отделна личност – въпросът е как го мисли. Мисли го като предоставяне на достоверност за представата. Човешкото Аз иска себе си като окончателно обособена самост, а това може да бъде разбрано като налагаща себе си воля за Аз. Към този смисъл ни връща и Хайдегер в „Какво е това – философията?“: „За Средновековието certitudo означава не очевидност, а преди всичко твърдото ограничаване на нещо съществуващо в това, което е. Субектът е истински независимо от знаниетобитие. Certitudo тук все още е тъждествено на essentia“. Декарт обаче променя този смисъл на субект – „certitudo става... утвърждаване, което се получава за човешкото ego от несъмнеността на cogito (ergo) sum. Чрез това ego се отличава субектът, подлогът и така същността на човека за пръв път встъпва в полето на субективността в смисъл на „егоитет“. ...Оттук очевидността става меродавната форма на истината“ (Хайдегер,1999: 256).

Субективността, като разбиране на зависимостта на обекта от субективните дадености на психиката, е доста късно и проблематично. Кант показва, че „рационалната психология дължи произхода си само на недоразумение. Единството на съзнанието, което лежи в основата на категориите, се взема тук за наглед на субекта, разбран като обект, и върху това единство се прилага категорията за субстанция. То е обаче само единството в мисленето, чрез което само не се дава никакъв обект, върху което значи не може да се приложи категорията за субстанция, която предпоставя винаги някакъв наглед; следователно тозисубект съвсем не може да се познае. Значи чрез това, че мисли категориите, субектът на категориите не може да получи понятие за самия себе си като обект на категориите; защото, за да ги мисли, трябва да постави в основата собственото си чисто самосъзнание, което все пак трябваше да бъде обяснено“ (Кант, 1967: 427–428). И Кант пояснява, че „Аз мисля“ е емпирично положение и съдържа в себе си положението „Аз съществувам“, емпиричният елемент е само условието за приложението или за употребата на чистата интелектуална способност (Кант, 1967: 428–431).

М. Фуко отбелязва, че всъщност „субективност“ е самата сглобка „трансцендентално-емпиричен дублет“ и тъкмо тази позиция є придава толкова драматичен пърформативен смисъл в културата на модерността. Самотематизирането на „човека“ чрез субективността, както показва Фуко, е описателен парадокс, който води до неразрешимостта на проблема за субекта „вътре“ във философията и той е тематизиран през XIX век от Маркс и Ницше. Пропастта между трансценденталния и емпиричния субект прави идентичността на самосъзнанието твърде проблематичен феномен. Тази нередуцируема разлика провокира едно непрекъснато теоретично движение за търсене на опора в някаква субстанционалност от различен порядък – несъзнаваното, езика, гласа, кинестезата, телесността.

При Хегел цялата емпирична област е била инкорпорирана във вътрешността на съзнанието, разкриващо себе си като дух, т.е. като област, която е едновременно емпирична и трансцендентална, „но без съмнение не е възможно да придадем трансцендентална ценност на емпиричните съдържания, без поне тихомълком да предоставим място на антропологията“. Точно това се случва в интерпретацията на Кожев, залегнала в основите на постметафизичното френско мислене. Последствията на това фундаментално събитие според Фуко са в това, че сферата на чистите форми на познание се изолира, като придобива автономност и суверенитет спрямо всяко емпирично познание, а емпиричните области се свързват с рефлексията върху субективността, човешкото същество и крайността на битието му (Фуко, 1992: 338–339).

Хусерл се опитва да реши този проблем посредством интенционалността. В интенционалността съзнанието трансцендира самото себе си и консолидира своето единство, изплъзвайки се от самото себе си. Така съзнанието непрекъснато препраща към самото себе си, утвърждавайки като че ли, че „някакво съзнание“ (единичният акт на съзнание) е и цялото съзнание и че тази особеност на единичността принадлежи на самото съзнание, каквито и да са неговите отношения с Аза. То по този начин остава „феномен“, но в много особен смисъл: такъв феномен, за който е едно и също „да бъде“ и да „се явява“. Но и това не е достатъчно, за да се излезе от трансцендентално-емпиричния парадокс на класическото философско мислене. В късната си работа „Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология“ Хусерл окончателно извежда диагнозата на новоевропейския рационализъм – забравата на произхода на науката от жизнения свят на човека и „измерването“ на човешкото съществуване според критериите на тази деконтекстуализиранаобективностназнанието. „Голинауки-фактиобразуватсамоголихора-факти“ (Хусерл, 2005). Сътвореността от човека на дадени културни придобивки се загърбва и тяхната смисловост не се експлицира. С тях се оперира като с „естествена“ даденост. Математиката е онзи културен продукт, който изпълнява ролята на априорна действителност, „определена сама по себе си и предварително решена по отношение на всички нейни предмети и всички техни свойства и релации“. Така емпиричният свят може да се види като проява на един „обективен“ свят, като проява на „цялостната и безкрайна природа като конкретен универсум на каузалността“. Тази „странна“, както Хусерл я нарича, мисъл всъщност съставлява сърцевината на новата идея за рационалност – че всичко от емпиричния свят има свой идеален индекс и по този начин Вселената до безкрайност може да се конструира в своята разпростряност. Този метод на изследване обаче бе взет за самата действителност, безкрайната възможност за предвиждане посредством идеализирани гещалти се привижда като същностна конструкция на света – системност, обозримост, разпростряност, цялостност, които дори в момента да не се явяват, са потенциално винаги на разположение като зададени в тази системност и цялостност пред погледа на субекта.

Съвременните опити за типологизиране на различията между метафизичното и постметафизичното мислене се движат между отбелязване на недостатъчността на класическия идеал за рационалност, включването във философската онтология на дорефлексивните пластове на опита и децентрацията на онто-тео-телеологията. Така за Мамардашвили основният базисен сюжет, който се задава от идеала за рационалността, е, че рефлексивната работа на съзнанието, при което то извежда необходимите истинни представи за нещата, телеологически е подсигурена. Идеите, които намираме в съзнанието си, са логически модели на нещата. Разгръщането на емпиричния опит може да бъде обхванато в причинно-следствените структури на мисленето, доколкото този опит се разгръща пространствено и нагледно, т.е. пред нас. Самото съзнание е идеална структура, която няма протяжност и е принципно неситуирано в емпиричната действителност, тъкмо затова то може да „пробягва“ този емпиричен опит, давайки му извънвремеви и извънситуативни рамки (описвайки го в понятия). Така това, което се явява за съзнанието и добива статус на знание, ще изключва случайни примеси, които могат винаги да нахлуят чрез сетивността. Така мисленето е застраховано от още една презумпция – същностите са това, коетое повторяемо и при наличието на дадени условия винаги ще се проявява по един и същи начин. За да са възможни тези презумпции, фактът на конкретното свързване на емпиричния опит и съзнание в дадена локална и времева точка трябва да се смята за несъществен по отношение на съдържаниетона съзнанието и той се подменя с принципа за предустановената хармония и потенциално безкрайния анализ (знанието не зависи и не трябва да зависи от конкретния индивид и обстоятелства, тъкмо затова то е обективно). Субектът на знанието в класическата рационалност, от една страна, е потенциално безкраен и затова извънисторичен и извъниндивидуален, а от друга страна – конкретният индивид, който извършва знаниевите процедури, е автономен независим субект, който винаги е крайният източник на изказваните съдържания. Мамардашвили описва така класическия идеал за рационалност – това е възможността за съществуването на еднородно и непрекъснато поле за наблюдение, в което аз мога да пренеса знанието във всяка точка, защото аз се реконструирам рефлексивно като същия този независим винаги еднакво възпроизвеждащ съдържанието на опита наблюдател – това е позицията на абсолютния наблюдател (Мамардашвили, 2004).

Проблемът за Гадамер е в това обаче, че никакво Аз не се състои само от абстрактен поглед, който наблюдава абсолютно неангажирано разиграващата сепред него действителност, а то е и онзи полюс на присъствие в света, което не може да бъде дадено „пред“ погледа, защото то отпраща самия поглед (Гадамер, 1991). Не може в един и същи непрекъснат акт да бъде дадено и съдържанието на спектакъла, който се наблюдава от Аза, и как е фиксирана позицията и мястото на този Аз. В този случай не става въпрос, а и не е възможно полагането на нови емпиричности пред рефлексивния поглед на субекта, а обратното, за „прекъсването“ на този поглед, „подозрителност“ към самото „гледане“ – откъде иде погледът, от какво е заинтересуван този, който гледа, как той е насочен в това гледане от актовете на комуникация със себеподобните си. В некласическото мислене се извършва една ревизия на наивните допускания на класическата философия. Според Гадамер три са допусканията на класическото мислене, които не могат да бъдат приети от съвременното мислене. Първото е свързано с това, че знанието има работа с изказвания, които установяват истина или лъжа, т.е. съждения. Тези съждения трябва да отсъждат по повод на нашите възприятия. Но за да отсъждат, те трябвада имат пред себе си „чисти възприятия“. Тази огледалност и симетричност на субект-обектното отношение се подкопава от факта, че не съществува нито чисто възприятие, нито чисто изказване. Сетивното дразнене може да бъде само повод за насочване на съзнанието, но мисловният образ се конструира тъкмо чрез отсяване на излишнотои получаване на ейдетическа яснота. Чистото изказване също не е възможно, защото всяко съждение узрява в един абсолютно конкретен контекст и във връзка с определени предварителни очаквания. Нещо може да бъде разбрано само ако имаме някакво предварително предположение, иначе просто няма да го оразличим. При това тази пред-разсъдъчностна нашето обръщане към нещата не е плод на нашия вътрешен свят, а е конструирана от исторически общото живеене на хората, но всеки път има за носител и съвсем конкретен ползвател индивида в неговата крайност.

Вторият момент, който отбелязва Гадамер, е наивността на рефлексията. Рефлектиращият дух изглежда сам на себе си абсолютно свободен. Той винаги може да се върне при себе си и поради това е висшата точка на присъствие. Модерността започва тъкмо там, където е разклатена вярата в безпроблемното разгръщане на рефлексията и независимостта на рефлектиращия дух. Първо, в рефлексията винаги има „чужд“ момент, защото възприятието е едновременно разпознаване на предмета, но и усещане за самия акт на възприемането, което не е рефлексивно. Осъществяващият се акт на рефлексия е винаги акт, т.е. нещо, в което присъства моето собствено осъществяване, отбелязването на възприятието в мисловни и знакови фигури е паралелно на душевните актове, които са носители на рефлексията, но никога не могат да бъдат опредметени. Така рефлектиращият дух се оказва винаги инструментален по отношение на себеосъществяването на индивида в екзистенциални актове. Човешкото битие винаги съдържа една „гранична“ ситуация, в която то не може да получи помощ от никакви анонимни сили – на науката или на рефлексивния дух. Ситуацията на решимост „да бъдеш“ не може да бъде реконструирана от позицията на наблюдател, така че всяко отношение на рефлексивност вече е обременено от участието на индивида в собствената му съдба. Заинтересованото участие в света от гледна точка на крайността и сбъдването на себе си е основополагащо, а актът на рефлексия е мнимо битие-при-себе си.

Третият момент според Гадамер е наивността при разбирането на понятието – това, че езикът при правилното си използване може сам да води до истинни съждения на базата на еднозначни дефиниции. Вярата, че понятията имат еднозначна и възпроизводима независимо от ситуацията употреба. Некласическата рационалност осъзнава факта, че езикът не просто фиксира някакво значение – той е преди всичко тълкувание. Светът е даден в езика и се променя в езика. Езикът непрекъснато участва в интерпретацията на света и понятието тълкува, а не просто бива прилагано към един или друг предмет. Езикът е една непрекъсната беседа с нещата и е неотделим от живото ни съприкосновение с тях. Той носи имплицитно в себе си цялата тълкувателна дейност на човечеството и във всеки момент на своята частна употреба я продължава. Според Фуко освен езика животът започва все повече да се свързва с това, което е невидимо, с една вътрешност, която не се наблюдава, но някак си „отдолу“ предписва това, което се наблюдава. В живота, както той започва да се разбира от XIX век насам, става едно прекъсване на епистемата за природата като голям естествен ред, който потенциалновинаги може да бъде „представим“. В самата основа на живото заляга странната едновременност на свързването и дистанцирането, на циркулацията отвън навътре и отвътре навън, непрекъснатото излизане извън собствените граници и същевременно поддържането им. Животът предполага сила, воля за съществуване, за удържане на собствените граници – в този смисъл той е „див“, опитомяването му в мисълта е само една от собствените му прояви, една „реактивна воля“ (Ницше), воля за трансцендиране, която обаче не може да запълни процепа, който „вътрешното“ непрекъснато отваря, намесвайки се във „външното“.

Тази ситуация може да бъде овладяна с друг тип епистемологически действия. Те трябва да описват тъкмо непрекъснатото разкъсване и заплитане на ситуацията – раждането на смисъла в момента на неговото разпадане. Странната процедура на феноменологията „епохе“ всъщност „спира“ смисъла, преди той да е „излязъл“ от „вътрешността“, преди да е напуснал границите на „локуса“, за чието осъществяване (битие) той е необходим. Излизайки извън границите, трансцендиран като поглед навън, той вече става част от един порядък, който не се интересува от граничността на „локуса“, но той винаги е негова и само негова „външна“ среда.

И за Дерида субектът трябва да бъде върнат към преплетеността на езика с другите слоеве на опита. Тъканта, която създава езикът, е възможна върху една основа, от която не може да бъде откъсната. Неутрализацията на основата, която фактически се извършва от трансценденталния субект на Новото време, може да бъде само една хипербола. „Неутрализацията на фактическия свят е неутрализация (в смисъла, в който неутрализирам означава също и овладявам, редуцирам, оставям свободен, но в усмирителна риза) на не-смисъла, най-фината форма на един насилствен акт.“ (Дерида,1998: 93). Защото произвеждането на очевидността се дължи на предекспресивния слой, а този безмълвен слой винаги влече към отношение с настоящето. Настоящето свободно се отдава на логическата реч – реч, контролирана от предикативната форма. Корелатът даваубежище на логическото. Трансценденталната субективност дава възможност за кръгообразност в произвеждането на емпиричното Аз и се определя от елиптическата смяна на местоположенито вътре в различието. Присъствието е вплетено в повторението. Но всяка такава елиптичност е и плод на възпроизвеждащия я акт на тъждество на смисъл и слово. Тази „елиптичност“ на логос и събитие обаче не е плод на предизвестен синхрон.

Некласическата (модерната) философия преформулира и уточнява валидността на идеала за рационалността. В идеала за рационалността се извършва един знаменателен поврат – рационалното действие става рисковано действие, действие, което няма никакви опори в предизвестения синхрон между обекта и субекта, между космоса и микрокосмоса, между Бог и човек, между природата и социума. Това действие трябва само себе си да ситуира въз основа на перспективата за собственото бъдеще – това е действие, което парадоксално идва от бъдещето, защото то се основава единствено на даване на „цена“ (придаване на ценност) на обстоятелствата, в които се намира човек.

ЛИТЕРАТУРА

Сартр, Ж.П. (2003) Трансцендентность эго. Логос, 2

Хусерл, Е. (2005) Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология.С.

Кант, И. (1967) Критика на чистия разум. С.

Хайдегер, М. (1999) Какво е това – философията? Същности, С.

Фуко, М. (1992) Думите и нещата. C.

Мамардашвили, М. (2004) Класическият и некласическият идеал за рационалност. Избрано. Класическа и некласическа рационалност, т.1.С.

Гадамер, Г.Г. (1991) Философские основания ХХ века. Актуальность прекрасного. Москва.

Дерида, Ж. (1998) Cogito и история на лудостта. Писмеността и различието. С.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.