Философия
Вход / Регистрация

2017/3, стр. 258 - 264

ВОЛЯ ЗА САМОТА

Резюме:

Ключови думи:

ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи
Международна асоциация „Гастон Башлар“ (Франция)

Резюме. Статията разглежда философското влияние, което Шопенхауер е оказал върху Гастон Башлар. Проследява свидетелствата и позоваванията на Шопенхауер в различни произведения и акцентира върху стила на Башлар, който е пропит от меланхолизъм и метафори за смъртта, за нощта, за самотата. Открива следите на песимизма у двамата философи.

Keywords: Schopenhauer; Bachelard; will; solitude; imagination

Интелектуалната и философска „среща“1) между Артур Шопенхауер и Гастон Башлар е забележително събитие – едновременно необичайно и отричано. За мен то е повече от интелектуална среща, в него виждам доближаването на две философски галактики и даже (малко преувеличавам) един епизод от френско-немските отношения, които са неспокойни, но въп реки това вълнуващи. До известна степен тази интелектуална „среща“ е малко позната, но скоро ситуацията ще се промени. Мисля също, че съзнателно или не, Башлар се стреми да прикрие своето собствено възхищение от Шопенхауер. Сега искам да обърна внимание именно на историята и на произхода на това възхищение.

Няма да мога да избягам от субективността и личните пристрастия. За мен възгледите на Шопенхауер са основни. Те са началната точка на една изумително продуктивна творческа ос: Ницше, Фройд, Бергсон, без да говорим за влиянието им върху някои велики писатели като Пруст. Смятам, че възгледите му са основни, защото са неопровержими. Разгръщайки пред нас и в нас вездесъщността на „Wille zum Leben“2), премахвайки дефинитивно всяка принадлежност на „волята за живот“ към принципа за каузалността и още повече към закона за достатъчното основание, Шопенхауер извършва изключително силно редуциране, което освобождава извън него всяка възможност да запази смисъла. Волята за живот е изцяло вечна, необяснима, неразбираема, едновременно е основа на самата себе си и край, лишен от финалност. Според Шопенхауер волята за живот е змията Уроборос.

Общият оттенък на възгледите на Башлар е съвсем различен. Той не е много систематичен. Първоначално теоретизира модерната наука, а после се занимава с това да освободи статута на образа и да възвеличи поетичната връзка на човека със света. На пръв прочит философията му би могла да изглежда еквивалентна на определен вид евдемонология, т.е. на практическа философия на щастието. Най-накрая портретите или профилите на двамата философи са твърде различни: Шопенхауер прилича на хищна птица, а Башлар има телосложението на Маркс, допълнено от Жул Верн. Ще добавя, че всички, които са му били близки, са подчертавали неговата любезност и приветливост.

Извинете ме, че се повтарям, но смятам, че в срещата между Шопенхауер и Башлар има нещо грандиозно и парадоксално. Идеята, че би могло да съществува известно „влияние“ на единия върху другия, ми дойде наум поради две твърдения: 1) Башлар често използва формули, които имитират първата фраза на „Светът като воля и представа“: „Светът е моя представа“ („Светът е мое желание“; „Светът е моето предизвикателство“3) и т.н.). 2) Много текстове на Башлар са пропити с изрази на меланхолично страдание, със свенливо отношение, връщащо се към идеята за смъртта. При Башлар съществува „песимизъм“, който несъмнено не е същият като този на Шопенхауер и който, от друга страна, по някакъв начин е прикрит в творчеството му чрез особен тонус и чрез употребата на речник, който може лесно да ни заблуди. 3) Името на Шопенхауер е цитирано около 40 пъти в произведенията на Башлар, дори повече, ако броим имплицитните референции. Тръгвайки оттук, у мен се зароди една индуктивна хипотеза: дали Башлар е бил повлиян от Шопенхауер, по какъв начин и до каква степен? Доста години по-късно успях да се убедя в това чрез статията на Башлар „Фрагменти от дневника на човека“4) (публикувана със закъснение), а след това и от свидетелствата на самия Башлар.

За да изследваме коректно въпроса, който ни интересува днес, трябва да припомним, че във философията на Башлар съществува диахрония, която се развива еволюционно. Това е важен момент, който много често е пренебрегван. От 1928 до 1938 година той публикува основно произведения по епистемология, посветени на съвременната физика и химия (към тях се добавят две леко маргинални произведения, в които е засегнат въпросът за времето). През 1938 година се случва истински епистемологичен разрив, който възниква с „Психоанализа на огъня“: от препятствие образът се превръща в център на очарование и мечтание. От този момент нататък Башлар следва втори път, първоначално паралелен на първия, а после напълно независим.

По неочакван начин името на Шопенхауер се появява за първи път в „Индуктивната стойност на релативността“ – произведение от 1929 г., което днес не може да се намери, тъй като дъщерята на Башлар, изглежда, не е искала да го преиздаде. Шопенхауер е цитиран в един доста неясен пасаж относно употребата на закона за достатъчното основание. В „Диалектика на траенето“ Башлар съпоставя волята за живот на Шопенхауер с жизнения устрем на Бергсон. Съпоставяне, което не означава идентификация! Мислещото същество е вътрешно развълнувано от нервно притеснение, което няма нужда от причини, за да вилнее у него. След този пасаж Башлар се плъзга към нощната мисъл към предчувствието за смъртта. Друг забележителен параграф откриваме във „Формиране на научния дух“, където Башлар признава своето възхищение от „големите метафизични интуиции“ на Шелинг и Шопенхауер. Той цени немския философ, тъй като последният е знаел как да разкрие порива на волята за живот чрез думи, свързани с растителността, с метафори за растения. „Ако искахме систематично да изучим този образ, облагодетелстван от ставането, бихме видели по-добре правилната перспектива на една изцяло анимистична и вегетална философия, каквато ни изглежда, че е тази на Шопенхауер. Тук сме изправени пред много важна съпоставка. Шопенхауер е отдал особена важност на вегеталната физиология, която ни разкрива „Волята“ в цялата си бавност, упоритост и доминантност. Например той пише: „Любопитно е да се види с каква настойчивост растителният свят в частност ни подтиква и така да се каже ни принуждава да го съзерцаваме“ (Schopenhauer, 1966). Башлар също е посветил много страници на това, което нарича нашия дълбок вегетализъм.

През известното десетилетие от 1938 до 1948 г. позоваванията на Шопенхауер се умножават. Тогава Башлар публикува книгите си относно четирите елемента5. Ако направим кратко обобщение на позоваванията на Шопенхауер, можем да ги резюмираме така: 1) Башлар настоява за различаване между воля и представа; 2) отбелязва по различен начин наличието на движеща енергия в сърцевината на волята; 3) накрая, той изучава освобождаващото измерение на естетическото съзерцание и говори за воля на красотата, за философски „панкализъм“. Разбира се, това свидетелства за влияние от Шопенхауер, но не и за приемственост, още по-малко за безрезервно следване. Подходът на Башлар към материята разкрива неоспорима оригиналност: съществена разлика е любовта на Башлар към материята, и по-точно към мечтаната материя. Това не пречи темата на Шопенхауер относно нищото да е налична при Башлар, и никога не трябва да губим от поглед този факт, ако искаме да уловим адекватно дълбокото философско намерение на философа. В това отношение, прочитът на страниците за Емпедокъл във фрагментите, публикувани посмъртно в „Поетика на Огъня“, представляват повече от индикация – те са истинско признание.

Любопитно е, че позоваванията на Шопенхауер намаляват в следните произведения: „Поетика на пространството“, „Поетика на мечтанието“, „Пламъкът на свещта“. Това показателно ли е? Бихме ли могли да говорим за отдръпване от Шопенхауер? (Може би ще бъде заместен от Ницше, който не ни отдалечава от нашата тема.) Последните произведения ни разкриват един Башлар, който ограничава връзките си със света. Да се обитава светът, е желание, задача, мечтание, а Шопенхауер се опитва да отвърже връзките ни със света, което би означавало отклоняване от пътя. Следователно „Смъртта трябва да бъде считана, без никакво съмнение, за истинската цел на живота: когато тя се случи, установяваме, че цялата продължителност на живота е била само подготовка и увод към нея“ (Schopenhauer, 1966). Все пак подобна гледна точка остава под въпрос: можехме да кажем обратното, че философията на Шопенхауер е покана за парадоксален евдемонизъм чрез премахването на волята, т.е. на страданието. Според мен, освен че Башлар и Шопенхауер се противопоставят радикално по този въпрос, те се конфронтират и по отношение на непреодолимата връзка между стремежа към живот и стремежа към смъртта: този възел е пинеалната жлеза на метафизичното състояние на човека. Във всеки случай при Башлар, както и при Шопенхауер, съзерцание и естетика са ключовите думи относно песимистичната мъдрост.

Скептиците ще ми възразят: сигурен ли сте, че не си измисляте латентното присъствие на Шопенхауер в творчеството на Башлар? Не става ли дума за привлекателно, но съмнително и самоволно сравнение?

Моят отговор е „Не“.

Около 1952 г. Башлар пише доста странен и личен текст. Той ще бъде публикуван отново в „Правото да се мечтае“ под заглавие „Фрагменти от дневника на човека“. Гениален текст, ако трябва да съм искрен. Той е „мечтателно размишление, което образува света, изследвайки основно впечатленията за самота на мечтателя, съмненията на нощната душа и космичната прелест на нощта“. Философът ситуира експлицитно това размишление в началото на есента, в началото на нощта. Началото ни се представя като повторение, като подражание на първото Метафизично разсъждение на Декарт. Обаче тонът ще се смени доста бързо. Декарт подчинява съмнението на хиперболичен експеримент, накратко – на методично отстраняване, а Башлар, напротив, оставя съмнението да го завладее, да му се насити и да го възвиси в паметта си. Нощта е пронизана от светли излъчвания и от аромата на растенията – „днешната луна има светлината на едно време“(!). Тук той помита цялото конвенционално пустословие на философския жаргон и развива мечтанието си около нощта, самотата и смъртта. Ето защо текстът става много впечатляващ. Обръщайки се към самия себе си, но същевременно и към всяко alter ego, той пише:

„Ти вярваше, че мечтаеш, и ти си спомняш (...) Самотата е твоето траене. Твоята самота е твоята смърт, същата, която трае в живота ти, под живота ти. Тогава е философ или стоик. И отново започва твоето съзерцание, казвайки както твоят учител по моя Шопенхауеров начин: Нощта е моята самота, нощ та е моята воля за самота. Тя също е представа и воля, моята нощна воля“ (Bachelard, 1970).

В стилистичен план е учудващо, че Башлар използва (умишлено или не) определен вид хитрина при писането. Той се обръща към себе си във второ лице, единствено число – Твоето съзерцание, Твоят учител. После без преход се връща към първо лице – Моя Шопенхауеров начин. От този параграф произлиза следното имплицитно следствие: че учителят на Башлар е наистина и със сигурност Шопенхауер. Това не пречи този пасаж да е странен и да сме изправени пред реторична хитрост. Всичко се случва така, сякаш Башлар ни прави тихо признание и ни споделя някаква тайна. Впрочем някои читатели не разбират енигматичното измерение на пасажа. Според мен Башлар прави езотерично разкритие и го включва в един от най-оригиналните, най-концентрирани и най-меланхолични текстове, които някога е писал.

В подобно разкритие има нещо почти езотерично. Защо? Мисълта на Шопенхауер е прекалено радикално изчистена, за да може да бъде поверена на някого, който не е бил подготвен предварително. Тук съм много близо до моето заключение: Башлар никога не е отстъпвал напълно пред сирените на песимизма, макар че изпитва към тях неоспоримо привличане. Мисля също, че Шопенхауер е философ еретик във френската академична среда и във френската традиция. Вие познавате новелата на Мопасан за смъртта на Шопенхауер. Образът обитава колективното въображение. Още повече че философската традиция във Франция е напълно отдадена, от една страна, на практичната философия на Кант (нещо, което не се е харесвало на Шопенхауер) и от друга страна, на марксистката линия на философията на Хегел (нещо, което би накарало Шопенхауер да подскочи). С други думи Башлар, който вече заема маргинална позиция във френския университет, прикрива своята преданост към големия песимист от Франкфурт.

Тук биха могли да се кажат и разискват много неща. През ноември 1940 г. Башлар е бил назначен в Сорбоната. По това време Париж е бил под немска окупация. Един студент го пита какъв курс ще направи в началото на академичната година и Башлар му отговаря, че ще се занимава с Шопенхауер. Неговият събеседник остава малко смутен, затова Башлар буквално му казва: „Да, но този Шопенхауер не е техният“. Намекът е, че той не е немец, а е универсален мислител. Някои от хората от обкръжаващата среда на Башлар, доброволно или не, са заличили тази преданост към Шопенхауер. Спомням си телефонен разговор със Сюзан Башлар, в който тя отрече, че Башлар се е интересувал от Шопенхауер. Обаче Франсоа Дагоне ми го беше потвърдил в едно писмо. Също и професори като Фернан Тюрло, който набожно беше запазил лекциите от курс на Башлар върху Шопенхауер, проведен в Дижон през 1938 г.

За да приключим с истински финален букет, ще споделя, че след като завърших работата си върху Башлар и Шопенхауер, получих НЕОПРОВЕРЖИМОТО доказателство за силната връзка между Гастон и Артур. Кръщелникът на Башлар, който се казва Жан-Клод Фийу, насочи вниманието ми към документ, отпечатан в Списание на пощата и телекомуникациите през 1961 г. След като години наред следвах трудна и рискована линия на анализ, за мен беше щастие и успокоение да прочета диалога, който следва. Професор Андре Дез го пита дали е бил голям читател на Шопенхауер и Башлар отговаря:

„О, Шопенхауер! Когато бях в Дижон, той беше един от авторите, които обичах да изследвам. Накрая прочетох „всичко“ от Шопенхауер. Това е автор, който обичах да изучавам заради лисанса6), той би могъл да ми послужи за четирите сертификата. Аз направих и правя много дипломни работи върху Шопенхауер“.

Малко по-нататък нашият философ обяснява, че е обединил голямо количество бележки върху Шопенхауер, дори е смятал да състави книга от тях, но е бил назначен в Сорбоната в катедра „История на науките“ и тази функция го е задължила да отложи своето първоначално намерение. Параграфът може да означава също, че философията на науката може би не е била основната за Башлар, който след 1953 г. не публикува епистемологични произведения. Последните му години са посветени на метафизиката на къщата, на мечтанието, на самотата. Самият Шопенхауер е написал метафизика на смъртта. Двамата са деликатно свързани.

За мен „срещата“ между Башлар и Шопенхауер е едно от тези значителни събития, които предизвикват разума и го вълнуват непрекъснато. Трябва да се пазим от всеки измамлив догматизъм. Без съмнение Башлар не е ученик на Шопенхауер, както Шопенхауер не е такъв на Кант. Това не пречи старият меланхолик от Франкфурт да е бил за философа от Бар-сюр-Об от първостепенна важност (смятам, че тук го разкрих достатъчно). Любопитно е, че авторът на „Новият научен дух“ подкрепя част от пътя му към радикално песимистичната мисъл. Това, което е размесило картите, е, че Шопенхауер е изработвал песимистична система дори и когато неговата психологична природа го е карала да се приспособи към живота. При Башлар е съвсем обратното – философията му има неоспоримо оптимистичен устрем, волята за живот се превръща във воля за въображение, докато личната му история и персоналният му темперамент го тласкат към меланхолия, която все по-малко ще прикрива. Намираме се пред един вид хиазъм. Съществува силна аналогия между двамата философи и по темата за естетическото съзерцание. Статутът, който Шопенхауер дава на музиката, до известна степен е този, който Башлар отдава на поезията: и едната, и другата имат катарзисна и дори бих казал терапевтична функция. Бихме се изкушили да кажем, че за него, също както за Шопенхауер, музиката разкрива същността на Света, както и неугасимата драма, която се разиграва в него.

NOTES\БЕЛЕЖКИ

1 . Авторът използва думата „среща“, за да изобрази интелектуалния допир между философиите на Башлар и Шопенхауер. (б.пр.)

2. Wille zum Leben, нем. ез. – воля за живот (б.пр.)

3. Bachelard, G. L’eau et les rves, Paris, Jos Corti, 1942, p. 214. (б.пр.)

4. Bachelard, G. Fragment d’un Journal de l’Homme, Mlange d’Esthtique et de Science de l’Art, 1952. (б.пр.)

5. Bachelard, G. L’air et les songes. Essai sur l’imagination du mouvement, Librairie Jos Corti, Paris, 1943; Bachelard, G. La terre et les rveries du repos, Librairie Jos Corti, Paris, 1948; Bachelard, G. La terre et les rveries de la volont, Jos Corti, Paris, 1948; Bachelard, G. La flamme d’une chandelle, P.U.F., Paris, 1962; Bachelard, G. L’eau et les rves. Essai sur l’imagination de la matiŽre, Jos Corti, Paris, 1968; Bachelard, G. Fragments d’une potique du feu, P.U.F., Paris, 1988. (б.пр.)

6. Licence, f. – образователна степен във Франция (б.пр.)

REFERENCES

Bachelard, G. (1970). Le droit de rver. Paris: P.U.F., 240.

Schopenhauer, A.(1966). Le Monde comme volont et comme reprsentation. Paris: P.U.F., chapter 39, 259.

Schopenhauer, A. (1966) Le Monde, Supplments. Paris: P.U.F., New edition by Richard Roos, P.U.F., chapter XLIX, 1410.

WILL TO SOLITUDE

Abstract. The article investigates the philosophical influence of Schopenhauer on Gaston Bachelard and analyzes his references in various works of the French author. The text puts emphasis on Bachelard’s style characterized by its melancholy and metaphors for death, night and solitude.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.