Философия
Вход / Регистрация

2012/1, стр. 60 - 65

СЪЗНАНИЕ И ИНТЕНЦИОНАЛНОСТ

Петя Пенева
PhD student
University of Veliko Turnovo
“St. St. Cyril and Methodius“

Резюме: Целта на тази статия е да изясни принципа на интенционалността, който се състои в това, че всяко съзнание е „съзнание за…“ Интенционалността трябва да се разглежда като принцип, определящ насочеността на съзнанието. Интенционалното преживяване (по Хусерл) е идентично с предмета (т.е. смисъла, значението) и затова самият предмет е мислен като идеален, непреходен и неунищожим. Този идеален предмет, според Хусерл, е достъпен само чрез интуицията. Именно тя е източникът на философско познание. Тя дава първичния образ на предмета такъв, какъвто е.

Ключови думи: intentionality, consciousness, Husserl, intuition, philosophical knowledge

Феноменологията синтезира и преобразува в себе си важни идеи на класическите идеалистически философии и по-специално на кантианството. В същото време тя се опитва да преодолее установилата се през втората половина на XIX век позитивистка тенденция. Е. Хусерл се стреми да намери основанията, идеалните условия и възможността за съществуване на знание изобщо. И той ги търси в структурата на т. нар. чисто съзнание, което, от своя страна, има априорна и затова всеобща логическа структура. От това следва, че феноменологията е наука за чистото съзнание, което обаче се схваща именно като човешко преживяване, притежаващо една същностна способност, наречена интенционалност. В какво се състои тя?

Съзнанието, винаги е „насоченост към…“ предмет, явление, хоризонт. То има предел, доколкото е конкретно и целенасочено. Неговият предел е смисълът; достигайки до смисъла, който се крие зад предмета, съзнанието е изпълнило своята цел. Така негова изходна и фундаментална характеристика става (смисъла на) предметността. Съзнанието е предметно, защото е интенционално, то подхожда към предмета с определени очаквания. То е вход за собствените си предели, вход за предметността. Интенционалното съзнание не е субстанция, то не се определя като нещо постоянно и неизменно. В началото възниква „феноменът съзнание“ (смисловото формиране–ноезис) в противоположност на „явлението съзнание“ (съдържателното съзнание –ноема). В този именно феномен възниква съществуващият предмет.

За чистото съзнание предметът е съществуващ, предмет, за който съзнанието формулира някакъв смисъл. Тази необходимост на съзнанието да съществува като „съзнание за някакво различие на самите вещи“ Е. Хусерл нарича „интенционалност“. По този начин той вижда феноменологията именно като философско изследване на съзнанието и разбирането.

Интенционалността е функция, която смислово формира предмета. Феноменологичната интенция трябва да се реализира чрез описание на „феномените“, които представят съзнанието след осъществяване на т. нар. епохе, което „… освобождава погледа не само за протичащите в чисто интенционалния живот интенции (за „интенционалните преживявания“), но и за това, което те в самите себе си, в собственото си „какво“ – съдържание полагат като свой валиден предмет, а също и за начина, по който правят това...“ (Хусерл, 2003: 275). Там заключваме в скоби нашите философски убеждения, свързани с вярата в съществуване на вещния свят. Данните за тях се намират според Е. Хусерл в съзнанието, а съществуването на съзнанието е непосредствено очевидно. Специфичното е, че „познаващият субект не открива същността, а я формира в себе си“ (Николов, 1965: 17).

Е. Хусерл приема понятието „интенционалност“ от Фр. Брентано. Но самото понятие има по-стара история: в схоластиката “intentio“ се е използвало в смисъл на „отличаване от самото себе си“. На Фр. Брентано това понятиепозволява да се типизират психологическите феномени, защото те винаги се отнасят до нещо.

Фр. Брентано разделя феномените на три класа: 1) представа (репрезентация като чисто присъствие на обекта);

2) съждение (утвърждаване или отричане на обекта);

3) чувство (любов или ненавист към обекта).

За разлика от Фр. Брентано интенционалността при Е. Хусерл не е понятие, разграничаващо психическите от физическите феномени. „ В тезата на своя учител–според Е. Николов–„всяко съзнание е съзнание за нещо“, той отрича тъкмо елементите на „психологическия реализъм“, на залегналия в този израз „дуализъм“(Николов, 1965: 29) .

Според Е. Хусерл не всички психични феномени са интенционални актове. От друга страна, частта, отнесена от Фр. Брентано към физическите феномени, всъщност спада не към тях, а към психическите. Е. Хусерл изобщо се отказва от понятието „психически феномен“ и издига на негово място „интенционалното преживяване“.

Така, от една страна, се стига до разделяне на преживяванията на актове или смислообразуващи преживявания и не-актове, т.е. прости усещанията. И от друга страна, да разделим феноменални предмети като явяващи се и вещите в света от явяващи се вещи в съзнанието.

Е. Хусерл изменя терминологията с цел да няма неверни тълкувания, заради това въвежда т.нар. „акт“, който обединява в себе си същинския акт (смислово образуваща форма) и интенционалния предмет.

Според Е. Хусерл „интенцията и интенционалната предметност като такава, а след това и в ‘как-то’ на техните начини на даденост, представляват… една неимоверно богата тема в сферата на актовете“ (Хусерл, 2003: 276). Феноменологът придава смисъл на интенционалното разбиране като полагане. Различните видове интенционален характер той превръща в различни модели на съзнание, като всеки от тях има особена и специфична структура. А тя трябва да намери своето място в смислообразуващия модел на съзнанието, т.е. в ноетико-ноематически модел. „Всяко достигнато ниво в анализа на интенционалните структури –подчертава Е. Хусерл – може да се представи като резултат от своеобразна редукция до определени смислови закономерности, на които се приписва очевидностен характер“ (Хусерл, 1991: 125).

За Е. Хусерл феноменологическият метод е трансцедентална редукция. Последната разкрива съзнанието като чиста интенционалност и може да бъде онагледена по следния начин: ego – cogito – cogitatum или феноменологическо его – ноезис – ноема. Етимологията на ноезис е от гръцки произход и означава „мисъл“. С нея Е. Хусерл обозначава идеалните моменти на интенционалното преживяване, т.е. преживяването като констатирано съзнание или „интенционален обект“. Интенционалният обект е предметен смисъл или „съдържание“, което се осъзнава в преживяването и чрез което ноемата се отнася към обекта на преживяване; ноематичното мислене схваща съдържанието на мисълта.

Съзнанието за Е. Хусерл представлява цялостен поток от преживявания, в който се възприема предметът. Най-същественият признак на този поток е интенционалността, което го сродява с имена като Анри Бергсон и Марсел Прус, които обясняват времето чрез потока на съзнанието или му дават литературна експликация.

За разбирането на това понятие трябва преди всичко да сеустанови принципното различие между съзнание и обект. Съзнанието само „интендира“, т.е означава предмета и този акт не е от емпирично естество, а има смислова структура, която то самото образува. Интенционалното преживяване е идентично с предмета и затова предметът е непреходен и неунищожим.

Принципът на интенционалността се крие втова, че всяко съзнание е „съзнание за…“ и трябва да се разглежда не толкова като характеристика на съзнанието, а по-скоро като принцип, определящ насочването на съзнанието. Съзнанието е винаги съ-знание, знание за нещо. Следователно според Е. Хусерл субектът е „Азът“, усещането, спомнянето, въображението, а обектът е проява на тези актове: образи, мисли, цвят, обем и т.н. Така познанието е само ясно и отчетливо проявено; „редукцията означава не само трансформиране на света до чисто явление, но и утвърждаване на „аз–а“ като основание на явленията, като източник на всички значения на явленията. Ето защо така наречената насоченост на съзнанието не е просто отношение между „аз“ и даден обект като два различни и независими един от друг полюса, а същност на съзнанието“ (Николов, 1965: 28).

Процесът на познание Хусерл нарича „ноезис“, а това, което знаем – „ноема“. Философът може да различи в последната факти и същности. Изобщо интенционалността е ориентация към познавателния акт. Тя е неразривната връзка на „аз–а“ с разглеждания обект; интенционалността придава същността на явленията.

Психическият акт се характеризира с приспособяване към някакъв предмет, а Е. Хусерл достига до извода, че началото на всички начала е интуицията, именно тя е източникът на познание. Тя дава първичния образ, който трябва да приемем такъв, какъвто е.

Интенционалното отношение се изразява в отношението към предмета, но в специфичния му вид на „мислим предмет“. То не е задължително отношение между два съществуващи предмета. Например може да представлява и фантазия, където не съществува отношение изобщо. Предметното отношение се актуализира във вид на възприемаем предмет. А под термина „интенционален акт“ трябва да разбираме по-скоро преживения акт, отколкото самия предмет. „Актът“ изразява продуктивният характер на съзнанието.

Наред с него Е. Хусерл установява и т. нар. интенционално съдържание. Вместо за интенционален предмет Е. Хусерл говори за интенционално съдържание, което „…навсякъде заварва не само интенции, а и съдържащи се в тях като корелати „интенционални предмети“– по един същностен и изключително своеобразен начин на „съдържание“. Те не са интегрални [nicht reelle] части на интенцията, а нещо, което се има предвид в нея, съответният неин смисъл, и то в модалности, които имат смисъл само за неща от рода на „смисъл“ (Хусерл, 2003: 276).

Понятието интенционалност заедно с рефлексията е основно понятие във феноменологическите учения за съзнанието. Взаимовръзката между тях се крие в свойството на съзнанието да има „усета“ за време. Е. Хусерл описва интенционалната структура на съзнанието като един затворен кръг: „време – рефлексия – съзнание“. Крайният елемент на съзнанието, което конституира съзнанието като смислообразуваща структура, образува и хоризонт на значението или смисъла. Интенционалността задава определена граница, извън която не може да се получи значение или смисъл, защото няма заложено разбиране. Според Е. Хусерл съществува само определена „линия“ на разбиране и смислообразуване; или определена корелация между интенционалния акт и интенционалното съдържание.

Първоначално Е. Хусерл свързва интенционалното съзнание със задачата да се достигне до знание в рамките на тотално нова наука или както той я нарича „наукоучение“. Това е първоначалният модел на феноменологията. Но по-късно той се стреми да поставя под въпрос първичното полагане на битието на предметите и изобщо на света като „естествена“ или „феноменологическа установка“.

Тъй като битието на предметите се разбира във феноменологията като идентично с дадеността му в нашите съзнания, естествено следва, че интенцията е условие за възможната феноменологическа установка. Впоследствие Е. Хусерл води интенционалното съзнание чрез описание до нов модел на съзнанието, а именно като вътрешно време–съзнание и съзнание–хоризонт. Вътрешното време–съзнание е вид предпоставка на съзнанието, съществуващо като поток от преживявания.

Съзнанието винаги живее като възприемане на някакво единство, но задължително в интенционален хоризонт. В рамките на единството на съзнанието (ноема и ноезис), като единство на преживяване с цел конституиране на предметността, предметът получава своята битийназначимост.

В интенционалността предварително се крие теоретико-познавателен въпрос. Основното е, че тя зависи от самото съзнание, а не от предмета; също както и съотнасянето на съзнанието към обекта. Интенционалността винаги присъства в акта на съзнание, на преживяване, независимо от това дали обектът е съществуващ или не („абсурден“).

Друг много важен момент в случая е как предметното съдържание на съзнанието става възможно? За това според М. Георгиева „… е нужна феноменологическа процедура за изключване на всичко, което е натоварено с външносветови смисъл, включително и образите за вътрешния живот на човека и неговата субективност. Чистото съзнание трябва да бъде разгледано като абсолютно иманентно образувание, което макар и да има его-полюс, този егополюс е една абсолютно идеална структура.“ (Молчанов, 2007: 28)

За Е. Хусерл съзнанието е обобщен термин за всички психични актове или интенционални преживявания. Спецификата на феноменологията на Е. Хусерл не се състои в това да постави интенционалността като направление на съзнанието към предмета, а в това че описва интенционалността като структура на смислообразуването. За това тя е процес на формиране и задържане на смисъла. Съзнанието съдържа винаги възможност за рефлексия. Ноемата и ноезисът говорят за взаимодопълнителността на интенционалността (и) на съдържанието. Разликата между обект и субект изчезва.

Чрез интенцията признаваме нещо за истинно, следователно тя (по стандартите на рационализма) играе ролята на „очевидност“, аксиома. Феноменът е обектът, разкрит в интенционалният акт; Е. Хусерл подлага фактите, а не екзистенциалната реалност на редукция. Така той неусетно връща философията в лоното на психологизма, макар да не се стреми към това.

ЛИТЕРАТУРА

Молчанов, В. (2007). Исследования по феноменологии сознания, Москва.

Николов, Е. (1965). Феноменология и естетика, София.

Хусерл, Е. (1991). Идеята за феноменологията, Евразия-Абагар

Хусерл, Е. (2003). Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология; въведение във феноменологическата философия, София, КХ

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.