Философия
Вход / Регистрация

2016/2, стр. 119 - 126

НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ И РИЦАРСКАТА АЛТЕРНАТИВА НА БУРЖОАЗНИЯ СВЯТ

Резюме:

Ключови думи:

2016/2, стр. 119 - 126

НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ И РИЦАРСКАТА АЛТЕРНАТИВА НА БУРЖОАЗНИЯ СВЯТ

Добромир Добрев
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Резюме. Въпреки че в Русия рицарството, като идеи и практики, не се е развило, Николай Бердяев написва вдъхновяващи редове в негова защита. Самата личност на Бердяев напомня за рицарските добродетели и за едни отминали времена. Борбата срещу духовната буржоазност и отстъплението от религиозните ценности дълбоко вълнуват руския философ. Той ни предлага завръщане към ценностите на творческия християнски морал…

Keywords: Berdyaev, morality, knight, idea, bourgeoisie

Философията на Николай Бердяев е смела защита на човешкия дух в неговото вечно търсене на свободата. Вярата в човека и неговото творчество дава основание на руския мислител да го издигне до божествените висоти и да го определи като Съ-работник на Бога.

Тематичното разнообразие при Бердяев винаги води до свободата и пътищата за нейното достигане. Един от неговите съвременници и също като Бердяев изгонен от Русия през 1922 г. – Фьодор Степун, го описва като боец, който винаги атакува.

„ Бердяев има боен темперамент. Всичките му статии и книги са атаки. Той и с Бог разговаря така, сякаш го атакува в небесната крепост… Единствената мисъл, която го мъчеше в довоенна Москва и която ще го мъчи и на смъртния му одър, е мисълта за свободата… През Средновековието Н.А. Бердяев, въпреки своето християнство, можеше да свърши живота си на кладата…“ (Berdyaev: pro et contra, 1994: 37).

Същият този Степун го описва като излязъл от друго време и друг свят, сравнявайки външния му вид с духовно изтънчените портрети на Тициан. Дългата коса, бляскавият поглед, облеклото – всичко това му придава нещо романтично.

„Външността му е по-скоро на европейски аристократ, отколкото на руснак. По-лесно е да си представиш неговите предци като рицари, гордо излизащи от портите на средновековния замък, отколкото като боляри, които приведени минават през ниския праг на палата си. Бердяев има прекрасни ръце, той обича да носи ръкавици – може би заради значението, което е имала хвърлената ръкавица във феодалните времена“ (Berdyaev: pro et contra, 1994: 37).

Фигурата на философа рязко се откроява на фона на руската, а по-късно съветска действителност. Излизащата на предни социални позиции маса, с войнствената си простащина и самодостатъчност, рязко ограничава периметъра на своята противоположност – творческата и действена интелектуалност.

Бердяев, който освен всичко е импулсивна и решителна в своите действия личност, е обречен да бъде трагичен герой в настъпващата болшевишкосъветска действителност.

Ще припомня две истории, които освен качествата на Бердяев разкриват и деструктивния характер на реалността по време на Първата руска революция. Гостувайки в имението на своята приятелка Евгения Рап през размирната 1905 г.; Николай Александрович се сблъсква с характерните за онова време селски вълнения и нападения над дворянски къщи. Първият случай, разказан от Рап, е за една нощ, когато селяните запалват конюшнята на имението. Тук само ще вметна, че домакините му били изумени от този факт, понеже винаги поддържали добри отношения с местните селяни. Явно обаче стихията на революцията вече е започнала да променя традиционно вярващото в Бога и индиферентно към действителността руско селячество.

Бердяев взима нещата в свои ръце, успява да изкара конете от горящата сграда и цяла нощ с револвера си охранява къщата на домакините си.

Друг случай, при който той проявява самообладание и мъжество, е, когато в същото имение се сблъсква с тълпа разгневени селяни. Евгения Рап разказва как предния ден нейният гост се скарал на няколко селски момичета и момчета, които вършели неприлични неща в парка на имението. На сутринта група селяни, въоръжени с тояги, нахълтват в двора, като намеренията им са пределно ясни. Вместо да бяга и да се крие, философът отива при тях и казва да се махат. Когато го обграждат, той вади пистолета си, стреля във въздуха и успява да разпръсне тълпата (Berdyaev: pro et contra, 1994: 35).

Разказвам тези случки, защото са показателни за характера и манталитета на големия руски мислител. В живота си той е такъв, каквато е неговата философия – смела, творческа и амбициозна.

В тази връзка, няма нищо по-естествено, че най-проникновените слова за рицарството, писани някога в Русия, са негово дело.

Бердяев, чийто облик и поведение напомнят някогашните рицари, обяснява защо в Русия този западен феномен не се е развил.

„С Киевска Русия, със св. Владимир са свързани богатирският епос и богатирите. Но рицарството не се е развило на духовната почва на православието. В мъченичеството на св. Борис и св. Глеб липсва героизъм, преобладава идеята за жертвата… Подвигът на непротивенето е руски подвиг… Известна е склонността на руския народ към разгул и анархия, когато липсва дисциплина. Руският народ не е бил единствено покорен на властта, получила религиозно освещаване, но е породил в недрата си и Стенка Разин, възпят в народните песни, а също и Пугачов. Руснаците са бегълци и разбойници. И още са странници, търсещи Божията правда“ (Berdyaev, 2007: 243).

Тази борба между Изтока и Запада, която се води в руската душа, поражда уникалността на Русия и в същото време нейната податливост на крайности. Бердяев е убеден, че стихията често взима превес пред формата в руския национален характер.

В тази връзка, различията със Запада се засилват в хода на историята. Но не трябва да се забравя, че големите руски философи и писатели винаги са се обръщали с респект към западната култура, подчертавайки в същото време, че цивилизацията е умъртвила тази култура. Тук можем да споменем славянофилите Константин Леонтиев, Лев Толстой, Фьодор Достоевски. Последният е оставил изпълнени с романтика и тъга редове, посветени на европейската култура.

„Аз искам в Европа да отида, Альоша, от тук и ще тръгна, макар и да знам, че ще отида на едно гробище, но на най-скъпото гробище! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв горещ изминал живот, за такава страстна вяра в своя подвиг, своята истина, в своята борба и своята наука, че аз отрано зная, че ще падна на земята, ще целувам тези камъни и ще плача над тях – в същото време с цялото си сърце съм убеден, че това отдавна е гробище и нищо повече“ (Dostoevsky, 1958: 289).

Освен присъда над Запада тези редове са поредното доказателство за формиращата се в руската култура есхатологична душевна нагласа и характерна мистична чувствителност.

Бердяев е убеден, че руската душевност се е развила в определена посока и тази посока е различна от европейската.

„Много характерно е, че в руската история не се е развило рицарството, това мъжествено начало. С това е свързано недостатъчното развитие на личното начало в руския живот. Руският народ винаги е обичал да живее в колективния уют, в една разтвореност в стихията на земята, в лоното на материята. Рицарството изгражда чувството за лично достойнство и чест, закалява личността. Точно тази лична закалка липсва в руската история“ (Berdyaev, 1990: 13).

Както ще видим в следващите редове, Бердяев високо цени рицарското начало и посоката, в която то е повлияло при формирането на европейската култура. По парадоксален начин точно руснак написва един от най-силните философски текстове за стремежите и върховете на рицарската идея.

Всеки, който познава творчеството на руския философ, знае за огромното разочарование на Бердяев от развитието на Ренесанса и последиците от този период. Загубата на духовния център, замяната му с други фалшиви центрове – като икономиката и политиката, се отразяват пагубно на човека. От периферията те постепенно са се измествали и са заели централно място в човешкото съществуване. Не е трудно да разберем думите на Бердяев, че „не Църквата, а борсата се е превърнала в главна регулираща сила на живота“ (Berdyaev, 2003: 532). Това засилва тенденцията към повърхностния човек, загубил своите ценности и опори. Културата отстъпва на цивилизацията и губи дълбочина.

Точно през Ренесанса и в повлияните от него по-късни исторически периоди човешката индивидуалност се утвърждава с кървави престъпления и насилие. Оказва се, че при управлението на държавата няма нужда от нравствени постулати. Добрият владетел съвсем не е задължително да бъде и добър християнин. На управляващите е позволено всичко в името на държавната стабилност. Много по-високо от нравствените принципи са поставени техническите способи за управление. В това отношение името на ренесансовия човек Николо Макиавели – автор на тази концепция, се е превърнало в нарицателно.

Буржоазната същност на настъпващия капитализъм не дава особен оптимизъм на философа. Дори модерният в началото на миналия век социализъм дълбоко отвращава Бердяев, който неведнъж подчертава буржоазната същност на „новото месианско учение“.

„За Бердяев е характерно, че отричайки се от теорията на икономическия материализъм, той запазва в своето философско стопанство понятието буржоазност. Борбата против духовната буржоазност е централна тема в неговото творчество. Тази борба го приближава към Ницше, който го привлича като пророк на настъпващата криза на буржоазната култура…“ (Berdyaev: pro et contra, 1994: 38 – 39).

Споменатият Фридрих Ницше разочаровано търси различието на жалкото настояще. Според немския бунтар европейската култура сериозно ощетява Дионисиевото начало, следвайки неотменно разума и Бога. Това е формулата, по-която културата се превръща в хипертрофирал аполонизъм. Ницше е убеден, че науката в съгласие с християнството се стреми да превърне света в тотална подреденост. Животът се регламентира все повече и в него няма място за героизъм, величие или рицарски морал (Dobrev, 2010: 45).

В тази атмосфера е напълно естествено Бердяевото обръщане назад към Средните векове и търсенето на алтернатива на всеобщото обуржоазяване.

Тук трябва да уточним, че позицията, от която Бердяев поглежда назад в историята, се основава върху неговото разбиране за творчеството, и по-конкретно за практическото осъществяване на творческия морал. Наблюдаваме ясно разграничаване между традиционния християнски морал и творческия християнски морал. Всъщност тук по-скоро Бердяев търси възможността за преход от първия към втория – творческия морал.

„Традиционният християнски морал е бил изграждан изключително върху страха и грижата за спасението на душата. Творческият морал трябва да бъде изграден върху мъжествеността и грижата за творческия възход. Паническият страх от гибелта унижава човека и в края на краищата става безнравствен и нерелигиозен по своите мотиви. Този страх е неблагороден и некрасив. Вечното страхливо треперене заради своята душа унищожава Божия образ у човека. От ужас човекът е готов да се откаже от всички творчески ценности, само и само да не загине. Това е особена, твърде непривлекателна форма на религиозния егоизъм. Егоизмът и страхът са вътрешно свързани. Също така са свързани помежду си жертвоготовността и мъжествеността. Безстрашието и храбростта са религиозни добродетели“ (Berdyaev, 2004: 259).

Като прибавим към това и чувството за чест, за което нашият автор е категоричен, че е възможно да се изгради само на основата на християнството, достигаме отново до рицарската идея. Тук ще направим уточнението, че преимуществено става дума за идеите на рицарството в много по-голяма степен, отколкото за неговото практическо осъществяване. Между тях има разминаване, понякога доста сериозно, но никой не може да отрече, че рицарството внася в света гореспоменатите ценности – жертвоготовност, мъжественост, храброст и безстрашие.

Рицарството може да се разгледа като необходимата предпоставка за осъществяването на мечтания от Бердяев преход от традиционния към творческия християнски морал. Без никакво съмнение той утвърждава, че „в рицарството е имало истинско морално творчество“ (Berdyaev, 2004: 260).Това съчетаване на християнството с творческия морал веднага издига рицарите до контрапункт на всичко онова, от което се отвращава руският философ.

„В рицарството се е ковала личността. Буржоазният свят на новите времена е искал да замени рицарството с еснафството, рицарските добродетели – с еснафските добродетели. И буржоазният свят мислел, че рицарството, породено от мрачното Средновековие, е погребано завинаги, че то не може да се възроди. Но гибелта на рицарството е била гибел на висшата духовна закалка на личността. Духът на рицарството продължава да живее като вечна противоположност на буржоазния дух“ (Berdyaev, 2004: 260).

Дали рицарството е намерило своето фактическо осъществяване през Средновековието, не е толкова важно за Бердяев. Ясно е, че по-скоро това не се е случило. Но като алтернатива и като надежда за бъдещето, рицарската идея дълбоко вълнува философа. След като изяснихме, че това е форма на реализация на един принципно нов християнски морал – творческия, няма съмнение, че Бердяев безусловно ще търси неговите възможности в света.

Тези възможности не са особено популярни в буржоазнодемократичното време. Стилът на живот, мисленето и ценностите са много различни от тези в рицарските времена. Нещо повече, поведението на рицарите и техните идеали пораждат открито недоумение сред широките слоеве от населението.

Йохан Хьойзинха разказва за неизвестен парижки буржоа, който недоумява заради какви безумни глупости рицарите са готови да излязат на бойното поле (Khyozinkha, 1988: 88).

Трудно е за този парижанин, а също и за болшинството от неговите съграждани, да разберат рицарските „безумия“. А те са най-различни и обикновено не се вписват в новите порядки. Но въпреки това рицарските пориви намират начин да се завърнат в света.

„Рицарят и дамата на сърцето му, героят заради любовта – това е първичният и неизменен романтичен мотив, който възниква и ще възниква винаги и навсякъде. Това е най-непосредственият преход от чувственото влечение към нравственото или почти нравствената самоотверженост, естествено произтичаща от необходимостта пред лицето на своята дама да покажеш мъжество, да се изложиш на опасности, да демонстрираш сила и издръжливост пред страданието – честолюбие, познато на всеки шестнадесетгодишен юноша“ (Khyozinkha, 1988: 82).

В тази връзка, трябва да отбележим пряката връзка на рицарския идеал с високите ценности на религиозното съзнание – като състрадание, справедливост и вярност. Но Хьойзинха е убеден, че не тази връзка е дала на рицарството прекрасната форма и жизнения стил, с които го познаваме. Тук трябва да търсим жената, и по-конкретно женската любов, която внася истинска жива топлина в многообразните чувства и идеи на рицарите.

Нещо повече, Хьойзинха смята, че аскетичността и мъжествената саможертва на рицарския идеал са тясно свързани с еротическата основа на този подход към живота, а може би не са нещо повече от нравствен заместител на неудовлетворените желания.

„Разбира се, любовното желание намира форма и стил не само в литературата и изобразителното изкуство. Потребността да се придадат на любовта благородни черти във формата и стила, намира широки възможности за реализация и в самия живот: в придворния етикет, в светските игри и развлечения, в шегите и войнските упражнения. Тук също любовта постоянно се сублимира и романтизира: животът подражава в това на литературата, но и тя, в края на краищата, черпи всичко от живота. Рицарският аспект в любовта все пак възниква не от литературата, а от живота и от съществуващия в него мотив за рицаря и дамата на сърцето му“ (Khyozinkha, 1988: 82).

Трудно е да не се съгласим с Хьойзинха, че като прекрасен житейски идеал, рицарската идея е нещо особено. От една страна, това е естетически идеал, изпълнен с възвишени чувства и пъстри фантазии. В същото време това е и етически идеал, устремен към високите добродетели на благородството, състраданието и смелостта. На практика, рицарската идея със своя стремеж към човешко съвършенство е сходна с гръцката калокагатия (Khyozinkha, 1988: 81).

Отстъплението от божествения произход на човека, гарантиращ достигането до бленувания житейски идеал в красивото и доброто, е непростим грях на Ренесанса и последвалите буржоазни времена. Бердяев не може да прости това отстъпление, за него то е принизяване на човешката същност и нейната задача в историята.

След като рицарството е алтернатива на случващото се, за Бердяев е много важно да потвърди възможностите за възкресение на тази идея. Всъщност дори няма нужда от възкресение, тъй като това е вечна идея.

„Рицарският морал и буржоазният морал ще останат завинаги, во веки веков дълбоки, враждуващи противоположности. Категориите на рицарството и буржоазността са религиозно-метафизични, а не социално-исторически категории, те се предрешават в променящите се одежди на различните времена. И в нашата буржоазна епоха с нова сила стои пред върховете на човечеството задачата за създаване на духовно рицарство, на рицарство в Духа… Духът на рицарството е призван да пази истинския, небесния аристократизъм на моралните ценности, истинския, духовния йерархизъм, неопетнен от буржоазния йерархизъм на този свят“ (Berdyaev, 2004: 260).

Християнският произход на рицарската идея є дава възможност да признава абсолютната ценност и на всяко човешко лице, превръщайки я в универсална същност. В същото време тази идея не е повърхностна, тъй като е свързана с високите ценности на религиозното съзнание – състрадание, справедливост, вярност.

Бердяев цени рицарския морал защото той е аристократичен, и като такъв, е обърнат към качеството, индивидуалността и творчеството.

„И наистина, бъдещият творчески морал в света, ознаменуващ великата морална революция, не е демократичен, а аристократичен морал, защото творчеството цялото е в качеството, а не в количеството, в ценността, а не в благополучието, в индивидуалното, а не в срединно-общото, във възхода, а не в разпределението, в организма, а не в механизма. Аристократизмът е морално-революционен, демократизмът е морално-консервативен. Рицарският морал на аристократизма не може никога да потиска и поробва – той е световно служене, винаги жертвоготовен. Рицарят жертва себе си и своето благо, но никога не жертва ценността, абсолютно е верен на ценността“ (Berdyaev, 2004: 261).

Времената и епохите се менят, но стълкновението между духа и материята остава, както остават сблъсъците на количеството с качеството, на творчеството с разпределението…

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Berdyaev, N. (1994). The Origin of Russian Communism. Sofi a: Hristo Botev. [Бердяев, Н. (1994). Извори и смисъл на руския комунизъм. София: Христо Ботев].

Berdyaev, N. (2004). The Meaning of the Creative Act. Sofi a: Zaharii Stoyanov. [Бердяев, Н. (2004). Смисълът на творчеството. Том 3, София: Захарий Стоянов].

Berdyaev, N. (2003). The New Middle Ages. Sofia: Zaharii Stoyanov. [Бердяев, Н. (2003). Новото Средновековие. Том 2, София: Захарий Стоянов].

Berdyaev, N. (1923). The end of the Renaissance. Berlin: Obelisk. [Бердяев, Н. (1923). Конец Ренесанса. Берлин: Обелиск].

N. A. Berdyaev: pro et contra. (1994). St. Petersburg: RHGI. [Н. А. Бердяев: pro et contra (1994). Санкт-Петербург: РХГИ].

Dobrev, D. (2011). Ethical searches Nikolai Berdyaev. Shumen. [Добрев, Д. (2011). Етическите търсения на Николай Бердяев. Шумен].

Huizinga, J. (1988). Autumn of the Middle Ages. Moscow: Progress. [Хейзинга, Й. (1988). Осень Средневековья. Москва: Прогресс].

NIKOLAI BERDYAEV AND THE CHIVALROUS ALTERNATIVE OF THE BOURGEOIS WORLD

Abstract. Though the ideas and practices of chivalry never evolved in Russia, Nikolai Berdyaev wrote in spiring lines in order to protect it. The very personality of Berdyaev reminds us of knightly virtues and times long gone. The fi ght against the spiritual bourgeois and the retreat from the religious values deeply disturbed the Russian philosopher. He offers us a return to the values of the creative Christian ethics.

Dr. Dobromir Dobrev, Assoc. Prof.

Episkop Konstantin Preslavski University of Shumen
115, Universitetska Str.

9712 Shumen, Bulgaria
E-mail: ddobrev68@gmail.com

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.