Философия
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 216 - 222

НАЙ-НОВИTE ПРОЕКТИ В СЪВРЕМЕННАТА ЕПИСТЕМОЛОГИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Резюме. Статията разглежда накратко новите подходи в епистемологията с акцент върху техните предимства и недостатъци. Анализирани са натурализираната епистемология, аретичната епистемология (или още епистемология на добродетелите), еволюционната епистемология и меметиката. Всяка реконструкция включва информативна част, в която се резюмира спецификата на съответния подход, и оценъчна част, в която се обсъждат предимствата и недостатъците му. Изводът е, че новите подходи, въпреки въвеждането на иновации, не могат да решат дебата с дълговечния опонент на епистемологията – скептицизма.

Keywords: naturalized epistemology, virtue epistemology, evolutionary epistemology, memethics

Още от най-ранните си етапи на развитие западноевропейската философия се характеризира с опозицията между познавателен оптимизъм и познавателен скептицизъм. Няма сигурен начин, по който влиянието на тези две позиции да бъде прецизно уточнено. Това, което обаче се наблюдава, е, че оптимистичната философия на познанието – епистемологията, развива различни похвати, чрез които да отговори на скептическите предизвикателства. Независимо от степента, в която скептицизмът е успешен, епистемологията, в качеството си на една от най-актуалните философски дисциплини, претърпява разнообразни опити за преформулировка на проблематиката и предлаганите решения през последните десетилетия.

Сред най-успешните нови проекти в епистемологията следва да се спомене натурализираната епистемология. Американският философ Уилард Ван Орман Куайн смята, че епистемологията не е способна да играе обикновено приписваната є нормативна роля спрямо съдържанията на естествените науки – напротив, тя има характер, който е континуален на този на науката. От тази гледна точка, епистемологията би могла да бъде философия на науката само доколкото изследва науката с научни (т.е., дескриптивни), а не с нормативни средства (Quine, 1969). Това е така наречената програма за натурализиране на епистемологията. Една натурализирана епистемология обаче до голяма степен би загубила идентичността си, освен ако не запази и претенциите за логически, езиков и в този смисъл нормативен подход към своите обекти на изследване. Критиката на Куайн спрямо тези претенции се състои в разбирането му, че те стъпват на разграничението между аналитични и синтетични твърдения (Куайн, 2004). Тяхното основание обаче може да бъде намерено на съвсем друго равнище – а именно, важността на отчитането на значението на извъннаучни концептуални системи с оглед на разбирането и употребата на научните конструкции. В този смисъл натурализацията на епистемологията би била една наистина успешна програма само ако не е в дизюнкция с класическите подходи на епистемологическия анализ.

От друга страна, натурализацията отваря голям брой връзки между епистемологията, неврологията, статистиката и информационните технологии, като по този начин създава възможност за преход от епистемология към когнитивна наука, съчетаваща научните аспекти на психологията с динамична и плуралистична философска рефлексия, предвидена като познавателен коректив. В рамките на последната се обръща специално внимание на езиковите проблеми в дадена емпирично подкрепена постановка. Така епистемологията бива осъвременена по отношение на собствените си постижения в, така да се каже, филогенетичен план: от историческа гледна точка философията на познанието без съмнение стои в основата на нови развития като когнитивната психология, когнитивната неврофизиология и изкуствения интелект. Тези сравнително нови области оказват неоценима помощ в разрешаването на класически за епистемологията проблеми като скептицизма и солипсизма. От друга страна, новите натурализирани дисциплини без съмнение имат полза от епистемологически подход, който да анализира тезите и понятията им с цел да идентифицира закърнели и ненужни познавателни остатъци, които обикновено са центрирани около термини като „Аз“, „субект“, „мислене“, „емоции“ и въобще употреби за ментални същности, състояния и процеси. Що се отнася до епистемологически термини като „познание“, „обосновано убеждение“, „истина“ и т.н., те също подлежат на ревизия и може би дори на елиминация в рамките на една нова, некласическа, натурализирана епистемология. Въпреки това те имат своите по-обосновани корелати в лицето на научно приетото понятие за информация и неговата концептуална тъкан, която спокойно може да бъде провъзгласена за наследник на класическото за епистемологията понятийно поле.

От друга страна, налице е едно сериозно метафилософско възражение срещу натурализацията – ако натурализираме всички философски дисциплини и по този начин заличим разликата между философия и наука, основната роля на философията – съмнението – ще остане без изпълнител, от което ще загубят всички специализирани дейности. Също така има редица по-специфични проблеми, свързани с проекта за натурализирана епистемология. Най-сериозният от тях може би е терминологичният – натурализацията предполага, че огромен брой думи от естествения език ще започнат да се използват като термини, т.е. употребата им ще бъде специализирана. Такова очакване обаче не е реалистично дори за сферата на науката, а какво остава за всекидневното говорене? Когато някой на спирката казва „знание“, той няма предвид „информация“, особено пък в специализирания смисъл на думата, и надали би могъл да има, освен ако цялата популация не бъде тренирана според аргументацията на натурализираната епистемология. Дори това да е възможно, се връщаме на предишния проблем – кой ще се съмнява в натурализираната епистемология, ако няма разлика между философия и наука?

Аретичният подход е друг солиден проект на съвременната епистемология, който е предложен и развиван в рамките на последните тридесетина години от американския философ Ернст Соса и негови съмишленици. За разлика от натурализираната епистемология, аретичната епистемология (или още епистемологията на добродетелите) тръгва от предпоставката, че епистемологията е нормативна дисциплина. Основната цел е този тип нормативност да бъде разгледан по аналогия с модела на теориите за добродетелите в етиката, чийто класически прототип са ученията на Платон и Аристотел. Точно както изследователите на добродетелта в етиката се опитват да разберат нормативните характеристики на действията чрез нормативните характеристики на моралните агенти, така аретичната епистемология се опитва да схване нормативните характеристики на убежденията чрез нормативните характеристики на познавателните агенти (Sosa, 1980: 24 – 25). Както теориите за добродетелта в етиката не се описват като основани на действията, а на агентите, така и теорията за епистемологията на добродетелите се описва не като основана на убежденията, а на убедените в тях агенти. Неаретичните теории се опитват да концептуализират епистемичната обосновка на убеждението чрез позоваване на начина, по който познавателният агент „изпълнява“ епистемичния си дълг: вярвайки в дадено положение на нещата в съгласие със свидетелствата в негова полза или следвайки надежден метод. Въпреки това обяснението на обоснованото вярване не прави никакви препратки към нормативните характеристики на познавателния агент. Според аретичната епистемология би трябвало да е точно обратното: обяснението на обоснованото вярване следва да се проведе през нагласите на познавателния агент да го придобие по определени начини, които изискват „притежаването“ на епистемични добродетели (ibid., 24). Какви са тези епистемични добродетели? От друга страна, аретичната епистемология претендира, че успява да преодолее неразрешимия конфликт между фундационизма и кохерентизма, като прехвърля обосноваването на съвсем различна територия – тази на агента.

Насочването на епистемологическото изследване към критерии, основани на личността, за разграничаване и обясняване на обоснованото убеждение дава надежда за преодоляване на конфликти между абстрактни програми в епистемологията като интернализъм и екстернализъм или фундационизъм и кохерентизъм, доколкото последните са аситуативни и несъвместими именно поради отхвърлянето на епистемичната ситуираност, центрирана около индивида.

От друга страна, аретичният подход се опитва да пристъпи ситуативно към едно много нестабилно понятие, каквoто е личността или „азът“ с неговите „характеристики“ – понятие, което също е станало повод за многобройни конфликти в други области на философията и също изисква ситуативен подход за правилната си разшифровка. Няма как да се разрешат конфликтите, пораждани между фундационизъм и кохерентизъм или между реалисти и антиреалисти, опирайки се на неясни разбирания за характеристиките на „аза“ и личността, каквито са добродетелите. Практическата стойност на подобен подход е силно ограничена. Първо, как ще установим, че познавателният агент притежава тези характеристики и ако ги притежава, в каква степен, и второ – дори и да установим наличието на тези характеристики у познавателния ни агент, какво бихме разбрали от това? В крайна сметка тези характеристики са динамични и променливи.

Не може да се отрече все пак, че аретичният подход поставя важни въпроси, а именно: кой е онзи, който се ползва от епистемологията? Какви са неговите епистемични качества? Как човек прави избор между различните познавателни алтернативи, които са на разположение на индивида? Как формира този индивид познавателните си навици? Каква е тяхната динамика в зависимост от вътрешната му настройка?

Въпреки неспособността да се отговори еднозначно и изчерпателно на тези въпроси, задаването им е от значение за придобиването на по-адекватен контекст в разглеждането на практическото прилагане на епистемологията.

Друг претендент за наследник на класическата епистемология е еволюционната епистемология. До голяма степен този подход се доближава до натурализираната епистемология, но не приема ентусиазма на последната, що се отнася до зачитането само и единствено на научното описание. Според еволюционната епистемология знанието се конструира от индивид или група от индивиди, но не като епифеномен на тяхно взаимодействие (както твърдят социалните епистемолози), а като следствие от необходимостта за постигане на равновесие между вътрешната среда на организма и външната среда или света (Bradie & Harms, § 1). Конструкцията на знанието се осъществява на различни нива, които не се намират в дизюнкция – билогическо, психологическо, социално. Процесът на конструиране се състои от случайно комбиниране на разнообразни масиви от знание и избирателно задържане или съхраняване на онези комбинации, които биха могли да допринесат за оцеляването и възпроизводството на индивида в условията на специфична среда. В рамките на еволюционната епистемология знанието е лишено от абстрактния си статут и се концептуализира като ситуативна величина, обусловена от интеракцията между организма и средата.

Макар да изглежда интересен, този подход е проблематичен най-вече в дефинирането на „необходимостта за постигане на равновесие между вътрешната среда на организма и външната среда или света“. Вероятно такова равновесие по един или друг начин се постига при всички положения, без значение колко знае или не знае индивидът, дали е съзнателен (бозайник например, въпреки че няма пречки другите класове също да са съзнателни в определена степен), или е амеба. Да не говорим за това, че външната среда може да действа толкова неблагоприятно върху индивида, че всичките му познания и умения да се справя с нея да станат безполезни. Пример за такова нещо е, да кажем, сблъсък на Земята с огромен метеорит, което би могло да доведе до смъртта на всичко живо, като в този случай индивидуалните умения са без значение. Такива примери правят проблематично концептуализирането на това кои масиви от знание ще допринесат за оцеляването и възпроизводството на индивида и кои не в контекста на непрекъснатата динамика на обкръжаващата среда. Приложимо е също и възражението, което по-горе споменах във връзка с натурализацията на епистемологията.

С това иновативните подходи в епистемологията не се изчерпват. Например меметиката възприема радикално различен подход към разбирането на познанието. Във всички останали епистемологически системи то е конструкт или даденост, зависеща изцяло от индивида (или общността), независимо в коя парадигма се разглежда тази зависимост. Меметиката обръща това отношение на сто и осемдесет градуса и застъпва тезата, че индивидът и/или общността са конструкти на или следствия от познавателни процеси. Знанието е самостоятелна същност, притежаваща свои собствени цели, и разпадът на носителите му (независимо дали те са направени от протоплазма, или силикон) не означава край на знанието. То се пренася, умножава и продължава съществуването си. Единиците знание (или информация), които се пренасят и съществуват като относителни цялости в дадена култура, се наричат меми (Distin, 2005: 10). Съдържанието на мемите има отношение към собственото им оцеляване в културата, но невинаги към оцеляването на носителите им (Distin, 2005: 11). Например религиозните теории също могат да се схванат като меми, доколкото оцеляват и се умножават, но приемането им по никакъв начин не спомага за адаптивното поведение на носителите им, напротив – може да се окаже в ущърб на това поведение. В този смисъл „успешността“ на знанието според меметиката се изчерпва с убедителността му, т.е. със способността му да си намира нови носители, а не с изоморфността му спрямо средата, която последните обитават. Удачността на тезите на меметиката веднага личи от огромния брой суеверия и религиозни възгледи, съществуващи във всички световни култури. Също така дадена група от индивиди може да бъде дефинирана в културно отношение на базата на възгледите, които споделя – т.е. на базата на принадлежността си към дадена мема, както твърди европейският философ Франсис Хейлиген (Heylighen, 1995: 14). Самото понятие за „аз“ е възможно само като референция към набор от информационни „завихряния“ (т. нар. наративен „аз“, за който говори Даниъл Денет (Dennet, 1986) например, които пък в последна сметка се основават на определени меми.

Това е един много любопитен подход, който има корените си в идеята на Ричард Докинс (Distin, 2005: 6) за спецификата на човешките гени – техният егоизъм и тенденцията им да се мултиплицират самоцелно, без оглед на ефектите, които това има за организмите, които биват синтезирани от тези гени. Явно, че в случая се търси аналогия между мемите и гените. Тази аналогия обаче е силно проблематична, доколкото за гените имаме някакви свидетелства, а мемите са изцяло спекулативен теоретичен конструкт.

Освен това меметиката прилича на епистемологически атомизъм. Самото понятие мема поражда доста трудности – колко малка трябва да бъде тя, за да може да не се разлага на по-малки елементи, как да сме сигурни, че мемите са еднакви в различните носители – всеки има различни разбирания за „християнство“, „дърво“ и „време“, как можем да мислим, че различните носители притежават еднакви меми?

Така изглежда в момента тенденцията към разработване на нови епистемологически подходи, при това такива, които могат да бъдат признати за интердисциплинни. Смятам обаче, че стана ясно, че въпреки съвременния си характер тези подходи са далеч от безпроблемни и по никакъв начин не решават радикално проблема със скептицизма.

ЛИТЕРАТУРА

Куайн, У. В. О. (2004). Двете догми на емпиризма. В: Карагеоргиева, А., Ангелов, В. (съст.). Естетика на познанието. София: Унипрес.

Bradie, M., Harms, W. (2012). The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2012 Edition), Edward N. Zalta (Ed.), URL: <http://plato. stanford.edu/archives/win2012/entries/epistemology-evolutionary/>.

Dennett, D. (1986). The Self as a Center of Narrative Gravity. In: Kessel, F., Cole, P., Johnson, D. (Ed.), “Self and Consciousness: Multiple Perspectives”. Hillsdale, NJ, 1986.

Distin, K. (2005). The Selfi sh Meme. Cambridge University Press.

Heylighen, F., Campbell, D. (1995). Selection of Organization at the Social Level: obstacles and facilitators of metasystem transitions. „World Futures: the Journal of General Evolution“, 45/1995, pp. 181 – 212.

Sosa, E. (1980). The Raft and the Pyramid. “Midwest Studies in Philosophy”, Vol. 5, Issue 1, pp. 3 – 26, September 1980.

Quine, W. V. O. (1969). Ontological Relativity and Other Essays, New York: Columbia University Press.

REFERENCES

Kuayn, U. V. O. (2004). Dvete dogmi na empirizma. V: Karageorgieva, A., Angelov, V. (sast.). Estetika na poznanieto. Sofi ya: Unipres.

Bradie, M., Harms, W. (2012). Evolutionary Epistemology, The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Winter 2012 Edition), Edward N. Zalta (Ed.), URL: <http://plato.stanford.edu/archives/win2012/entries/ epistemology-evolutionary/>.

Dennett, D. (1986). The Self as a Center of Narrative Gravity. In: Kessel, F., Cole, P., Johnson, D. (Ed.), “Self and Consciousness: Multiple Perspectives”. Hillsdale, NJ, 1986.

Distin, K. (2005). The Selfi sh Meme. Cambridge University Press.

Heylighen, F., Campbell, D. (1995). Selection of Organization at the Social Level: obstacles and facilitators of metasystem transitions. „World Futures: the Journal of General Evolution“, 45/1995, pp. 181 – 212.

Sosa, E. (1980). The Raft and the Pyramid. “Midwest Studies in Philosophy”, Vol. 5, Issue 1, pp. 3 – 26, September 1980.

Quine, W. V. O. (1969). Ontological Relativity and Other Essays. New York: Columbia University Press.

THE NEWEST PROJECTS IN CONTEMPORARY EPISTEMOLOGY

Abstract. The article briefly investigates new approaches in epistemology, focusing on their benefits and deficiencies. These approaches include naturalized epistemology, virtue epistemology, evolutionary epistemology, and memetics. Their reconstructions include a brief introduction to an approach and an assessment part in which the benefits and the deficiencies of the approach are discussed. The conclusion is that, notwithstanding the introduction of innovative components, the new approaches in epistemology cannot resolve radically the problem posed by skepticism.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.