Философия
Вход / Регистрация

2013/2, стр. 190 - 198

АНТИХАРИЗМАТИЧНИЯТ РАЗУМ

Резюме:

Ключови думи:

Резюме: Според Макс Вебер при овсекидняването харизмата губи своята роля и значение в организацията на обществения живот. Моята теза е друга: тя губи от своето позитивно, но не и от своето негативно участие в живота на хората и техните общества. Появата на „антихаризматичен разум“ в днешно време е само един от аргументите ми за това.

Keywords: charisma, leadership, madness, mind, human relations, confi dence

Харизма и лидерство

Харизма1) е дарбата на човека да увлича други хора след себе си и своя проект за живота. В този смисъл носителят на харизмата е специален човек, който става водач.

Всякахаризма еконкретно единство на „разумна лудост“ и „налуден разум“. Това означава, че където има харизма, има разум и лудост. Отделната харизма развива и поддържа особен разум и особен вид лудост при човешкия субект. Затова можем да говорим за харизматичен разум и харизматична лудост при хората.

Има лични и колективни харизми2). Всички харизми са „разумно-налудни“ и „налудно-разумни“. Те са такива, защото съчетават разумното с налудното при човека и човешките общности. Великите харизматици от миналото – хора като Мойсей, Сократ, Христос, Буда и т.н. – изпъкват в човешката история, понеже съвместяват в своя живот и своята самонаправа разумната лудост и налудния разум на човешкия род. Те изразяват в пределно концентриран вид надеждите и страховете на своето време и поколенията хора след тях.

Харизмите са тясно свързани с лидерствата. В човешкия свят и човешките отношения няма никъде харизма без лидерство, както няма и лидерство без харизма. Плод на тази връзка са харизматичните лидерства. В своята пределно обща, но и най-конкретна форма на проявяване, харизматичните лидерства са обсебване, завладяване и подчиняване на едни хора от други хора. Тук обективната нужда от управление на съвместния живот си пробива път във времето чрез лидерските проекти и амбиции на отделни хора и групи от хора.

Има най-различни харизматични лидерства: добри и лоши, разумни и безумни, нормални и патологични, легални и престъпни и т.н. Всяко едно такова лидерство е сбор от уникални срещи на човека със себе си като самия себе си и друг на себе си (нещо различно от себе си, респ. нещо повече от себе си!). В тези срещи изпъква искането на човека от другите хора и себе си като самия себе си и друг на себе си. Тук се вижда, че харизматичните лидери са „специални хора“, които държат много на себе си и своето издигане над другите като техни водачи. Те се стремят към властта и възприемат властта като универсално средство за извършването на промени в света и своето място из-света. Немалка част от тях са самостигматиращи се хора със силна вяра в съдбата, които развиват и поддържат свои специални нужди и интереси към живота.

Харизматичните лидерства имат свои особености. Тук ще посоча две от тях, които са важни за нас в случая. Първата е, че харизматичният лидер има огромна лична власт над онези, които води. Втората е, че неговата власт възпрепятства използването на разума от хората, които са подвластни на харизмата му, вкл. и на използването на техните лични харизми или собствения им харизматичен разум. Разбира се, става дума за краен резултат на общия случай от тези лидерства, който винаги е различен при различните случаи. Най-безспорен и очевиден е този резултат при престъпно-харизматичните лидерства. Тези лидерства ни показват най-добре тъмната (налудната!) страна на харизмата: онази нейна страна, която остава при нейното овсекидняване, когато се губи и отпада голяма част от нейната позитивна роля.

Престъпно-харизматичното лидерство

Питър Дракър изтъква, че никой не е причинил толкова много злини на хората през миналия век, колкото четирима от най-прочутите му харизматични водачи – Сталин, Мусолини, Хитлер и Мао. Малко хора са били едновременно толкова хвалени и ненавиждани от своите съвременници, колкото тези четирима престъпно-харизматични водачи. Това са хора с огромно Его, което постоянно подхранват за себе си, като други на себе си. Всеки един от тях свършва живота си като маниак, унищожавайки всичко, включително и себе си (Дракър, 1992: 109).

Какъв проблем са тези хора? Как да се отнасяме към тях (как да общуваме, да ги изучаваме, оценяваме, действаме и постъпваме с тях!) и тяхното присъствие в живота ни и историята?3)

Тези хора вършат едновременно (или извършват заедно!) харизматични и лидерски престъпления. Може да се каже, че харизматично-лидерските им престъпления свързват и съвместяват специфично харизматичните и специфично лидерските престъпления на обществения човек4). Затова всяко сравнително проучване на такива лидерства следва да протича както по линията на харизмата на отделните лидери – нейната количествено-качествена характеристика, насоченост, сила, концентрация, интензитет и пр., така и по линията на злоупотребите им с лидерската власт. По първата линия е нужно да установим различните прояви на престъпна харизматичност, т.е. на лошата страна на харизмата на водача. По втората линия трябва да видим различните злоупотреби с лидерска власт на харизматичните лидери. Само така можем да разберем какво точно добро и зло те са направили като лидери и защо са го правили.

Харизматичните лидери развиват често комплекс за величие и избраност. На даден етап от тяхното лидерство този комплекс ги води обикновено до пълното им откъсване от реалността и от онези хора, които те водят. Колкото повече даден харизматичен водач се отдалечава от реалността и нуждите на водените от него хора, толкова по-престъпно налудни стават неговите действия и поведение на водач. По този път легално-легитимните харизматични лидерства се превръщат лесно в престъпно харизматични лидерства.

Всички престъпно-харизматични лидерства са опасно-налудни лидерства. Те произвеждат навсякъде в обществото престъпни взаимовръзки и отношения между хората по същия начин, по който това правят престъпната им харизматичност и престъпнотоим лидерство поотделно.

Основен белег на престъпно-харизматичните лидерства са злоупотребите с лидерската власт на водача5). Тези злоупотреби по принцип са присъщи на авторитарните личности, т.е. на хората с голямо его и малки възможности да вразумяват и контролират това свое его. При тези хора недоверието и страхът от другите са в право пропорционална зависимост от тяхното недоверие и страх от самите себе си като други за себе си. Само така можем да си обясним тяхната опасна лудост и привързаност към ирационалното властване и насилие.

Превръщането на харизматично политическия лидер в параноичен манияк е важен момент от неговото превръщане в престъпник. Такъв човек е шизоидно разкъсван между своето искане от света и другите и своето искане от себе си като друг на себе си. Всичко, което очаква и иска от другите, той инвестира в себе си; а всичко, което очаква и иска от себе си, го инвестира в другите. За този вид хора напълно важи това, което казва Паскал дьо Сютер за възможността на издигането на човека във властта. За да покори Еверест на властта, обобщава той, обикновено човек трябва от най-ранна възраст да притежава няколко характерни личностни черти: определен нарцисизъм, нужда да бъде обичан и да прелъстява, тенденция към екстровертност, дори към хистрионизъм, добра параноидна основа, малко мегаломания, щипка психопатия, съвест с променлива геометрия, определена доза агресивност, достатъчна способност да се прикрива и да лъже, стремеж към свръхактивност и изключителна работоспособност. Патологичен ли е такъв профил? Не е ли това словестният портрет на мъж или жена, се пита експертът по политическа психология, на който е обещана политическа success story, портрет на „луд“ ли е? (Сютер, 2009: 204). Струва ми се, че тук верният отговор е „по-скоро да“, отколкото „по-скоро не“!

Престъпно-харизматичният лидер постоянно е недоволен от правилата и законите, които го ограничват в употребите на неговата власт. Той изпитва гняв към законите, но не страх от законите! „Страх от страха“ и незачитане на другите хора – може би това е най-грубата, но и най-вярна характеристика на престъпно-харизматичния водач.

Не бива да забравяме, че харизматичните лидери са хора с много силна харизма и силно влияние върху другите хора. Освен лично обаяние те имат и своя личен подход към всеки човек и всяка ситуация, в която може да се окаже даден човек. Голямото разнообразие на харизматични лидерства идва от този личен подход на въздействие върху другите и тяхното поведение. Това се отнася за всички видове харизматични водачи – разумни и безумни, легални и престъпни и т.н. Всички те са много добри медиатори, но също и манипулатори на другите хора, с които се срещат и общуват. Това се дължи отчасти на техния налуден разум и отчасти на тяхната разумна лудост.

Налудният разум и разумната лудост

Всяка лудост е отстъпление от разума. Кант намира лудостта за „найголямо унижение“ на човечеството, защото го откъсва от разумаму. В лудостта хората се връщат назад във времето и спират да правят сами себе си от другостта за себе си.

Всяка лудост е някакво увреждане и загуба на разум, които ограничават свободата и автономията на човешкото същество. Един човек е луд, ако е лишен от разум или не използва (не употребява, не се доверява, не развива и т.н.) разума си. В този смисъл човешката лудост има много лица и много имена. Тук ни интересува харизматичната лудост, която е основната причина за харизматично-лидерските престъпления. Що за лудост е тя и откъде идва? Можем ли ние, като разумни хора, да се борим с нея в самите нас и другите хора около нас?

Харизматична лудост е разумната лудост на един налуден разум. Очевидно е, че харизматичните лидери не са лишени от разум. Те не са нито малоумни, нито слабоумни хора. При тях проблемите идват главно от използването на разума им и съжителството на техния налуден разум с тяхната разумна лудост.

От това, как съжителстват и се допълват разумната лудост и налудният разум при харизматичния лидер, изцяло зависи какво ще е неговото лидерство – добро или лошо, нормално или патологично, легално или престъпно и т.н. Нас ни занимава сега проблемът с престъпно-харизматичните лидери, които системно злоупотребяват със своето положение и своята власт върху други хора. Злоупотребите им с лидерска власт са следствие, от една страна, на тяхната престъпна харизматичност, и от друга страна – на тяхната налудна употреба на тази харизматичност. Едното е свързано неразделно с другото!

Ако харизмата е конкретно единство на разум и лудост, то тогава ние вече имаме всички основания да поставим въпроса за доброто и злото и нормалното и патологичното в харизматичния разум и харизматичната лудост на харизматичните водачи. Къде е обаче тук границата и въобще има ли граница между разумното и безумното и нормалното и патологичното в мисленето, действието и поведението на харизматичните лидери? Това е въпросът, който ни вълнува най-много по отношение на престъпно-харизматичните лидерства6) .

При тези лидерства разумното и налудното са здраво вплетени и всеки наш опит да ги разделим като че ли е обречен предварително на провал. Можем да срещнем тази смесица от разум и лудост навсякъде, където хората сами правят себе си от другостта за себе си и си поставят цели, които преследват. Даже във всекидневния ни живот и език доста често си мислим и говорим за лудост, която не е напълно лишена от разум; както и за разум, който не е напълно свободен от лудост. С две думи: налудният разум и разумната лудост винаги са там, където хората живеят заедно в общности и правят сами себе от другостта за себе си. Налудният разум и разумната лудост са основната причина за харизматичния разум и харизматичната лудост на хората от всички времена7). И още: налудният разум е харизматичен разум, а разумната лудост е харизматична лудост. Харизматичният разум е разум, който е обсебен от лудост. Харизматичната лудост е лудост, обсебена от разум. Затова, в крайна сметка, харизматичният разум не е само разум или не е „чист разум“ на човека. Това е негов разум, който е примесен с лудост. Също така и харизматичната лудост не е просто лудост или „чиста лудост“ на човека. Или това е лудост, примесена с разум.

Антихаризматичният разум

За мен това е критично настроеният към самия себе си (своите употреби, своята работа, своите възможности, способности и т.н.) и към разума у другите хора човешки разум. Основен белег на този разум е съпротивата му срещу лудостта (респ. харизматична лудост) на човека и човешкия род.

Антихаризматичен разум е съществувал винаги и ще има дотогава, докато има човешка история, човешки субект и човешка самонаправа. Този разум е неразделна част или неразделна страна на човешкия разум, който пази сам себе си от другостта за себе си, т.е. от не-разума, безумието и лудостта, които са присъщи нахората във всички времена.

Разбира се, като всичко останало в човешкия свят, този разум се променя и развива във времето. Това, което винаги остава при него, е грижата му за съжителството на налудното и разумното у човека под егидата на неговия разум, а не на неговата лудост. Би могло да се каже, че антихаризматичният разум пази хората от харизматичната лудост, като обща заплаха за човешкостта и човешката форма на живота.

От тази гледна точка можем да се запитаме какво става с антихаризматичния разум на днешния човек или днешните хора? Дали е, така да се каже, в кондиция и възход или – обратно – в криза и отстъпление?

Моето мнение е, че днес този разум е по-скоро във възход и кондиция, отколкото в криза и отстъпление. Тук не е нужно, нито е възможно, да излагам подробно нужните аргументи и доказателства в защита на това свое становище. Ще посоча само две неща от живота на днешните хора, които са симптоматични и подкрепят такова становище.

Първото е това, което Чарлс Тейлър определя – според мен не много удачно – като „култура на нарцисизма“. Аз лично предпочитам да я наричам култура на себеизявата или на автономията. Тейлър твърди, че трябва да гледаме на тази култура като на „донякъде отразяваща някакъв етичен стремеж, идеал за автентичност“ (Тейлър, 1999: 57 ). Аз мисля обаче, че можем да гледаме на разпространението на тази култура в днешния свят преди всичко като на сигурен признак за събуждането и възхода на антихаризматичното мислене и антихаризматичния разум на съвременния човек. Като цяло, тя е негов опит за ограничаване на полето на изява на харизматичната лудост в живота на обществен човек.

Второто е масовото бягство от харизмата. Това бягство не е нещо безспорно, нито е винаги успешно. Но го има и то набира скорост. Това ни показва например падането на Кадафи, провалът на Саркози, отдръпването от Берлускони, съпротивата срещу Владимир Путин и много други неща от живота на днешните общества и държави по света. Като че ли все повече и повече хора разбират, че харизмата с политическо съдържание става ненужна и много повече вреди, отколкото помага на хората да живеят по-добре.

Накрая ще изведа главното, което исках да кажа в тази кратка статия.

Сам по себе си антихаризматичният разум е о-съзнавана съпротива на разумния човек срещу една заплаха за него, която винаги съществува. Това е заплахата на лудостта в различните є форми и превъплъщения на бягство от разума. Антихаризматичният разум защитава човека от самия него и неговата лудост, както и от лудостта на „другия човек“, от която трудно може да избяга, но трябва да опитва да ограничи в живота си. В този и само в тозисмисъл можем да кажем, че това е „най-разумният“ или „най-здравият“ разум на човека (респ. у хората), който прави сам себе си от другостта за себе си, вкл. и от другостта на другия човек.

БЕЛЕЖКИ

1. Харизма е теологичен термин и идва от гръцкото charisma (дар, благодеяние, благословия, спасение). Благодарение на Макс Вебер „харизма“ става научно понятие в началото на миналия век. Днес се използва най-много от социалната психология и по-рядко от социалната философия. Моето схващане за харизмата се различава от това на Вебер и неговите последователи. За мен харизма е общата участ на хората, която се проявява и като тяхна лична съдба. Харизма има всеки човек, доколкото сам прави себе си от другостта за себе си и може – при определени обстоятелства – да стане водач на други хора. Основа на харизмата е човешката другост като другост в себе си и за себе си и другост на другостта. Харизмата показва хората такива, каквито те са и каквито искат да бъдат. Чрез нея човешкият субект се връща при себе си като самия себе си и се разделя постоянно със себе си като друг на себе си.

2. Личните харизми са свързани с колективните, а колективните – с личните харизми на хората. В този смисъл харизмата на Мойсей е харизма на еврейския народ, на Христос – на християнските общности, на Буда – на будистките общества, и т.н. От друга страна, харизмата на еврейския народ е и харизма на човека Мойсей. Отделният човек е харизматичен, доколкото е свързан с други хора и споделя с тях една обща участ.

3. Тук не мога да се спирам на този въпрос, а само го повдигам като въпрос, който се нуждае от сериозно философско обсъждане.

4. Специфично харизматичното престъпление е резултат на конфликта между вътрешния и външния друг на човека. То е свързано с опасната лудост и престъпната харизматичност. Харизмата е престъпна, ако е опасно налудна. Опасно лудите харизми произвеждат постоянно престъпно поведение и отношение на човека към себе си и другите хора. Те отварят вратите на ирационалното и излишно насилие при хората и техните съобщества.

Специфично-лидерското престъпление е злоупотреба с лидерска власт. То е следствие на конфликта на човека със себе си като самия себе си и като някой друг. Тези престъпления са два основни вида: престъпления на проекта и на реализацията на проекта. Главната причина за тях е шизоидното раздвоение и отношение на човека към света, към другите хора и себе си като различен от себе си. Може да се каже, че лидерските престъпления са вид измама на лидерите на онези, за които те са лидери. В измамата им общото е понижено от тяхната особена воля до нещо привидно. Тук – по думите на Хегел – особената воля остава ненакърнена, доколкото измаменият е принуден да вярва, че „с него се постъпва съобразно правото“ (Вж. Г.В.Ф. Хегел. Философия на правото. Изд. ГАЛ-ИКО, С., 2001, с.154)

5. Този въпрос заслужава специално внимание, което тук не мога да му отделя. Поставям и разглеждам по-обстойно проблема за злоупотребите с лидерската власт в моята книга Престъпната харизма.

6. Той е важен, защото ни е нужен общовалиден критерий за отделяне на налудното и негативното от разумното и позитивното в харизматичните лидерства: когато искаме да сравним например лидерствата на Наполеон Бонапард и Адолф Хитлер, на Ким Ир Сен и Фидел Кастро, на Уго Чавес и Владимир Путин и т.н. Трябва да призная, че нямам задоволяващ ме еднозначен отговор на този въпрос, тъй като при тези хора разумното и налудното и нормалното и патологичното постоянно са заедно – и когато враждуват, и когато са помирени. Струва ми се, че единствено в завръщането, ретроспекцията и анализа на разултатите от дадено лидерство би могло да се покаже кое при него е „в повече“ или кое надделява (доброто или злото, разумното или налудното, нормалното или патологичното), т.е. да се направят някакви изводи за конкретното лидерство: в смисъла дали то е било престъпно и в каква степен е такова, ако сме показали, че е такова. Искам да кажа, че в мисленето и правенето на света и себе си из-света от харизматичните лидери има винаги „нещо разумно“ и „нещо налудно“. Тук разум и лудост са заедно – и когато резултатите от лидерството са добри, и когато те се оказват лоши, даже трагични за много хора и поколения хора. Често нещо, което ни изглежда първоначално разумно, може да се окаже безумно; а друго нещо, което изглежда налудно, да се окаже разумно. Ето защо харизматичните лидери могат да са както изключително разумни, отговорни и морални хора, така и изключително безумни, безотговорни и аморални хора. Но това „изкючително“ е найвече за нас – за нашето мислене, оценка и отношение към тези хора като водачи на други хора.

7. Важна особеност на харизматичния разум е, че това не е „чист разум“, а разум, който е примесен с лудост. Същото се отнася и за харизматичната лудост, която не е „чиста лудост“, а е лудост, примесена с разум.

ЛИТЕРАТУРА

Паскал дьо Сютер. Лудите, които ни управляват. София, ИК „Колибри“, 2009.

Питър Дракър. Новите реалности в управлението и политиката, в икономиката и бизнеса, в обществото и света. София, Изд. „Христо Ботев“, 1992.

Чарлс Тейлър. Безпокойството на модерността. София, ИК „Критика и Хуманизъм“, 1999.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.