Философия
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 453 - 461

ДЕСАКРАЛИЗАЦИЯ И РЕСАКРАЛИЗАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ И КУЛТУРА

Резюме:

Ключови думи:

Навярно няма да е нещо ново, ако кажем, че европейската култура след XIX век преживява социална, ценностна и дори метафизична криза. Дали е случайно обаче, че началото є почти съвпада с началото на т.нар. „разомагьосване на света“ (М. Вебер). Последното има, разбира се, дълги исторически корени, но след XVI в. този процес протича по-бързо, отколкото през стотици години назад история.

Свещеното и неговите прояви в историческия процес, особено неговата „загуба“ и „подмяна“, както и различните му превъплъщения и динамика, ще бъдат основен предмет на настоящата статия. Като същностна определеност на всички религиозни форми и като израз на религиозното преживяване, свещеното е изцяло суверенно и тайнствено (mysterium). Дефиницията за свещено, която е винаги твърде условна, е обвързана със самата му диалектика: то се противопоставя на профанното, на всекидневното и обичайното, от една страна, а от друга – разгледано като ирационално нуминозно чувство (Р. Ото), то се противопоставя и на рационализма.

Отношението религия – свещено е пряко, но все пак те не са идентични; те се отнасят, от една страна, като част към цяло, от друга – като два концентрични кръга, където свещеното заема вътрешния кръг. Често десакрализация може да се наблюдава в рамките на една религия, ако, първо, теологията є доминира над преживяването на срещата със свръхсетивното (религиозния опит), и, второ, ако каноническата є система измества мистичния й аспект.

Увод

Когато говорим за десакрализация, следва да отбележим, че този процес е винаги условен. Защото изгубването на свещеното може да бъде само частично; по-скоро се наблюдава „преместването“ му от обществената в личната сфера на дейност. По такъв начин се наблюдава повече процес на „изгубване“ на свещеното в рамките на религиозната общност, както и в обществената сфера, но също така и „пренасочването му“ към т.нар. „лична религия“1). Факторите за това са много и от различен характер (религиозен, социалноикономически, социалнополитически), но те няма да бъдат предмет на разглеждане тук.

В процеса на развитие на западноевропейската култура още с началото на християнството започва процес на десакрализация на природата, който обаче не е едностранен: наред с него винаги протича и обратният процес – на ресакрализация и реабилитация на свещеното – това е основната теза, която ще се опитаме да аргументираме тук. С оглед на това ще бъдат проследени в по-едри щрихи различни исторически периоди във връзка с темата за свещеното. Това позволява в сравнително малък обем да се очертаят по-важните моменти от една тема, която е актуална, особено през днешната епоха на отчуждение на личността, преходни ценности и глобална технокрация.

Далечният изток

Следва да споменем, че процесът на десакрализацията не е единствено западно явление; частични негови аспекти срещаме и у учения от Далечния изток отпреди появата на християнството. Индийското понятие майа в неговото класическо тълкуване от страна на монистичната Веданта2) като причина за илюзорността на света3) десакрализира природата, доколкото самата природа и нейната множественост се явяват пречка за духовния стремеж. Сходен процес наблюдаваме и в будизма4). В основата на будисткия мироглед стоят ученията за карма, сансара и нирвана. Съгласно будистката космология светът е породен от кармичната активност на живите същества чрез карма и сансара. Тази активност предизвиква непрестанни превъплъщения на живите същества, характеризиращи се най-вече със страданието. Но будизмът провъзгласява възможност за излизане от кръговрата и освобождение – това е именно нирвана. Както отбелязва руският будолог Евгени Торчинов: „По този начин будизмът провъзгласява пълното десакрализиране на космоса, който дори на своите висши нива остава част от сансара – изпълнения със страдания свят на редуващи се раждания-смърти и сфера на профанно съществуване за разлика от нирвана“5).

Античната философия

Известният от историята на западната философия преход от мита към логоса очертава и един преход от разказвателно-мистериозното към десакрализиращорационалното. Философското понятие логос, като израз на интелектуалното усилие за преодоляване на описателното в полза на обяснителното, е и онази повратна точка, която бележи първите наченки на десакрализацията в историята на западната мисъл (доколкото свещеното се възприема като ирационално).6) Диференцирането на знанието и поетапното осмисляне на действителността в античната философия бележи и трансформацията на сакралното в рационално. Следва да отбележим, че не всички школи на античната философска мисъл поглъщат свещеното в рационалистичния контекст. Така например Платон отрежда достойно място на Божественото във философията си – за него самата философия е Божествено занимание. Аристотел съгражда основите на диференцирания подход към знанието и след него започва бързият процес на снемане на свещеното в понятията на метафизиката (първи принципи, неподвижно и движещо, причина и същност, природа и елементи и т.н.)7) Ако при стоицизма все още можем да наблюдаваме някакви форми на свещеното, то те са подчинени на етиката. Подобен подход през XVIII в. ще бъде и в основата на редукцията на религията до морала.

Началото на християнството

Несъмнено с появата на християнството западната мисъл в известен смисъл реабилитира свещеното. Но наред с неговото възстановено присъствие започва отново процесът на постепенното му отсъствие. В корелацията, но и в известен смисъл опозицията Творец – творение, се наблюдава десакрализация на природата. Самата природа се разглежда под печата на греховността поради първородния грях на първите хора и в някои отношения се разбира като непълноценна и сакрално индиферентна. Свещеното е изместено от иманентното в трансцендентната сфера и чрез някои духовни форми започва постепенното обезценяване на земния живот в полза на небесния и отвъдния. Можем да разгледаме това и като един необходим процес на утвърждаване на монотеизма на ранното християнство. В Свещеното писание на християнството Бог често е определян като небесен Отец, а духовният свят – като небесно царство; всеки човек е храм Божий, а Бог е вездесъщ. Сакралността на природата е и имплицитно зададена, и в определен смисъл – отнета. Това намира израз в понятието за природата, която, от една страна, е греховна, от друга – изпълнена с Дух Божий.

Гласът на Новото време

Въпреки тенденцията към десакрализация, вследствие на изключителното влияние на Аристотел върху християнските автори, свещеното остава все още неотменим фактор в живота на средновековния човек. Цялата организация на живота: религията и църквата, философията и изкуството, политиката и властта и т.н., са – повече или по-малко – религиозно ориентирани. Истински пробив в стените на религиозното и сакралното започва с епохата на Ренесанса и възкресяването на античните идеали. Преходът от университета към салона, като преход от школската философия към свободните от църковността дискусии, бележи и точката на преминаването на мисловната енергия от сферата на духа и свещеното към сферата на автономното човешко творчество. Антропоцентричната възрожденска нагласа постепенно изгубва чувството на свещено преклонение, независимо дали то ще бъде религиозно ориентирано, или не. В епохата на отсъствието на авторитети и раждането на просвещенския идеализъм най-висш съдник е разумът, а най-високата мярка – lumen naturalis (естествената светлина).8) Човекът е цел сам по себе си (И. Кант), а Бог е средство за човешкото щастие. Креационизмът на юдео-християнския мироглед отстъпва на пантеизма и деизма, а отношението Бог – природа вече не се мисли като Творец – творение, а е или идентичност и саморазгръщане, или отношение, подобно на часовникар и навит часовников механизъм (Г. Лайбниц). Формулата Deus sive natura (от лат. „Бог или природата“) се превръща в класическа за пантеизма и за новото отношение на човека към Бога.

Барух Спиноза е един от първите, който полага началото на тълкуването на библейските книги единствено в рамките на естествената светлина на разума. Той категорично се противопоставя на свръхестествената светлина в библейската херменевтика и наличието на алегорични и скрити значения в текста. След sola scriptura на Реформацията стремежът е надмогване на църковния авторитет. Не без значение за това са и религиозните войни, които сериозно поставят под въпрос ценностите на религията.9) Десакрализацията тук е обусловена от аксиомата на Новото време, че човекът е мярка на всички неща.10) Геометричният метод и строго научният подход се разширяват и до сферите на духа.

Върховенството на разума и философията на живота

Още по-силното отсъствие на свещеното продължава и по време на Просвещението. Усилията за абсолютната свобода на разума кулминират в либерализма по отношение на християнската вяра, която в много отношения не е напълно разбираема за разума. Оттук и редуциране на религиозните истини на Откровението до рационално разбираеми и доказуеми истини. Християнската вяра започва да се тълкува като естествена религия на разума, но е лишена от тайнственото и свещеното. Започва редуциране на религията до морал – както от немското и френското, така и от английското Просвещение. Това е процес на свеждане на свещеното като религиозно преживяване до етическото като мотивация и поведение. Епохата на деизма десакрализира природата и откъсва Бог от света, доколкото все още си спомня за Него.

Фридрих Ницше вижда упадъка на човечеството като резултат на християнския морал. Свръхчовекът, със своята воля за мощ, не може да се задоволи с наличните ценности – те трябва да бъдат надживени, преодолени, заменени. Въпреки разностранните тълкувания на призива на Ницше Бог е мъртъв тази своеобразна инициация11) ни напомня за така желаното от мнозина по това време обновяване на културата и най-вече преосмисляне на много теологически и философски тезиси. Опирайки се предимно на Мартин Хайдегер, съвременният философ Джани Ватимо тълкува тезиса на Ницше предимно като разпад на западноевропейската метафизика и абсолютистката философия. Актуализирайки антиномията между Бога на философите и Бога на старозаветните пророци12), предложена от Блез Паскал, Ватимо настоява, че споменатата по-горе рефлексия на Ницше визира предимно Бог като Абсолют, като плод на метафизичното мислене. Нещо повече, чрез разпада на абсолютизма отново е отворена вратата за библейското послание. Дори новият прочит на Библията, възвръщането на Бога на християнството и възраждането на сакралното в множество форми са възможни според Ватимо единствено посредством умирането на „Бога на философите“ и разпада на метафизиката на присъствието.13)

Феноменология на религията през ХХ век

Появата на феноменологията и психологията на религията е знакова за началото на обратния процес в европейската култура – постепенното възстановяване на сакралните измерения на живота. В това отношение заслужават внимание изследванията на Рудолф Ото, представени в знаменитата му книга Святото (Das heilige, 1917). Р. Ото настоява за ирационалния характер на свещеното и религията изобщо, като пряко ги противопоставя на това, което е известно като рационална и естествена религия, идваща като наследство от Просвещението. Свещеното (нуминозното) се проявява едновременно като отблъскващо (tremendum) и като омайващо и привличащо (fascinans). На корелацията рационално – ирационално е посветена още първата глава на книгата му. Немският теолог и изследовател на религиите отстоява схващането, че при опита за рационализиране на нуминозното то моментално се профанизира. В това той е склонен да вижда и голямото противоречие между рационализма и дълбинната религия. В този смисъл святото не е етическа, а религиозна категория; то е автономно спрямо морала и редукцията му до морално съвършенство е следствие на навлизащите рационални елементи в религията, както и от наследството на Просвещението.

Мирча Елиаде – един от адептите на Рудолф Ото, споделя разбирането, че „…напълно десакрализираният Космос е скорошно откритие на човешкия дух“14). М. Елиаде подчертава голямото отдалечаване на днешния модерен човек, приел за норма профанното съществуване, от архаичния религиозен човек – homo religious. Опитвайки се да опише модалностите и диалектиката на свещеното в конкретни религиозни опити в различни исторически контексти, митове и религиозни традиции, М. Елиаде разграничава дихотомията: религиозен човек и модерен човек. Той е твърде склонен да мисли процеса на десакрализация като постепенна деградация на човека в историята. Въпреки това човекът не е изцяло осъден на разпадане. Той може да си припомни сакралното значение на множество дейности от миналото и да възвърне изгубените цел и смисъл на живота чрез вглеждане в историята на религиите и преоткриване на значението на различни образи, символи и ритуални действия. В краткото си експозе „Възвишеното и земното“ Мирча Елиаде разглежда десакрализацията на природата като плод на християнския мироглед: „Малко по малко – и особено след голямата еволюция, в която европейският монотеизъм изигра решителна роля, особено чрез Пророците, които десакрализираха Космоса – християнството започна да отделя Свещеното (Възвишеното) от Земното, да отстранява боговете. Да освобождава Универсума, Космоса и Природата от боговете. По тази причина на Запад науката лесно дебютира и бързо прогресира, защото Природата бе десакрализирана от юдаизма и християнството. Тъкмо християнството позволи природата да бъде анализирана, да бъде видяна за първи път като „мъртва“, „инертна“ материя...“15).

Социологията на религията

Темата за десакрализацията, като постепенно отсъствие на свещеното от живота и историята, е свързана индиректно с темата за секуларизацията. Секуларизацията (от лат. saecularis – светски) има няколко измерения: отделяне на религията от политиката, преход от духовното към светското, упадък на религията и свещеното, но и въплътяване на религиозно съдържание в обществения живот, както и приспособяване на религията към условията на днешното време.16) Социологът на религията Питър Бъргър констатира очевидни грешки в теорията за секуларизацията и нагласата, че модернизацията на всички равнища неизбежно ще доведе до упадък на религията и свещеното както в обществото като цяло, така и по отношение на отделния човек. В излезлия наскоро и на български език сборник „Десекуларизацията на света. Възраждащата се религия и световната политика“ П. Бъргър разглежда модернизацията като катализатор на мощни контрасекуларизационни движения17). Съгласно тези констатации религията и свещеното се възраждат въпреки предсказанията за техния упадък, разпад и асимилация.

Заключение

В различните подходи към десакрализацията може да се зададе въпросът дали може да се избегне оценъчният подход: дали десакрализацията е положително, или отрицателно явление, дали е повече добро, или повече зло? Диалектиката на този динамичен процес е по-сложна от едностранчивите оценки. Обикновено конфесионално обвързаните представители на религиите негодуват срещу модернизацията и десакрализацията, а много от представителите на точните науки схващат процеса точно обратното – като необходимо условие за свободните научни изследвания. Тази опозиция е естествена, а самия процес можем да разгледаме като:

– изгубване на екзистенциален смисъл, но и освобождаване от илюзорни авторитети;

– загуба и/или подмяна на ценности, но и процес на преосмисляне на ценности;

– загуба на духовна ориентация, но и процес на трансформация от по-нисши форми на духовност към по-високи18);

– разпадане на целостта на личността, но и овладяване на знанието, възможност за технологичното развитие;

– фрагментаризиране на културата и живота, но същевременно диференциран подход към знанието и развитие на научното познание.

В тази връзка остават няколко въпроса. При „възстановяването“ на свещеното на историческата сцена, вътрешно и външно, старите форми и образи ли ще приеме, или ще се реализира в нови? Ще има ли отново преобразяваща и обновяваща живота функция? Дали и доколко ще може реално да се впише в динамиката на хипермодерния свят? Отговорите им, ако не напълно, то частично зависят от мотивацията и действието на отделната личност и нейните усилия за отвореността към опита на свещеното и активно съучастие в постепенното възвръщане на сакралните, а защо да не кажем и на автентичните, измерения на културата.

БЕЛЕЖКИ

1. С понятието „лична религия“ се свързват опитите да се обоснове мистичният елемент в религиите като самостоятелен духовен път, без оглед на конфесионална обвързаност.

2. Една от шестте ортодоксални философски школи в древна Индия.

3. Чатерджи и Датта (1995), Увод в индийската философия, София: Евразия.

4. Основателно е схващането, че будизъм изобщо няма, а съществуват различни будистки школи, които понякога коренно си противоречат в идейно-доктринален, а често и в морално-практически аспект. В този смисъл в будизма, повече от всички останали световни религии, се наблюдава процес на диференциране на доктрината, завещана от основателя. Разбира се, има основни понятия, валидни за всички будистки школи.

5. Торчинов, Е. Въведение в будологията, <http://buddha.eurasia.bg/content/ view/10/4/> (13.04.2012).

6. Невинаги или поне не изцяло рационалното пречи на проявите на сакралното. Умереният рационализъм е дори в услуга на свещеното, защото извършва така необходимата инвентаризация на свещените ценности и е надежден коректив на фалшивата сакралност, с други думи – на идеологиите.

7. Вж. Аристотел (2000), Метафизика, София: Сонм.

8. Понятие, навлизащо по линия на томизма: lumen naturale rationis (светлина на естествения разум).

9. Вж. по-подробно Градев, В (2007). Между абсолютното тайнство и нищото, София: Университетско издателство, с. 38 и сл.

10. Прочутото твърдение на античния софист Протагор (V в.), превърнало се в аксиома за периода след Реформацията.

11. Теохаров, Вл. (2005) Експерименталната метафизика на Фридрих Ницше, София: Библиотека 48, с. 120 и сл.

12. Б. Паскал намира непреодолимо противоречие между „Бога на философите и Бога на Авраам, Исаак и Яков“.

13. Ватимо, Дж. (2006) След християнството, София: Критика и хуманизъм, с. 21 и сл., както и с. 131 и сл.

14. Елиаде, М. (1998.) Сакрално и профанно, София: Хемус.

15. Елиаде, М. Възвишеното и земното, <http://www.litclub.bg/library/antr/ eliade/sacre.html> (15.04.2012).

16. Вж. по-подробно Киров, Д. (2003) Богословие на обществения живот, София: Светлина на Балканите, с. 203 и сл.

17. Бъргър, П. (2004) Десекуларизацията на света, София: Критика и хуманизъм.

18. Напр. преходът от езичество към християнство.

ЛИТЕРАТУРА

Аристотел (2000), Метафизика, София: Сонм.

Бъргър, П. (2004) Десекуларизацията на света, София: Критика и хуманизъм.

Ватимо, Дж. (2006) След християнството, София: Критика и хуманизъм.

Градев, В. (2007) Между абсолютното тайнство и нищото, София: Университетско издателство.

Елиаде, М. (1998) Сакрално и профанно, София: Хемус.

Елиаде, М. (2002) Трактат по история на религиите, София: Лик.

Жилсон, Е., Ф. Бьонер (1999), История на християнската философия, Стара Загора: Идея.

Кант, И. (1997) Религията в границите на самия разум, София: Отворено общество.

Киров, Д. (2003) Богословие на обществения живот, София: Светлина на Балканите.

Теохаров, Вл (2005) Експерименталната метафизика на Фридрих Ницше, София: Библиотека 48.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.