Философия
Вход / Регистрация

2015/3, стр. 265 - 269

ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов
E-mail: angstefanov@abv.bg
Institute for the Study of Societies and Knowledge
Bulgarian Academy of Sciences
13A “Moskovska” Str.
1000 Sofia Bulgaria

Резюме: Човешкият избор е възможен благодарение на свободата, присъща на човешките същества, а и също придобива смисъл на основата на разбирането за нея. Две различни антиномии на свободата се разглеждат в тази кратка статия, изникващи от философските контексти на теистичния и атеистичния екзистенциализъм.

Ключови думи: choice, freedom, antinomies of freedom, theistic/atheistic existentialism

Предлаганото заглавие изглежда донякъде тривиално, защото в самото по-нятие за избор сякаш се предполага наличието на свобода за неговото осъществяване. Човек може понякога да е изправен пред ситуация и на несвободен избор. Но не това формално оразличаване е мотив за предлаганото заглавие. Онова, което бих искал да внуша, е, че осмислянето на човешкия избор, заедно със съпътстващите ценности, индикативни за неговото осъществяване, предполага и зависи от разбирането за свобода.

И наистина, ако говорим за възможността на един автентичен човешки избор, то неминуемо предполагаме, че става дума за свободен избор. Значи преди да се опитваме да търсим неговите субективно обагрени характеристики, които са от психологическо, историческо и контекстуално естество, то трябва преди това да кажем нещо за онова, което прави избора възможен, а именно за свободата.

Няма как да не погледнем на това място към думите на Жан-Пол Сартр, превърнали се вече в летяща фраза, че „човек е осъден да бъде свободен“.

Тази известна теза обаче има своите дълбоки философски предпоставки. Ако в началото загърбим къде по-ярките, къде по-приглушени упования на теистичния възглед в безусловния авторитет на Вседържителя на Вселената и Законодателя на морала, то неминуемо ще останем при изходната философска позиция на класическия екзистенциализъм, в чийто контекст е развита присъщата му постановка за свободата. Тази философска позиция изявява убеждението за захвърлеността, за изоставеността на човека като екзистенция. 1) На какво може той да се надява тогава, когато няма ясен ориентир за начина на индивидното му очовечаване, когато няма отнапред зададена човешка природа, към която да се възмогва? Отговорът е, че може да се уповава само на себе си, но пък затова трябва да му е присъща свобода на избор и на поведение като открояващи собственото му биване в света. Според думите на Сартр, ако Бог не съществува, „тогава не откриваме пред себе си никакви ценности или повели, които да узаконят нашето поведение. Така че нямаме нито зад себе си, нито пред себе си – в сияйното царство на ценностите – оправдания и извинения. Ние сме сами, без извинения. Ето това имам предвид, когато казвам, че човек е осъден да бъде свободен. Осъден, защото не се е сътворил сам, но въпреки това е свободен, защото веднъж захвърлен в света, той е отговорен за всичко, което прави“ (Сартр, 1994: 27 – 28).

В унисон с тази постановка е и така наречената „антиномия на свободата“, изложена – по думите на Мартин Абигар – от „позитивния екзистенциалист“ Николà Абаняно: „Става дума за ситуацията на човека в света. Човекът е захвърлен сред събитията на света, зависим е от фортуната, случая, нещастията, желанията на другите. Нещата го определят чрез потребността, която той има от тях... От друга страна, човекът трябва да бъде свободен, за да изпълни своята мисия. Самата ситуация, която изглежда, че го определя, изисква от него свобода... Ако се ограничи да бъде само винтче в един механизъм, той престава да съответства на своето призвание“ (Абаняно, 1994: 73).

И така, в резюме ни се казва, че човек е осъден да бъде свободен, защото е сам и захвърлен като екзистенция, като потенциално активна същност, способна на познание, самопроектиране и целенасочени действия. Но нека сега погледнем към теистичния екзистенциализъм, който загърбихме в началото. Той би трябвало да стои встрани от изложената „антиномия на свободата“, защото коренът на тази антиномия е прерязан. Човекът не трябва да се концептуализира като същество, захвърлено чрез случайността и безсмислеността на самата си поява, поради Божията промисъл за своето сътворяване, поради човеколюбието и всемилостивостта на своя Създател.

Колкото и да е странно обаче и тук се натъкваме на една антиномия на свободата, макар и с различен произход от антиномията на атеистичния екзистенциализъм.

„Християнството е религия на свободата“, казва Николай Бердеяв (1992: 75). Свободата е присъща на човешкото естество и в този смисъл може отново да постановим, че „човек е осъден да бъде свободен“. Ако към тази теза присъединим и разбирането за самата поява на човека в качеството му на Божий образ и подобие, то ще отворим вратата към споменатата антиномия. Тя се ражда от проблема, измъчвал векове наред философския ум и известен чрез опитите за принципното разгръщане на теодицея и антроподицея. Проблемът е за наличието на злото в света при приемане на предпоставката, че Бог е всеблаг, всемилостив и едновременно с това и всемогъщ. Божията доброта изключва сътвореността на всякакво зло в света, но пък то се натрапва чрез емпиричните си прояви. А те са възможни тъкмо поради ясно изразявани избори на злотворно и греховно поведение. Непосредственият въпрос, който следва тогава, е, как е изначално възможен човешкият избор към зли и греховни действия, щом злото не е битийно положено?

Отговорът, втъкан в стандартната теодицея, ни насочва към изначалния Божи дар на тварните разумни същества – човешки и нечовешки. Този дар е свободата, или както вече бе казано, „човек е осъден да бъде свободен“. В този именно дар значи следва да потърсим възможността за всеки избор, насочен или към добротворство, или към злотворство. Но що за дар е тогава свободата, щом позволява проявите на злото в света?

Утешението, че Божията омнипотентност е в състояние да ни спаси от злото, което би могло да бъде мигновено заличено, не е никакво утешение; и не защото Бог често не премахва злото без значение от конкретаните му прояви. А защото, за да заличи злото, Бог трябва да премахне и реалната причина за него – да премахне свободата. Без този дар обаче човекът би престанал да бъде човек.

Едва ли би могло да ни успокои и уточнението, че независимо от сходния си онтологичен статус като проявявано наличие в света битието на доброто и злото е различно от гледна точка на известната томистка теза за разграничаване между същност и съществуване, водеща идейното си начало още от Аристотел. Като всяко битие в света и това на злото е различно от Божието битие, защото е само една определеност, ограничена в същността си, а при Божието битие няма разлика между същност и съществуване, т. е. няма никакво ограничаване на битието. Човек обаче, като тварно същество и оттам – като крайна в съществуването си същност, понася всички страдания, причинени му от злото.

Антиномията, за която говоря, се основава именно на онова присъщо на човека качество – свободата. Накратко, тя може да бъде формулирана така: човек е Божие творение, а Бог не внася никакво зло във всичко, сътворено от Него. Като богородствена същност тогава, човек също не трябва да произвежда никакво зло. То обаче съществува под различни форми на проява. Те са резултат от човешкия избор към злотворство, защото човек е свободен да избира между добро и зло, свободен е да запазва ревностно у себе си Божието подобие, но е свободен да се отдава и на съблазните на злото.

Не е ли възможно обаче човек да бъде принуден по някакъв начин да има винаги пред очи богородствената си същност и да контролира свободния си избор само към добри дела? Отговорът, за съжаление, е печално отрицателен. Всяка принуда над свободния избор, независимо от това колко прекрасни и човеколюбиви са нейните мотиви, е накърняване на свободата, което не може да води до желания резултат за прекъсване на проявите на злото.

„Свободата не може да бъде отъждествена с доброто, с истината, със съвършенството. Свободата има своя самобитна природа, свободата е свобода, а не добро. И всяко смесване и отъждествяване на свободата със самото добро и със съвършенството е отрицание на свободата и признаване на пътищата на принудата и насилието. Принудителното добро не е вече добро, то се преражда в зло. А свободното добро, което е единственото добро, предполага и свобода на злото. В това се състои трагедията на свободата, която Достоевски изследва и разкри до нейната дълбочина... Този трагичен проблем на свободата е измъчвал християнската мисъл в продължение на цялата нейна история“ (Бердяев, 1992: 74).

И така, човешкият избор е възможен поради свободата, която позволява действеност на волята. Императивът на атеистичния екзистенциализъм насочва човешката воля към избор, който може да се нарече правилен само ако е обвързан и с отговорност. 2) Императивът на теистичния екзистенциализъм насочва човек към добротворство, продиктувано от човеколюбието и състраданието, отпечатани у него чрез Божията му сътвореност. Но както повикът към отговорност на човешкото действие, така и този за пътя на човешкото богозавръщане, не носят силата на необходимостта, поради което често човешкият избор остава глух за тези повици.

От какво тогава се ръководи човешкият избор? Едва ли бих сбъркал, ако кажа, че сигурно се ръководи от архетипни белези на личността, например зависи от очертаните от Зигмунд Фройд либидни типове. Но самият той уточнява, че либидната типология е относителна, че „отделните човешки същества реализират общия образ на човека в безкрайно разнообразни форми“ (Фройд, 1992: 202). Към кой либиден тип например бихме отнесли без съмнения избора на един 21-годишен младеж, за когото наскоро бе известено в ежедневната преса, че избира смъртта пред живота, като предлага да изтъргува тялото си на части, за да подпомогне финансово своето семейство? Вероятно бихме изключили нарцистичния тип, но и това не е сигурно, защото странният му избор би могъл да се интерпретира и като стремеж да бъде възвеличаван като състрадателен герой.

Човешкият избор е функция на много променливи, представляващи различни подбуждащи фактори и мотиви от морално, ценностно и социокултурно естество. Но ако си спомним за великия кьонигсбергски философ, можем да кажем, че все пак онова, което прави от хората човешки същества, е съблюдаването на моралния закон, втъкан в тях като разумни субекти. Той задава пред всеки човешки избор дълга, към който ни насочва волята за изпълнението му, действаща като причина от един интелигибилен свят.

БЕЛЕЖКИ

1. Тревогата, пораждана от осмислянето на човешката поставеност в необятния космос, е изразена ярко чрез думите на Паскал: „... ужасявам се и се удивлявам, защото няма никакво основание да живея на това място, а не другаде, сега, а не в друга епоха. Кой ме е поставил тук? По чий почин и повеля ми е било отредено точно това място и време?“ (Паскал, 1987: 124), курсив мой – А. С.

2. Трудностите при понасянето на отговорността, съпътстваща свободния избор, често водят до бягство от свободата и търсене на „удобството“ на прединдивидуалистичното общество, по израза на Ерих Фром, или на трибалисткото общество, по израза на Карл Попър.

ЛИТЕРАТУРА

Абаняно, Н. (1994). Въведение в екзистенциализма. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Бердяев, Н. (1992). Мирогледът на Достоевски. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Паскал, Б. (1987). Мисли. София: „Наука и изкуство“.

Сартр, Ж.-П. (1994). Екзистенциализмът е хуманизъм. София: „Лик“.

Фройд, З. (1992). Отвъд принципа на удоволствието. София: „Наука и изкуство“.

REFERENCES

Abanyano, N. (1994). Vavedenie v ekzistentsializma. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

Berdyaev, N. (1992). Mirogledat na Dostoevski. Sofiya: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“.

Paskal, B. (1987). Misli. Sofiya: „Nauka i izkustvo“.

Sartr, Zh.-P. (1994). Ekzistentsializmat e humanizam. Sofiya: „Lik“.

Froyd, Z. (1992). Otvad printsipa na udovolstvieto. Sofiya: „Nauka i izkustvo“.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.