Философия

2020/2, стр. 213 - 217

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Асен Димитров
E-mail: assen.dimitrov@gmail.com
Department of Ontology and Epistemology
Institute of Philosophy and Sociology
Bulgarian Academy of Sciences
6 Patriarch Evtimii Blvd.
1000 Sofia Bulgaria

Резюме: Антропологията на Валентин Канавров извървява трансцендентално-феноменологичния път на формално-рационалното изграждане на битието на човека. То се конструира по силата на съзидателната дейност на мисленето и не е тъждествено на непосредственото съществуване на човека като природно, разумно и социално същество. Чистата форма на мисленето (разум) рационално форматира дадеността на непосредственото съществуване на човека, като синтетичното единство на получения резултат се представя по онтологичен начин като битие на човека. В критическо отношение са важни два момента. Първо, непосредственото съществуване на човека като природно, разумно и социално същество не се заличава или унищожава. То е перманентна базисна наличност, която трайно и устойчиво съпътства битието на човека. Второ, в критическия вариант рационалното форматиране се осъществява не директно и насилствено, а опосредствано-трансцендентално посредством феномени. На априорно-апостериорния портал се „раждат“ феномените (трансценденталните схеми, Кант). Те не са еквивалентни на явленията. На терена на опита феномените медиират и провеждат познавателно и онтологично конструктивната сила на разума. Множеството феномени съставляват трансценденталното и процеса трансцендентализиране. Трансцендентални феномени според Канавров са пространство-времечислото, любовта, езикът, политиката, свободата и религията (възможно е разкриването и на други феномени). Те имат спонтанна поява при априорноапостериорния преход на чистото мислене и игрова проява в полето на опита. По този трансцендентално-феноменологичен път на основата на непосредствената даденост на човека (природно същество, пол, емоции, общуване съжителство, съзнание, вяра и др.) Канавров показва как разумът онтологично изгражда битието на човека като организъм, семейство, народ, държава, дух, църква и др. В тази онтологична типика човек е едновременно тяло, съпруг/съпруга, индивид, гражданин, личност, мирянин и пр. Според Канавров единство на тези битийни модуси на човека е Азът. Той е синтетична философска картина на човека, която е алтернативна на неговата екзистенция.

Ключови думи: Кант; критическа метафизика; трансцендентална антропология; трансцендентална феноменология; битие; онтология; Канавров

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека.

София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с.

Формат 16/70/100, 32 печатни коли

В разгара на пандемията от коронавирус излезе книгата на Валентин Канавров Трансценденталният път към човека. Тя е петият том на неговата критическа метафизика, която се оформи като концептуална и систематична пенталогия.

Още преди да се отвори книгата, прави впечатление нейното заглавие. Трансценденталният път е не на човека, а към човека. Заявката на книгата в теоретично отношение, а именно систематизирането на една нова трансцендентална антропология, като че ли изисква човекът да бъде не само в центъра на методологичните събития, а и в техните принципни основания. Канавров категорично отхвърля тази постановка, защото я разглежда като недопустим емпиризъм, който компрометира метафизичната същност на философското изследване. Според него преходът от Apriori към Aposteriori е единствeно релевантният във формално отношение философски преход, докато обратният преход ражда химери и чудовища. Затова критическата метафизика е общата платформа, която носи базисния смисъл на трансценденталната антропология. Последната е теоретичен резултат и методологичен завършек на един последователно и педантично извървян метафизичен път. Не става дума за това, че по стечение на субективни авторски обстоятелства антропологията е по-следната книга на споменатата пенталогия, а за строг философски маршрут, който принципира виртуалисткия трансцендентализъм като основополагащ формалнорационален концепт на критическата метафизика. Тя се структурира трансцендентално-феноменологично.

Систематичната сграда на критическата метафизика на Канавров изглежда така. В монографията Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм той излага „една виртуалистки-трансцендентална метафизика на познанието“ (Kanawrow, 2003: 264) от формално рационален тип. В Критически онтологеми на духовността Канавров разкрива историята на „духовната битийност под формата на критическа онтология“ (Kanawrow, 2006: 11). В Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер той провежда „компаративен анализ на двата възможни типа фундаментални метафизики ‒ познавателния и битийния“ (Kanawrow, 2011: 16). В Пътища на трансценденталния схематизъм Канавров излага една нова „критическа трансцендентална феноменология като архитектоничен елемент на критическата метафизика“ (Kanawrow, 2015: 344).

Върху тези философски устои и в обхвата на една парадигмална критическа метафизика в Трансценденталният път към човека се изследва разликата между Кантовата прагматична антропология и трансценденталната антропология, която предлага авторът. Той посочва множество хипотези и аргументи, които отговарят на въпроса защо Кант не пише трансцендентална антропология, след като издава трите Критики, след като основни сфери, като природата, правото, морала, историята, религията и др. под., получават подчертано трансцендентално осмисляне и следователно неговата философска система безспорно се нуждае от специфична трансцендентална антропология. Най-вече трите Критики, но също така обхватната философска система на Кант са отправната точка на трансценденталната антропология на Канавров.

Оттук произтича нейната първа главна задача, а именно дедукцията на трансценденталните феномени. Според автора те са пространство-време-числото, любовта, езикът, политиката, свободата и религията, като е възможна експликацията и на други феномени. Те трябва да осъществят по критически начин подхода към трансценденталната антропология като тип критическа онтология. Дедукцията на феномените е аналогична на Кантовата дедукция на категориите1). На априорно-апостериорния портал, през който чистата форма на мисленето (разумът) навлиза в територията на опита, критиката търси и проследява генезата на феномените (трансцендентални схеми, по Кант), за да предотврати непосредственото и значи догматично онтологизиране от страна на разума. Липсата на трансцендентални феномени (респ. на трансцендентален схематизъм) неминуемо отвежда философското изследване до диалектика, т.е. до илюзорно познание и илюзорни същности. В шеметна спонтанна игра трансценденталните феномени опосредстват и провеждат рационално форматиращата и онтологично пораждащата роля на мисленето. Според Канавров тази постановка е критически императив на трансценденталната антропология. Детайлното изложение на формално-рационално зададената феноменология с трансцендентален характер, която е принципно различна от Хусерловата и от почиващата на нея традиция, е безспорен успех на книгата. Трансценденталната феноменология трасира същинския критически път към антропологията.

Вторият иновативен резултат на монографията е онтологичното изграждане на битието на човека, което Канавров схваща като организъм, семейство, народ, държава, дух и църква, като са възможни и други форми на битието на човека. Тази онтологична конструкция се въздига над непосредствената даденост на човека, представен като природно същество, пол, емоции, общуване съжителство, съзнание, вяра и др.под. Онтологизираното битие на човека нито заличава, нито потиска неговата природна даденост. Тя е непосредственият обект на трансценденталната антропология, която рационално и всъщност неизбежно ‒ по силата на конститутивното мислене ‒ иззижда битийната същност на човека над неговата непосредствена природа. В онтологичен смисъл Канавров показва човека като тяло, съпруг/ съпруга, индивид, гражданин, личност, мирянин. Той изрично пояснява, че благодарение на играта на трансценденталните феномени, които критически медиират конструктивната работа на мисленето върху различни природни констелации на човека, е възможно проясняване и на други негови онтологични модуси.

Тяхно синтетично цяло е Азът, който според Канавров съставлява напрегнато онтологично единство, като същевременно е алтернативна философска визия на човека по отношение на екзистенциалната. Така се очертават три основни възгледа за човека: естественонаучен, рационално-трансцендентален и екзистенциален. Последните два са конкурентни философски проекти за същността на човека. В заключението на книгата Канавров обобщава нейното съдържание в прегледна таблица, която синтезира „трансценденталната антропология като регионална критическа онтология“ (Kanawrow, 2020: 432).

Прави чест на издателство „Изток – Запад“, че в такова трудно пандемично време публикува фундаменталния труд на Валентин Канавров. Монографията е специализирана, теоретична и метафизична, но същевременно проблематиката е философски завладяваща и личностно интригуваща. Книга, която по задълбочен и систематичен начин касае човешкото битие и заслужава интереса на читателите.

БЕЛЕЖКИ

1. Анализ на „Кантовата дедукция на чистите разсъдъчни понятия“ (Kanawrow, 2013: 334) и нейната специфика в контекста на критическата метафизика, основана на концепта „виртуалистки трансцендентализъм“, Канавров е направил в статията „Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище“ (Kanawrow, 2013: 334 – 348).

ЛИТЕРАТУРА

Канавров, В. (2003). Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм. Велико Търново: Faber.

Канавров, В. (2006). Критически онтологеми на духовността. Велико Търново: Faber.

Канавров, В. (2011). Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер. София: Изток – Запад.

Канавров, В. (2013). Кантовата трансцендентална дедукция на категориите от критикометафизично гледище. Философия, 3, 334 – 348.

Канавров, В. (2015). Пътища на трансценденталния схематизъм. София: Изток – Запад.

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток – Запад.

REFERENCES

Kanawrow, V. (2003). Kant’s Critical Metaphysics. An Attempt at Virtualistic Transcendentalism. Veliko Tarnovo: Faber.

Kanawrow, V. (2006). Critical Ontologemes of Spirituality. Veliko Tarnovo: Faber.

Kanawrow, V. (2011). Ways of Metaphysics. Kant and Heidegger. Sofia: Iztok – Zapad.

Kanawrow, V. (2013). Kant’s Transcendental Deduction of Categories in Critical Metaphysical Point of View. Filosofiya-Philosophy, 3, 334 – 348. [in Bulgarian].

Kanawrow, V. (2015). Ways of Transcendental Schematism. Sofia: Iztok – Zapad.

Kanawrow, V. (2020). The Transcendental Road to Man. Sofia: Iztok – Zapad.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра