Философия
Вход / Регистрация

2015/3, стр. 298 - 305

ИЗБОРЪТ В КОНТЕКСТА НА ПРОБЛЕМА „ЕЗИК – ТЯЛО“

Резюме:

Ключови думи:

Резюме. Постиженията на невронауките предизвикаха класическите представи както на психологията, така и на философията. Проблемът „психика – тяло“ се предефинира отново, след като множество от психичните процеси се оказаха функции на мозъка. Изборът, като селекция на програма за действие при налични други конкурентни програми например, също се осъществява от мозъка като оптимизационна задача и адекватно взимане на решение. Дори моралните правила и ценности – като моногамия и алтруизъм, имат корелати в мозъчната дейност и заучени групови поведенчески модели. Тялото се превърна в могъщо разумно живо същество, което предпоставя и разрешаването на морални дилеми. В тази област „свободен избор“ няма. Тук се постулира друг проблем „език – тяло“ на мястото на проблема „психика – тяло“, като езикът се представя като гений за сътворяване на виртуални реалности от все по-висш порядък, за да може човек да се отдели от околните, да се индивидуализира и да загуби изначално вродената си емпатийна способност. Езикът не е средство за комуникация, точно обратното – среда за индивидуация. Само в езиковите виртуалности и чистото мислене човек може да бъде свободен и свободно да избира. Езиковото развитие е в своя начален стадий и е призвано да повтори цялата еволюция на тялото – от първата клетка през стадия на риба до добре познатото ни човешко тяло. Оживяването на езика, буквално, ще сложи по местата всички парадокси и проблеми в културното развитие на човека – от „леталната конкуренция“ и насилието до пълното себеотдаване и алтруизма. За да се развие тази идея, авторът предлага нова наука – биософия, „биология на езика“, която да изучава бъдещия живот в гения на езика.

Keywords: neurosciences, “mind-body problem”, “language-body problem”, free choice, biosophy

Проблемът „психика – тяло“

Класическият философски проблем „психика – тяло“ се центрира върху въпросите за свободната воля, Аза, съзнанието, мисленето, ученето и знанието, като ги разглежда в контекста на моралните ценности. От отговорите на въпросите, поставени от този проблем, зависи как човек избира една или друга методология, една или друга теория, модел и в крайна сметка отношение и поведение спрямо себе си, околните и света. Каква ще бъде ролята на разума и емоциите във всяко взето решение, което е в същината на всеки избор, ще определи и категории като отговорност, съвест и дори справедливост и възмездие.

Проблемът е дефиниран от Декарт, но все още непълно разрешен – ако психиката е напълно нематериална „субстанция“, както постулира той, то как взаимодейства причинно с „материалния“ мозък? С развитието на квантовата физика, от една страна, и развитието на невронауките, от друга, този проблем придобива нови измерения в съвременната философия и експерименталната наука. Самата материя, каквато я познаваме днес, не е чисто субстанциална, а повечето „нематериални“ психични процеси вече доказано са функции на „материалния“ мозък. Убедителни доказателства, че ученето, взимането на решения и т.н. имат корелати в мозъчната дейност, предадоха разрешаването на Декартовия проблем и въпросите, които той поставя, в ръцете на съвременните когнитивни невронауки. А доминираща роля в методологията на философията за психичното и морала през последния век зае концептуалният анализ, който интроспективно разглежда на пръв поглед неопровержими истини на фолклорната психология и фолклорните интуиции. Стъпвайки върху тях и чрез мисловни експерименти, анализът открива какво би трябвало да е вярно за психиката (Churchland, 2008). По същество този анализ е вид лингвистичен анализ, тъй като развитието на фолклорните интуиции всъщност е свързано с развитието на отделните езици и култури.

Сблъсъкът между философските достижения и развиващата се бурно молекулярна невробиология и невронауките като цяло стана сблъсък на методологии, но и взаимно оплождане, раждането на нови хоризонти и в самите философски изследвания. Те трябваше да отговарят непрекъснато на доказването на множество неопровержими научни факти – от разкриването на човешкия геном през връзката на нивата на окситоцин и просоциалното поведение на човека до резултатите от експериментите с разцепен мозък, феномена „blindsight“ или извънземна намеса (Churchland, 2008).

Както се промениха представите ни за света и Космоса, така експерименталната наука променя днес възгледите ни за психиката и самите нас като човешки същества. Въздействието на откритията на невронауките, невропсихологията и психологията върху самата човешка психика и нейното развитие се задълбочи до неподозирани измерения. Промени се посоката на философски проучвания, дори се родиха списания със заглавия „неврофилософия“ (Churchland, 1986).

Психиката не е онова, което се предполагаше и което фолклорните интуиции ни предават като наследство.

Не е ли дошло времето да се ревизират всички категории, всички термини, теории и модели за човека и неговата психика и тяло?

Тази разработка, базирайки се на експериментални доказателства, бидейки отчасти аналитична, синтетична и интегративна, отчасти теоретична и не на последно място спекулативна, се опитва да трасира нова посока на философски изследвания, но не на последно място раждането на нови методологии в развитието на невронауките.

Експерименталната психология дефинира психиката като функция на „живата материя“ и по този начин се лиши от съдържание на чисто психичното и потърси отговорите в когнитивните невронауки. Всички въпроси в когнитивната област вече са адресирани към функционирането на мозъка и по този начин представляват „лесна задача“ и е въпрос на време да се реши. Съдържанието на термина психика в психологията все повече се припокрива със съдържанието на термина мозъчна дейност в невронауките. Интересното е, че в този процес най-активни са самите психолози, като причините са многопластови и многопосочни. Включително явления като емпатия и синхронност, които до вчера бяха недокоснати от невронауките, днес имат свои корелати в мозъка и тялото, респективно огледалните неврони и водата, като носител и медия за далекодействащи сили и пренос на информация. Въпросът дали има явления отвъд работата на мозъка в чисто психична област става все потруден. Например т.нар. морални дилеми и ценности, от рода на моногамия и етика в отношенията между индивидите, се превърнаха в поредната разсеяна илюзия и разбита фолклорна митология (Insel, T. R., Fernald, R. D., 2004; Carteretal, 2008). Социалното етично поведение и моногамията значимо зависят от броя на рецепторите за невропептидитеокситоцин и аргинин-вазопресин върху невроните в мозъчните ядра вентралпалидум и нуклеусакумбенс (Limetal, 2004).

Специфичните разлики в поведението и най-вече взимането на решения със социален контекст зависят изцяло от броя на невропептидните рецептори и може да се прогнозира по тях реципрочно поведението. Моногамията е профил на функциониране на мозъка, а не морална ценност. Интересно е да се отбележи, че това функциониране е инструментализирано (чрез системата за възнаграждение и стремежа към краен полезен резултат) дългосрочно в социалния живот на човека в т.нар. локални практики в различните култури. Още по-тревожно за морално-психичната природа на моногамното поведение е, че използването на спрей с окситоцин, въведен през носната кухина, повлиява драстично тяхното социално поведение и взимането на решения при социални дилеми.

Проблемът „свободен избор“

Друг сериозен аргумент за чисто психичната природа на човека е преекспонирането на т.нар. свободен избор. Взимането на решение е присъщо качество на живата природа и то обикновено е решаване на оптимизационна задача от всякакъв порядък. В мозъчната дейност и нервната регулация на поведението операцията се нарича „селекция“ на адекватна програма за действие за сметка на налични конкурентни програми. Като най-големият проблем на мозъка е, след като се избере една програма, да се потиснат всички останали, за да се осъществи избраната. Най-активните, разходващи енергия процеси са инхибиращите, потискащите неизбраното и основната функция на кората е точно тази, а самата селекция на програмите е предадена на базалните ганглии и таламуса, тоест подкорови структури. Каква ще е точно селекцията в дадена ситуация, зависи от наличието или липсата на емоции, които са активни, включително очаквания и желан краен резултат след избора. Зависи още от наличните конкурентни програми, които се изграждат както от социума, индивидуалния опит, така и от генетични детерминанти. Но в крайна сметка, колкото и сложно да изглежда на пръв поглед всяко взимане на решение, то е детерминирано от вътрешни ивъншни предиспозитори, а крайният полезен резултат е системоорганизиращ фактор. Нещо повече, оптимизационната работа на мозъка е толкова по-ефективна и резултатна, колкото повече е оставен сам на себе си, без да му пречат репрезентациите на фолклорните интуиции около него. Този род разсъждения обаче биха ни довели до „ревизирания редукционизъм“, а основната причина за това са успехите на невронауките не без помощта на самите психолози и дори философи.

Друг бастион, дефиниран от философите като аргумент за психичната природа на „свободния избор“, е алтруизмът. Да, наистина, да даваш нещо от себе си или себе си на другите, без да имаш интерес – частен или групов, или краен полезен резултат за себе си, изглежда противоположно на функционирането на мозъка. Това би трябвало да бъде другата същност на човека, неговата висша природа, неговата по-висша интелигентност и връзката му с други „нематериални светове“. Но наскоро и този аргумент беше предизвикан, и то много сериозно. Изследванията на Bowels (2006) предизвикаха буквално шок, като той доказа, че „леталната конкурентност“ и алтруизмът са коеволюирали при човека и взаимно се подкрепят. Победителите се развиват в посока конкурентоспособност, а победените – в алтруизъм, но за да се постигне равновесие и баланс в много по-широк план, трябва да има и двете посоки, които взаимно се подкрепят и усилват. Наред с развитието на индивидуален и групов егоизъм и насилие победените развиват противоположните качества и дейности – доверие, взаимопомощ и в крайна сметка алтруизъм. Изследванията му удивително пасват на човешката филогенеза и най-вече цивилизационното развитие на човека (Bowels, 2006). Оказвасе, че алтруизмът всъщност укрепва развитието не на отделните групи, а на всички групи като цяло и без него няма да има развитие за никоя група поотделно.

С еволюцията подражанието се превръща във функционалност на мозъка чрез огледалните неврони не само за движения на околните, както е при приматите, а и за афектни състояния и емоции, както е само при човека, с изключение на някои дефицити, като аутизъм например. Ако трябва да сме честни и тук няма място за свободен избор, а избор между две точно дефинирани посоки на движение.

1. Обособяване, отделяне, индивидуализиране, което може да се постигне чрез насилие (агресия) или защитно поведение.

2. Сливане, подражание, доверие, емпатия, което предизвиква мощен просоциален импулс.

Второто поведение инстинктивно (чрез огледалните неврони) се подкрепя и носи удовлетвореност както на взелия това решение, така и на всички останали.

Вече е известно, че функционирането на огледалните неврони, с други думи, емпатията и синхронността, са напълно безсъзнателни и изначално присъщи на новородените, т.е. вродени качества и не се придобиват. Нещо повече, могат да се заличат напълно от средата или от самия човек, което ще бъде разгледано по-нататък.

Какво се оказва всъщност: че вродените качества и функциониране на мозъка са морални, етични и висши в много по-голяма степен от „достиженията на фолклорните интуиции“, които са просто лингвистични конструкти, водещи до обособяването на отделните групи и култури.

Наблюдава се интересно прекръстосване на ценности и придаване на диаметрално противоположни качества на психично и соматично ниво. Действащите изначално в невробиологията на човека сили на подражание и емпатийност са всъщност извисени от фолклорните интуиции чисто лингвистично, като психично и духовно, а принципът, който води до раждането на самите фолклорни интуиции и няма нищо общо с невробиологията, е лепнат на тялото като „материален“. Всъщност оглеждането и прекръстосването на ценности са нещо естествено в ежедневието и развитието на човека, като по този начин той изживява илюзията за „свободен избор“. Къде е възможен въобще той? Отговорите могат да се изживеят отново като шокиращи от гледна точка на лингвистичната митология.

Проблемът „език – тяло“

В по-ранна разработка (Везенков, 2008) беше постулирано, че езикът не е средство за комуникация при човека, а средство за индивидуация. Геният на езика няма предиспозиция в невробиологията и мозъка, затова говорят хилядите теории в невролингвистиката, които обаче не отговарят на въпроса за неговата поява и най-вече възможностите му за неограничено развитие. Именно чрез езика човек се отучва от вродената си емпатия и се отделя от социума наоколо. В началото на онтогенезата говорът е плод на подражание, но при един уникален скок детето започва да се отделя чрез самостоятелно езиково развитие. Първият индикатор за този скок е лъжата, т.е. първото самостоятелно подреждане на езиковите единици не по подражание, което става около 2,5 – 3-годишна възраст. Колкото по-добре лъже детето в този период, толкова по-развит интелект ще развие впоследствие. В лъжата, колкото и наивна да е тя в началото, има нещо уникално – появява се следващо ниво на битие, индивидуалното битие, появява се своего рода виртуална реалност, в която личността, индивидуалността пребивава. Всичко в тази виртуална реалност е субективно, индивидуално кодирано. Някаква способност, качество за прекодиране и за създаване на виртуални реалности е в основата на езиковото, а впоследствие и на личностното развитие на човека. Езиковото развитие е напълно паралелно, независимо и отделно от невробиологичното развитие, което следва своята изначална интелигентност в оптимизацията на процесите и дейностите в ежедневието. Лъжата, като феномен, е натоварена негативно в социален контекст, но съдържа в себе си тази сила у човека, която генерира виртуалности, езикови митологии. Може би въображението и творческите способности у човека раждат езика и после множеството нива на виртуалност, където той се чувства самостоятелен, сам, отделен. Когато даденото езиково равнище не отговаря на потребностите за независимост и отделност, тогава се ражда ново, по-високо ниво на абстрактност. Контекстът, подтекстът на езиковите конструкти е също вид виртуалност, която се появява след прекодиране и създаване на друго равнище виртуална реалност. Естествено, всяко езиково ниво, което индивидът сътворява и формира, се повлиява от езиковата среда, в която е поставен. Така се формират семейните, родовите и груповите езикови митологии, които другаде са наречени фолклорни интуиции. Мисленето, логическото мислене, е неразривно свързано с езика, без език няма мислене. Езикът е кодиране, прекодиране, трансфер на една виртуалност в друга, в трета и т.н., за да може човек да се почувства свободен. Именно тук е свободата на човека в езиковите виртуалности и чистото мислене. В този контекст „свободният избор“ е възможен само тук, човек наистина може да създаде нова виртуалност, която няма аналог никъде. Това може лесно да се проследи в литературата и изкуствата.

За да бъде цялостен човекът обаче, езиковото развитие е подложено на действието на два мощни потока – на собствената си невробиология и на социалното въздействие, от една страна, и онази същност, която е родила езика („творческия импулс“, Аза, въображението и т.н.), от друга. Невробиологията е изначално разумна, а езикът – прост, логичен, с присъща линейност, дихотомичен и редукционистки. Постепенно езикът е призван да огледа цялото битие отвън и цялата невробиология отвътре, това е едно безкрайно развитие, на което сме свидетели в културното развитие. Освен в лъжата, въображението, като творец на нови виртуалности, се проявява и в друг езиков феномен – хумора.

Има само един аналог в биологията на сътворяване на нова жива реалност (трансценденция) – това е стремежът към другия, половият акт, оплождането, ембрионалното развитие и раждането на нов живот. Процеси от такова могъщо естество раждат езиковите виртуални реалности у отделния човек.

Психичното, от тази гледна точка, съществува само и единствено в езиковите системи. Когато езиковото е в локален или тотален конфликт с невробиологичното, се появяват кризите на развитието или още по-разпространеното – психосоматичните нарушения. В гения на езика съществуват тенденциите, които са присъщи и на мозъка, но още в много ранен стадий на развитие. Алтруизмът, присъщ на „живата материя“, се появява впоследствие в езиковите виртуалности като балансиращ полюс в изначално себичните тенденции. Всичко, което се появява в езиковото развитие, вече го има на телесен и жизнен план, то вече го има в разумен, балансиран вид, а човекът постепенно може да го интериоризира в своите езикови виртуални реалности.

Вместо заключение

Ревизирането на всички термини, теории и парадигми в човекознанието е наложително при съвременното бурно развитие на невронауките. „Живата материя“ не е сбор от субстанции, „одушевени“ от психиката на човека. В живата материя, и по-точно в човешкото тяло, като в утроба се ражда една съвършено нова еволюционна вълна чрез езиковото развитие на свободния човек. Тази еволюция е в самото начало и следва всички етапи на развитие на „живата материя“ – от първичния хаос през поява на едноклетъчните, многоклетъчните и т.н. Езиковото постепенно ще отрази напълно биологичната еволюция, в крайна сметка ще я разбере напълно. За такъв подход е необходима нова методология в контекста на проблема „език – тяло“, защо не и нова наука, която можем да наречем биософия – завърналата се у дома блудна дъщеря на философията, възпитана от невронауките. Всички залитания в антропогенезата са резултат от неразбирането и несъзнаването на централния проблем „език – тяло“. Оживяването на самия инструмент на методологията и научния подход – езика, ще постави на местата всички човешки тенденции: от стремежа към независимост, отделност, себичност до потребността от алтруизъм, трансценденция и себеотдаване. Всички парадокси и противоречия на езиковите нива ще се разрешат, както са разрешени в човешкото тяло, където животът и смъртта, леталната конкуренция и алтруизмът съществуват в синхрон. Биософията всъщност е биология на езика и философия на живото.

REFERENSES / ЛИТЕРАТУРА

Churchland, P. S. (2008). The Impact of Neuroscience on Philosophy. Neuron 60: 409 – 411.

Churchland, P. S. (1986). Neurophylosophy. Cambridge, Mass: MIT Press.

Insel, T. R.; Fernald, R. D. (2004). Rev. Neurol. 27: 697 – 722.

Carteretal. (2008). Prog. Brain Res. 170: 331 – 336.

Limetal. (2004). J. Comp. Neurol. 468: 555 – 570.

Bowles, S. (2006). Group competition, reproductive leveling, and the evolution of human altruism. Science 314: 1569 – 1572.

Везенков, С. Р (2008). Неврофизиология на емпатията. В: Сб. Философия и Езотерика, (2008). Благоевград: Неофит Рилски, 389 – 396.

THE FREE CHOICE IN THE CONTEXT OF “LANGUAGE – BODY” PROBLEM

Abstract. The advances in neurosciences provoked the classical concept of both psychology and philosophy. The mind-body problem was redefined again after a number of mental processes have been proven to be functions of the brain. The choice as an action selection operation among many competitive representations of actions, for instance, is executed by the brain as a solution of optimization problem and decision making process. Furthermore even moral rules and values such as monogamy and altruism have correlates in brain activity and learned local group behavioral practices. The brain-body has become a causal essence, which presupposes moral dilemmas solving. In this theoretical paper is suggested another problem “language-body problem” instead “mind-body problem” as the language is presented as a genius for creation of virtual realities of increasingly higher order to enable the growing human to separate from the others, to individualize himself and to lose his innate ability of empathy. Language is not a communication tool, on the contrary – individualization environment. Only in language virtualities and therefore born pure thinking the human is free and has free choices. Language virtual development is in its infancy and is called to repeat and walk through the whole evolution of the human body and its Rubicons – from the first cell division through the fish stage to the well-known human biology. Reviving the language, literally, we will put in their places all paradoxes and problems in human cultural development – from “lethal competition” and violence to full dedication and altruism – these are all in perfect balance in the human body. To develop this idea, the author offers a completely new scientific research area – biosophy – “biology of language” to study the future life in language genius.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.