https://doi.org/10.53656/phil2022-01-08

2022/1, стр. 81 - 93

ВРЪЗКИ НА ЗАУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ И САМОСАБОТИРАНЕТО С ПСИХИЧНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ

Резюме: Целта на изследването е да проследи ефекта на заучената безпомощност и самосаботирането върху психичното благополучие. Заучената безпомощност и самосаботирането се разглеждат като неефективни себезащитни поведения в ситуации на възприемана липса на контрол и несигурност. 325 респонденти са попълнили седем скали: за заучена безпомощност, самосаботиране, самооценка, смисъл на живота, майндфулнес, оптимизъм и процъфтяване. Резултатите показват, че процъфтяването намалява при самосаботиране, но това въздействие се определя изцяло от липсата на възприеман контрол и самооценката и частично от смисъла на живота, оптимизма и нагласата майндфулнес. Заучената безпомощност също намалява преживяваното благополучие, но този ефект се опосредства изцяло от самооценката и частично от оптимизма, смисъла на живота и нагласата майндфулнес. Това разкрива, че заучената безпомощност и самосаботирането са по-скоро ситуативни реактивни и превантивни отговори, чийто ефект се медиира от самооценката, оптимизма и активното осмисляне на ситуациите и възможностите и от възприемания смисъл на живота, които намаляват потребността от себепредпазване.

Ключови думи: заучена безпомощност; самосаботиране; майндфулнес; психично благополучие

Теоретичен обзор

Заучената безпомощност се определя като пасивно поведение и неспособност за учене при излагане на стресови, неконтролируеми и неизбежни негативни събития. Eкспериментално е установено, че кучета, които преди това са били изложени на неизбежен и неконтролируем електрошок, по-късно не се опитват да го избегнат, въпреки че ситуацията позволява това. В доразвиване на тези наблюдения при хора се потвърждава, че причината е възприеманата липса на контрол в първоначалния експеримент, която се репликира защитно и пасивно (Seligman & Maier 1967). Защитната реакция възниква когато индивидът възприема, че между поведението му и резултата няма директна връзка и възприема възможността като неподлежаща на контрол и е свързана с три вида дефицит. Първият е спирането на опитите за избягване на нежелания стимул – мотивационен дефицит. Вторият е ненаучаването от опита при намиране на положително решение поради неразпознаване на факта, че контролът е възможен – когнитивен дефицит. Третият е определен като емоционален дефицит (Seligman 1975; Peterson & Seligman 1984).

Самосаботирането описва процеса на активна защита на самооценката при възприемана потенциална опасност в ситуации на несигурност. Самите поведенчески реакции обхващат широк спектър като промяна на количеството усилия и подготовка (Rhodewalt et al. 1984; Tice & Baumeister, 1990), развиване на физически симптоми като болест (Smith et al. 1983), търсене на реални или въображаеми причини и обяснение на факти и събития (Smith et al. 1982; Snyder et al. 1985). Всичко това цели общия мотив себезащита и себепредставяне (Tice 1991). Самосаботирането е феномен, който описва как индивидите превантивно намират пречки преди събития, свързани с оценяване на възможностите им. Тези пречки преследват две цели. В случай на негативна оценка пречките могат да послужат за извинение за неуспеха. В случай на успех пречките могат да се преразгледат като преодолени препятствия (Berglas & Jones, 1978). Тяхната функция е изпреварваща и винаги предхожда очакваните събития, а не са пост хок обяснителни рамки. Самосаботирането се разглежда като вербално и поведенческо (Akın et al. 2011). Вербалното самосаботиране е свързано с лични атрибутивни модели, а поведенческото самосаботиране е предприемане на действия, които намаляват шанса за успех, поставяне на недостижими цели и други (Akın 2012).

Процъфтяването обхваща компонентите позитивни емоции, ангажираност, положителни връзки с другите, смисъл и постижения и представлява оптимално равнище на личностно функциониране, операционализирано в теория, инкорпорираща трите подхода към изучаване на благополучието: субективно психично благополучие (Diener 1984; Diener et al. 1999), психично благополучие (Ryff & Keyes 1995) и социално благополучие (Keyes, 2006, 2007). Процъфтяването е преживявана себереализация, постигане на смислени цели и свързаност. То е както резултат, така и процес на непрекъсната ангажираност с автентични поведения и може да бъде научено и постигнато (Seligman 2011).

Майндфулнес представлява активната и проактивната нагласа на когнитивна, емоционална и поведенческа себерефлексия и осъзнаване на реалността (Teasdale et al. 1995). Това включва когнитивния компонент на преосмисляне, откритост към нова информация и осъзнаване на съществуването на повече от една перспектива (Langer 1989), активно осмисляне и приемане. Това може да бъде ежедневно поведение, но за да се превърне в нагласа, трябва да бъде осъзнато и устойчиво. Майндфулнес, както и процъфтяването, могат да бъдат научени. Примери за изграждане на майндфулнес има в учебна среда чрез осъзнаване на взаимодействията и изграждане на емпатия (Sofronieva 2015; 2020). Много консултативни и терапевтични рамки са насочени към изграждането на майндфулнес (Kabat-Zinn 1990; Segal et al. 2002; Hayes et al. 2005 и др.).

Цел на изследването

Целта на изследването е да се очертаят връзките и ефектите на заучената безпомощност, самосаботирането, оптимизма, самооценката и нагласата на проактивно осмисляне майндфулнес върху психичното благополучие, изразено в процъфтяването. Очакването е заучената безпомощност и самосаботирането да са свързани с по-ниско преживявано психично благополучие, но техният ефект да е опосредстван в процеса на себерегулация. Интересът ни е провокиран основно от въпроса какво е мястото на заучената безпомощност и самосаботирането – дали остават по-скоро на ниво поведение (и съответно ефектът им е опосредстван) и кои са факторите, които опосредстват ефекта на себезащитното поведение. Изведената позиция е, че заучената безпомощност основно се свързва с възприеманата липса на контрол и ориентация към ситуациите, докато самосаботирането е свързано с възприеманата несигурност и търсене на изпреварващо застраховане и себезащита при преживявана тревожност. За целите на изследването самооценката се разглежда като устойчива и от позицията, че стабилизирането на самооценката намалява нивото на психическа самозащита, представена в самосаботирането (Arndt et al. 2002). Смисълът на живота и оптимизмът като нагласа са включени на базата на много изследвания, които доказват връзката им с процъфтяването и като компоненти на процъфтяването (Нuppert & So 2013).

Провеждане на изследването

Данните са събрани по електронен път с платформата https://survey.bg в периода 01.10.2020 – 05.11.2020 г. (получени пълни отговори от 201 респонденти) и в периода 08.11.2020 – 21.06.2021 г. с платформата https://survs.com/ и получени пълни отговори от 124 лица, или общо 325 изследвани лица: 13% мъже, 82% жени и 5% посочили, че не желаят да отговорят. Възрастта на изследваните лица е: 39% на 20 – 25-годишна възраст, 17% на 25 – 35 -годишна възраст, 21% на 35 – 45-годишна възраст, 17% на 45 – 55-годишна възраст и 6% над 55-годишна възраст. Приложени са дескриптивна статистика, определяне на коефициента на надеждност, дисперсионен анализ, T-тест, корелационен, регресионен и медиаторен анализ, използвана е версия на SPSS 25 и Process v3.3.

Инструменти

Използвани са седем скали за изучаване на променливите.

Скалата за процъфтяване (The Flourishing Scale, Diener et al. 2009). Скалата е 8-айтемна и измерва възприемания успех в значими житейски сфери: взаимоотношения, самооценка, цел и оптимизъм. Скалата за отговор е Ликертова с 5 степени, от 1 – „напълно несъгласен“, до 5 – „напълно съгласен“.

Скала за самооценка (Rosenberg's Self-Esteem Scale, Rosenberg 1965), 10-айтемна скала за измерване на позитивното и негативното себевъзприятие с Ликертова скала за отговор с позиции от 1 – „напълно несъгласен“, до 5 – „напълно съгласен“.

Скала за заучена безпомощност (LHS, (Quinless & Nelson 1988). LHS е 20-айтемна скала за измерване на възприеманото вътрешно-външно влияние и контрол, глобално-конкретно възприемане, стабилност-нестабилност на ситуациите и обща възможност-невъзможност за контрол и индивидуален избор. Скалата за отговор е 5-степенна Ликертова с позиции от 1 – „напълно несъгласен“, до 5 – „напълно съгласен“.

Скала за самосаботиране (Rhodewalt 1990). Скалата е 25-айтемна, с 5-позиционна Ликертова скала за отговор, от 1 – „напълно несъгласен“, до 5 –„напълно съгласен“.

Скала за жизнена ориентация (LOT-R, Scheier et al. 1994). Скалата е 10-айтемна, предназначена за измерване на оптимизма и песимизма и 5-степенна Ликертова скала с позиции от 1 – „напълно несъгласен“ до 5 – „напълно съгласен“.

Въпросник за смисъла в живота (Meaning in Life Questionnaire (MLQ), Steger et al. 2006) – 10-айтемна скала с 5-степенна Ликертова скала за отговор от 1 – „напълно несъгласен“, до 5 – „напълно съгласен“.

Скала за когнитивно-емоционален майндфулнес (Cognitive and Affective Mindfulness Scale – Revised (CAMS-R), Feldman et al. 2007). 10-айтемна скала, предназначена да определи широкия концепт майндфулнес.

Резултати

Описателната статистика (табл. 1) показва, че заучената безпомощност и самосаботирането са със средна стойност малко под средната позиция на скалата. Заучената безпомощност е по-слабо изразена от самосаботирането (t = -16.913; p <.01). Оптимизмът, майндфулнес, самооценката и процъфтяването са с висока изразеност при изследваните лица.

Връзките между процъфтяването, оптимизма, смисъла на живота, майндфулнес, самооценката, заучената безпомощност и самосаботирането, са описани е табл. 2.

Между всички променливи има силни до умерени връзки съгласно очакваното. Оптимистичната нагласа, процъфтяването, майндфулнес и самооценката са положително свързани, като всички те имат отрицателни корелации със заучената безпомощност и самосаботирането. Заучената безпомощност и самосаботирането имат висока положителна корелация. Себезащитното поведение, породено от възприемани липса на контрол и тревожност, е свързано с по-ниска степен на оптимизъм и майндфулнес, както и с по-ниска степен на самооценка и възприеман смисъл на живота и респективно с по-ниско преживявано психично благополучие.

По отношение на търсените влияния заучената безпомощност и самосаботирането имат ефект върху психичното благополучие, когато то се проследява линейно (фиг. 1).

Самосаботирането обяснява 13% от вариацията в процъфтяването (β= -.374; p < .01; F = 18.828; p < .01). Заучената безпомощност обяснява 29% от вариацията в процъфтяването (β= -.546; p < .01; F = 49.177; p < .01). В модела на предиктори на процъфтяването самосаботирането и заучената безпомощност нямат самостоятелен ефект и включването им в модела не намалява и променя ефекта на предикторите със самостоятелен ефект. Линейният регресионен анализ разкрива, че 60% от вариацията в процъфтяването се обяснява от директните предиктори оптимизъм (ß = .298), смисъл на живота (ß =.214), самооценка (ß =.258) и майндфулнес (ß =.253) (F = 45.215; р <.01). Това постави въпроса кое медиира ефекта на самосаботирането и заучената безпомощност. Последователно са проведени медиаторни анализи за опосредствания ефект на самосаботирането и заучената безпомощност чрез самооценката, оптимизма, смисъла на живота и майндфулнес. За очертаване на директния и индиректния ефект на самосаботирането и заучената безпомощност медиаторният анализ е чрез буутстрапинг със зададени 5000 проби. Доверителните интервали на индиректния ефект (BootLLCI и BootULCI) не съдържат нула.

Цялостен медииращ ефект на влиянието на самосаботирането и заучената безпомощност върху процъфтяването има самооценката, а майндфулнес, смисълът на живота и оптимизмът имат частичен медииращ ефект.

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на самосаботирането върху процъфтяването, медииран от самооценката, показва, че директният ефект на самосаботирането върху самооценката е отрицателен и статистически значим (b -.7803, s.e. = .1149; p <.01, обяснена вариация 28%). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941; s.е. = .1139; р <.01, обяснена вариация 14%). Директният ефект на самооценката върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим (b = .5353, s.e. = .0778; p <.01). Цялостният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941, s.e. = .1139; p <.01). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и незначим (b = -.0765, s.e. = .1138; p <.50). Индиректният ефект чрез самооценката е отрицателен и значим (b = -.4177, s.e. = .0906).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на самосаботирането върху процъфтяването, медииран от смисъла на живота, разкрива, че директният ефект на самосаботирането върху смисъла на живота е отрицателен и статистически значим (b -.7922, s.e. = .1981; p <.05, обяснена вариация 12%). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941; s.е. = .1139; р <.01, обяснена вариация 14%). Директният ефект на смисъла на живота върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим, b = .3029, s.e. = .0455; p <.01, обяснена вариация 38%). Цялостният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941, s.e. = .1139; p <.01). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и значим (b = -.2542, s.e. = .1037; p <.05). Индиректният ефект чрез смисъла на живота е отрицателен и значим (b = -.2400, s.e. = .0802).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на самосаботирането върху процъфтяването, медииран от майндфулнес, разкрива, че директният ефект на самосаботирането върху майндфулнес е отрицателен и статистически значим (b -.3996, s.e. = .1029; p <.05, обяснена вариация 12%). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941; s.е. = .1139; р <.01, обяснена вариация 14%). Директният ефект на майндфулнес върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим (b = .5650, s.e. = .0888; p <.01, обяснена вариация 37%). Цялостният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941, s.e. = .1139; p <.01). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и значим (b = -.2683, s.e. = .1046; p <.05). Индиректният ефект чрез майндфулнес е отрицателен и значим (b = -.2258, s.e. = .0769).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на самосаботирането върху процъфтяването, медииран от оптимизма, показва, че директният ефект на самосаботирането върху оптимизма е отрицателен и статистически значим (b -.5957, s.e. = .1823; p <.05, обяснена вариация 89%). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941; s.е. = .1139; р <.01, обяснена вариация 14%). Директният ефект на оптимизма върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим (b = .3568, s.e. = .0478; p <.01, обяснена вариация 42%). Цялостният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.4941, s.e. = .1139; p <.01). Директният ефект на самосаботирането върху процъфтяването е отрицателен и значим (b = -.2816, s.e. = .0981; p <.05). Индиректният ефект чрез оптимизма е отрицателен и значим (b = -.2126, s.e. = .0685).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването, медииран от самооценката, показва, че директният ефект на заучената безпомощност върху самооценката е отрицателен и статистически значим (b -.6523, s.e. = .0733; p <.01, обяснена вариация 41%). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052; s.е. = .0720; р <.01, обяснена вариация 30%). Директният ефект на самооценката върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим, b = .4190, s.e. = .0829; p <.01, обяснена вариация 43%). Цялостният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052, s.e. = .0720; p <.01). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и незначим (b = -.2319, s.e. = .0849; p <.07). Индиректният ефект чрез самооценката е отрицателен и значим (b = -.2733, s.e. = .0627).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването, медииран от майндфулнес, показва, че директният ефект на заучената безпомощност върху майндфулнес е отрицателен и статистически значим (b -.4001, s.e. = .0670; p <.01, обяснена вариация 24%). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052; s.е. = .0720; р <.01, обяснена вариация 30%). Директният ефект на майндфулнес върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим, b = .4513, s.e. = .0911; p <.01, обяснена вариация 4%). Цялостният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052, s.e. = .0720; p <.01). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и значим (b = -.3247, s.e. = .0751; p <.01). Индиректният ефект чрез майндфулнес е отрицателен и значим (b = -.1806, s.e. = .0523).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването, медииран от оптимизма, показва, че директният ефект на заучената безпомощност върху оптимизма е отрицателен и статистически значим (b -.5960, s.e. = .12314; p <.01, обяснена вариация 17%). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването отрицателен и статистически значим (b = -.5052; s.е. = .0720; р <.01, обяснена вариация 30%). Директният ефект на оптимизма върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим, b = .3029, s.e. = .0476; p <.01, обяснена вариация 48%). Цялостният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052, s.e. = .0720; p <.01). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и значим (b = -.3247, s.e. = .0684; p <.01). Индиректният ефект чрез оптимизма е отрицателен и значим (b = -.1806, s.e. = .0413).

Медиаторният анализ на директния и индиректния ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването, медииран от смисъла на живота, показва, че директният ефект на заучената безпомощност върху смисъла на живота е отрицателен и статистически значим (b -.6361, s.e. = .1357; p <.01, обяснена вариация 15%). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052; s.е. = .0720; р <.01, обяснена вариация 30%). Директният ефект на смисъла на живота върху процъфтяването в общия модел е положителен и статистически значим, b = .2561, s.e. = .0434; p <.01, обяснена вариация 48%). Цялостният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и статистически значим (b = -.5052, s.e. = .0720; p <.01). Директният ефект на заучената безпомощност върху процъфтяването е отрицателен и значим (b = -.3424, s.e. = .0691; p <.01). Индиректният ефект чрез смисъла на живота е отрицателен и значим (b = -.1629, s.e. = .0471).

Дискусия и приложимост на резултатите

Заучената безпомощност се разглежда от перспективата на провокирано себезащитно поведение при възприемана липса на контрол, докато самосаботирането – като превантивно, изпреварващо себезащитно поведение, породено от възприемана тревожност. Общата насоченост е защитно себесъхраняване, но спецификата на мотивацията в основата беше причина да се опитаме да проследим възможните различия в техните ефекти по отношение на процъфтяването. Очакването заучената безпомощност и самосаботирането да са свързани с по-ниско преживявано психично процъфтяване, но техният ефект да е опосредстван от житейската нагласа в процеса на себерегулация, се потвърди. Процъфтяването намалява при поведение на самосаботиране, но това въздействие се определя от ефекта на липсата на възприеман контрол и самооценката в цялостна степен, както и частично от намерения смисъл в живота и нагласата майндфулнес. Заучената безпомощност се опосредства изцяло от самооценката и частично от оптимизма, смисъла на живота и нагласата майндфулнес. Това, противоположно на очакванията, ни показва, че основно значение при определяне на ефекта върху психичното благополучие и при възприемана липса на контрол над ситуациите, и при тревожност, породена от възприеманата несигурност, има самооценката. И двете неефективни копинг ориентации се опосредстват и от останалите предиктори на оптималното благополучие – оптимизмът и активното осъзнаване и себерефлексия, представени в майндфулнес и смисъла на живота. Това разкрива, че заучената безпомощност и самосаботирането могат да бъдат разглеждани по-скоро като ситуативно насочени реактивни и превантивни реакции, които се определят от активното преосмисляне на ситуацията и възможностите, намерения и поддържан смисъл в живота и оптимистични очаквания за развитие и в най-висока степен от здравословната самооценка, които намаляват потребността от действия, насочени към себепредпазване в ситуации с възприемана липса на контрол или възприемани като носещи несигурност, която води до тревожност. Този резултат очертава възможности за доразвиване на изследванията, които да подкрепят и разширят заключенията, а в практически план дава възможност за разработване на тренинги и програми, насочени към изграждане и стимулиране на майндфулнес и подкрепа в намирането и поддържането на смисъла на живота.

ЛИТЕРАТУРА

AKIN, A., 2012. Self-handicapping scale: A study of validity and reliability. Education and Science. 37(164),177 – 188.

AKIN. A., ABACI, R., AKIN, Ü., 2011. Self-handicapping: A conceptual аnalysis. International Online Journal of Educational Sciences. 3(3), 1155 – 1268.

ARNDT, J., SCHIMEL, J., GREENBERG, J. & PYSZCZYNSKI, T., 2002. The Intrinsic Self and Defensiveness: Evidence that Activating the Intrinsic Self Reduces Self-Handicapping and Conformity. Personality and Social Psychology Bulletin. 28, 671 – 683. 10.1177/0146167202288011.

BERGLAS, S., & JONES, E. E., 1978. Drug choice as a self-handicapping strategy in response to noncontingent success. Journal of Personality and Social Psychology, 36, 405 – 417. Available from: https://doi. org/10.1037/0022-3514.36.4.405

DIENER, E.,1984. Subjective well-being. Psychological Bulletin. 95(3), 542 – 575. Available from: http://dx.doi.org/10.1037/0033-2909.95.3.542

DIENER, E., WIRTZ, D., TOV, W., KIM-PRIETO, C., CHOI. D., OISHI, S. & BISWAS-DIENER, R., 2009. New measures of well-being: Flourishing and positive and negative feelings. Social Indicators Research. 39, 247 – 266. Available from: http://labs.psychology.illinois. edu/~ediener/SPANE.html

FELDMAN, G., HAYES, A., KUMAR, S., GREESON, J. & LAURENCEAU, J., 2007. Mindfulness and emotion regulation: The development and initial validation of the Cognitive and Affective Mindfulness Scale-Revised (CAMS-R). Journal of Psychopathology and Behavioral Assessment 29, 177 – 190.

HAYES, S., STROSAHL, K.,& HOUTS, A. (Eds.), 2005. A practical guide to acceptance and commitment therapy. New York: Springer.

HUPPERT, F. A. & SO, T. T. C., 2013. Flourishing across Europe: Application of a new conceptual framework for defining well-being. Social Indicators Research. 110(3), 837 – 861. Available from: https:// doi.org/10.1007/s11205-011-9966-7

KABAT-ZINN, J., 1990. Full catastrophe living: Using the wisdom of your body and mind to face stress, pain, and illness. New York: Dell.

KEYES, C. L. M., 2006. Mental health in adolescence: Is America’s youth flourishing? American Journal of Orthopsychiatry. 76, 395 – 402. Available from: https://doi.org/10.1037/0002-9432.76.3.395

KEYES, C. L. M., 2007. Promoting and protecting mental health as flourishing: A complementary strategy for improving national mental health. American Psychologist, 62, 95 – 108.

LANGER, E., 1989. Mindfulness. Cambridge, MA: Da Capo Press.

PETERSON, C., & SELIGMAN, M. E., 1984. Causal explanations as a risk factor for depression: Theory and evidence. Psychological Review. 91(3), 347 – 374. Available from: https://doi.org/10.1037/0033-295X.91.3.347

ROSENBERG, M., 1965. Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton University Press.

QUINLESS, F.W., & NELSON, M.A.M., 1988. Development of a measure of learned helplessness. Nursing Research. 37(1), 11 – 15.

RHODEWALT, F., 1990. Self-handicappers: Individual differences in the preference for anticipatory self-protective acts. In: R. HIGGINS, C. R. SNYDER, & S. BERGLAS, (Eds.), Self-Handicapping: The Paradox That Isn't. New York: Guilford Press, 69 – 106.

RHODEWALT, F., SALTZMAN, A. T., & WITTMER, J., 1984. Selfhandicapping among competitive athletes: The role of practice in selfesteem protection. Basic and Applied Social Psychology. 5, 197 – 209.

RYFF, C. D., & KEYES, C. L. M., 1995. The Structure of Psychological Well-Being Revisited. Journal of Personality & Social Psychology. 69, 719 – 727. Available from: http://dx.doi.org/10.1037/0022-3514.69.4.719

SCHEIER, M. F., CARVER, C. S. & BRIDGES, M. W., 1994. Distinguishing optimism from neuroticism (and trait anxiety, selfmastery, and selfesteem): A re-evaluation of the Life Orientation Test. Journal of Personality and Social Psychology. 67, 1063 – 1078

SEGAL, Z. V.,WILLIAMS, J. M. G.,& TEASDALE, J. D., 2002. Mindfulness-based cognitive therapy for depression: A new approach to preventing relapse. New York: Guilford Press.

SELIGMAN, M. E. P., 1975. Helplessness: On depression, development, and death. San Francisco, CA: Freeman.

SELIGMAN, M., 2011. Flourish: A new understanding of happiness, wellbeing-and how to achieve them. Nicholas Brealey Pub.

SELIGMAN, M. E. P., & MAIER, S. F., 1967. Failure to escape traumatic shock. Journal of Experimental Psychology. 74, 1 – 9.

SMITH, T. W., SNYDER, C. R., & HANDELSMAN, M. M., 1982. On the self-serving function of an academic wooden leg: Test anxiety as a selfhandicapping strategy. Journal of Personality and Social Psychology. 42, 314 – 321.

SMITH, T. W., SNYDER, C. R., & PERKINS, S. C., 1983. The self-serving function of hypochondriacal complaints: Physical symptoms as selfhandicapping strategies. Journal of Personality and Social Psychology. 44, 787 – 797.

SNYDER, C. R., SMITH, T. W., AUGELLI, R. W., & INGRAM, R. E., 1985. On the self-serving function of social anxiety: Shyness as a selfhandicapping strategy. Journal of Personality and Social Psychology. 48, 970 – 980.

SOFRONIEVA, E., 2020. The Empathy Concept: Measures and Application in Education. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press.

SOFRONIEVA, E., 2015. Measuring Empathy and Teachers’ Readiness to Adopt Innovations in Second Language Learning. In: S. MOURÃO AND M. LOURENÇO (Eds.), Early Years Second Language Education: International Perspectives on Theory and Practice. London: Routledge, 189 – 203.

STEGER, M. F., FRAZIER, P., OISHI, S. & KALER, M., 2006. The Meaning in Life Questionnaire: Assessing the presence of and search for meaning in life. Journal of Counseling Psychology 53, 80 – 93.

TEASDALE, J., SEGAL, Z. & WILLIAMS, J., 1995. How does cognitive therapy prevent depressive relapse and why should attentional control (mindfulness) training help? Behaviour Research and Therapy. 33, 25 – 39.

TICE, D. M., 1991. Esteem protection or enhancement? Self-handicapping motives and attributions differ by trait self-esteem. Journal of Personality and Social Psychology. 60, 711 – 725. Available from: https://doi. org/10.1037/0022-3514.60.5.711.

TICE, D. M., & BAUMEISTER, R. F., 1990. Self-esteem, self-handicapping, and self-presentation: The strategy of inadequate practice. Journal of Personality. 58, 443 – 464.