Философия
Вход / Регистрация

2012/4, стр. 339 - 344

ХРИСТИЯНСТВО И МЕТАФИЗИКА В ПОСТМОДЕРНАТА СИТУАЦИЯ

Резюме:

Ключови думи:

През XX в. се случиха редица събития, които провокираха процеси на отдръпване от религията. Сред най-очевидните е напредъкът на науката и техниката. Съвременната физика и биология ни предлагат една научна визия за произхода на Вселената и човека, която мнозина смятат за несъвместима с религиозния светоглед. Наред с това техническият прогрес доведе до значително улесняване на човешката ситуация. Самият постмодерен начин на живот в ерата на високите технологии направи много от хората „религиозно немузикални“ (според сполучливия израз на Ричард Рорти), т.е. – неспособни изобщо да се заинтересуват от въпроса дали Бог съществува или не1). Последното наблюдение се потвърждава напълно и от публикуваното през 2012 г. международно изследване на Gallup International – Global Index of Religiosity and Atheism2). По региони най-голям процент религиозни хора има в Африка, а най-малък – в европейските страни и в развитите икономики в Източна Азия3).

Паралелно с процесите, свързани с развитието на науката и техниката, във философските кръгове през XX в. се случи това, което някои определят като край на метафизиката4). През 1979 г. Жан-Франсоа Лиотар в съчинението си „Постмодерната ситуация“ непосредствено обвързва термина постмодерно (във философията) с кризата на метафизиката и недоверието в метанаративите5). Така наречената онтотеология беше напълно изтласкана от епистемичната арена, което накара философите да смятат, че са приключили с въпросите за Бога веднъж и завинаги.

Въпреки всичко това обаче днес, във втората декада на XXI в., наблюдаваме възраждане на интереса към религията. Философите започнаха да осъзнават, че краят на метафизиката и неесенциалисткото отношение към познанието и битието не означават непременно отказ от вярата в Бог. Започна да се развива т.нар. постметафизична теология. Тази подновена жизнеспособност на религията в условията на секуларизация и мултикултурализъм поражда и много въпроси, на които философи и богослови тепърва ще трябва датърсят отговори.

Тезата, която се опитвам да аргументирам в тази студия, е че метафизиката, разбирана като „систематична философия, която дава кохерентно, единно, строго фундирано представяне на стабилните структури на битието“6), е поначало чужда на християнството и няма отношение към вярата в библейския Бог. Тази теза, разбира се, не е нито нова, нито оригинална, но аз бих искал да обърна внимание върху някои от възможните є следствия по отношение на мястото на християнството в съвременното общество, което неизбежно включва и проблема за съжителството му с другите религии в постмодерния плуралистичен свят.

През средните векове западната схоластика е разработвала т.нар. „рационални доказателства“ за Божието битие. Най-общо казано, те представляват опит да се изведе като логически необходимо битието на една Първопричина на всичко съществуващо, която обаче трансцендира реда на съществуващите неща. Подобни доказателства имат доста дълъг живот в историята на философията – те произхождат още от Античността и продължават да са в обращение, докато не попадат под ударите на Кантовата критика7). В същността си те са израз именно на онзи тип отношение към познанието и действителността, което бихме могли да определим като метафизическо мислене. Последното разглежда битието като структура, здраво стъпила върху един последен фундамент, чието познание се явява крайна цел за разума. Дали този фундамент ще бъде Богът на схоластиците или Субстанцията на Спиноза, е без значение. В този смисъл диалектическият материализъм, който през XX в. най-яростно се противопоставяше на религията, също е форма на метафизика. Той разглежда битието като структура, само че като такава, от която Бог е напълно изключен, а ролята на нейн последен фундамент играе абстрактното понятие за „материя“, мислена като „субстрата на всички многообразни свойства, отношения, взаимодействия и форми на движение“8). Днес метафизическото мислене се проявява и в различни форми на сциентистки антитеизъм. Опитите на учени като Ричард Докинс да отрекат съществуването на Бог, изхождайки от постиженията в областта на физиката и биологията, са метафизически по същността си. Те са епистемологически несъстоятелни, защото никакво фактическо състояние на нещата в природата не би могло да има каквото и да било отношение към съществуването или несъществуването на една Реалност, за която се приема, че е трансцендентна спрямо пространството и времето. Разбира се, това обстоятелство не е аргумент и в подкрепа на теизма.

Метафизическите спорове за Бога, както показва историята на философията, не могат да доведат до позитивен резултат. Дори да беше възможно да се изведе като логически необходимо съществуването на една Първопричина на Вселената извън самата нея, това ни най-малко не би ни приближило до християнския Бог. Тази Причина би могла да бъде нещо напълно имперсонално като Апейрона на Анаксимандър или Единното на Плотин.

Християнството вярва не просто в Бога Творец и дори не просто в личностен Бог (в какъвто вярват и юдеите, и мюсюлманите). То вярва в Бог Троица – Отец, Син и Свети Дух. Вярва също така, че Единородният Син Божий снизходи на Земята и възприе човешката природа в Своята Божествена Ипостас, за да я изцели и обожи; вярва в Христовото Възкресение и Възнесение. Това са неща, които не подлежат на доказване нито по естественонаучен, нито по логико-дискурсивен път. Но тази констатация не е дело на модерната или на постмодерната философия. Тя е библейска истина. Самият св. ап. Павел казва: „ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство“ (I Кор. 1:23). В друго свое Послание апостолът непосредствено обвързва вярата с опитното познание: „вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Вярата е виждане, съзерцание на духовните реалности. Християнското богопознание не се реализира посредством някакво пределноусилие на човешкия интелект. Единственият начин да се приближим към познанието за Бога е по пътя на духовния опит, в който Бог Сам ни се открива. Извън този опит ученията за Светата Троица и за двете природи на Христа са напълно необясними и дори абсурдно звучащи за здравия разум. Това потвърждава и Свещеното Писание: „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (I Кор. 12:3). Единствено в Светия Дух Божеството на Христос става явно за нас, а само чрез Христос можем да познаем Бога не просто като Личност, но и като Отец.

В процеса на инкултуриране на християнството в късноантичния гръкоримски свят отците на църквата са заимствали определени изразни средства от понятийно-терминологичния апарат на елинската метафизическа философия9) Това е било неизбежно с оглед на обстоятелството, че християнството е възникнало в културна среда, доста по-различна от тази, в която се е разпространявало впоследствие. За да стане библейското послание понятно за езичниците, то е трябвало да бъде облечено в разбираеми за тях понятия. Ако изследваме текстовете на източните отци на църквата, не е трудно да забележим, че онези от тях, които третират собствено богословски теми, са предимно полемични и са писани по конкретен повод. Те или дават отговор на някоя ерес, или третират въпрос, който по-рано не е бил повдиган10). В този смисъл, по време на патристическия период източното богословие се конституира диалогично, без да изменя на библейските си основания и опитния характер на вярата.

Споровете във Византия през XIV в., свързани с имената на св. Григорий Палама (12960–1359) и Варлаам Калабрийски (1290–1348), също касаят преди всичко ролята на опита в богопознанието. Погрешно е да се говори за „паламизъм“ или за „паламитско учение“11). В действителност св. Григорий Палама няма свое учение. Това, което той прави, е да защити традицията на опитното богопознание от критиките на една чисто спекулативна метафизика (тази на Варлаам). В своите Триади12) св. Григорий говори преди всичко за реалната причастност на човека към Божествената енергия, в контекста на исихастката практика, а не развива някаква систематична метафизика от схоластически тип. Изводът от този пример е, че въпреки понятийно-терминологичните заемки от гръцката метафизика, източното християнство винаги остава ориентирано към опита.

Опитният характер на християнската вяра я превръща в нещо дълбоко лично. Това съвсем не означава да се омаловажава ролята на Църквата, която съхранява и пази християнското учение вече две хилядолетия и продължава да преподава тайнствата. Но в крайна сметка вярата винаги остава лична среща между човека и Бога. Това е събитие от екзистенциален характер, което остава напълно несводимо до метафизическите построения. Метафизиката винаги е мечтаела да се уподоби на математиката, така че нейните съждения, подобно на математическите аксиоми, да станат всеобщо и необходимо валидни, за да могат да убеждават и дори да принуждават разума (т.е. всеки разум) да се съгласява с тях. Във вярата обаче, не може да има никаква принуда и следователно тя не се нуждае и никога не се е нуждаела от метафизика.

От казаното дотук могат да се направят някои важни изводи за ролята и мястото на християнството в съвременния плуралистичен свят. На първо място те са свързани с отношението към познанието и истината. Само едно метафизично мислене може да смята, че е постигнало или че е възможно да постигне „абсолютната истина“. За християнството обаче Бог е Истината (Иоан 14:6), от което неминуемо следва, че никой не би могъл да има ексклузивни претенции за монопол върху Нея. Както признава и св. ап. Павел, ние можем да познаем Истината само „донейде“ (I Кор. 13:12). Това не означава релативиране на християнското учение и ценности, а по-скоро изразява необходимостта от съзнаване на границите на собствения ни разум, което в термините на християнската етика се нарича смиреномъдрие. Тази добродетел се проявява най-вече в отношението към другия, към различния и инакомислещия, бил той мюсюлманин, будист или атеист. Да се твърди, че Бог ще „осъди“ или ще „накаже“ някого само защото той е инакомислещ (т.е. мисли различно от изказващия твърдението), представлява метафизическа позиция. Тя изразява претенцията (на този, който изказва подобно твърдение) за познаване, при това в пълнота, не само на абсолютната и окончателна истина, но и „механизмите“ на действие на Божия промисъл. Всъщност самото допускане, че Божият промисъл има някакъв „механизъм“ на действие, познаваем за човешкия разум, е par excellence метафизика.

Както е вярно, че „само една „абсолютистка“ философия може да се счита в правото си да отрича религиозния опит“13), така е вярно и обратното – че само една „абсолютистка“ (за да не кажем „фундаменталистка“) теология може да си позволява враждебно и нетолерантно говорене спрямо други религиозни общности, социални групи или отделни индивиди заради техните убеждения. Вярно е също и това, че само на базата на подобен тип теология може да се изгради тоталитарна организация на църковния живот, в която първойерархът и епископите олицетворяват абсолютната и безпрекословна власт, а отношението между клир и лаос (миряни) се тълкува преимуществено като отношение на власт и подчинение. Последното представлява заплаха за самата църква, тъй като дава основания на привържениците на тезата, че църковните институции „са опасни за здравето на демократичните общества“14). Редуцирането на църковния живот до подобен тип отношения противоречи и на самото Писание, в което Христос казва: „По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:35).

Толерантността е една от проблематичните ценности на постмодерното общество. Какво всъщност означава тя? Понятието идва от латинското tolero, което значи „нося“, „понасям“, „търпя“. Толерантността следователно означава търпимост и може да се тълкува в множество различни смисли. Тя може да бъде изцяло пасивна позиция; може да изразява дори равнодушие и безразличие. Християнството отива много по-далеч от обикновената толерантност. Евангелието повелява: „бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Важно обстоятелство при интерпретацията на този стих е това, че с него завършва онзи пасаж от Нагорната проповед на Спасителя, в който Той говори за любовта към враговете (Лука 6:32–36). Т.е. изискването за милосърдие в християнството не може да се тълкува като насочено само към единоверците. Именно в хоризонта на милосърдието следва да се изграждат отношенията между християнството и другите религии, с които му се налага да съжителства в постмодерния плуралистичен свят. Същото е валидно и за отношението между църквата и секуларизираното общество. Релативизмът, нихилизмът, секуларизмът, плурализмът са факти на постмодерния живот, независимо дали ни харесва или не. Никакво нетолерантно обществено говорене и „размахване на пръст“ не може да промени това. Единственият начин да се отстояват християнската вяра и ценности в съвременната ситуация е чрез примера на любовта и милосърдието, в изпълнение на думите: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. Рорти, Р. „Антиклерикализъм и атеизъм“, в Бъдещето на религията, съст. Сантяго Забала, изд. „Критика и хуманизъм“, София, 2005, стр. 47. http://redcresearch.ie/wp-content/uploads/2012/08/RED-C-press-release

2. Religion-and-Atheism-25-7-12.pdf

3. Тук трябва да се направи необходимото уточнение, че в религиите на Източна Азия поначало не присъства вяра в Бог, така че данните за тях нямат отношение към предмета на настоящата статия.

4. Напр. Джани Ватимо в книгата си “След християнството“ (изд. „Критика и хуманизъм“, София, 2006). Ватимо свързва този край най-вече с творчеството на Мартин Хайдегер.

5. Вж. Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерната ситуация, изд. „Наука и изкуство“, С. 1996.

6. Ватимо, Дж. След християнството, изд. „Критика и хуманизъм“, София, 2006, стр. 26.

7. Вж. Кант, И. Критика на Чистия Разум, БАН, София, 1967, „Трансцендентална диалектика“, стр. 560–652.

8. Философски речник, Партиздат, София, 1977 г. Курсивът е от оригинала.

9. Напр. в Свещ. Писание (Библията) не могат да бъдат открити термини като Същност и Ипостас.

10. Напр., тринитарното богословие на св. Григорий Богослов се разгръща като отговор на евномианството. Вж. Св. Григорий Богослов, Творения, т. II, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2012, Слово 27–31, стр. 89–201.

11. Термини, често употребявани в съвременната богословска и философска наука в България.

12. Едно от основните съчинения на светеца, писано като отговор на Варлаамската критика на исихазма. Вж. Светител Григорий Палама, Триади в защита на свещенобезмълвстващите, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света гора, Атон, 2011.

13. Ватимо, Дж. След християнството, изд. „Критика и хуманизъм“, София, 2006, стр. 14.

14. Вж. Рорти, Р. „Антиклерикализъм и атеизъм“, в Бъдещето на религията, съст. Сантяго Забала, изд. „Критика и хуманизъм“, София, 2005, стр. 47.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.