Философия
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 203 - 209

МЕЖДУ ПРЕДСТАВАТА И ВОЛЯТА, ИЛИ ЗА МИГНОВЕНОСТТА НА ЧИСТОТО ПОЗНАНИЕ ПРИ ШОПЕНХАУЕР

Резюме:

Ключови думи:

Студентски опити

Основна тема при теоретикопознавателните предпоставки за извеждане на Шопенхауеровия нов метод в познанието се обвързва със самата проблематизация на видовете познание, като основната цел тук е да се експлицират определени аспекти при самото диференциране на видовете познание, както и основно да се изведе спецификата на т.нар. от Шопенхауер чисто познание. В този смисъл се набляга на това, какви са основанията на репрезентативния метод в контекста на неговата изначална обособеност от априорния закон за достатъчното основание и съответно това, което Шопенхауер нарича познание на чистия субект или естетическото познание. Шопенхауер не достига до пълно обосноваване на втория вид познание, което е пряко следствие от неговия нихилизъм, резултиращ в оправдаването на нищото като съществуване, в което и се осъществява разтварянето на субект-обектното отношение, респ. пребиваването в отвъдната страна на познанието (Шопенхауер, 2008: 621).

Предзадавайки значението на представата в контекста на Шопенхауеровата философия, а именно като познание, то няма да е учудваща характеристиката, която той ще припише на субекта като носител на представата, респективно на познанието. Значението, което ще придаде Шопенхауер на субекта, погледнат като носител на познанието, т.е. гносеологическия субект, ще бъде в основното си значение диференцирано от това, което по-късно ще се изведе под чист субект на познанието. Първото Шопенхауер ще определи като научно, а второто – художествено (Шопенхауер, 2009: 447). Следователно, ако предпоставим идеята за Було на Майя или принципа на индивидуацията, обозначаващ илюзорното многообразно в света, на преден план ще застане именно чистият субект на познанието, който може да издигнем и като най-значителен в рамките на Шопенхауеровата система, защото по значение и характеристика той надхвърля субекта в теоретичното познание.

Чистият субект на познанието, или естетическият субект по своята характеристика, е този, който прозира през многообразието, за да разкрие единното в света, и в този контекст може да се охарактеризира като първостепенен. Едва ли самият Шопенхауер би могъл да опише това състояние на разкриване на единното, изпълнено с цялата възможна образност, или състоянието, присъщо на чистия субект, както ще направи това непосредствено Фридрих Ницше в Раждането на трагедията от духа на музиката, с цел да изобрази Дионисиевото състояние той пише: „Сега, когато цари евангелието на световната хармония, всеки се чувства свързан със своя ближен, помирен, слял се с него в едно сърце и една душа, сякаш булото на Майя се е разкъсало и се вее самò на парцали пред тайнствения праедин“ (Ницше, 2001: 247). В този метафоричен израз на Ницше за Дионисиевото състояние е изведен чистият израз на идеята за отиването отвъд принципа на индивидуацията или метафоричното обозначаване на разкъсаното Було на Майя, вследствие на което се разкрива единството на съществуващото.

Идеята за чистия субект на познанието, или естетическия субект, е обявена от Томас Ман за една от най-великите и дълбоки идеи (Ман, 1940: 28) на Шопенхауер. Именно тази част от Шопенхауеровата философия е в основата на неговото влияние в литературата и изкуството. Изхождайки обаче чисто теоретично при диференциацията на видовете познание и тяхното обосноваване, се достига до проблема в самата предпоставка за т.нар. истинно познание на идеите. В този смисъл, щом е възможно моментното надделяване на интелекта, който по същността си е вторичен феномен (Schopenhauer, 1925: 78), над волята, следва да се експлицира възможността за пълното му надмощие, което мигновено предпоставя идеята за нищото. В същинската си обосновка нихилизмът на германския философ разклаща основите на репрезентативното светоустройство, а дори и на волевото в неговата предпоставка на основание. Нихилизмът се явява контрапозиция и критика на песимизма и в тази си обосновка той предпоставя нов вид разбиране за ролята на познанието, като напълно снема диференциацията на субекта и обекта като изначално предпоставени от представата.

Разделението на познанието следва и деленето на представите – нагледни и абстрактни. Шопенхауер изначално въвежда теоретичното познание или познанието, което е еквивалентно на представата, т.е. самата представа като познание, което, от своя страна, е предпоставено от волята и в тази си характеристика може да се определи като първично познание (Шопенхауер, 2008: 329). Първият вид познание, както го определихме, в своята специфика е отнесено към метафизичната воля и в тази си роля е изводимо от субекта само в контекста му на обективираност на волята. Този вид познание се характеризира с познанието на отношенията, или с други думи, то е подчиненото на закона за достатъчното основание в неговата четирикратна проява. За него Шопенхауер посочва, че „не възприема от обектите нищо повече от отношенията им, познава обектите само доколкото съществуват в дадено време, на дадено място, при дадени обстоятелства, поради дадени причини, с дадени действия – с една дума, като отделни неща“ (Шопенхауер, 2008: 329).

Втория вид познание обаче той определя като естетическо познание или художествено познание, което в своите характеристики е чистото и истинно познание на идеите. Във втория том на Светът като воля и представа Шопенхауер разглежда индивида не като чиста обективация на метафизичната воля, а по-скоро като психофизиологически субект или това, което той определя като индивид сам по себе си, този вид субект е разглеждан в контекста на собствената си воля, но с главна предпоставка за нейното отричане или излизане извън пределите на обективираната воля. Основна специфика на чистото познание е значението, което се приписва на интелекта, който за кратък миг властва над волята (Шопенхауер, 2009: 454), в този смисъл цялото множество се проявява в своето единство или всичко се явява на субекта на познанието в чистата му форма като идея. Идеята, разбира се, се концептуализира от Шопенхауер в чисто Платонов смисъл, което мигновено води до експликацията є извън времето и пространството, респ. извън тази форма на закона за основанието.

Интересно е, че на разума и понятията не им е отредена никаква роля в този вид чисто познание, т.е. те отново са пасивни. По отношение на субекта и обекта Шопенхауер за пореден път предпоставя разлика в ролята им между двата вида познание: в първия вид познание, подвластно на закона за достатъчното основание, субектът и обектът са представени само в техните отношения, докато в естетическото познание или истинното познание на идеите това отношение е премахнато и субектът и обектът са се слели.

В най-общи линии познанието в репрезентативния модел на свят ще се обвърже с възможността за мислене на отношенията на множеството в неговата нагледност, докато обхващането на единното, като идея от чистия субект на познание, предполага друг тип мисловност, изчистена от нагледността и изводимата от нея абстрактност. Тъй като мисловността се свързва пряко с нагледността, поне доколкото се разбира като познание, то нейна характеристика е многообразието, тогава самото експлициране на идеята или единното се проблематизира и излиза извън обособената от закона за достатъчното основание мисловност, така чистият субект на познание познава, но извън границите на мисловността, разглеждана в контекста є на подлежаща и зависима от закона за достатъчното основание.

Същественото обаче, което Шопенхауер не извежда, е опосредстването на познанието на чистия субект, което се връща в рамките на репрезентативния модел, за да може изобщо да бъде теоретизирано. В този смисъл идеята за нищо-то вкарва противоречие в самата предпоставка. Разкриването на единното като такова и достигане до сливане на субект и обект предполага пълното отричане от познание, т.е. нищото на Шопенхауер може да се определи просто като съществуване, защото не предпоставя познанието, а дори го отхвърля като резултат на волята. По този начин Шопенхауеровата идея за нищо разгръща една нова интерпретация, която заляга като съществуването само по себе си без познанието.

Шопенхауер споменава за отстраняване на познанието (Шопенхауер, 2008: 333), което предпоставя разкриване на нов вид съществуване извън рамките на мисловността, същото предпоставя и разгръщането на песимизма и непосредствено и нихилизма в концепцията. Нихилизмът се явява източното решение на европейския песимизъм, отхвърляне на неприемливата реалност, постоянната борба на обективациите на волята, предпоставяща стремежа към излизане извън рамките на света, подвластен на волята, резултиращо в своеобразен антипесимистичен нихилизъм.

В този контекст нищото е Шопенхауеровото решение. Оттук т. нар. истинно разкриване на съществуването като единност в самото пребиваване в нищото не може да се обвърже нито с теоретичното познание, което Шопенхауер свързва с представите, нито с естетическото познание, което е в резултат на временната проява на „надмощие“ на интелекта над волята. Разбира се, това положение може да бъде разглеждано само в рамките на едно търсене на последващ еквивалент на тази негова идея в европейската философия, а не в източната, от която тя пряко резултира. По този начин Шопенхауер предпоставя два вида познание: едното се разглежда като пряк резултат от осмислянето в контекста на рационалната метафизика или европейското логосно философстване, докато другият вид е релевантен на източната мисловност.

Вторият вид познание, или познанието на идеите, на видовете на нещата, е определено като истинно познание, но неговата истинност, макар и непосредствена, трябва да бъде обвързана с моментното, което е и основната характеристика на този вид познание – естетическото познание е истинно познание само доколкото се извежда в своята специфичност, отделност и мигновеност. По този начин се извършва преходът на познанието от подвластно на формите на закона за достатъчното основание към познание, излизащо извън тези форми и достигащо за миг до идеите, като след този кратък период се извършва отново преминаване от извън рамките на закона за достатъчното основание към в рамките на закона за достатъчното основание. Познанието в този смисъл, като истинно естетическо познание, се охарактеризира със своята краткост и само така то може да се определи като истинно (неговото определение по истинност трябва да бъде извършено в рамките на закона за достатъчното основание, т.е. неговото изказване или нагледно представяне, в първия случай това идеално знание ще получи абстрактно битие, докато във втория случай нагледно битие). Самият критерий за истинност се задава от единственияаприорен закон по Шопенхауер, а именно закона за основанието в четирите му форми.

В крайна сметка, може да стигнем до извода, че всяко естетическо познание се автономизира едва когато е опосредствано или подлежащо на закона за достатъчното основание, т.е. теоретизацията на чистото познание. Шопенхауер не набляга на този може би най-важен момент, охарактеризиращ същността на този вид познание, а само посочва на отделни места, че той е изключение; то е внезапно, моментно откъсване и кратък час за отдих (Шопенхауер, 2008: 329 – 330; Шопенхауер, 2009: 447).

Най-важната предпоставка обаче за чистото познание се състои в това, че то се характеризира със своята краткост и поради това е невъзможно да се експлицира всеобхватно. С други думи, идеята за чистия субект на познание може да се мисли само ако я разглеждаме като кратък миг на т.нар. вглъбеност, в която се разкрива идеята, излизайки извън пределите на теоретичното познание, което в своята същност и основа е познание на отношенията. Представяйки този вид чисто познание, Шопенхауер охарактеризира неговата моментност и краткотрайност, но не извежда неговото опосредстване, идеята за връщането на идеалното познание на чистия субект или опосредстването му чрез закона за достатъчното основание остава неясна и неизведена. Естетическият продукт, ако може така да се нарече, резултатът на чистия субект на познание, в който опредметява своето чисто познание, остава като познаваемо само в рамките на закона за достатъчното основание, неговото битие е нагледно представимо и поради това подвластно на законите, сформиращи репрезентативния свят.

В основата на тази незавършеност се корени Шопенхауеровият антипесимистичен нихилизъм и в този смисъл той не успява да намери алтернатива, която да издигне естетическото познание и да преодолее неговата мигновеност. Тази алтернатива обаче е налична и изведена при Ницше. В Опит за самокритика (1886) към Раждането на трагедията се разкрива възможността за познанието като естетическо познание, в този смисъл „съществуването на света е оправдано само като естетически феномен“ (Ницше, 2001: 232). Така Ницше преодолява Шопенхауеровата идея за мигновеност на чистото познание, възприемайки света като естетически феномен, познаваем единствено чрез творческата интенция към него. При написването на Раждането на трагедията Ницше все още е под влиянието на Шопенхауеровата философия, което и пряко резултира в преосмисляне на множество от неговите тези. Така стремежът за снемане на мигновеността на чистото естетическо познание при Шопенхауер не достига своето оправдание поради метафизирането на волята, което пряко предпоставя света единствено в контекста му на обективираност. Ницше успява не само да преодолее тази предпоставеност, извеждайки волята в нейната индивидуална творческа проява като воля за мощ (Wille zur Macht), но и своеобразно да преодолее мигновеното охарактеризиране на чистото познание.

С цел да обоснове естетическото познание и неговата истинност в трета книга на Светът като воля и представа Шопенхауер проблематизира идеята за безумието като извънвремевост. Безумният човек обърква отношенията във времето, с което се експлицира именно неналичната рефлексия на безумния за времевостта, която е показател за рационалност и мисловност, респективно за познание в репрезентативната му интерпретация. Точно тази обърканост задава истинното познание, което Шопенхауер приписва на чистия субект, затова и в тази заблуда на безумния относно времевостта е „точката на неговото съприкосновение с гениалния индивид“ (Шопенхауер, 2008: 349). Херман Хесе предпоставя именно тази безумност, намираща се отвъд рационалността, когато посочва, че след прозиране през булото на Майя „човек оставал като безумец“ (Хесе, 2010: 636). Безумността и гениалността в този контекст излизат извън пределите на репрезентативния модел, извън формите на закона за достатъчното основание. Подобна идея може да се обвърже и с частта, описваща Безумния човек от Веселата наука на Ницше, но в коренно различен план. Според Валентин Канавров Ницшевият der tolle Mensch неможе да се обвърже с безумността поради самото осъзнаване на времевостта. Следователно „Идвам твърде рано, казал той. Още не ми е дошло времето… За светкавиците и гръмотевиците е нужно време, време е нужно и за делата, когато са вече извършени, за да бъдат видени и чути“ (Ницше, 2002: 442) снема идеята за безумието.

Чистият вид познание, или естетическото познание на чистия субект, е в същността си извън репрезентативното основание на познанието, затова и неговото ситуиране се осъществява от Шопенхауер между представата и волята. Въпреки че Шопенхауер утвърждава чистото познание и посочва, че само то ни дава истинния свят като представа (Шопенхауер, 2009: 470; Шопенхауер, 2008: 332 – 333), то непосредствено познанието за света като представа в неговата идея, т.е. като познато от чистия субект, се връща в рамките на света като представа в неговата обособеност от закона за достатъчното основание, т.е. всяко познание е познание за отношенията и нищо повече. В Шопенхауер като възпитател, когато обрисува пътя на философа, Ницше сякаш неволно ще изведе връщането на чистото познание в рамките на репрезентативния свят, като пише, че „...почти да стъпиш върху този път и след няколко крачки да залитнеш назад!“ (Ницше, 2001: 563) – в това се състои и преминаването на чистия субект от краткотрайно съзерцание на идеите към връщането в отношенията.

ЛИТЕРАТУРА

Ницше, Фр. (2001). Шопенхауер като възпитател. В: Избрани съчинения, I. София: Захарий Стоянов, с. 521 – 605.

Ницше, Фр. (2001). Раждането на трагедията от духа на музиката. В: Избрани съчинения, I. София: Захарий Стоянов, с. 239 – 364.

Ницше, Фр. (2002). Веселата наука. В: Избрани съчинения, III. София: Захарий Стоянов.

Ман, Т. (1940). Шопенхауерь. София: Славянски, с. 13 – 62.

Хесе, Х. (2010). Игра на стъклени перли. София: Рива.

Шопенхауер, А. (2008). Светът като воля и представа. I. София: Захарий Стоянов.

Шопенхауер, А. (2009). Светът като воля и представа. II. София: Захарий Стоянов.

Schopenhauer, A. (1925), Das Werk. In: Schopenhauer, A., Die Persönlichkeit und das Werk, Hrg. von Pfeiffer, Leipzig: Alfred Kröner Verlag, S. 45 – 190.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.