Философия
Вход / Регистрация

2015/3, стр. 261 - 264

ИЗБОРЪТ КАТО ФИЛОСОФСКИ И ПСИХОАНАЛИТИЧЕН ПРОБЛЕМ

Вяра Николова
E-mail: vnic@abv.bg
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Michailov Str.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: В статията се анализира Изборът от няколко гледни точки. Изборът като морален проблем е избор между добро и зло. Изборът като социален проблем е избор между индивидуализъм и колективизъм, между стремеж за професионална реализация и пасивна инертна адаптация. Изборът като идеологически проблем е избор между демокрация и тоталитаризъм. Изборът като религиозен проблем е избор между вяра и съмнение, религия и атеизъм. Изборът като психоаналитичен проблем е приемането или отричането на чувството за вина. Изборът като философски проблем е избор между търсене на същността или задоволяване с елементарното, тривиалното.

Ключови думи: choice, happiness, psychoanalysis, religion, reason

Това е проблем за щастието, защото всеки избор е мотивиран от стремежа към щастие. Налице е следният парадокс. Човек се ражда с принцип на удоволствието, принцип, който доминира в детството и мотивира действията му, а по-късно в живота, за да оцелее, трябва да спазва принципа на реалността, дълга, морала или неудоволствието. Това е противоречие между двете крайности: удоволствия (вкл. престъпления) и съвест, дълг (вкл. невроза). Защото дълг и щастие са несъвместими.

Щастието е инфантилно състояние на непрестанен стремеж към удоволствия. Инфантилност е удоволствието, насладата, като нагласа към живота от периода на детството. През детството тази нагласа се поощрява по всякакъв начин, спестяват се проблеми и несгоди на детето и с това се затвърдява неговата вродена нагласа към удоволствия. Винаги когато се избира удоволствието – като сетивни преживявания (храна, движения) или емоционални състояния (любов, радост) или интелектуални наслади (познанието, по Шопенхауер), човек се потапя в блажения период на детството.

Междувременно реалността изисква и нагласа, при която моралът и правилата са наложителни, те действат като спирачки и бариери пред удоволствията. Това е труден период за превключване от една на друга нагласа. Колкото по-рано стане, толкова е по-безболезнено. Забележителното е, че в човешката психика се изгражда нов механизъм, който трябва да съвмести насладата и дълга. Това е състоянието, в което човек започва да се чувства доволен от това, че е пренебрегнал едно удоволствие в името на дълг, морал. Но не му стига собствената самооценка, той търси и признание от околните. Този механизъм се изгражда още от детството, когато детето е обект на възторг, предизвикан от негови постъпки от сферата на дълга и морала. Този възторг става неизменна част от удоволствието, което изпитва. И предопределя избора му.

Така, може да се формулира един психологически закон: човек модифицира своя инфантилен стремеж към щастие с психологическия глад да бъде оценен. Това е „хитростта на свръхаза“ (по аналогия на „хитростта на разума“ при Хегел). Хитрост, защото след като детството свършва, а с това и неизчерпаемият резервоар от удоволствия, то оцеляването му е застрашено. Необходимо е „превключването“ на друг режим, при който дългът, моралът, ограниченията да не бъдат непоносими, а да дават възможност за щастие. Когато това „превключване“ не е станало поради вина на родителите, които дълго време само са стимулирали неговия порив към удоволствия, то човек остава завинаги роб на тази нагласа и продължава да търси щастието само в инфантилните неща: храна, пиене, движения, игри, които после се модифицират в алкохол, наркотици, хазарт. Това щастие, което му дават, е като далечен отблясък на детското безгрижие, но е илюзорно, кратко, пагубно. Всъщност тук няма избор, защото стремежът към удоволствия е детерминиран от инфантилния период. Това са хора с безкрайно детство, непораснали и поради това в невъзможност да направят реален избор, защото са жертви на детските желания, които са сетивни и емоционални.

„Хитростта на свръхаза“ решава този проблем с безкрайното детство по забележителен начин. Свръхазът е комплексът от морални норми, изисквания, дълг и самопринуда, които човек сам си налага. Но удовлетворението, което носи, е неизменно по-голямо от сетивните удоволствия на инфантилността. Това е самочувствието за значимост и очакваната и получена оценка от другите за неговата стойност и постижения. Дилемата при „превключването“ е болезнена, защото гравитацията на детския стремеж към удоволствия е силна. Но психологическата удовлетвореност от полученото признание, заличава всяко неудоволствие и трудност в живота. Но това е възможно само ако през детството е била стимулирана тази потребност. Ако е била успешно заместена, на мястото на сетивния порив към удоволствия – удовлетвореността от собствената личност и постижения.

От тук лесно може да се изведе формулата на любовта. Човек обича в два случая – или ако някой (нещо) му доставя удоволствие (инфантилна детерминираност), или когато получи оценка за значимост (психологическа детерминираност). Обратно, човек мрази всичко, което му причинява неудоволствие. И преди всичко мрази всеки, който по някакъв начин неглижира, пренебрегва личността му, унижава го, отрича неговата значимост.

„Хитростта на свръхаза“ има основна функция за реализацията на личността и за запазване на обществото. Ако не беше той, всички хора щяха да останат в своя инфантилен стадий и да се стремят само към удоволствията от детството си, щяха да посягат към заместителите, сурогатите на удоволствията от детството, което би довело обществото до упадък. Но ако родителите не са стимулирали психологическото удоволствие от това да си значим, човек винаги ще страда от дефицита на значимост и ще търси удоволствията на сетивата.

Свободата на избора е между тези две състояния – на инфантилността и на зрелостта. Свободата е избор на морала, дълга, неудоволствието пред инфантилните радости. Всъщност оставането в плен на детския рай на щастливото безгрижие, безвремие, безметежност не е свобода, а е подчиненост и робуване на принципа на удоволствието. Хората, които носят у себе си непреодоляно детството, имат проблеми с адаптацията и с реализацията си. И все пак, независимо от степента на реалност, която възпитанието е наложило, у човека винаги остава един копнеж по детството.

Следователно изборът като психологически проблем е избор между удоволствие и неудоволствие. Удоволствието е сетивно, емоционално, то произлиза от безгрижната вакханалия на детството. Неудоволствието е признанието за необходимостта от реализъм и самоограничения.

Изборът има няколко гледни точки.

Изборът като морален проблем е избор между добро и зло. Не е парадокс, че това невинно (в смисъл, че няма представа от вина) създание – детето, е и точно толкова и зло. Неговата агресия е импулсивна, игрова, защитна. То причинява болка, смеейки се. Удоволствието и злото са слети, неразграничими. Доброто е преднамерено, планирано, обмислено и най-важното – изисква усилия, лишения, самоконтрол, то е неудоволствие.

Изборът като социален проблем е избор между индивидуализъм и колективизъм, между стремеж за професионална реализация и пасивна инертна адаптация. Колективизмът, присъствието в група или колектив носи една увереност, спокойствие и закрила. Това е подслонът и опората на стадото, на инфантилизма. Индивидуализмът е бунт, саморазграничение, своеобразие, оригиналност. Той е заплаха от провал и унижение, той е самота и риск. Но това са хората, променили света, направили го по-добър с цената на собствените си усилия и жертви.

Изборът като идеологически проблем е избор между демокрация и тоталитаризъм. Демокрацията е отговорност, реализъм и дълг. При тоталитаризма една малка група политици определят живота на хората, предоставяйки им минимум от жизнени условия, които да стимулират само консумативната им природа. В жизнен план това е ситуация, която повтаря и утвърждава инфантилната нагласа, при която друг носи отговорността, а хората са лишени от свободата на избор. Предимствата са в осигуреното съществуване на ръба на оцеляването, но без опасността от провали и несигурност.

Изборът като религиозен проблем е избор между вяра и съмнение, религия и атеизъм. Изборът на вярата, религията произлиза от инфантилната нагласа, когато друг (баща, родител) носи отговорността. Изборът на съмнението е трудната представа за света като противоречив и враждебен и опитът да се открие смисъл в съществуването и убедеността, че човек трябва да разчита само на себе си.

Изборът като психоаналитичен проблем е приемането или отричането на болезнената аксиома на чувството за вина. Отричането, бягството от вината е бягство в невинния рай на детството. Приемането на вината е свидетелство за зрелост или примиряване с факта на илюзорността на щастието. Следователно, от психоаналитична гледна точка, ако доминира То (удоволствията – сетивни, емоционални), то няма избор – има зависимост от обстоятелствата. Ако доминира свръхазът, съвест, морал, дълг, има избор между това да се спуснеш по живописната пътека на детските удоволствия или да тръгнеш по трудния път към върха на реализацията.

Изборът като философски проблем е избор между това да търсиш същността и това да се задоволиш с елементарното, общоприетото, тривиалното. Да се търси същността и смисълът, се иска интелектуална зрелост и воля. Да се избере лесният път на преразкази и интерпретации, означава маргинализация, т. е. коментари в „полето“ на текста или зависимост от творчеството на другите. Следователно от философска гледна точка, избор е или да останеш в орбитата на познати концепции и школи, или да потърсиш нови гледни точки в опита да се открие същността.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.