Философия
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 169 - 177

ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ: ИГНАЦИО ЛОЙОЛА И НИКОЛО МАКИАВЕЛИ ЗА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Има ли връзка между Игнацио Лойола (1491 – 1556) и Николо Макиавели (1469 – 1527), след като принадлежат към различни духовни епохи на човечеството, макар че живеят и творят през един и същи век? Николо Макиавели е знаменателна личност за Ренесанса, който преживява Европа през XIII – XIV век. Макиавели е предтеча на модерното мислене за държава и държавност, които са типично светски понятия, чрез произведението „Владетелят“. Игнацио Лойола е култова личност на светата Католическа църква в периода на Контрареформацията. Чрез „Ордените на Исус“, известни като „Йезуитският орден“, които той създава в Испания, Църквата успява да си върне отстъпени позиции и да наложи отново своята могъща власт. От „Обществото на Исус“ на Лойола до „Владетелят“ на Макиавели като прототип на държавника е разположена идеята за начините на управление, които използват църквата или бъдещата модерна държава. Настоящото проучване търси отговора на въпроса какво общо има това с начините на управление на съвременното българско училище. В изследването е игнориран проблемът за времето, доколкото времето е потвърждение, че формите на управление и в модерните институции, като училищната, не са променили съществено своя стил и насока на проявление. Но сдвояването на религиозни и светски форми на управление е основополагащо за постмодерното време и ситуация, което си служи с мимикрията на собствени такива. Мениджмънтът на образованието през XXI век използва готови прототипи на миналото, които търпят нов аранжимент, но не променят същността си. Управлението на съвременното българското училище не се променя на глобално равнище, т.е. на равнище образователна система: „Значение имат не отделните институции, а свързаността им в система, но тя не може да бъде осъществена, когато (като тук в България) институциите са „докарани“ оттук и оттам без никаква координация“ (Аврамов, 2007: 26). В случая искаме да проверим как се съвместява един съвременен прочит за „образователна система“ с идеите на Лойола и Макиавели. И може ли знаменитите мислители, живели в друго време и епоха, да са дали предизвестен отговор на един съвременен проблем.

В част 9: „Главата на обществото и управлението, произхождащи от него“ от устава „Обществото на Иисус“ на Игнацио Лойола можем да прочетем:

„Необходимостта от върховен генерал и от пожизнено заемане на тази длъжност от него“ (гл. 1, „Обществото на Иисус“, Игнацио Лойола).

Изглежда необичайно Светата църквада си служи с терминии понятия, характерни за светските общества. И още повече – с военна терминология. Вярно е, че обществото е създадено като оръдие на Бог и неговияпромисъл. Но устройството на обществото е замислено като съвършена машина за подчинение, чиято крайна целе „единение на сърцата“. Трудно е да се предположи, че чувствата на една духовна общност могат да бъдат съхранени или формирани чрез свръхрационални процедури и канони. В поредицата от правила за управление предназначението на Върховния генерал е да бъде в постоянна връзка с по-нисши висшестоящи в йерархичния кръг навластта, доколкото техните правомощия също се определят от него. Допуска се, че той може да влиза и в лична преписка с лица и да разрешава конкретни случаи, там където местната власт на ордена не се е справила. Така образътна централизираното управление става завършен, доколкото цялата власт е в ръцете на един човек, който се избира пожизнено, като папа, предвид неговата непогрешимост и лоялност към Бог. Бихме могли да се запитаме какво общо има това с Бог, все едно как го наричаме? Ето и отговора на Николо Макиавели, предвид ограничения кръг от налични възможности:

„За онези, които стават владетели чрез престъпления“ (гл. 8, „Владетелят“, Николо Макиавели). Обикновеният гражданин също би могъл да се домогне до княжески престол по пътя на престъпления и беззакония или по благоволението на своите съграждани. В историческата справка, на която се позовава Макиавели, присъстват хора с чудовищни амбиции, без религия, без вяра и каквато и да е добродетел. Те разчитат на уменията си, приложени със сила, жестокост и според случая. Заключението на Макиавели е не особено морално: насилията трябва да се извършват изведнъж, а добрите дела – малко по-малко. Зле приложени са онези жестокости, които изискват повторение и нарастване във времето. Те не могат да носят власт, за разлика от онези действия на насилие и жестокост, които изискват крайни решения, изпълнени изведнъж. Когато човек чете тези редове, има усещането, че присъства на раждането на всички революции от Новото време. Всяка съвременна диктатура идва със същата морална мостра, че енеобходимо зло, за да се роди след време доброто. На практика това означава отказ от всеки морал или неговата замяна с политика. Ето как двата отговора – на един йезуит и на един политолог, в развитие съвпадат. Те касаят управлението от гледна точка на монархията и диктатурата, където властта е съсредоточена в ръцете на един човек, който създава прототипа на своето обкръжение, все едно как се нарича то – религиозен орден или политическа клика. Пътищата за тяхното оправдание минават обаче през образованието.

„Каква личност трябва да бъде върховният генерал“ (гл. 2, „Обществото на Иисус“, Игнацио Лойола). Основателят на йезуитския орден е крайно взискателен към качествата на Върховния генерал. Сред тях са: единение с Бог; пример в добродетелта; силен разум и здраво съждение; деен човек, човек на делото, а не на празните обещания; добро име и физическа енергия; външни характеристики като уважение и респект, които буди. От направения социално-психологически профилна длъжността „върховен генерал“ в „Обществото на Иисус“ е видно умелото съчетание от морални добродетели, религиозен обет, светски ум и качества, харизма и цялостно личностно присъствие. Предполагам, че този профил би могъл да бъде модел за всеки мениджър, включително в образованието. Разбира се, когато заменим „религиозен обет“ с някое друго чуждо поклонничество. От времето на Платон такива хора не просто трудно се намират. Те са невъзможни, доколкото от Мъдреца в идеалната Държава на Платон също се изискваше съвършенство в един несъвършен свят. Мислейки по този въпрос, ето какво отговаря Николо Макиавели.

„Какво трябва да прави един владетел, за да бъде почитан“ (гл. 21, „Владетелят“, Николо Макиавели). Основно качество на владетеля трябва да бъде изключителната му личност и способността за необикновени и велики дела. В случай на необходимост той е този, който наказва или поощрява своите поданици. Той е и човекът, който може да бъде както истински приятел, така и истински враг. Най-големият му грях е възможността да изпадне в зависимост от друг. Спонсорската му страст на поддръжник на изкуствата и занаятите, както и откриването и подкрепата на дарованията са задължителни. В модерната визия на владетеля при Макиавели присъстват качества и способности, които са актуални и днес. Съдната способност на владетеля да наказва и оценява поведението на другите е надградена с морални основания като възможността да бъде личност с безспорни достойнства. Но на никой владетел, който иска да бъде такъв, не се препоръчва да се съюзява с по-могъщи от него. Предполага се, че поданиците не могат да преминат границата на неговата изключителност, но с всички свои действия трябва да я укрепват и поддържат. Владетелят живее в един огледален свят, където вижда единствено себе си. Как живеят или биха могли да живеят другите без владетел, остава тайна.

„Как цялото тяло на обществото може да бъде съхранено и развито в неговото благоденствие“ (част 10, „Обществото на Иисус“, Игнацио Лойола).

За „Обществото на Иисус“, като оръдие на Бог, са полезни не само служенето, като духовно упражнение, но и прецизна селекция на всеки новопостъпил. Във всяка следваща степен от посвещението на Ордена изискванията стават все по-строги и се спазват безкомпромисно. Особено прецизен е изборът на „низшите“ висшестоящи, доколкото те са такива или трябва да бъдат такива, каквито са техните висшестоящи. Игнацио Лойола едва ли би могъл да знае колко ще бъде модерен през XXI век с изискването „обет за покорство“, където членовете на общността са в единение с висшестоящите; местните висшестоящи – помежду си и с висшестоящите на провинциите; местните висшестоящи и тези на провинциите – с Генерала. По този начин кръгът на себеподобните се саморазграничава чрез наличие на власт, независимо от нейното равнище на проявление. Описаната йерархична система позволява да се видят ясно структурите на властта. Тя с еднакъв успех може да се нарече както централизирана, така и децентрализирана, доколкото всеки по-нисш висшестоящ има право да бъде автономен и същевременно да бъде част от една хитроумно замислена система, която търпи въздействие „от горе надолу“. Съществува ли възможност отделната подсистема или част да променя системата? От гледна точка на физиката това е един кибернетичен и синергетичен ефект, където цялото никога не е сбор от своите части, а притежава свойства, които надхвърлят всяка една от тях поотделно. На социално равнище една подсистема не може да промени системата. Съществува възможност или подсистемата да утвърждава системата, или да бъде игнорирана от нея по целесъобразност. Можем да се опитаме да приложим универсалния метакибернетичен модел на Валентин Турчин (2000) за управление на системата, който гласи, че всеки „метасистемен преход е квант на развитието“ (Вакарелов, 2008: 244). Основният механизъм на прехода предполага една управляваща система на един етап от развитието да се превърне в управлявана на следващия. Творческото развитие на една система изисква независими творчески актове на всяка подсистема, която съхранява своята специфика в общите интегративни процеси на системата и поставените цели. Прогресивното развитие на системата, включително образователната, налага нов тип управление, гарантирано от начина на организация на подсистемите. От времето на „Обществото на Иисус“ на Лойола до днес социалните системи миметират такова развитие, защото всяка подсистема е огледален образ на прототипа и лишена от възможността за автономия, освен привидно. Прототипът, който е носител на контролна и управленческа функция, създава свои клонинги в безкрайна верижна реакция на собствения си регрес. Кибернетичният механизъм за обяснение, който прилагаме по аналогия в случая, трябва да ни подскаже, че евристичният път на всяка социална система е нейното взаимодействие със средата, извън която тя деградира. Ако единствените активни членове на една религиозна или образователна общност са „висшестоящите, по-нисшите висшестоящи и нисшите висшестоящи“, то тя рискува да бъде всичко друго, но не и духовна такава.

„За новите владения, завоювани със собствени средства“ (гл. 6, „Владетелят“, Николо Макиавели). Николо Макиавели има свое обяснение за всяка власт, която започва с новия властимащ. За италианския мислител пътят към успеха е възпрепятстван от наличие на нови разпоредби. Те са яростно оспорвани от онези, които са облагодетелствани от старите, и сдържано защитавани от онези, на които биха донесли изгода. Причината за това е в недоверието към всяко нововъведение, което не е проверено на практика. Българската образователна система и в частност училището, което търпи последиците от всяка реформа, трудно може да реагира на новосъздадена социална и образователна ситуация поради същите причини: налагане на неекспериментирани иновации и отмяна на доказали се във времето традиции. Идването на власт във всяка обществена сфера не се е променило съществено от времето на Макиавели. За да бъдеш реформатор, трябва да отчиташ дали си изпълнител на реформата, или налагаш реформата, дали действаш сам, или си зависим от други лица и фактори. Лесно могат да се сменят убеждения, които са изглеждали до вчера безупречни, но е много по-трудно едно убеждение да бъде задържано за дълго време. И когато вярата в нечия правота или указ секне, единственото, което остава, е да бъде поддържана със сила. И религията, и политиката, и образованието на равнище управление приемат като постулат, че невярващите могат да бъдат заставени да повярват. Вярата е религиозен феномен, какъв феномен обаче е силата?

В контекста на съвременното училище и неговото управление на глобално равнище, като част от образователната система, можем да кажем, че: синергетизирането на управленските механизми и тяхната мимикрия на специфични такива в образованието се потвърждава в идеите на автори като Лойола и Макиавели, които ги създават не като антиподи на религиозни или светски такива, а като взаимно допълващи се и кореспондиращи с времето и през времето. През XXI век става възможно тяхното колажиране, където „модерният човек“ се смята длъжен да следва найдобрия пример, до който някой е достигнал до тази дата. „Предмодерните култури познават две фигури на другостта, върху която се обляга Азът: предците (традицията, боговете, духовете) и враговете, (чуждите, съседите). Едните са „преди“, другите „сега“; с едните се идентифицираме, с другите се борим. Модерната фигура на културния модел съчетава двете в едно амбивалентно цяло“ (Дичев, 2000: 89). В предложения културен модел на мислене, който е сърцевина на социалния, всяка „идентификация“ е предхождана от „имитация“. Имитацията е определяща за постмодернистичното мислене, където доминира нагласата „да изглеждаш“, а не „да бъдеш“. Тя се случва от „от горе надолу“, от „цели към средства“ (Габриел Тард), което недвусмислено показва нейната елитарност на процес. Във „всеобщата имитация“ на времето, в което живеем, всичко е възможно като мултипликация на желания. „Желанието да имаш“ доминира над всички останали и се случва единствено като борба за власт във всяка социална система, включително и в образователната. Мострата за това вече е посочена при Лойола и Макиавели, независимо че е с различен източник: Бог, общността и традициите.

Политиката като сурогат на морала. Идеологията като продължение на религията. Николо Макиавели е недвусмислен в своето послание, че когато става въпрос за политика, е противопоказано да иде реч за морал. Това обяснява разочарованието на мнозина от политиката, която очакват да се случи като „морал“, т.е. с помощта на обществено мнение и гражданска съвест. Ето защо обявяването на гражданските протести в България през 2013 г. за форма на морална революция е далеч от истината. Дори да има такава, нейното случване е „от вътре навън“ и не е въпрос на натиск, още по-малко външен. Морален катарзис обаче може да има във всяко гражданско вълнение или неподчинение, особено когато то касае съществуването на човека. Училищната институция и нейното управление е въпрос на държавна политика. В нея има място за обществени дебати, но не трябва да има място за обществено мнение, което да изпълнява политически поръчки. В политиката или религията като институции, да бъдеш личност, е не само трудно, но и опасно. Институциите създават както правилата на играта, така и ролите, които те налагат. Ролята на „владетел“, „генерал“ или „директор на училище“ по същество е една и съща. Тук е важна „фасадата“, а не лицето, създаващо личността, затова изискванията на Лойола към върховния генерал са безкраен регрес за съвършенство. Или личността, която създава прототип на маските при Макиавели, защото поданиците са лишени от лице. В съвременното управление доминира „социалната фасада“ на институцията като призив за това, че всеки трябва да извърви обратния път от институцията (личността) към себе си (лицето), осъзнавайки, че е „между включващото ние и разделящото Аз“ (Горанов, 2010: 178).

Игнацио Лойола и неговият йезуитски орден са прототипът на всяка идеология, която временно може да се нарича религия. Пропаганда (идеология) и образование имат общи черти. В теориите за научното управление българските автори още през 70-те години разглеждат въпроса за „системите-генератори“ и „системите-транслатори“ като информационни такива (Н. Николов, Н. Стефанов). „В зависимост от характера на информацията системите-генератори биват два вида, а именно: системи, „произвеждащи“ научна информация, и системи „произвеждащи“ оценъчна информация. Системататранслатор пък е такава система, чиято функция е да „преведе“ наличната информация от едно състояние в друго, да измени нейните форми. В този смисъл системите-транслатори не притежават способността да „произвеждат“ нова информация. Като системи-транслатори следва да бъдат разглеждани преди всичко образованието и пропагандата, т.е. идеологията (Николов, 1982: 137). „Идеология“ (пропаганда) и „образование“ (възпитание) са системи-транслатори и техният общ знаменател е репродукцията на информация, а не нейното създаване. Но и двете форми на обществено съзнание, независимо от репродуктивния си характер, имат за краен резултат изграждане на човешкия светоглед като система от ценности. В този смисъл, дали той ще бъде религиозен, или светски (партиен), е без значение. Същественото е, че има способността да формира личността на подрастващите и променя тази на възрастните. И при идеологията, и при образованието някой друг определя насоката на този процес, което ги разграничава и отдалечава от морала. Изброените форми на обществено съзнание, като идеология, религия, образование, имат обща цел, но си служат с различни средства. В постмодерна „цели и средства са разлъчени поради селективния характер на модерната имитация“ (Дичев, 2000: 90), където всяка власт намира своето оправдание чрез някакво „трансцендентно основание“.

В контекста на образователната система идеята за видово различие на самата система от гледна точка на нейната „мисия и характер“ е проблематична, доколкото самата власт не позволява това. Причината е, че делегиране на отговорности и преразпределяне на властта или насочването є към социални акценти и приоритети ще се окаже невъзможно, доколкото „централизираната форма“ на управление е прототипът на всяка друга. Системният модел, за разлика от социалния, позволява да се види този момент като кибернетичен и синергетичен ефект и където цялото не е сбор от части, но ги възпроизвежда съобразно своите цели. Въвеждането на социален модел на управление, към който е ориентирана съвременната наука, е по същество икономически модел: „всички интересни въпроси в икономическото развитие и в историята са свързани с това, че пазарите са много несъвършени и със стремежа да се разбере естеството на техните несъвършенства“ (Дъглас, 2007: 7). Сравнението между „системен тип“ и „социален тип“ организации (Улвие Ходжа, 1996) се движи по посока на човека и човешкия фактор като ресурс. При липса на материални ресурси обаче моделът за управление при социалния тип управление е зависим от скрит център. Най-често това е Държавата. В момента България е доказателство, че и при силна или слаба държавна власт пораженията върху образованието са еднакви. И в двата случая централизираната власт си остава решаваща в своите послания и приложение на диктат – явен или скрит, дори когато играе ролята на децентрализирана. В този модел политиката играе ролята на морал, без да има нищо общо с него. А религиозният „обет“ за вярност е прикрит като идеология, която си служи с убеждения и където хората не служат на каузи, а обслужват свои или чужди интереси.

Наистина, колко модерни могат да бъдат предците ни!

ЛИТЕРАТУРА

Ганев, Г. (2007). Две интервюта на Георги Ганев с проф. Дъглас Норт. Социологически проблеми, 3 – 4.

Горанов, П. (2010). Игра на личност. Упражнение по демитологизация на един безспорен мит. Социологически проблеми, 3 – 4, 160 – 180.

Дичев, Ив. (2000). Европа като легитимация. Социологически проблеми, стр. 87 – 108.

Вакарелов, Кр. Взаимодействия в интердисциплинарните изследвания в развитието на науката. В: сб. Философия през XXI век, Академично издателство „Марин Дринов“, София, стр. 239 – 249.

Лойола, Игнацио. (1998). Избрани съчинения. София: Натурела.

Макиавели, Николо. (1991). Владетелят.София: Еспас 2007.

Николов, Н. (1982). Оценката. София: Наука и изкуство.

Ходжа, Улвие. (1998). От системния към социалния тип теория на организациите. 1 – 2.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.