Философия

2017/3, стр. 247 - 251

СТЪПКИ ПО ПЪТЯ КЪМ ГАСТОН БАШЛАР

Поля Търколева
E-mail: tarkoleva@gmail.com

Резюме: Текстът има за цел да разгледа някои основни теми от творчеството на Башлар и да представи пред българската публика Жан Либи – френски писател, философ и есеист, изследовател на Башлар.

Ключови думи: Schopenhauer; Bachelard; Philosophy; Epistemology; Poetics

Творчеството на Гастон Башлар (1884 – 1962) често остава извън полезрението на българската философска общност и рядко е част от университетските курсове. Той е по-известен сред френските филолози, отколкото сред философите в България, а неминуемо има с какво да обогати философските анализи на проблеми, свързани с интерпретацията на поезията и литературното творчество, с мястото на психоанализата за разбирането на човешката творческа потенция, с ролята на феноменологията при изследването на поетичния образ и въображението, с епистемологичните препятствия.

На какво се дължи недостатъчният изследователски интерес към философията на Башлар? Възможни са няколко обяснения. На първо място ще поставим липсата на преводи на български език на неговите произведения. Преведени само три книги: „Поетика на пространството“, Поетика на мечтанието“и „Въздухът и сънищата“ 1) , а епилогът на „Пламъкът на свещта“ – „Моят бял лист и моята лампа“, е публикуван в списание Нота Бене, брой 16 през 2010 година. С това се изчерпват произведенията, на които могат да се посветят българските изследователи, ако не желаят да търсят и използват оригиналите на френски език или преводи на други езици. И трите книги са част от по-късния творчески период на Башлар, през който той се занимава основно с поетика и изработва своята тетравалентна доктрина, посветена на четирите материални елемента. 2) Нямаме преводи на произведенията му, които са част от неговата епистемологична линия на анализ: „Есе върху приблизителното познание“, „Изследване върху развитието на един физичен проблем. Термичното разпространение в твърдите тела“, „Индуктивната стойност на релативността“, „Кохерентният плурализъм на модерната химия“, „Интуиция на мига. Изследване върху Силое на Гастон Рупнел“, „Атомистични интуиции: опит за класификация“, „Новият научен дух“, „Формиране на научния дух. Принос към психоанализата на обективното познание“, „Диалектика на траенето“, „Опитът за пространство в съвременната физика“, „Рационалният материализъм“3) .

Ограниченият достъп до литература и наличието на български преводи само на книгите, посветени на поетиката, най-вероятно провокират повече интерес у литературоведите, семиотиците и лингвистите, отколкото у философите, които може би биха били по-заинтригувани от епистемологията на Башлар.

На второ място може да се изтъкне популярността на отделни философски дисциплини в световен план, като например философия на науката, философия на съзнанието и езика, биоетика, аналитична философия, и течения, като новия реализъм. Опитите на философите да търсят приложимост на своите изследвания и да представят резултати, измерими в практиката, доближават съвременните философски търсения до полетата на психологията, социологията, културната антропология и дори медицината, а на по-заден план остават дисциплини като философска антропология, естетика и философия на изкуството. Разбира се, интердисциплинарността на изследванията би разширила хоризонтите пред хуманитаристиката и би предоставила нови гледни точки. Именно такива можем да открием, четейки Гастон Башлар, който определено знае как да съчетае научността с красотата на изказа си.

На какво се дължи тази негова способност? Безспорно на огромната му ерудираност, комбинативни анализаторски умения, интуиция и много вдъхновение. Освен вродения талант, който Башлар притежава, той получава първоначално образование по физика, а след това и по философия. Подобно образователно минало и теоретичен запас му дават свободата да анализира философията на науката и да обоснове своето собствено виждане за епистемологичните препятствия, които възпрепятстват постоянния еволюционен ход на развитие на науката (в който Башлар не вярва). Всъщност той свързва психологията и философията на науката именно чрез понятието „епистемологично препятствие“, според което определени ментални нагласи на човека се явяват пречка пред научния прогрес и дори може да го блокират за известно време. Подобно твърдение е било ново и провокативно за времето си и естествено не е било признато от част от научните колегии. Въпреки че Башлар е бил преподавател около 10 години в Дижон, а после и в Сорбоната, т.е. бил е институционализиран и е част от академичната среда, той има славата на маргинален философ, който не може да се включи със сигурност към определено философско течение. Това не е попречило на учени като Александър Койре, Жорж Кангийем, Мишел Фуко, Луис Алтюсер, Доминик Льокур и Франсоа Дагоне да изпитат неговото влияние.

Творчеството на Башлар е било интересно за толкова много философи, защото се намира на пресечната точка между две големи течения във френската философия: едното е позитивизмът, емпиризмът, а другото – философията на концепта, на познанието, която се опитва да възстанови генезиса на научната рационалност. През петдесетте години на XX в. във Франция доминира екзистенциализмът, а рационализмът играе подчинена роля на философската сцена. Повлиян от развитието на философията във Франция през този период, Башлар ни предлага умело съчетание между епистемология и теория на естетиката, между рационализъм и ирационализъм. Според Вюненбюржер епистемологията на Башлар се вписва в традицията на френския идеализъм, а неговата поетика и теорията за поетичния образ са вдъхновени от немския романтизъм (Wunenburger, 2004). Епистемологията и поетиката (рационалното и въображаемото) се превръщат в основни творчески линии в произведенията на Башлар и често са разглеждани от изследователите като противопоставящи се, но всъщност и в двете се откриват идеите за творческото въображение, за креативността и за динамизма.

Епистемологията оказва влияние и върху поетиката на Башлар. Творческият му подход може да се опише като „диалектика на отрицанието“, която съдържа това, което критикува или отрича. Отрицанието следва да се разбира като опит за диалектическо преминаване, за интегриране и включване на отричаните идеи. Подобна диалектика позволява да се открие нова перспектива към дълбинната психология, която вече има изградена теория. Необходимо е да се уточни също, че поетиката на Башлар е различна от поетиката, разбирана като теория на литературата. Той не изучава специфичните функции и развитие на художествената литература, не се занимава със строежа на литературното произведение, нито със стилистиката. Поетиката му следва да се разбира в по-широк смисъл, като философски похват за изследване на ониричната стойност на поетичния образ, като начин за представяне на онтологични идеи за същността на материята.

Ролята на човека и неговата творческа същност също не е пропусната в поетиката на Башлар. Той представя човека чрез две свои проявления, които взаимно се допълват и дообогатяват: „човек на деня“ и „човек на нощта“. С първата метафора се визират рационалните аспекти на човешкото същество. „Човекът на нощта“ е творящият, създаващият, поетичният, мечтаещият човек. Тези два аспекта на човешката същност са взаимосвързани – „човекът на нощта“ се проявява и през деня. В тази идея се откриват следите от увлечението на Башлар по сюрреализма, с чиито представители той е имал пряк контакт (например с А. Бретон).

На употребата на метафората за „нощта“ обръща внимание и френският писател и изследовател на Башлар Жан Либи. „Нощта“, меланхолията, самотата, песимизмът се явяват свързващата нишка между Башлар и Шопенхауер. Башлар – иновативен философ със стил на писане, който понякога остава недоразбран, защото е на границата между философското и поетичното, често е бил обсъждан, приеман или отричан. Шопенхауер – философът, противопоставил се на Хегел в период, когато вторият е имал много голяма подкрепа и влияние, дълго време от живота си е без последователи и извън университетските структури. В живота на двамата философи се прокрадват самотата и меланхолията, които рефлектират и в творбите им. Жан Либи вижда именно „следите на нощта“ и при двамата. Във „Воля за самота“ той изследва възможното влияние, което Шопенхауер е оказал на Башлар, разглежда не само моментите на сходство, но и противопоставянията във възгледите им.

Линията Шопенхауер – Башлар е проблематична, пренебрегвана и подценявана от доста изследователи и даже замаскирана от самия Башлар. Жан Либи се опитва да покаже ценността на подобна философска изследователска позиция, използвайки както текстовете на Башлар, така и свидетелства от френски професори, които са имали възможността да слушат лекциите на Башлар. Ценното в двете статии на Либи са личните свидетелства, като например споделяната информация от Сюзан Башлар (дъщеря на Башлар), Жан-Клод Фийу (кръщелник на Башлар) и Роже Берте – един от основателите на Асоциация на приятелите на Гастон Башлар през 1983 г.

Самият Жан Либи е роден в Дижон и е бил на 18 години, когато Башлар е починал в Париж. Имал е наблюдения върху нагласите на обществото в Дижон и върху културния климат във Франция. Може би това е една от причините текстът му „Башлар и неговите вълшебства“ да е изпълнен с патос и страст, с изразяване на лично мнение и дори с пристрастие към определени възгледи. Подобен автентичен поглед обогатява представите ни за Гастон Башлар, за културната и академичната среда на Дижон, в която той е живял и творил. Жан Либи ни предлага свидетелства за курсовете на френския философ и за неговия необичаен подход към слушателите, отправя поглед към фотографиите му с цел да ни разкрие част от неговото лично и душевно пространство. По този начин опознаваме индиректно не само учения, а и човека Гастон Башлар.

В „Башлар и неговите вълшебства“ Жан Либи се обръща към миналото, споделяйки любопитни факти от обкръжаващата среда на Башлар, но същевременно текстът е насочен и към бъдещето, защото търси евентуалните приемници и продължители на неговите теории и отдава внимание на философското наследство, което той ни е оставил. Представя накратко една от изследователките на Башлар в Италия – Валерия Киоре, и нейната книга „Поетът, Алхимикът, Демонът“. Трудът ѝ заслужава внимание, защото тя открива наченки на демонология в произведенията на Башлар: провокативна и донякъде спорна теза, която авторката умело и аргументирано защитава.

В заключение, можем да отбележим, че творчеството на Башлар има все повече изследователи по света, които не са част само от философските среди. Любопитно е, че в Румъния и Бразилия съществуват групи от архитекти, които изучават „Поетика на пространството“ с цел по-добро разбиране и овладяване на пространството от архитектурна гледна точка. Това показва, че поетиката на Башлар намира приложение и в сфери извън хуманитаристиката.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Поетика на пространството. София: Народна култура, 1988 (La poétique de l’Espace. Paris: P.U.F., 1957); Поетика на мечтанието. София: Аргес, 1994 (La poétique de la Rêverie. Paris: P.U.F., 1960) и Въздухът и сънищата. София: Рива, 2007 (L’air et les songes. Essai sur l’imagination du mouvement. Paris: Librairie José Corti, 1943).

2. L’air et les songes. Essai sur l’imagination du mouvement. Paris: Librairie José Corti, 1943; La terre et les rêveries du repos. Paris: Librairie José Corti, 1948; La terre et les rêveries de la volonté. Paris: José Corti, 1948; La flamme d’une chandelle. Paris: P.U.F., 1962; L’eau et les rêves. Essai sur l’imagination de la matière. Paris: José Corti, 1968; Fragments d’une poétique du feu. Paris: P.U.F., 1988.

3. Essai sur la connaissance approchée, Thèse principale. Paris: Vrin, 1927; Étude sur l‘évolution d‘un problème de physique. La propagation thermique dans les solides. Paris: Vrin 1927; La Valeur indctive de la relativité. Paris: Vrin, 1929; Le Pluralisme cohérent de la chimie moderne. Paris: Vrin, 1932; L‘Intuition de l‘instant. Étude sur la Siloë de Gaston Roupnel. Paris: Stock, 1932; Les Intuitions atomistiques: Essai de classification. Paris: Boivin, 1933; Le Nouvel Esprit scientifique. Paris: Alcan, 1934; La formation de l’esprit scientifique. Contribution à une psychanalyse de la connaissance objective. Paris: Vrin, 1947; La dialectique de la durée. Paris: Boivin, 1936; L’Expérience de l’espace dans la physique contemporaine. Paris: P.U.F., 1937; Le matérialisme rationnel. Paris: P.U.F., 1953 и др.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Wunenburger, J.-J. (2004). Imaginaire et rationalité: une théorie de la créativité générale. p. 125. In: Bonicalzi, F. & Vinti, C. Ri-cominciare. Percorsi e attualità dell’opera di Gaston Bachelard. Milano: Carlo Jaca Book.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра