Философия
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/phil2023-04-07

2023/4, стр. 447 - 451

БОГ С МАШИНА Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Николай Генов
E-mail: nk.genov@gmail.com
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences

Резюме: Настоящата рецензия взима под внимание вече написаното за новата монография на проф. д-р Миглена Николчина („Бог с машина. Изваждане на човека“) и се съсредоточава върху научнофантастичните аспекти на книгата, проследявайки тяхната кулминация в дебатите за бъдещето и въпросите, конструиращи човека като такъв.

Ключови думи: научна фантастика; утопия; дистопия; човек/нечовек

„Бог с машина. Изваждане на човека“ е колосален научен труд, който опредметява 40 години от изследователския опит на проф. д-р Миглена Николчина. Книжното тяло е с обем от 600 страници и на практика се състои от две книги: „Човекът-утопия“ и „Квадратурата на човека“, като втората се обособява допълнително в три части: „Незавършен проект“, „Повеля за свобода“ и “Trasumanar”. Далеч от формално скеле, този план предполага определена съдържателна логика, изразена чрез „осмотичното“ движение от „утопично към дистопийно“ (Nikolchina 2022, p. 20), или казано по друг начин, от идеята за човека като същество, което не иска да бъде човек, към идеята за човека като същество, което иска да бъде човек (Nikolchina 2022, p. 19). „Основната разлика между двете книги – уточнява авторката – е „минаването от до мажор в ла минор […] от смеха и ведрината към разомагьосването и горчивината“ (Nikolchina 2022, p. 19), което позволява инкорпорирането на „паралаксната гледна точка […] гледната точка на преди и след“ (Nikolchina 2022, p. 20). Фокусът на тази оптика ще бъде прецизиран спрямо „възела от метаморфози, който е това никога несъвпадащо със себе си същество, наречено човек“ (Nikolchina 2022, p. 12), а подходът по отношение на неговото разплитане е изцяло „литературен в двоен смисъл […] дори когато изоставя литературата, за да се позове на киното или видеоигрите“ (Nikolchina 2022, p. 17). Подобни преходи, трябва да се подчертае, са съвсем закономерни, тъй като „на първо място, всяко от тези изкуства има литературна страна“ и на второ място, избраните произведения „съзнателно или не, експлицитно или не, въвеждат към три основополагащи романтически творби от началото на XIX век: диалога „За марионетния театър“ от Хайнрих фон Клайст, новелата „Пясъчният човек“ от Е.Т.А. Хофман и романа „Франкенщайн, или новият Прометей“ от Мери Шели“ (Nikolchina 2022, pp. 17 – 18). Към тях Николчина ще добави „Бъдещата Ева“ от Огюст Вилие и забележителната „Маска“ на Станислав Лем, за да изработи една особено продуктивна концептуална матрица, която позволява преосмислянето и преработването на други, по-нови творби (като например Ex Machina на Алекс Гарланд, Пришълецът на Ридли Скот или Ефектът на масата на BioWare).

Още тук, при изброяването на някои от важните за монографията художествени произведения, проличава афинитетът, който „Бог с машина“ проявява към научнофантастичния жанр. Именно той, сиреч фантастиката с целия ѝ аргументативно-инструментален потенциал, се проявява като адекватен интерпретатативен ключ, необходим за правилното декодиране на теоретико-историческите положения, засягащи човека и човешкото. В някакъв смисъл може да се твърди, че в хода на изложението последният бива отразен и отразяван преимуществено в тази призма посредством насрещния образ на робота (аутоматона i), който, макар и понякога да „предполага обособено тяло и някаква степен на обособена идентичност“, а друг път да представлява просто „изчислителен процес, програма“, е винаги „противостоящ […] изкуствен разум независимо от формата си (Nikolchina 2022, pр. 214 – 215). И все пак подобно твърдение не бива да подвежда читателя; то има за цел само да насочи неговото внимание към движението на анализа и анализа на движението; към самата процесуалност и прехода между различните стойности, базиращи се на трансформацията (или метаморфозата) като причина за и продукт на динамичното разместване на познавателните граници. Ставането човек и ставането на човека не са просто двуизмерни процеси и „Бог с машина“ добре осъзнава това. Очертавайки насоките на интелектуални движения като транс- и постхуманизма, които приемат „минаването отвъд човека за даденост“ (Nikolchina 2022, p. 213), и премисляйки вариантите за поставянето му от страната на животинското в опозиция на технологичното, както и за заличаването на всякакви разграничения, книгата предлага сложен модел, който вписва „антропогенетичната машина“ на Агамбен в това, което Николчина ще нарече „човешки квадрат“, съставен от четири елемента – човек, бог, робот, животно. „Изместването на човешкото ту към един, ту към друг ъгъл на тази квадратура създава инстанция, която […] пропуска или не пропуска претендентите да бъдат „обмитени“ като човеци“ (Nikolchina 2022, p. 215).

Отчитането на водещата роля на научнофантастичния жанр в книгата следва да бъде съпътствано от едно важно пояснение, което под някаква форма може да бъде разпознато и в други рецензии, написани за нея; става въпрос за многопластовостта на текста, който „работи на няколко нива едновременно – поетическо, политическо, философско и теоретично“ (Spassova 2022, p. 11), възпрепятствайки по този начин всеки опит да се привилегироват отделни структурни елементи за сметка на други. При все това научнофантастичният художествен материал изпълнява функцията на средоточие; той се превръща в споделено пространство, което, от една страна, събира и сговаря различни медии, а от друга, коментира самата реалност, оказала се неспособна да замени или пренебрегне съпротивляващата се теория.

Направеното в „Бог с машина“ си има и съвсем ясно изразено приложно-критическо измерение, част от което може да бъде осмислено през коментара на Юрий Илков за приноса на книгата в утвърждаването на един истински локален „лемологичен център“ (Ilkov 2023, p. 44). Задълбочените занимания на Николчина с повестта „Маска“ например – от гледна точка на една изследователска традиция – са съвсем новаторски, както вероятно би могъл да потвърди и Владимир Борисов, според когото никой досега не се е захващал сериозно ii с въпросното произведение (Borisov 2023, p. 13). Прочитът на авторката обаче не е и не желае да бъде затворен; той винаги държи под око по-големия план на времето и запазва културно-историческата му обусловеност. „От Чапек до Минков“, от Ева до Ейва, от „Кафка до Лем и от Тодоров до Тиханов“, текстът чертае траектории – връща се и прескача („От Хофман до Лем и от Фройд до Кръстева“), но не прави това хаотично, а систематично, внимателно; сближава, свързва, припомня, преразглежда и противопоставя („Дуински елегии“ със „За марионетния театър“, „Кант със Сведенборг“, „Натев, Стоянов, Паси, Аврамов“, „Писателят и теоретикът“, Алтюсер и Мамардашвили), намества и проследява, изгражда и пренарежда своята богата вътрешна библиотека. От Омир до Мери Шели, от Античността до Романтизма и от Романтизма до съвремиетоiii изкуственото същество сипе предизвикателства както към своя Конструктор, тоест „съперничещия на природата чрез „пантокреатиката“ творец, който оправдава моделите на несъществуващото“ (Nikolchina 2022, pр. 38 – 39), така и към изследователя, заставащ зад незавършения проект, който, в крайна сметка, се оказва човекът.

„Бог с машина“, преведено накратко, е именно това – един завършен проект, посветен на незавършения проект; продължение и преосмисляне на най-важните дебати за бъдещето, построено върху сриналите се утопии на миналото. Освен че монографията се превръща във фундаментално стъпало за всички по-нататъшни изследвания на научната фантастика, тя напомня колко необходима е връзката между историята и теорията, литературата и новите медии във време, което все повече губи способността си да чете между редовете.

NOTES

1. С прекрасна ирония авторката отбелязва защо използва тази форма вместо „автомат“ в една от бележките под линия.

2. „Практически няма изследвания, посветени на това произведение“, пише той в статията си „Странните маски на Станислав Лем“, публикувана в брой 23 на списание „Тера фантастика“. Като единствен критически опит върху творбата Борисов все пак съумява да изтъкне някаква кратка руска статия. Може би, след като прочете „Бог с машина“, той ще достигне до извода, че „и ний сме дали нещо на света“.

3. Струва си да се отбележи, че около излизането на книгата професор Николчина оглави специализиран университетски курс, озаглавен „Изкуственото същество от Романтизма до виртуалната реалност“.

ЛИТЕРАТУРА

БОРИСОВ, В., 2023. Странните маски на Станислав Лем. Тера фантастика, №. 23, с. 13 – 23.

ИЛКОВ, Ю., 2023. За Лем и отношението му към философията. Тера фантастика, № 23, с. 37 – 43.

НИКОЛЧИНА, М., 2022. Бог с машина. Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг. ISBN 978-619-7390-08-7.

REFERENCES

BORISOV, V., 2023. Strannite maski na Stanislav Lem. Tera fantastika, vol. 23, pp. 13 – 23.

ILKOV, Yu., 2023. Za Lem i otnoshenieto mu kam filosofiyata. Tera fantastika, vol. 23, pp. 37 – 43.

NIKOLCHINA, M., 2022. Bog s mashina. Izvazhdane na choveka. Sofia: VS Pablishing. ISBN 978-619-7390-08-7.

SPASSOVA, K., 2022. The Human as a Locus of Revolt and Resistance: Miglena Nikolchina, “God with Machine”. Sofia Philosophical Review, vol. XV, no. 2, pp. 7 – 13.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Yevhenii Bortnykov, , Roman Oleksenko, , Inna Chuieva, , Olena Konoh, , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Nikolay Tsenkov, Elica Tihomirova

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги АПОСТОЛОВ, Главен редактор, Georgi APOSTOLOV, Editor-in-

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Георги Апостолов, главен редактор

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.