Философия

2014/2, стр. 156 - 163

ДИСКУРСИ ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА XX ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

I. Масите

Когато Збигнев Бжежински анализира политиката на XX век, характеризираща се с надигането на тоталитарни движения и наречена от негополитика на организираното безумие“ , той не пропуска да отбележи, че столетието започва в една сравнително благоприятна обстановка. Главните световни сили се радват на продължителен мирен период и на стабилност на системата, установена от Виенския конгрес. По скоро като изключения могат да се посочат конфликтът за Крим и войната между Франция и Прусия, а по късно и между Русия и Япония. Социалното неравенство, макар и дълбоко наслоено, започва да търпи промени. Развитието на науката помага светът да се превърне в подобро место за живеене. В началото на века се извършват мащабни научни революции в медицината, храненето, модерните комуникации.

За нещастие, този прогрес не намира еквивалент на морално равнище, при което политиката се оказва най-големият крах на XX век“ (Бжежински, 1994: 9). Неслучайно американецът го наричавекът на мегасмъртта“. Как се стига до абсурда такова мащабно развитие на науката и икономиката да е подготовка към касапницата на две световни войни и съпътстващите ги революции? В търсене на отговора се насочваме към Европа и възникналия на континента в края на XVIII век феномен, наречен от Бжежинскимасово политическо съзнание“ (Бжежински, 1994: 32). Под този термин разбираме огромни маси от хора, поддаващи се на политическа агитация и ангажиране с политически цели. В предходната история масите, а това е било преимуществено селско население, се отнасят индиферентно към политиката. Активност се наблюдава рядко и при особено екстремни ситуации. Такива, като появата на нашественици, говорещи чужд език и/или изповядващи чужда религия. Примерът с нашествието на Наполеон в Русия, когато населението оказва масова съпротива и се формира народно опълчение, е достатъчно показателен.

Масовото политическо съзнание се разпространява достатъчно бързо и намира връхната си точка в трагичните събития през първата половина на XX век. Три фактора стоят в неговата основа. Това са разширяването на грамотността, индустриалната революция и урбанизацията. Особено значение има грамотността, тъй като тя прави политическите възвания достъпни за широката маса. Първоначално това става чрез памфлети, които позволяват политическите идеи да бъдат максимално опростени и пригодени за нуждите на пропагандата. Разпространяват се характерните за Новото време идеи, като борба с неравенството, което не е божествено творение, а несправедливост. Призовава се към осъзнаване на индивида, който в ситуацията на обществения договор може и трябва да има претенции към суверена. Работниците, от своя страна, са уведомени, че са членове на една месианска класа, която ще промени света. Нека си припомним Манифеста на комунистическата партия от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Това е кратка книжка без сериозна аргументация, но силно въздействаща. Неслучайно Раймон Арон я наричашедьовър на социологическата пропаганда“.

Всичко това достига до полуграмотното население и за да бъде възприемано от него, се свежда до опростени понятия. Писането на лозунги е характерно за Френската революция и за болшевишката практика. Нещо повече, наблюдава се традиционна зависимост на диктаторите от гръмки лозунги, които изглеждат убедителни и в същото време са крайно опростени. Тази зависимост продължава и след победата, в което ни убеждават спомените от социалистическата действителност.

Когато говорим за Западна Европа, не трябва да забравяме, че в началото на XIX век повечето мъже и една трета от жените са били грамотни. Грамотността всъщност е един от продуктите на индустриалната революция. Именно индустриалната революция разрушава предишната социална среда и създава условия за развитието на новите процеси. Навлизането на техниката и машините се съпровожда с изискване за елементарна грамотност на работещите с тях. От грамотността на работниците до голяма степен е зависело и тяхното отношение към машините. Известно е, че от машините са се възхищавали, но машините са били също така и разрушавани от недоволните работници. На работодателите става ясно, че новите форми на производство са възможни само при грамотни изпълнители.

Силно е влиянието на индустриалната революция и върху армиите.Там през XIX век се въвеждат технологически сложни оръжия и системи, който изискват грамотност от войниците. Доколкото службата в армията е била задължителна, тя се превръща в школа за отстраняване на неграмотността.

Друго следствие на индустриалната революция оказало влияние върху формирането на масовото политическо съзнание, е урбанизацията. Този гигантски процес на изселване на милиони хора в градовете довежда до коренна промяна в техния начин на живот. Променя се средата им, утвърждавани с векове ценности се оказват минало. Заобиколени от непозната среда, застрашени от безработица, глад, вражески нападения, те търсят способи за приспособяване и обяснение на всичко това. Така се създава една нова, неспокойна и податлива на влияние маса от хора, която очаква решение на проблемите си. Религията вече не е това универсално средство за обединение и нейното место се заема от политиката. Политиката, в своята макиавелистка трактовка, лишена от напътствията на морала, заема централно място в съзнанието на новите градски хора.

По такъв начин съчетаването на грамотността, индустриализацията и урбанизацията довежда до появата на масовото политическо съзнание и всички следствия от него. Всъщност основното следствие е появата на масовия човек, възприел всички удобства на техническата цивилизация, но лишенот морални сили да я направлява.

Много преди Бжежински Хосе Ортега-и-Гасет прави точен анализ на европейската действителност от 30-те години на XX век. Тази действителност е доминирана от човека-маса, който е застанал в центъра на историческото време. Този човек вярва, че има само права и никакви задължения. „Той е човек без благородство, което задължава (sine nobilitate) сноб“ (Ортега-и-Гасет, 1994: 18).

Ортега се спира на френския историк и държавен деец Франсоа Пиер Гийом Гизо (1787 – 1874), който противопоставя европейската цивилизация на всички останали. Според тезата на Гизо в европейската цивилизация никога не е възтържествувал един принцип, една идея, една група или класа. Европа никога не е била под диктата на определен принцип, винаги е имало борба на идеи и групи. На това обстоятелство се дължи прогресивният характер на тази култура. Свободата и плурализмът образуват вътрешната същност на Европа. С навлизането на масата е застрашен този принцип на европеизма, застрашен е от нетърпящата възражение посредственост на човека-маса.

С появата на масата е свързан феноменът на човешкото струпване или феноменът на пълното: „Градовете са пълни с хора…, хотелите с гости…, кафенетата с посетители…“ (Ортега-и-Гасет, 1994: 42). Така се обозначава тълпата, завладяла всичко, създадено от цивилизацията. Индивидите, образуващи тълпата, са съществували и преди, но са били разделени преди урбанизацията. Към масата се отнасят хора без специална квалификация, хора, които не ценят собствената си личност. Те не се притесняват от своята еднаквост, напротив, на тях им е приятно и удобно да са като останалите. По такъв начин имаме разделение на хората на две категории. От една страна, са тези, които имат изисквания към себе си и се натоварват със задължения, те са квалифицираното малцинство. Другата категория, съставляваща огромното болшинство, са тези, които не изискват от себе си нищо специално: „Те са шамандури, тласкани от вятъра и от вълните“ (Ортега-и-Гасет, 1994: 42).

Големият проблем е, че масата, без да престава да бъде маса, измества квалифицираното малцинство, т.е. тълпата излиза на предна социална позиция. Така демокрацията се изражда в хипердемокрация. Масата се налага както в политиката, така и в интелектуалния живот, налага правото на обикновеност. Използвайки термина покачване на историческото равнище, Ортега ни представя и положителната странаот господството на масите. Животът на средния човек в началото на века по отношение на икономическата си му удовлетвореност не се различава от живота на господстващите елити в миналото.

Либералната демокрация и техниката, набирайки скорост през XIX век, вече дават своите последствия. Средният човек разбира, че по закон всички хора са равни. На него му е удобно да възприеме само формалната страна на либералната демокрация. Също така той получава благата на техническата цивилизация, без да ги оцени, и поради това не ги уважава. Това е психологията на разглезеното дете.

Характерна черта на епохата е да се прокламира и налага обикновеността като право. Ако в миналото обикновеният човек само е поддържал или е оттеглял подкрепата си за дадена идея или политика, то в началото на XX век той демонстрира нараснала политическа активност. Средният човек има свои идеи за това, което става или трябва да става по света. В един момент човекътмаса не вижда смисъл да слуша квалифицираното малцинство, той е уверен, че носи в себе си всичко, от което се нуждае. По такъв начин масата се затваря за истината и това е проява на интелектуален херметизъм. Всичко това дава основание в интелектуално отношение този човешки тип да бъде определен като варварин.

В Европа от 30-те години на XX век се случват странни неща и едно от тях е фашизмът. Чрез фашизма на континента се е появил нов човешки тип. Той много се различава от традиционната европейска търпимост и плурализъм. Фашисткият тип не иска да представя основание, нито да има право, той просто е решен да наложи своите убеждения. Това е проява на новия начин на съществуване на масите, решили да управляват, без да са способни на това. Тенденцията в предвоенна Европа е да се приключи с дискусиите. За фашистката маса всяка форма на диалог от обикновения разговор до парламента, е обект на презрение. Все по-малко стават държавите, където съществува опозиция. Хомогенната маса, добрала се до обществената власт, смазва всяко инакомислие. Принципът е ясен масата не желае да съжителства с това, което тя не е.

За Хосе Ортега-и-Гасет както фашизмът, така и болшевизмът са примери за съществен регрес, за примитивизъм. Техният антилиберализъм няма шанс, тъй като иска да върне света във времето преди появата на либерализма.

II. Отвореното общество и консуматорските тенденции през изминалото столетие

Когато се говори за изминалия век, не може да се подмине концепцията на Карл Попър за отвореното общество. Този термин придоби широка популярност дори сред хора, които не са чували името на неговия автор. За това допринесе и приятелят му Джордж Сорос, който, повлиян от книгатаОтвореното общество и неговите врагове“, създаде едноименната фондация.

Ако трябва да се доверим на Попър, „Отвореното общество и неговите врагове е книга, насочена срещу нацизма и комунизма, срещу Хитлер и Сталин: „Моята неприязън към тези имена беше толкова голяма, че аз нито веднъж не ги споменах в книгата“ (Поппер, 1992: 7).

Роденият във Виена британски философ проследява историята на тоталитаризма, изхождайки от учението на великия Платон. За него Платон е първият политически идеолог, мислил в терминологията на класите и концентрационните лагери. Това е показателно за дълголетието на тоталитарните учения, които са стари колкото цивилизацията ни. Всъщност нашата цивилизация все още не се е оправила напълно от шока, породен от нейното раждане. Това е раждане или преход от племенното закрито общество, с неговата подчиненост на магически сили и табута, към откритото или отворено общество, освобождаващо критическите способности на човека.

Попър настоява, че шокът от този преход е един от факторите, направили възможни реакционните движения, опитали се да препънат цивилизацията и да върнат човечеството към племенното състояние. Анализирайки възможностите за демократическо преустройство на обществото, той въвежда терминапоетапно социално инженерство“, противопоставяйки го наутопическото социално инженерство“. Усилието да се отстоява рационален подход към проблемите на обществото е в противовес на онези учения, които разпространяват предубеждения към демократичните практики и реформи. Най-влиятелното от тези учения е историцизмът. За Попър това е социално-философска концепция, която твърди, че е възможно да се открият обективни закони в развитието на историята. Нещо повече, според тази концепция такива закони са вече открити и на тяхна основа могат да се правят пророчества за пътищата на историческото развитие.

Попър е категоричен, че безапелационните исторически пророчества са изцяло извън пределите на научния метод. Според него бъдещето зависи от нас и над нас няма никаква историческа необходимост. Не може обаче да се отрече, че този тип социално-философски учения имат висока популярност. На какво се дължи популярността на Платон, Хегел, Маркс? Кое направи възможно разпространението на фашизма и болшевизма сред милиони хора? Търсенето на отговор преминава през констатацията, че тези учения изразяват дълбоко вкорененото чувство на неудовлетвореност от света. Заобикалящият ни свят не съответства на нашите идеали и мечти и съответно няма нищо полесно от това, да попаднем в капана на псевдонаучни и утопични спасителни учения.

Склонността на историцизма да защитава бунта против цивилизацията е резултат от това,че той е в значителна степен реакция на трудностите пред нашата цивилизация и на издигнатото от нея искане за лична отговорност.

Въпреки трудностите и милионите жертви от войните и революциите XX век успя да се справи с такива човеконенавистни идеологии като фашизма и комунизма. Можем ли обаче да си позволим оптимизма на Фр. Фукуяма и неговите констатации, че либералната демокрация е универсалното хапче за успех?

Кой би възразил по-успешно от американския неоконсерватор Збигнев Бжежински? Посоката на неговото мислене е съобразена с постулатите на неоконсерватизма за духовните приоритети на семейството и религията. Съвсем реална е опасността дискредитираните митове на XX век да прераснат в духовната празнота на еднапозволяваща корнукопия“. Бжежински въвежда това понятие, което отнасяме към общество, в което всичко е позволено и всичко може да бъде притежавано. Самата думакорнукопия е заимствана от легендарния рог на изобилието, от който е сукал върховният гръцки бог Зевс. Този рог винаги се пълнел с това, което собственикът му пожелаел. В съвременното общество е ясно, че доминиращо място заема корнукопичната позволителност, разпространена преимуществено в развитите богати и демократични държави. Ако използваме езика на Фукуяма, това са държавите, навлезли в постисторията. Позволяващата корнукопия можем да отнасяме към обществата, в които упадъкът на моралните ценности се съчетава с нарастване на материалното себеудовлетворяване. Заменяйки принуждаващите утопии (например комунистическия рай на земята), позволяващата корнукопия се насочва към непосредствено удовлетворяване на индивидуалните желания. Това е обстановка, в която личният и колективният хедонизъм са превърнати в доминантен модел на поведение.

Илюстрирайки това състояние, Бжежински цитира бойния вик на американските юпита: „Добре е да си алчен!“ (Бжежински, 1994: 75). Големият проблем е в елиминирането на моралните критерии в тези общества. След като една общност превърне себеудовлетворяването в норма, тя губи всякакви критерии за морална преценка. Хората са се почувствали в правото си да имат всичко, каквото пожелаят, без значение дали го заслужават. Следствието от всичко това за Бжежински е, че моралните критерии стават излишни. Става излишно разграничаването между добро и зло. То е заместено от разграничаването между законно и незаконно. По такъв начин съдебната система се явява заместител на морала, а също така и на Църквата, която принципно определя кое е морално и кое не е. Така постепенно религията се подменя, като ръководство за индивидуално поведение, от законовата система. За човека в корнукопичното общество законът очертава рамките на непозволеното, но този човек не поставя знак за равенство между непозволеното и неморалното. Този модел е нареченпроцедурен морал“, основан на външни правила, ръководещи поведението и социалните отношения.

Бжежински прави съществена разлика между тозипроцедурен морал и възприетия вътрешно морал, който е личен и разграничава понятията добро и зло. Процедурният морал, ако действа последователно, крие големи опасности. Създават се условия, при които болшинството е изкушено да изпробва границите на позволеното. След като не съществува вътрешно морално ограничаване, всичко се свежда до преценяване доколко ефикасна или неефикасна е процедурата, ограничаваща системата, и по-нататъшните действия са съобразени с това. Неслучайно в съвремието самоограничаването и самоконтролът липсват за сметка на корупцията.

При една законова демокрация идеалното положение би се свеждало до взаимна подкрепа на процедурния и вътрешния морал. Проблемът обаче е в нарушената релация на държавата с институциите, поддържащи вътрешния морал. В миналото такава институция е била религията. Ренесансът и Новото време извеждат на преден план политиката и икономиката, изпращайки религията в периферията на обществения живот. Така се създава вакуум на мястото на вътрешния морал. Извоювал си много икономически и политически свободи, съвременният човек изпитва духовна пустота. Въобще свободата в съвременното корнукопично общество се разбира най-вече като натрупване на права, като позволение за всяка възможна форма на себеудовлетворяване. Така фанатичният утопист, бил той фашист, комунист или националист, е заменен от ненаситния потребител. Няма спор, че в богатите демокрации огромна част от потреблението надхвърля действително необходимото. Базисните потребности в случая са удовлетворени, но консумацията не спира. Нещо повече, тя е издигната в култ. Икономическите закони се трансформират и предлагането създава свое собствено търсене. Маркетингът и рекламата създават нови изкуствени желания, които никога не могат да се задоволят.

Човекът е същество, поддаващо се на прелъстяване; той няма сигурни инстинкти, поради което се нуждае от външна опора. Но днес такава външна опора не му предлагат нито религията или нацията, нито семейството или революционните идеи. Това обяснява възникването на консумизма като ерзацрелигия“ (Болц, 2004: 98). Ако трябва да следваме аналогията на Болц, Комунистическият манифест се е превърнал в консумистически и това е неоспорим факт.

Тази тенденция довежда до едно от най-значимите противоречия от края на XX и началото на XXI век, а именно разделението между бедни и богати общества. От една страна, богатите западни общества със своята корнукопична страст към притежаване, а от друга страните от Третия свят, където често пъти не могат да се задоволят потребности от първа необходимост. Както се изразява Бжежински: „Сблъсъкът между ненаситния потребител и гладуващия съзерцател“ (Бжежински, 1994: 90).

ЛИТЕРАТУРА

Арон, Р. (1993). Етапы развития социологической мысли. Москва.

Бжежински, З. (1994). Извън контрол. София.

Болц, Н. (2004). Консумистически манифест. София.

Ортега-и-Гасет, Х. (1994). Бунтът на масите. София.

Поппер, К. (1992). Открытое общество и его враги. Т. 1. Москва.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра