2020/4, стр. 347 - 356

МЕТАФИЗИЧЕСКИЯТ ГЕНЕЗИС НА ОНТОЛОГИЯТА

Георги Донев
Югозападен университет „Неофит Рилски“

Резюме. В статията се изследва метафизическият генезис на онтологията. Дефинирани са две форми на метафизическото мислене. Първата форма е определена като догматическо метафизическо мислене. Тя съдържа субстанциална форма на съществуване, която се експлицира чрез онтична априорна семантика и поражда противоречия, които се констатират посредством езика на класическата логика. Втората форма е определена като критическо метафизическо мислене, което е безобектно и съдържа логически синтаксис, който задава a priori границите на възможната семантика на съществуването на обектите на трансценденталното съзнание. В този смисъл онтологията е релативна семантика, която следва от метафизическата критика на онтичната форма на съществуване.

Ключови думи: метафизика; онтология; трансцендентален език; критично мислене

Тезата на изследването е да обоснове генезиса на онтологията, като следствие на априорния език на критическата метафизика. Онтологията се дефинира като релативна семантика на трансценденталното съзнание и самосъзнание. По този начин могат се определят онтологичните граници на съществуване на трансценденталното съзнание и възникването на негови възможни трансцендентални семантики. Критическото метафизическо мислене е безобектен трансцендентен език, който е независим от логико-гносеологическата система на съзнанието, но който детерминира обектността на мисленето на трансценденталното съзнание. Затова мислене то, разбирано като познание, се интерпретира чрез трансцендентална онтология, т.е. онтология, чийто език е семантично потенциално отворен, тъй като е конституиран от предобектността на критическото метафизическо мислене. Това означава, че обектите на познанието не могат да бъдат изведени от трансцендентна форма на обектност на съществуването, чийто критерий за допустимост е формалнологическото класическо обосноваване на изводимост от предзададен онтичен обект.

В този смисъл критическото метафизическо мислене на съществуването не може да бъде описано със закона за тъждеството на класическата логика и обектността на мисленето във формата на съзнанието. Трансцендентността на мисленето е априорна форма на битие, което е битие, различно от мисленето на съществуването във формата на трансцендентен обект. Тази форма на мисленето е априорна основа, която определя логически потенциалната семантика на езика на съзнанието, докато догматичното метафизическо мислене определя онтични априорни граници на съществуването на обектите на съзнанието. Това ограничение определя аналитичната логическа форма на обосноваване на съществуването на обектите на съзнанието, което означава, че те са следствие на онтична предикативност на субстанциален обект.

В този смисъл некритическото мислене догматизира непосредствената форма на съществуването, а следствието е, че всяка интерпретация се осъществява от произволна семантика на онтичния език. Догматичният метафизически език може да бъде определен като „затворен“, защото възможните интерпретации са зависими от актуалната онтична форма на субстанциалното съществуване. Критическото метафизическо мислене определя семантичната релативност на езика на съзнанието. Догматичният метафизически затворен семантичен език се получава от неоправданата екстраполация на законите на класическата формална логика от равнището на съзнанието или от обектната интерпретация на мисленето върху трансдендентен предгносеологически обект, който съдържа актуално всички възмжони интерпретации на съзнанието.

Въвеждането на субстанциален логически субект елиминира трансцендентната форма на мисленето, защото я свежда до изводимост чрез логическите закони на догматичния метафизически език, който описва трансцендентната обектност. В този сми съл, от гледна точка на логиката на обектния език, не същест вува разлика между предметната обектност на метафизиката и гносеологическия и онтологичен обект на съзнанието. Разграничаването на критическото трансцендентно мислене може да се осъществи чрез показването на неговата независимост от ло гическите закони на догматичния метафизически език, който описва трансцендентната обектност.

По този начин може да бъде експлицирана границата на догматичния метафизичен език и въвеждането на онтологична интерпретация, която не допуска присъствието на онтична форма на съществуване в гносеологическата структура на съзнанието. Критическото метафизическо мислене онтологизира съзнанието и определя граници за приложението на класическия логически език.

В този смисъл, онтологията трябва да се разбира като интензионална интерпретативна форма на критическото метафизическо мислене (Enchev, 2019: 64). Това означава, че критическото мислене въвежда критерий за истина чрез априорно деонтизиране на съществуването. От това следва, че онтологията е резултат от въвеждането на логически граници на онтичната форма на съществуването. Поради неприложимостта на класическия логически закон на тъждеството към трансцендентната форма на мислене изводимостта чрез закона за изключеното трето също се оказва неприложима.

Трансцендентното мислене не е тъждествено на никаква форма на обектност, поради което онтологичната интерпретация на мисленето като семантика на езика на съзнанието не може да бъде изведена като следствие от съществуването на трансцендентната семантична субстанциализация на съществуването. Законът за непротиворечието на съществуването на всеки онтологичен модел се дефинира в класическата логика спрямо обектността на мисленето. В случая с метафизическата обектност на мисленето този закон обосновава необходимостта на всяко онтологично съществуване, което на метаравнище не противоречи на предикатите на трансцендентната обектност и на равнище съзнание няма взаимно изключващи се предикати.

По този начин класическият закон за достатъчното основание може да се разглежда като логическа форма на принадлежността на онтологичното съществуване към трансцендентната обектност на съществуване. Това означава, че априорната семантична абсолютизация на метафизическия език определя всички възможни интерпретативни форми на обектния език на съзнанието. Но метафизическата абсолютизация на обектния език поражда противоречия, защото в рамките на класическата логика няма ограничения за приложението на понятието съществуване към формата на обектността, т.е. към мисленето на трансцендентната обектност и обектността на съзнанието. Затова от позицията на некритическото метафизическо мислене е възможно формулирането на самореферентно твърдение за съществуването на трансцендентна форма на обектност.

Това твърдение се обосновава като принцип на догматична метафизическа система и определя възникването на противоречия в онтичните интерпретации на съзнанието. Онтологизацията на съзнанието е форма на трансцендентална критика на универсализацията на езика на класическата логика, който е детерминиран от допускането на съществуването на априорна форма на трансцендентна обектност и обектно мислене. Следовател но, за да се запази приложението на класическата логика, е необходимо да се ограничи сферата на нейната приложимост. Ограниче нието би елиминирало противоречивостта на онтичните модели на класическата логика и би гарантирало нейното аналитично приложение в структурата на онтологични модели, чиято семантика е генерирана от езика на критическата метафизика. Формалната противоречивост на моделите на класическата логика не следва от нейния синтаксис, а от семантичната абсолютизация на трансцендентен обект.

Исторически пример за неразличаването на онтично от онтологично доказателство за „съществуване“ са псевдоонтологичните доказателства за съществуването на Бога (Анселм). Следователно, за да се елиминира противоречи востта на моделите на класическия логически език, е необходимо елиминиране на семантичната абсолютизация на принципа на некритическия метафизически език. Критическата метафизическа определеност на съществу ването означава неговото феноменологизиране, защото обектността не генерира смисъла на онтологичната интерпретация на мисленето. Резултатът от критиката на догматичното мислене е ограничаването на класическия логически език чрез забраната за мисленето на трансцендентен обект.

Ограничението за възможността на мисленето на транс цендентната обектност и нейното класическо логическо следствие като обектност на мис ленето в структурата на съзнанието се определя от тран сцендентната безобектност на мисленето, която като метафизически принцип е „битие“. В този смисъл, критическият битиен език определя несубстанциалната онтологизация на съществуването. За преодоляването на постулата за фундаменталната онтична форма на обектността на мисленето е необходимо разкриване на трансцендентното битийно основание на кла сическия обектен език на съзнанието. Начин за разкриването на трансцендентния генезис на онтологията е експликацията на независимостта на трансцендентното безобектно мислене от законите на класическия логически език. Принципът на „битие“ е трансцендентен мисловен акт, който експлицира предобектната езикова възможност за обектното обос новаване на съществуването в езика на съзнанието.

По този начин онтичната семантика на трансцендентния език се изключва и критическото метафизическо мислене огранича ва приложението на езика на класическата логика до онтологичната интерпретация на мисленето в системата на съз нанието. В този смисъл, трансцендентният безобектен език на мисленето определя априори границите на съществуването на обектите, към които може да се приложи езикът на класическата логика. Обектът на мисленето е логически непротиворечив само при условие че е проявено трансцендентното езиково основание на неговата генеза. Именно след проявяването на безобектността на трансцен дентното мислене възниква логическата възможност за назоваването на обекта на мисленето и съответно превръщане то му в обект на познанието. В този смисъл, критическото метафизическо мислене задава формалната възможност за възникването на обекта или определя понятието съществуване на обектността.

Тази методологическа позиция обосновава тезата, че класическият логически език се прилага само към съществу ването на проявения в езика обект. В този смисъл, обектът е езиково явление и неговата онтологична интерпретация се определя от непротиворечивостта на трансцендентното мис лене. Може да се направи опит за обосноваване на непротиворечивостта на трансцендентното мислене чрез логическата форма на съществуване на класическата формална логи ка, тъй като за трансцендентното мислене не може да бъде формулирано самореферентно твърдение, както е в случая с трансцендентната обектност на догматичната метафизика. Но това е невъзможно, защото феноменологичното дефинира не на понятието съществуване е следствие на критическото метафизическо мислене.

В този случай съществува фундаментал на езикова асиметрия между трансцендентното мислене и феноменологизирания обект. При аргументирането на същест вуването на обектността се използва класическият закон за противоречието, приложен към трансцендентната обект ност на мисленето. Асиметрията на импликацията между трансцендентно мислене феноменологизиран обект елиминира при ложението на класическия закон за противоречието, който интерпретира абсолютизираната форма на обектно същест вуване и го заменя със закон, който изключва алтернатива, т.е. съществуването не може да бъде формализирано като логи чески инвариант за аргументирането на критическото метафизическо мислене. Това означава, че противоречивостта на абсолютизираната форма на обектно съществуване се преодолява чрез феноменологизирането на обектността.

В този смисъл, законът на класическата логика за противоречието се прилага само към априори експлицираното феноменологично съ ществуване на обект за елиминирането на възможни проти воречиви предикати при неговия анализ. Законът за изключеното трето трябва да се разбира като извеждане на проти воречие, при положение че се отрича феноменологизираната форма на съществуване на обекта. Законът за тъждеството означава, че в процеса на познавателното изследване обектът ос тава винаги тъждествен на феноменологично ограниченото понятие съществуване. Законът за достатъчното логическо основание за съществуване означава, че от феноменологизираното съществуване априори е елиминирана възможността за противоречивост на обектното мислене.

Преодоляването на трансцендентното обектно основание на класическата ло гика води до преосмисляне на абстрактното понятие същест вуване, което е тъждествено на обектната непротиворечивост на мисленето. Основната корекция на абстрактното понятие съществуване е в това, че неговата логическа допустимост трябва се основава на предобектната трансцендентна форма на битийния език. Това води до преосмисляне на интер претацията на законите на класическата логика и до опро вержение на необходимостта на трансцендентно обектно основание за логическа изводимост на съществуването, ко ето е основа за онтична интерпретация на мислене то.

От гледна точка на критическото метафизическо мислене се оказва, че понятието за обектно съществуване съвсем не е очевидно и елементарно, за да бъде положено в основата на логичес кото обосноваване на онтологизацията на съществуването във формата на трансценденталното съзнание. Именно „очевидното“ допускане за елементарността – неделимостта на „съществуването“ води до семантичната субстанциалност на догматичния метафизически език и неговата иманентна онтична противоречивост, която се установява чрез класическия логически език, който обосновава моделите на обектното мислене.

Онтичната теза за априорната семантизация на метафизическия език е разпространена сред съвременни изследователи, които полагат в основата на онтологията „безспорното“, в смисъл на очевидност, съществуване на първоначални елементи: „вещи“, „свойства“ и „отношения“, чиято комбинаторика поражда онтологичните модели. Тази псевдоочевидност субстанциализира обектния език и дефеноменологизира мисленето. От това следва „забравяне“ на критическото метафизическо мислене. „Вещите“ и „свойствата“ могат да бъдат интерпретирани единствено в езика на трансценденталното съзнание, което означава, че философското мислене не се свежда до логическо описание на възможните им отношения. Метафизическото критическо мислене е фундаментална предикативност, което се експлицира от априорния логически топос на всеки възможен логически субект. Така се постига методологическото елиминиране на трансцендентната форма на съществуването на обекта.

Псевдоочевидността на съществуването свежда философската „онтология“ до онтични модели на научно поз нание. Но експликацията на трансцендентното мислене оп ровергава фундаменталността на съществуването и консти туира обекта на съзнанието с възможността за назоваването на обекта в структурата на езика. По този начин се елимини ра априорната трансцендентна форма на съществуването и на тази основа се интерпретират логическите операции на кла сическия език.

В този смисъл, метафизическото мислене задава a priori онтологията във феноменологизирана форма на съществуване в структурата на трансценденталното съзнание. Така приложението на класическата логика се ограничава до феноменологизираната форма на съществуване, която експлицира генезиса на обектността на мисле ното. Критическата метафизика поставя граници на съществуването единствено като предобектно трансцендентно мислене, което се експлицира, като безсубектен логически език. В то зи смисъл, критическото метафизическо мислене е основание на обектността на мисленето в съзнанието, тъй като всеки гносеологически обект е субект на логическо твър дение за съществуване или несъществуване.

По този начин се открива трансцендентният генезис на възможността за съществуването на обекта и феноменологичната форма, в която то може да бъде експлицирано в езика на съзнанието. Метафизическото безсубектно мислене поражда съществуването като функция на логическия език. Елиминирането на онтичната форма на трансценденция (некритическо въвеждане на трансцендентна семантика на съществуването) определя непротиворечивостта на трансцендентното мислене и задава априори истинност та на съществуването в трансценденталното съзнание. В този смисъл онтологията е еквива лентна на логическата езикова възможност за съществуване на феномена. Онтологичната истина е истината на породе ното в езика понятие „съществуване“.

Всеки конкретен обект, който интерпретира понятието съществуване, е непротиво речив. Затова конкретните онтологични модели на същест вуването са взаимно непротиворечиви. В съвременните из следвания по методология на научното познание има проти вопоставяне на конкретни онтологични модели, като се тър сят варианти за техния синтез. Логическо противоречие меж ду конкретни интерпретации на обектното съществуване мо же да има само от позицията на метафизически непроявената форма на обектно мислене. Така нареченото онтологично противоречие е псевдопротиворечие, защото самото конституиране на съществуването на обектността в езика е непро тиворечиво априори определено от критическото метафизическо мислене. Противоречие в обектния език може да съществува само ако съществуването на обектността е формализирано от класи ческата логика като описание на трансцендентната обектност на догматичното метафизическо мислене. Но метафизическото критическо мислене изключва тази възможност.

Наличието на про тиворечия в частнонаучните онтични модели показва абсолютизиране на съществуването, което означава постулиране на непосредствено мислене на обекта, без рефлексия за експликация на критическата метафизическа възможност за съществуване на обекта. Непосредстве ното логическо доказателство на съществуването „вещите“ и „свойствата“ не е възможно, затова и логическото обосноваване на такава обектност се оказва про тиворечиво, като изследваният обект остава в онтологично отчуждение.

Отчуждението, изразено в системата на нефеноменологизираното съзнание в разбирането на Хегел, е парадоксът на съществуването. Ос новата на противоречието следва от онтичната интерпретация на съществуването в догматичния метафизически език, като трансцендентна обектност. Този парадокс може да бъде преодолян, ако всяка специална теория за съществуване се онтологизира, т.е. деонтизира чрез критическото метафизическо изиск ване за ограничената приложимост на езика на класическата логика, и второ – ако той се прилага към феноменологизирана форма на обектност за обосноваване на нейната принадлежност към трансцендентна форма на предикативност – битиен език.

Тези трансцендентни изиск вания към класическия логически език, a priori елиминират възмож ността за възникване на онтологични противоречия, защото не се допуска трансцендентното съществуване на „вещта са ма по себе си“ и екстраполацията на този тип съществуване върху логическото извеждане на конкретен онтологичен обект. В този смисъл, априорната синтеза не се разглежда като резултат на противо речиви твърдения, които разширяват познанието, а като принадлежност към феноменологизираната форма на съществу ване.

Тази принадлежност определя приложението на закона за изключеното трето и неговото трансцендентално ограничение и ако то не бъде изпълнено, то обек тът на мисленето остава противоречив. В този смисъл, критическото метафизическо мислене показва как може да се реконструира класическата формална логика така, че нейни ят формален апарат не само да констатира противоречия, а apriori да определя обекта на мисленето така, че да елиминира възможността за възникване на противоречия. От тази гледна точка трябва да бъде кориги рана тезата, че е възможна синтеза на противоречията и че именно тази синтеза разширява познанието.

Критическото метафизическо мислене априори елиминира противоречивостта на поняти ето „съществуване“, затова е безсмислено да се говори за син теза на противоречиви твърдения. Тезата за съществуването на синтеза на противоречия, и то във формата на методологическо изискване за разширяването на знанието, може да бъ де формулирана само на равнището на съзнанието, което е детерминирано изцяло аналитично от трансцендентната обектност на мисленето, защото синтезата на противоречивите онтологични модели трябва да експлицира априорна за съз нанието завършена синтеза на трансцендентната обектност на мисленето.

Синтезата на онтологичните модели е възмож на след проявяването на непротиворечивостта на съществу ването в обектния език на мисленето. Онтологичните моде ли принадлежат на феноменологизираното съществуване и именно тази логическа езикова принадлежност определя ис тинността на тяхното съществуване. Априорната онтологична синтеза е еквивалентен на априорната деонтизация на понятието „съществуване“ от критическото метафизическо мислене. В този смисъл, онтологичната синтеза не е обеди нение на конкретни онтологични модели. Тя се определя от априорно усло вие на битийния език за елиминиране на противоречивост та на трансцендентния обектен език.

Принадлежността към така определе ната онтологична синтеза дава възможност за съпоставимост по истинност на съществуване на конкретните онтологични модели. Техният логически интензионал е езиково феноменологизираното съществуване, което преодолява трансцен дентната семантична абсолютизация на обектния език. В този смисъл, феноменологичната синтеза остава семантично релативна и непротиворечива.

В развитието на критическата метафизика от Кант е показано как в системата на трансценденталната логика се реализира трансформирането на трансцендентната обектност на класическото логическо мислене във феноменологизирана форма на съществуване. Математическите антиномии са формулирани общологически на основата на непосредствеността на съществуването (Kant, 1967: 460 – 475). Решението обаче не се осъществява чрез синтезата на противоречиви твърдения, а чрез логическа десубективизация на трансцендентната обектност на мисленето и феноменологизация на съществуването в логическата структура на трансценденталния език на съзнанието (Dimitrov, 2018: 345, 346, 350).

По този начин класическата логика не се прилага към априорна онтична семантика и не конституира догматичното мислене, а се ограничава като аналитична логи ческа форма за изводимост към априорно обоснованата според трансценденталните условия за съществуване обектност. Трансценденталната синтеза е независима от трансцендентно-обектната идея за съществуване и регламентира непротиворечивата логическа форма на обектността. Езикът на трансценденталната логика, като форма на критическо метафизическо мислене, феноменологизира съществуването. По този начин може да се обоснове тезата, че езикът на класическата логика се ограничава от езика на трансценденталната логика и сферата на нейното приложение се свежда до феноменологизирани обекти на съзнанието.

В този смисъл, се оказва, че формулираните чрез класическата логика противоречия са псевдопротиворечия, които се разрешават от трансценденталната синтеза на релативната семантика на обектността. Трансцендентната обектност на съществуването и класи ческата логическа форма на неговото обосноваване възниква единствено поради неосъщественото езиково експлициране на генериращата функция на критическото метафизическо мислене за феноменологизирането на съществуването. Трансценденталната логика е форма за езиково констру иране на обектността на мисленето, която преодолява про тиворечивостта на класическото мислене чрез елиминиране на абсолютността на понятието съществуване.

В логическата система на трансценденталния език съществува забрана за изводимост на обектното същест вуване от онтичния постулат за непосредствеността на съществуването. Този ограничителен за класическото мислене принцип въвежда пра вила за конструиране на обектността, като елиминира трансцендентната обектност на мисленето. В този смисъл, трансценденталният език обектно се интерпретира чрез априорното въвеждане от критическото мислене на несубстанциални значения на съществуването. Онтологичният обект възниква само ако е построен според конструктивните правила на битийния език, за щото този език експлицира априорната метафизическа възмож ност за елиминиране на противоречивостта на съществува нето. По този начин се обосновава тезата, че онтологизацията на съществуването е следствие на езика на критическата метафизика.

ЛИТЕРАТУРА

Димитров, И. (2018). Познавателна сила и не-способност за свобода – Кантови трихотомии. Философия, 4/2018, 343 – 358.

Енчев, К.(2019). От интенционалност към интензионалност. София: SCRIBENS.

Кант, И. (1967). Критика на чистия разум. София: БАН

REEFERENCES

Dimitrov, I. (2018). Cognitive force and in-capability for freedom – Kantian Trichotomies. Filosofiya-Philosophy, 4/2018, 343 – 358.

Enchev, K. (2019). From Intentionality to Intensionality. София: SCRIBENS.

Kant, I. (1967). Critique of pure reason. Sofia: BAN.

THE METAPHYSICALGENESIS OF ONTOLOGY

Abstract. The paper analyzes the metaphysical genesis of the ontology. Two primary forms of metaphysical thinking are defined. The first form is defined as dogmatical metaphysical thinking. The latter includes the substantial form of existence, which is explicated through the ontic apriori semantics and leads to contradictions. These contradictions are established through the language of classical logic. The second form is defined as critical metaphysical thinking, which is objectless and contains logical syntax that sets apriori the boundaries of the possible semantics of the existence of the transcendental consciousness’ objects. In this sense, the ontology is a relative semantics, which is a consequence of the metaphysical critique of the ontic form of existence.

Keywords: metaphysics; ontology; transcendental language; critical thinking.

 Dr. Georgi Donev, Assoc. Prof.

Web of Science Researcher ID: G-1172-2014
Scopus iD: 57193429042
ORCID iD: 0000-0002-0136-3204

South-West University Blagoevgrad, Bulgaria E-mail: donev@swu.bg