Философия
Вход / Регистрация

2013/3, стр. 292 - 297

ЩО Е ПОСТМЕТАФИЗИЧЕСКО МИСЛЕНЕ?

Резюме:

Ключови думи:

Целта, която си поставям тук, е да представя аргументи за следните две тези. Първата е, че за заявки за постметафизическо мислене може да се говори още преди ковачът на тази фраза да я е поставил като маркер за своето метафилософско разглеждане и че във връзка с този факт можем да говорим за различни типове заявки за постметафизическо мислене. Втората ми теза е, че тези заявки, макар и да носят ясно послание, носят и пукнатини в своята аргументация.

Ако подходим хронологично, можем да кажем, че преди самият израз „постметафизическо мислене“ да е употребен от Юрген Хабермас в едноименния му сборник с есета (Habermas, 1992), за такъв тип мислене говори още Огюст Конт в своя Трактат върху позитивния дух (Конт, 2000). Макар и да не употребява точно самия израз, той влага в така наречения от него закон за развитие на философското мислене именно смисъла на постметафизичен обрат, водещ до установяване на позитивна философия (Конт, 2000: 6).

Още при т. нар. пръв позитивизъм се виждат една постметафизична и една антиметафизична тенденция. Първата е постановката за постепенното стесняване на тематичния периметър на метафизиката в полза на тематичния обхват на фундаменталните частни науки. Втората тенденция, доразвита особено от третия позитивизъм, е отстояването на тезата за смисловата безсъдържателностна метафизичните понятия, или онтологични същини, както самият Конт ги назовава. Такава „същина“ е например причината за поява на едни явления след други, която Конт определя като непостижима, а оттам и понятието за нея – като безсмислено: „С една дума, основната революция, която характеризира мъжествеността на нашия разум, се заключава по същество в повсеместното заместване на непостижимото определяне на причините в собствения смисъл на думата с простото търсене на законите, сиреч постоянните връзки, които съществуват между наблюдаваните явления“ (Конт, 2000: 19).

В т. нар. „Стар предговор към „Анти-Дюринг“ Енгелс защитава диалектиката, независимо от декларацията относно мистифицираната форма, в която Хегел я представя. „Няма друг изход – твърди той, – за да се постигне теоретична яснота в природознанието, освен връщането в една или друга форма от метафизическото към диалектическото мислене“ (Енгелс, 1975: 56). Така в марксическата философия се утвърждава виждането, че метафизическото мислене е антидиалектично и затова следва да бъде изоставено както от философията, така и от теоретичната наука.

Няма да се спирам върху тези очертавания на постметафизическо мислене, защото те са повече или по-малко известни. Достатъчно е да отбележа, че в подкрепа на първата ми теза те са наистина различни заявки за такова философско мислене. Но в съгласие с втората теза са видими и пукнатините в тяхната теоретична претенция. Независимо че след своя методологичен залез към средата на миналия век неопозитивизмът събра върху себе си повече критики, отколкото му се полагаха, той наистина ги привличаше чрез антиметафизичната си нагласа, отразила се най-вече в опита за една оскъдна откъм извънемпиричен смисъл реконструкция на теоретичните системи.

Разлъчването на диалектиката от метафизиката при втория пример едва ли можеше да се осъществи, въпреки утвърдената и добре спазвана езикова традиция в това отношение, понеже самото диалектико-материалистическо онтологизиране се осланяше на категории, покриващи се или родствени на добрата стара Аристотелова концептуалност, макар и обгърната от трите известни закона на диалектиката.

Да преминем към защитника на постметафизическото мислене – Юрген Хабермас. Тук ще имам пред очи някои мисли от първите есета на сборната му книга Постметафизическото мислене (Habermas, 1992)1,) както и на компилираното преводно издание на български под надслов Морал, право и демокрация (Хабермас, 1999).

Какво подтиква Хабермас да опита да обоснове постметафизическия характер на съвременната философия или на философския стил след т. нар. от Лиотар големи наративи?

Той тръгва от едно метаемпирично разглеждане, сиреч от преглед на самообявилите се пост-еди-какви си учения: „Съвременните философи също така отбелязват своите сбогувания. Членовете на една група наричат себе си постаналитични философи, други наричат себе си постструктуралисти или постмарксисти. Фактът, че феноменолозите все още не са дошли при своя собствен „пост-изъм“, ги прави почти подозрителни“ (Habermas, 1992: 3). Но независимо от границите между философските школи, според Хабермас има четири движещи сили, по които се носи философстването през ХХ век. Това са следните четири теми на мислене, бележещи разрив във философската традиция от Античността насам: постметафизичното мислене, езиковият обрат, ситуирането на разума и преобръщането на примата между теория и практика.

Макар и да звучи странно, „първата тема на мислене“ – постметафизическото мислене – се разглежда от нашия автор не в контекст, противопоставящ в определен смисъл метафизическото на постметафизическото мислене като нов тип философско мислене, а се осветлява единствено като отказ от преклонението на философията пред работещите теории на емпиричната наука. Това е всъщност отказ от преклонение към тоталността на теорията в качеството є на познавателна система. Ключовата теза на Хабермас тук е за новата роля на процедурната рационалност в познавателния процес, която определя дали едно научно твърдение е вярно, или не (Habermas, 1992: 6). Тази теза е характерна за закрепващия се по време на написването на неговата книга постмодернизъм, който обаче така и не можа да пребори реалисткия фундамент на рефлектиращите върху научното познание философи, независимо от силните релативистки протуберанси във философията на науката. По-скоро отношение към очертаване на постметафизическо мислене има „третата тема на мислене“, която през онтологично и антропологично ориентираната феноменология „ограбва разума от неговите класически атрибути“ (пак там: 7) и го ситуира в исторично, езиково и телесно обкръжение. Така се стига до претенцията за орязване на правата на разума и до заявката, както ще видим по-нататък, че философията престава да бъде „пазител на рационалността“.

При метаемпиричния си преглед на философски школи и теми на мислене през ХХ век Хабермас е повлиян от колеги по перо, като Рорти например. Освен че на някои места Хабермас го споменава одобрително, но и собственият му стил понякога наподобява този на Рорти. „Майсторите на философската мисъл се оказаха дискредитирани“ – пише Хабермас. „За Хегел това важи отдавна. През 40-те години Попър го изобличи като враг на отвореното общество. Същото постоянно се е отнасялои за Маркс. Напоследък, през 70те години, новите философи се отрекоха от него като от лъжлив пророк. Днес дори Кант е сполетян от същата съдба. Ако разбирам правилно, той за пръв път е третиран като философски наставник, т. е. като жрец на една фалшива парадигма, от чиято интелектуална принуда трябва да се изтръгнем“ (Хабермас, 1999: 7). И така, Кант смело бива обявен за фундаменталист, а Хегел – за абсолютист, чиито „фалшиви парадигми“ трябва да изоставим. Горките немски класици на философията!

Макар и мета-, емпиричният поглед е емпиричен и като такъв той не може да послужи като теоретична отправка за аргументацията на едно постметафизическо мислене. Затова Хабермас прибягва до нещо, което трябва да послужи за теоретико-норматива аргументация. Нека бегло надникнем в нея във връзка с Кант. За каква „фалшива парадигма“ говори Хабермас, за каква „интелектуална принуда, от която трябва да се изтръгнем“?

Ето обаче какво се получава. Един кратък абзац, в чието начало повторно се декларира, че Кант е дискредитиран като майстор на философията, завършва с обещание за разкриване на аспектите, в които Кантовото философско призвание се струвало на Хабермас проблематично. Е, питам се тук, ако някакви аспекти от нечия философия ми се струват проблематични, нима трябва гордо да заявявам, че нейният начинател е дискредитиран философски майстор? Нима ако имам съмнения например относно някои аспекти от Платоновия свят на идеите, бих си позволил да го обявя за дискредитиран философ? Това би прозвучало кощунствено за ушите дори на един студент второкурсник, но имам предчуствието, че такова твърдение би било факт, стига Платон да беше съвременник на Кант и Хегел, а не философски жалон на една отдавна отминала антична епоха. Радетелите на постметафизическото мислене, изглежда, не искат да отнемат философския блясък на тази горда на метафизични идеи епоха, понеже имат пред очи други крупни жертви, представители на по-близко в исторически план европейско метафизициране. Но какви са според Хабермас ония два философски аспекта, в които Кантовото философско призвание се показвало проблематично?

Първият от тях бил „фундаментализмът в теория на познанието“, поради което Кант бил разчитал на някакво познание преди познанието, полагал някаква „собствена област на действие“ между своята философия и науката и я разработвал благодарение на владетелските си функции (Хабермас, 1999: 8). Учудващо е, ча такива приказки излизат от перото на един твърде компетентен философски писател като Хабермас, който отлично познава, а и на места съвсем добросъвестно представя Кантовото наследство. Доколко Кант обаче, с цялата си трансцендентална предпазливост към измислянето на онтологични реалии, проявява владетелски функции към науката, а философията му играе ролята на „разпоредител за местата на науките“, оставям на съда на непредубедените историци на философията.

Другият аспект, предизвикващ съмнения за проблематичност, е онази теория на модерността, основана върху Кантовото понятие за формален и вътрешнодиференциран разум. Да, Кант диференцира наистина сферите на валидност на спекулативния и на практическия разум, проблем за тяхното единение може и да стои, но дали подобна констатация за проблематичност трябва да се отъждествява с безапелационното обвинение в дискредитиране на философското майсторство?

Така се стига до извода, че философията трябва да престане да бъде „пазител на рационалността“. Този извод обаче е плашещ за Хабермас, поради което той поема по някакъв среден път, по пътя на олекотената философска рационалност, криволичещ между изявената претенция за необходима разумност при правенето на философия и декларацията за нейната терапевтична роля, подсказана на Рорти най-вероятно от Витгенщайн. Както знаем обаче, той безславно се оттегли от спора си с К. Попър относно наличието на философски проблеми, независимо че е бил въоръжен с ръжен в ръката. И така, според Хабермас (1999: 11) философията „може и е длъжна да запази претенцията си за разумност в по-скромните функции на наместник (Platzhalter) и интерпретатор“.

Сега въпросът пред нас може да се постави така: нима орязаният във фундаменталистките си претенции разум може или трябва да започне да страни от метафизическото мислене?

Че разумът, дори и ненакърнен в претенциите си, може да сепримамва по релативистки възгледи и феноменалистки теории, загърбили всякакъв опит за теоретично обосноваване, е нещо, което едва ли би смутило някой „майстор“ в история на философията. Така че оставаме при второто питане: дали орязаният във фундаменталистките си и абсолютистки претенции разум трябва да е подвластен единствено на постметафизическо мислене?

Тук скромното ми мнение ме води до отрицателен отговор. Защото самата мисъл за философски разум, орязан от своето абсолютистко притезание, е своеобразно прикриване на недоразумение. Дори и най-лежерната философия, поставяща на равна нога всички възможни дискурси като комуникативни модуси, има претенция за всеобщност на своето послание. Но щом това е така, трябва да признаем, че дори орязаният във философското си мислене разум, доколкото то е философско, не би могъл да се откаже от стремежа си към пълнота и завършеност. Ако обявим подобен стремеж за неметафизичен, то тогава можем да търсим и положителен отговор на питането си. Пък и модерните именувания (какъвто е и самият израз „постметафизическо мислене“) понасят всякакви тълкувания.

Днес някои млади философи се увличат по правене на битийно фундирана метафизика, която някак си се смущават да назоват метафизика, защото последното съществително им се чини да обозначава остаряло майсторене на философия. Така те охотно препращат заниманието с метафизика към правене на аналитична философия, от което се чуждеят, а за себе си оставят заниманието с автентично философстване, сирeч с търсене на път към досег с битието. Този път се прокарва, разбира се, чрез някаква културно установена езикова употреба, която има живот от и в самата себе си. Но както те сами признават, „обърната към езика, философията открива, че битие се изказва не само по множество начини, но смисълът на битие-въобще в различните езици може да бъде мислен и разбиран различно“2). По пътя на това дълбинно херменевтично онтологизиране аз искрено им желая успех. Знайно е, че пътищата и езиците на метафизиката са различни, и всеки мъдър неин почитател би могъл да избере един от тях.

БЕЛЕЖКИ

1. Тази книга е превод с малки изменения на първоначалния авторов сборник (Habermas, 1988).

2. Турлаков, Николай (2013). Частна кореспонденция.

ЛИТЕРАТУРА

Енгелс, Фридрих (1975). Диалектика на природата.София: Партиздат. Конт, Огюст (2000). Трактат върху позитивния дух. София: Сонм.

Хабермас, Юрген (1999). Морал, право и демокрация. София: Дом на науките за човека и обществото.

Habermas, Jürgen (1988). Nachmetaphysisches Denken: Philosophische Aufsätze, Frankfurt am Main: SuhrkampVerlag.

Habermas, Jürgen (1992). Postmetaphisical Thinking. Massachusetts Institute of Technology (translated by William Mark Hohengarten).

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.