Философия

2013/3, стр. 309 - 314

ПОСТМЕТАФИЗИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МЕТАФИЗИКА НА МЕТАФИЗИКАТА

Резюме:

Ключови думи:

В настоящото изложение ще бъдат набелязани подстъпи към един вариант на виртуалистки метафизически проект в търсенето на възможности за постметафизическо мислене, като се тръгва от тезата на Хабермас, че в постметафизическа перспектива философията е ограничена да може да схваща само универсални жизнено-светови структури изобщо. Достигането до споделена обща перспектива, която не еабстрактен аспект на валидността“ (Хабермас, 1991: 34), а процедурно се постига, що се отнася например до изкуството, като естетически опит, който, когатобива отнесен към проблемите на живота, (...) се включва в една езикова игра, която не е играта на естетическата критика“ (пак там: 35):

Тогава естетическият опит обновява не само интерпретациите на потребностите, в светлината на които възприемаме света; едновременно с това той се вмесва в когнитивните тълкувания и нормативните очаквания и изменя начина, по който тези моменти препращат един към друг (пак там).

Спасяването на модерността значи тук се мисли чрезмека съпротива на подчинените от експертно знание обитатели на жизнени светове, основана на общностнипотенциали на самотрансформирането“ (Хабермас, 1995: 17)

става дума заприобщаване към експертните култури от гледната точка на жизнения свят“ (Хабермас, 1991: 35). Това за Хабермас е шансът навиталното да се присади къммодерното“, и тов некапиталистически коловози“, доколкото езиковите игри могат да протекат и в едно обособено пространство, отдалечено от пазителите на експертното знание образованието и властовия режим. Ако самите ние сме формирани от последните две (нека продължим тази мисъл с цел да проследим границите є), позицията на Хабермас би се съхранила в мисълта за активна съпротива, промислена чрез Аристотеловия термин δύναμις катоконтравъзможност1) и дезинтеграция на телата ни като инструмент на властта, при която съпротива може да се освободиопитен хоризонт на собственатаоколна среда, която е еднакво отдалечена както от образователната традиция, така и от съществуващия режим“ (Хабермас, 1991: 35). От това обаче следва, че всички действащи агенти в този хоризонт имат равни шансове и от тази гледна точка потенциалите за самотрансформиране на всеки агент следва да се мислят в рамките на изпразнен от съдържание и снабден с универсална валидност жизнен свят. Процедурното постигане на такава обща перспектива има връзка и с тезата на Хабермас (развита от него вПостметафизическото мислене) за философията като посредник между частните науки (респективно експертното знание) и всекидневните практики. След Кант, съгласно същия текст, за метафизиката вече не остава възможност да бъдерешаващо иинтегриращо мислене“ (Habermas, 1992: 18). От друга страна, една така набелязана възможност за дистанцирана преценка е част само от теоретична процедура, която гарантира спазване наобщи интереси вобщо съгласие“. Ако тази преценка се окаже невъзможна поради висящата над нея заплаха от непредзададена (и затова непредвидима) намеса на жизнено-светови съдържателни фактори, тогава плурализацията е неизбежна. Метафизиката катопостметафизическо мислене има шанс да оцелее, ако съумее да обоснове различни жизнени светове като критически онтологии със собствена специфика, но така, че самата тя да се превърне в метафизика на мисленето от друг порядък този на метафизика на метафизиката, тоест такава, „която преодолява традиционните схоластически и рационалистически метафизики, като въз основа на нови трансцендентални принципи отива отвъд техните основания и посредством собствената си систематика и резултати преосмисля техните постижения (Канавров, 2003: 37). Това означава общата перспектива на философията да се утвърди като теоретична, но жизнено-световият плурализъм да се съхрани на нивото на критико-онтологичното обосноваване чрез подходящи медиатори. Именно съдържателните специфики на различни региони на опита дават основание да се търси начин трансценденталният схематизъм на Кант да се облегне на езикови игри в локална перспектива, които игри могат да произведат надеждни ориентири за преобразуване на схемата във феномен като медиатор от нов тип.

В рамките на виртуалистката метафизика могат да бъдат мислени възможности за различни посоки на задвижване и взаимодействие между елементите на живия опит, които, вече отнесени към логическото пространство на философския дискурс, предизвикват мисленето като отваряне напотенция за трансформация“ (по думите на Боян Манчев Вацов & Манчев, 2012: 265) на формата и задействане на силатана потенциалната синтеза“, „динамизирана априорна познавателна форма, която по определен начин визира и отключва собствената си употреба“ (Канавров, 2003: 267).

Нека се върнем за момент към Хабермас и цитирания от него пасаж от Естетика на съпротивата на Петер Вайс, отнасящ се за берлинска група жадни за образование работници“, стоящи пред картина в Лувъра през 1937 година:

От твърдите скали на този обективиран дух те извличат отломки, които асимилират, събират ги в опитния хоризонт на своята околна среда, която е еднакво отдалечена както от образователната традиция, така и от съществуващия режим, и ги премятат насам-натам дотогава, докато започнат да блестят (...)“ (Хабермас 1991: 35).

Съгласно Хабермас така обрисуваният естетически опитсе догонва от индивидуалната жизнена история“ (пак там: 34). Обаче, за дасе инкорпорира в една колективна форма на живот въпросният опит (пак там), езиковите игри, протичащи в съответен опитен хоризонт, следва да произведат (казано вече извън контекста на цитата) „опитна кристализация“, в която саспоени откроените като различни елементи преди асимилативното движение. Във виртуалистки метафизически план това ще рече, че естетическите (в случая) предмети следва да се мислят като имащиконструктивни потенции ирефлексивни продължения“ – тоест имащивъзможността да се отнасят и диалогизират с характерно различни от тяхпо природа битийности, строейки техни медиаторни модели чрез изследване на възможността за познавателната им релевантност и вплетеност в човешкия опит и следователно конструирайки онези метафизико-познавателни условия, допълнително откриващи възможността на тяхната даденост като съотносими на познанието и човешкия свят предмети“ (Канавров, 2003: 41). Виртуализмът не тематизира специално езиковите игри с оглед на въпросните потенции и продължения, но тяхното място е тук с оглед на тезата за еднаизначална метафорика на езика (Гадамер, 1997: 590). Метафизически можем да мислим възможността за едно взаимодействие между мисленето и освободени (от силата за въображение) възприятийни значения, които метафориката на езика прихваща от живия опит – „метафората актуализира потенциите на езика, но не като ги реализира, а като ги отваря да могат повече от онова, на което те обичайно са способни“, спрямо формираното в метафоричното можене-действане общо поле на флуктуираща образност“ (Вацов, 2012: 15, 25). Освободеното (в привативната дистанция от образование и власт) естетическо пространство, за което иде реч в примера на Хабермас, в метафизическа перспектива намира възможно рефлексивно продължение и проективно концептуализиране на освободени в метафоричната флуктуация възприятийни значения. Такова мислене обаче е неизбежно динамично и коригиращо самото себе си с оглед на така разбрания опит. Формата следва да се концептуализира като притежаващапотенциал за самотрансформиране“, при това непредзададено самотрансформиране.

Една постоянно готова като потенциал за метаморфозиране форма може да бъде теоретично мислена тогава, когато концептуално виртуализираме собствената є сила (за синтеза) с цел да избегнем субстанциализирането є с оглед на опасността от изпадане в есенциализъм (и респективно връщане в полето на отхвърлената в постметафизически аспект като допустиматеоретичнодогматична метафизика). Доколкото при такъв тип динамизиране формата е принуденада търси в самата себе си условията на една възможна синтеза“, то имамепотенциална откритост и постоянна отвореност спрямо възможни знаниеви разширения“, чиятоистинност не е предопределена“ (Канавров, 2003: 202). Така опасността от изпадане на формата в есенциализъм е отстранена, а сингуларната точка (например тази на лишените от експертенорганза възприятие и мислене), в която протича освобождаването на възприятийни значения, не позволява предзададено протичане на събирането наотломките вблестяща структура или съгласно вече рефлексивно продължената във виртуалистки план мисъл, вопитни кристализации“, които да служат за ориентир за движението на формата (формата на проява на свободата като свобода за свързване според априорни принципи) по посока към опита.

В критико-онтологичния план на метафизиката следва да се обърне внимание на това, че доколкото в границите на определен регионален опит се натъкваме наобединени нагледи и/илигрупи емпирични понятия“, трансценденталната синтезатрябва по някакъв начин да визира определени и конкретни констелации на опита, за да може, концептуализирайки ги, да ги експлицира като необходими елементина съответните критически онтологии (Канавров, 2006: 46–47). Обхващането на опитните констелации като трансцендентално обосновано единство във феномен (и съответни фигурни сраствания катогрупи нагледи“), разположени във времеви отношения, следва да стане така, че съдържателните особености на опитните констелации да запазят своята определеност като релевантни на осъществензахват“.

Когато се изправим пред емпирични кристализации в опита, имаме съответни емпирични понятия, за които важи: общите фигури, „нарисувани от въображението, не се ограничават до конкретни пространствено дадени фигури, а кристализациите опират до произвеждането на фигурносродство“ (по силата на съответния принцип). Но доколкото изследваме възможностите да бъдат преодолявани познавателни препятствия в отстоянието между нашето възприятие/мислене и предметите в естетически (с какъвто се занимавахме по-горе) или някакъв друг опит, следва да се отбележи, че между агентите на възприятие/мислене и предмета не лежипразнота, а някаква (…) типологично съдържателна среда, в която живеят нещо катодуховни или практически [в Кантов смисъл] тела“, в които есвързано всичко, което не бива да се свързва мисловно“; „изпълнени са някакви условия и свързаности, допускащи, че в живота на дадено същество са заети всички негови точки“ (Мамардашвили, 1986). Така реализирането на едно действие или възприятие изисква в допълнение към въпросните съдържания на средата да се добави съществуване по силата на уместно нацелване в реализацията на действието. Самото действие се явява рефлексивно продължение на предметите в рамките на регионален опит то произвежда медиатори („практически тела или онтологични органи“) и създава пространство за пределно разпростиране на формата в синхрон със самотрансформирането є. Във виртуалистки план самотрансформирането е концептуално неизбежно скачено с девиртуализацията на формата. В девиртуализационното движение на формата към опита трансценденталната синтеза може да бъде мислена като оставящависящискритите връзки между и в предметите, доколкото тяне се отнася a priori към нищо друго освен само към връзката на многообразното“ (Кант, 1992: 202). Самото є слизане надолу не предопределя предварително образуването на опитни кристализации, а тяхното случване е такъв тип произведена необходимост, която като предметно условие задава хода на синтезата, но без да се намесва в осъществяването на трансформацията на формата тоест, без да предзадава разгръщането на нейния потенциал за самотрансформиране.

БЕЛЕЖКИ

1. ВМетафизика ІX 12 δύναμις еначало на движението или изменението, което е в нещо друго или (е в самия предмет) като друго“, и в съответствие с това началопретърпяващото претърпява (πάσχω б. м.) и ние наричаме предметаможещ да претърпи и когато той (изобщо) изпитва въздействие, и когато то не е каквото и да е, а е към по-доброто“; от друга страна, малко по-долу в текста на Аристотелвъзможности се наричат и всички онези свойства, благодарение на които (нещата) изобщо не изпитват въздействие към по-лошото или пък остават неизменни, или (поне) са трудно податливи“; унищожително въздействиене изпитват (...) онези предмети, които мъчно или едвам го допускат поради (присъщата им) възможност, защото (показват, че го) могат и защото се намират в определено състояние (Met. ІX 12, 1019a 22, 26–30). При Манчев функционирането на δύναμις катоконтравъзможност се осмисля така: „една вътрешна съпротива, която предпазва нещото от развитие в нежелана посока, от упадък, от разпадане, и която осигурява неговото движение към по-добро“ (Манчев, 2012: 240).

ЛИТЕРАТУРА

Habermas, J. (1992). Postmetaphysical Thinking: Philosophical Essays (translated by William Mark Hohengarten). Massachusetts: Massachusetts Institute of Technology.

Аристотел (2000). Метафизика. София: Сонм

Вацов, Д. (2012). Как значат метафорите. Социологически проблеми, XLIV–I (специален брой), 7–33.

Гадамер, Х.-Г. (1997). Истина и метод. Плевен: ЕА.

Канавров, В. (2003). Критическата метафизика на Кант. В. Търново: Фабер.

Канавров, В. 2006. Критически онтологеми на духовността. В. Търново: Фабер.

Кант, И. (1992). Критика на чистия разум. София: Изд. на БАН.

Мамардашвили, М. (1986). Органы онтологии (Доклад в Институте философии Москва, 1 апреля 1986 г). http://www.philos.msu.ru/ libfi les/Mamard_Organy.doc.

Манчев, Б. (2012). Логика на политическото. София: Изток-Запад.

Манчев, Б., Д. Вацов (2012). Приложение. Сили на политическото. Разговор между Димитър Вацов и Боян Манчев. В: Манчев, Б. 2012. Логика на политическото. София: Изток-Запад, сс. 251–292.

Хабермас, Ю. (1991). Модерността един незавършен проект. Критика и хуманизъм, 3, 23–37.

Хабермас, Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. София: ЦИД, УИСв. Климент Охридски“.

The present paper discusses the potential of the virtualistic metaphysics as „metaphysics of the metaphysics“ in the context of the so-called „post-metaphysical thinking“. The term „potential of self-transformation“ (Habermas) plays a major part in regards to the developing of linguistic games at the level non-expert knowledge. Besides, the Aristotle’s term δύναμις, reconsidered as „counter-possibility“ throws light on such potential in relation to the dynamics of the pure form, towards the conceptual and/or perceptual „crystallizations“ at the level of experience.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра