Философия
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 210 - 215

ХАРИЗМАТИЧНИЯТ РАЗУМ И ШИЗОИДНОТО РАЗДВОЕНИЕ НА ЧОВЕКА МЕЖДУ СЕБЕ СИ, КАТО САМИЯ СЕБЕ СИ И СЕБЕ СИ КАТО НЯКОЙ ДРУГ

Резюме:

Ключови думи:

Студентски опити

Харизмата на човека

Човекът е продукт на обстоятелствата и на своя избор в социалната среда, в която живее. Широко разпространена е идеята, че човекът не би могъл да бъде в пълния смисъл на думата човек, ако неговият характер, начини на мислене и на поведение не бяха определени от заобикалящия госвят. Отредено е едно място на индивида като част от цялото, но не и място в сферата на уникалността и неповторимостта. Твърди се, че всеки е различен дотолкова, доколкото в него се съчетават по различен начин наследените от социума навици и общи правила, но в същността си той не е нищо друго освен поредното проявление на общоприетото. На пръв поглед това изглежда напълно логично и чисто интуитивно не буди никакво възражение, освен недребния въпрос за мястото на човешката душа1) в един подобен тип възприемане на себе си и хората около себе си. Но тъй като споровете около нея и нейното утвърждаване или отричане са многобройни, ще се спра на една част от човешката същност, чието съществуване едва ли би могло да бъде толкова лесно отхвърлено. Харизмата е онази част от човешкия индивид, която го прави различен и неповторим, тя е тази, която го отличава и издига над тълпата, но тъй като не съществува човек без харизма, то в известен смисъл всеки е по един специфичен начин отделен и оразличен от масата.

Харизматичният разум е едновременно разумен и неразумен, налуден и здравомислещ, извисяващ, но и унищожаващ, собствен, но и чужд. В този смисъл идеята за харизматичност не изключва напълно представата за повлияния от социума човек, но към последната трябва да се прибави и уникалността, представляваща налудната и алогична част от харизмата, която не е просто различният начин, по който се съчетава полученото от социалната среда в отделния индивид, тя е чистата индивидуалност, зависеща единствено от собственото Аз. Разглеждайки я като част от харизмата, тя е в постоянно взаимодействие с рационалното, с което взаимно си въздейства. Като съставяща харизматичния разум, тази налудност трудно и рядко би могла да бъде видяна сама по себе си, но по самата си първична същност тя е индивидуалността, пропусната в теорията за „човека като социално животно“.

Разделението на харизматичния разум на налудност и разумност всъщност е разделение на самия себе си на като себе си и някой друг. Това е и същността на харизмата – другостта, която живее у всеки един от нас, непрестанно съжителстваща със собствената същност, превръщаща другото в мое. Интуитивният отговор на възникващия въпрос коя е истинската човешка същност – налудната или разумната, утвърждава автентичността на арационалното. Но вглеждайки се по-дълбоко в същността на харизматичността, установяваме, че всъщност комбинацията от двете и взаимното им овладяване е това, което формира Аза и определя личността. Тя е собствено човешкото – Азът и неговата другост, неразчленимо слети, преливащи се и взаимно обуславящи се.

Освен за изграждането на собствения свят харизмата е отговорна и за отнасянето на човека навън. Тя е двигател за поставянето и изпълняването на целите, но най-вече тя е механизмът за самонаправата. Чрез установяването на чуждото у самия себе си Азът се отнася към себе си като към някой друг, но чрез това отнасяне той превръща другостта в нещо свое, правейки го част от себе си като такъв. По този начин чрез харизматичността разумът непрестанно пресътворява себе чрез другото на себе си, оставяйки винаги място за новата, все още невъзприета като моя собствена другост. Именно в това се различават и отделните хора – в съотнасянето на разум и лудост, на собствения Аз и другостта в самия мен.

Въпреки индивидуалността и уникалността обаче като че ли всички хора имат общия стремеж за превъзходство и надмощие над другия. Този друг би могъл да бъде колкото другият – чуждият човек, толкова и самият аз, възприет като някой друг. Стремежът за надмощие в самата си същност е отхвърлянето на другия, желанието чуждото да бъде претопено и превърнато в мое. И докато при надмогването на другостта в себе си стремежът ни е напълно изпълним, то отнасяйки това желание към друг индивид, не бихме могли да помислим, че той може да се превърне в нещо наше или поне не според самата си същност. Дори отсрещният субект да се намира под нашата власт, той винаги ще си остане чужд по същността си. От тук произтича и желанието за лидерство, стремежът да стоим над останалите. Всяко лидерство е неотменно обвързано с харизмата, която е и пътят към другия, чрез нея му повлияваме и променяме същността му. Колкото по-силна е харизмата ни, толкова по-големи изменения може да предизвика тя в чуждия свят, толкова по-властимащи може да ни накара да се почувстваме.

В този смисъл другият е колкото условие, толкова и пречка за постигането на целта ни. Той е напълно необходимото „поле“, върху което ние трябва да упражним влиянието на собствената си харизма, но той е и тази другост, която не бихме могли да превърнем в част от самите нас, той ни противостои с чуждостта си, явява се като самата граница на нашия личен свят, тъй като не може да бъде част от него.

Харизматичният разум у човека

Последните разсъждения се отнасят до другия като отделен, автономен субект, но разглеждайки другостта като неизменна част от всеки индивид, на първо място трябва да се отбележи нейната необходимост. Именно чрез тази другост човекът се самосъздава. Харизматичният разум ни показва собствените ни липси, явяващи се като другото на нас, а те, от своя страна, се превръщат в стимул за собственото си преодоляване. Тази другост е нещо външно, нещо чуждо и непроизтичащо от моя субект, но с присъствието си в самия мен тя вече е и нещо мое. Чрез трансформацията на чуждото ниеградим собствената си субектност, разглеждана като индивидуалност и уникалност, по този начин ние намираме своето място в света, едновременно пребивавайки в него, но и правейки го част от нас, отнемайки другостта му. Харизматичността е възможността за преодоляването на крайността у човека чрез безкрайността на надеждата за подчинение и асимилиранена другостта.

Разгледана по този начин, харизмата е дар, гарант за нашата уникалност, начин да възприемем другия у себе си като самия себе си. Съсредоточавайки се обаче върху налудността на харизмата, няма как да не бъде отбелязан аспектът на нейното съществуване като бреме. Същата тази харизма би могла да се превърне в причината за отчуждението не само от другите, но дори и от самия себе си, видян като друг. Опасността от изоставянето на собствената рационалност, възприемана като нещо чуждо, повлияно от външното, стои в основата на самата харизма като изградена от лудост и разумност. Тази опасност е заплаха за отхвърлянето на самия себе си като някой друг, заплаха за отпадането на индивида от общия свят и дори от своя собствен поради неприемането на същността си. Лудостта в харизмата постоянно ни подтиква да поставяме под съмнение самите себе си, невярвайки в собствената си разумност. Това, дали тази лудост ще бъде разгледана като загуба на разсъдъка, или просто като надделяване на неразумното над разумното в рамките на харизмата, като израз на индивидуалната човешка същност или прекрачване на прага на разумността, зависи единствено от нашата способност да овладеем шизоидното раздвоение между себе си като самия себе си и себе си като някой друг.

Тук идва и необходимостта от антихаризматичния разум като бягство от лудостта и възможност за бъдещо развитие в рамките на нормалното човешко съществуване, където обаче харизмата не губи своето битие. Антихаризматичният разум не трябва да бъде разглеждан като антипод на харизматичния, той не е отричане и заличаване на харизмата, уеднаквяване на индивида със социалната среда и унищожаване на неговата уникалност. Напротив! Антихаризматичният разум е гарант за продължаването на съществуването на харизмата в нейния положителен аспект. Той запазва в харизмата наличието на разума, без което тя би се разпаднала. В този смисъл антихаризматичен и харизматичен разум не трябва да бъдат противопоставяни като добрата и лошата страна на човешката природа, като разумност и налудност, тъй като и двете са съчетани в харизмата, чието реално съществуване би претърпяло регрес, превръщайки се във възможно съществуване без наличието на разсъдъка. Без него харизматичният разум би бил просто налудност не само неспособна да провокира развитието на субекта, но и възпираща това развитие.

Харизматичният разум обединява нашия въображаем и реалния свят, позволявайки ни да пребиваваме едновременно и в двата. В харизмата човек е това, което е, но и което иска да бъде, тя определя нашите цели и ни дава възможност да ги осъществим – цели, винаги свързани с триумфа насобственото над чуждото, с преодоляването на другостта, със себеизтъкването и самодоказването, с надмощието. Този стремеж за власт над другия е дълбоко свързан с вътрешната борба с шизоидното раздвоение на човека между себе си като самия себе си и себе си като някой друг. Харизматичният опит по своята същност е шизоиден – той е един ирационален опит, в основата на който лежи необходимостта от доказването на превъзходството над другия, над общоприетото, над вече установеното. Наричам я именно необходимост, защото тя е тази, без която не би могла да съществува харизмата като постоянно подтикваща човека към развитие и самоусъвършенстване, към себенадмогване. Без нея човешкото съществуване не би имало цел, а с това би изгубило и смисъл.

Определена вече като наша същност, харизмата е именно това, което се стреми да осигури осъществяването на целта, поставяйки ни на пътя2), водещ към нея. Харизмата оразличава човека от животното, но в същото време запазва животинското, представено под формата на инстинкт за лично самосъхранение и благоденствие, изразяващ се във воля за надмощие. Харизматичното искане е обръщане на човека към себе си като към някой друг, изискващо домогването до целите – разумно или налудно. Харизматичността е едновременно надежда и страх, предпазва ни от лудостта, въпреки че я съдържа, удържа разсъдъка, свързвайки го със самата лудост, превръщайки ги в едно неразделимо цяло, което определя самата човешка същност.

Харизматичният разум е интуитивен, подсъзнателен и в голяма степен налуден. В тази шизоидна същност разум и лудост се борят за надмощие едно над друго, тази борба може да бъде разгледана като съревнование между двете страни на човека и донякъде е така, но най-вярната констатация в случая би била, че това е самата човешка същност, бореща се сама със себе си и по този начин изграждаща самата себе си през отнасянето си към другостта си. Харизматичният разум е една специфична лудост, която може да бъде разгледана както по положителен, така и по отрицателен начин – той може да бъде вреден, но често би могъл да се окаже много по-продуктивен и подбуждащ към развитие от нехаризматичния. Неговата сила е в това, да желае, да се надява, да вижда невидимото, докосва недостижимото, да реализира невъобразимото. В същото време той може да бъде и напълно саморазрушителен, опропастяващ същността на Аза, изолиращ човека от света и дори от самия себе си. В харизмата се срещат невъзможно и възможно, мечти и реалност, вяра и разум, магическо и ежедневно, безсмъртие и крайност. Но дали ще успеем да реализираме по пълноценен начин тази среща, зависи от собствената ни възможност да удържим у себе си харизматичността и антихаризматичния разум.

БЕЛЕЖКИ

1. Разглеждането на харизматичността, преплитайки я с човешката душа, несъмненоби довело до необходимостта от споменаването на разделението на човека на тяло и душа. Тази тема препраща към изследването на другостта, направено от Пол Рикьор в „Самия себе си като някой друг“. В настоящия текст другият е видян в аспектите на другостта на самия мен и на чуждия, стоящ срещу мен, външен на същността ми човек. Рикьор обаче разглежда още една нейна форма, представяща собственото тяло на мислещия индивид като нещо външно и различно от Аза. Направено е ясно разграничение между мислещата същност, видяна като самата субектност, и тялото, което є принадлежи. В сегашното си разглеждане на харизматичния разум аз ще се огранича до изследването на разделението на себе си като самия себе си и себе си като някой друг, премислено през другостта на самия субект и чуждостта на другия индивид, незасягайки темата за чуждостта на собственото тяло.

2. Този път би могъл да бъде разгледан в аспекта на историчността на човешкия живот, вземайки предвид влиянието, оказано върху същността на субекта, от всяко житейско събитие, разбирано като досег на Аза с другостта. По този начин подхожда Рикьор в отнасянето на наративната теория към изграждането на личността. Тук обаче този път е възприет през призмата на конкретната цел, поставена от харизмата. Той не се разглежда толкова като свързан с целостта на човешкия живот, колкото като продукт на харизматичността, подбуждаща ни към коренно различни решения във всяка отделна ситуация не толкова заради промените, настъпили в съзнанието ни от досега с външния свят и повлияли на разумната част на харизмата, колкото поради налудността, съставяща другата част от същността ни. Разумност и налудност са неразделно слети и непрестанно работещи една с друга, но преобладаващият нюанс в харизмата като че ли е лудостта, затова и пътят е представян като по-скоро продиктуван от тази неразумна страна на харизмата, отколкото като следствие на външните обстоятелства, пречупени от Рикьор през идеята за наративната теория.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.