Философия
Вход / Регистрация

2012/2, стр. 103 - 108

WHAT IS NON-CLASSICAL SCIENCE?

Резюме:

Ключови думи:

The aim of this paper is firstly, an attempt at delineating the conditions to be met for a science (for a scientifi c theory) to be avowed as non-classical; and secondly, an answer to be reached whether Para sciences could be covered by the notion of non-classical science.

So, what is non-classical science?

An answer to this question, as easy as uninformative, runs to the contention that a science is non-classical when it contains some non-classical theory, or some non-classical representational models. And the usage of the expressions ‘(non-)classical theory’ and ‘(non-)classical approach’ has recently become so usual that it seems nobody cares for their proper sense, relying rather on the context in which they are mentioned.

No doubt, some theory may be defined as non-classical only against the background of a knowledge that has already been construed as classical. So, the notion of ‘non-classicalness’ is a relative one.

It is, but to the same degree to which the ordinary concept of novelty is also relative. It seems the difference must be sought not in the fact of some extant novelty, but in the specific scope and depth of the theoretic novelty. Each non-classical theory is certainly new with respect to its classical predecessor, while the reverse statement (that each new theory is also a non-classical one) does not merely hold water. There are lots of new conceptions which are not qualified as non-classical.

So, we may reach a preliminary agreement that a new theory is at the same time non-classical, if its basic principles, and probably its theoretical apparatus, through which an object of research is constituted display essential differences when compared with the cognitive system of our previous knowledge.

But what the display of such essential differences does really mean?

R. Descartes laid the beginning of a new philosophy which buttressed the new science of his time. It could be qualified as non-classical, regarding the previous system of thought. Notwithstanding, Descartes is well known nowadays as a prominent representative of classical rationalism. Non-Cartesian epistemology was taken by some thinkers to be a non-classical trend in philosophy.1)

It seems that an opposite intellectual shift, from science to philosophy, starts blazing its trail. It is expressed by Ilya Prigogine’s pretension for a new scientifi c revolution whose building blocks are his theory about the constructive rôle of irreversible processes and the non-equilibrium states in physics and chemistry, and his new idea of time (Prigogine, 1996). “Non-linear“ (and allegedly non-classical) approach to grasping complex social phenomena has been soon adumbrated by enthusiastic philosophers, based on an analogy with Prigogine’s conception.

Contemporary physics is undoubtedly a classical example of non-classical science. But even here the expression ‘non-classical’ is used with unequal “semantical strength“ in relation to different theories. Until the middle of 1970’s non-classical physics included two fundamental theoretical systems: relativistic theory of space, time and matter, and quantum mechanics. Since then, the term ‘non-classical’ has been traditionally attributed only to the latter. As if it is tacitly assumed that a theory about things, already known in their phenomenal characteristics, as space and time are, in spite of its theoretical originality (general theory of relativity works with fourdimensional space-time with variable curvature), cannot pass the test of non-classicalness. Only a decade later, since the middle of 1980’s, theoretical physicists have started to call quantum mechanics “classical quantum theory“. The reason for this conceptual re-assessment was the involvement of novel quantum principles and ideas (like secondary quantification, super-symmetry, breaking of symmetry at relatively low energetic levels, unification strategies, etc.), that have lead to the construction of quantum field theories, granted to possess much more “non-classical content“. Lately, the venerable term ‘non-classical’ is proudly attributed to super-string theories – pushing aside quantum field theories to the bulk of “classical“ knowledge“ – despite the arguments about their problematic status of genuine scientifi c theories.2)

Thus we witness a strange relativization of the concept of non-classicalness that makes its content vague and dependent on contingent ramifications of theoretical knowledge.

This is why I stick to a more perspicuous idea; namely that a non-classical theory is one that either produces a systematic description of objects that display a paradoxical, or unexpected behaviour (usually dubbed ‘non-classical objects’), or when it proposes a radically new conceptual approach for grasping the nature of familiar phenomena. The fi rst of the two cases is realized in quantum theories, and we are faced with the second in the theory of relativity, genetics, and other of this kind. General theory of relativity, with its four-dimensional curved space-time, tells us an “incommensurable“ theoretical story about space and time with regard to the Newtonian one, so it can be accepted as a non-classical theory. Genetics, on its part, draws an “incommensurable“ theoretical picture of hereditary mutability with respect to classical Lamarckian theory.

Yet another condition, not of conceptual, but of sociological nature, must be met for the classical/non-classical distinction to be full of meaning. This is the condition that – in addition to the above mentioned two cases – a theory may pretend to be non-classical, when:1) it supersedes a classical rival that has been taken to be the right description of the state of affairs of a research fi eld, and2) it comes to be supported by a distinguishable and representative scientific community. In other words, the classical theory (e.g. classical mechanics) ought to be the basic theory of an accepted scientific paradigm (the Newtonian one), while the non-classical theory (e.g. the theory of relativity) ought to be the basic theory of a newly embraced paradigm by the scientific community for the same field of research.

Now another problem comes to the fore: If non-classical science covers a wide range of new-born theories, can it meaningfully encompass Para sciences as well?

“Anomalous“ phenomena today do not only arouse human curiosity, but are enjoying an increasing public interest. Their scope is quite broad and may be parcelled out into different classes: psy-phenomena, UFO, poltergeist, and so forth. Many authors contend that understanding and reproducing these phenomena require a radical revolution in knowledge, to be exemplified by Para sciences. Their putative miraculous results are envisaged to be of tremendous significance for mankind.

Let us take parapsychology as a paradigmatic example. It seems the common viewpoint of scientists today is that it has so many different features from what counts to be a genuine scientific theory or method, that the answer to our question is prevalently negative. Parapsychology ought to be treated as pseudo-science, rather than as a branch of non-classical science. This solution, on its part, has caused the vigorous reaction of some thinkers, who blame the traditional rational scientifi c practice of routine and of lack of anthropologically orientated dimensions, so valuable in the contemporary post-modern world.

Traditional epistemology has always been relying on the existence of a criterion to demarcate science from pseudo-science. For some time it was a subject of rational belief, which had not been overtly contested, but during the last five decades it turned into a problem, in so far as the different attempts at an explicit formulation of such a criterion have been seriously criticized.

Sir Karl Popper’s well-known criterion of demarcation between scientifi c and pseudo-scientific theories is a single one, based on his falsifi cationist methodology, but was claimed to be inadequate for its purpose by I. Lakatos (1980: 3), even out of the context of Para sciences. Mario Bunge’s multiple demarcation criterion covered eighth criteria, nicely contrived to leave parapsychology out of the board of the scientifi c ship. We may agree to this effect with Robert Morris’ observation that although Alcock has tried through specific examples to make a case that parapsychology meets all eighth criteria, his arguments have been challenged by others more familiar with parapsychological research (Morris, 1987: 242).

However, application of rigorous criteria to cut conceptual frameworks (such as the Marxist conception of history, psychoanalysis, or parapsychology) out of the body of scientifi c knowledge is uncertain. The demarcation at the level of practice appears to be more successful, but still seems to be problematic.

As if problems “dissolve“, when we abandon the field of philosophy of science, surrounded with a visible, although a distant fence of rationality, and we have a look around from a post-modern viewpoint. The reason is not the notorious post-modern deconstructive attitude towards any global metaphysical enterprise which is meant to provide a rational ground for the needed demarcation. Just on the contrary. The reason lies in the post-modern constructivism. STS-scholars (sociologists, historians, and feminists who dominate the fi eld known as “science and technology studies“) usually insist that scientists do not discover objective facts about the world. They rather construct them in accordance with social, political, and gender interests; scientific theories are pure social constructions without objective content, based on grasped – albeit theoretically expressed – natural and/or social regularities.

Since, according to postmodernists, every form of knowledge is constructed, none can claim absolute validity or superiority over others, and in the particular currently established paradigms of mainstream Western science do not deserve any more authority than biblical creationism, alternative medicine, Eastern mysticism, astrology, and so on. Scientists see this view as debunking science (Brush, 2000: 115).

This ultimate position, even if vigorously defended, has not been embraced by all post-modern scholars, though not so by anti-scientifi cally minded fi gures. But what about the efforts directed towards the explication of some demarcation criterion? Their eventual failure would, at least to some extent, undermine scientifi c rationality.

There are at least three ways out of this methodological predicament.

(i) The consolation that even if extant criteria are more or less vulnerable to criticism, the problem of demarcation has a rational positive solution, to be suggested in the future.

(ii) The demarcation endeavour could be evaded as an explicitly formulated problem through non engaging assumptions of the following kind:

Parapsychology, as currently practiced, does not seem to me to be a genuine science... On the other hand, I think it could become a respectable science (Churchland, 1987: 227).

This could be achieved by the specification of a substantial theory, to give form to its vague aspirations.3)

(iii) The solution to the problem of demarcation might be sought not through the articulation of a rigid criterion, because this presupposes a well defi ned type of rationality which might, being historically embedded, prove to have a restricted application. Classical Cartesian rationality is a good example. We may rely, instead, on specifi c epistemic standards to be followed and satisfied by theories within a common scientific research programme. Such are for instance factuality (falsifi ability) of theories, increasing empirical content, cognitive correspondence, etc. I. Lakatos’ progressive problem shifts (within his methodology of scientifi c research programmes) are an example for the assessment of a successful-andrational development of scientific knowledge. To this effect the demarcation of science from pseudo-science could be comprehended as the inscription of the former within a corroborated meta-theory of scientific growth, and the failure of the latter to do so.

The conclusion can thus be reached that some Para science could eventually turn into non-classical science, in so far as it could be embraced by some consistent methodology of scientific growth. If not, this is an argument for it to be referred to the realm of pseudo-science.

NOTES

1. About non-Cartesian epistemology see, for example, Bachelard (1934: ch. 6). Till 1984 the book underwent 16 editions in France.

2. See for example Prigogine (1996).

3. Cf. Churchland (1987: 235).

REFERENCES

Bachelard, Gaston (1934). Le nouvel esprit scientifi que. Paris: Presses Universitaires de France.

Brush, Stephen G. (2000). Postmodernism versus Science versus Fundamentalism: An Essay Review. Science Education, 84 (1).

Churchland, Paul M. (1987). How Psychology Could Become a Science? Inquiry, 30 (3).

Lakatos, Imre. (1980). The Methodology of Scientific Research Programmes. Cambridge University Press.

Morris, Robert L. (1987). Parapsychology and the Demarcation Problem. Inquiry, 30 (3).

Prigogine, Ilya. (1996). La fin des certitudes. Paris: Les Editions Odiles Jacob S.A.

Woit, Peter. (2006). Not Even Wrong. The Failure of String Theory and the Search for Unity in Physical Law. New York.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.