Философия
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 111 - 118

ПРИСЪДА И СЪДБА

Резюме:

Ключови думи:

В една своя бележка под линия в предговора на „Критика на практическия разум“ И. Кант пише: „За да не се помисли погрешно, че тук се срещат непоследователности, ако наричам сега свободата условието на моралния закон, а в изследването след това твърдя, че моралният закон е условието едва при което можем да осъзнаем свободата, то искам само да напомня, че свободата без съмнение е ratio essendi на моралния закон, моралният закон обаче е ratio conoscendi на свободата. Защото, ако моралният закон не би се мислил ясно в нашия разум преди това, никога не бихме се смятали в правото си да приемем нещо такова като свобода (при все че тази не си противоречи). Но ако не би имало свобода, моралният закон съвсем не би се намирал в нас“ (Кант, 1974)1) Привеждаме тази мисъл на Кант, защото в нея, макар че се отнася до сферата на морала, много ясно е посочено сложното отношение между свободата и закона, от която и сфера да произтичат те, тяхната взаимна зависимост. Тази преплетеност кара Хайдегер да заяви, че една история на свободата би била всъщностистория на императивите.

Съществуват ситуации, при които законът и свободата не просто са определена даденост в човешкия живот, а и се пресичат по особено драматичен начин. Една такава ситуация е свързана с присъдата, осъждането. Вслушвайки се в понятията, можем да доловим обертоновете на едно съдбовно звучене, експлицитно дадено в такива тонализиращи човешкото битие определения като Сартъровото: „Човекът е осъден да бъде свободен“ или есхатологичната символика на Страшния съд, което означава, че те нямат само частно и случайно отношение към човека. Именно защото присъдата и осъждането подлагат човешкото битие на изпитание, в него могат да се откроят по-ясно важни аспекти от отношението между човешкото съществуване и закона, както и същностни, онтологични измерения на съществуването, отнасящи се до свободата, времето, предвидимостта на съществуването.

Разбира се, на първо място присъдата е специфичен израз на определен тип общественоотношение, следствие на общностния живот на човека. Тук тя има преди всичко правно-етически характер и като такава е външно, посредническо отношение между човека и властта. От друга страна, е ясно, че властта може да бъде разбрана като действаща, посредническа сила между човека и закона или човека и една трансцендентна воля. Тогава присъдата, посредством властта, полага определено отношение между човека и закона и е наказание за отклонението от закона, който указва правилния начин на протичане (или границите, в които може да протича) на едно свободно съществуване – т.е. контролира порядъка в една социална общност. Тъй като като тя обикновено е свързана с лишаване – от права, свободи, имущество, то непосредствено рефлектира върху различни аспекти на социалното битие на човека.

Наказвайки за нарушаване на граници, присъдата обаче сама установява граница на това отклонило се съществуване. Със своето произнасяне присъдата не само реализира определено отношение между човека и другите, но се превръща във вътрешно отношение между човека и неговата присъда. Осъденият е винаги и преди всичко насаме с присъдата. Тя „подвежда“ под себе си живота и да си осъден, означава животът ти да е присвоен от присъдата. Затова можем да кажем, че реализирайки определени правни значения, на преден план излиза онтологическият є смисъл и в настоящия текст няма да обсъждаме правно-етическите и социалните аспекти на осъждането, свързани с понятия като „наказание“, „вина“, „справедливост“, „изкупление“, „власт“ и други, а ще се спрем по-скоро на онтологико-екзистенциалните равнища на отношението между човек и присъда.

Осъждането е свързано с взаимно проникване между присъдата и човека, с интериоризацията є в човешкото съществуване, с овъншняването и отчуждаването на това съществуване в нея, с появата на равнища на неразличимост между двете. Следователно присъдата е осъществяване на особено, интимно отношение между един външен порядък и порядъка на субективния живот – осъждането е известяване и насилствено внедряване. В присъдата един външен ред, като определен начин на съществуване, разкрива себе си и се узнава в своята същност и в своя телеологизъм като съвпадащ с реда и телеологизма на живота.2) По този начин присъдата свързва абстракцията на закона или трансцендентността на една воля с личния живот, като превръща абстрактния външен закон в лична история. Това движение лесно може да бъде уловено в екстремалността на смъртната присъда, която превръща абстрактността на едно знание, отнасящо се до фактичността на човешкото съществуване: „Всеки човек е смъртен“, в непосредствен и предстоящ факт на собствения живот. Тя сякаш „спуска“ това знание от някаква безвремева далечност във времето, правейки силогизма – всеки човек е смъртен, аз съм човек, следователно аз съм смъртен, в събитие, което се случва в континуитета на съществуването. Затова силогизмът ни показва как мислим, а не как умираме.

По този начин присъдата сега изважда човека от собствената му история, от собственото му време, изпълва времето му и става негова история. Тя е лишаване от континуитета на миналото и настоящето и изправена през бъдещето със стряскаща яснота. Снижавайки рязко възможността за самодетерминация от свободната воля, тя силно деформира пространствено-времевите и смисловите координати на човешкото съществуване.

Присъдата като събитие

Преди всичко осъждането е събитие. Това означава, че граничността е иманентна част от неговата структура и носи характерната за нея прекъснатост, така че всяка присъда е събитие, което прекъсва континуитета на съществуването. Можем да мислим тази прекъснатост в две посоки, в зависимост от това, как ще ситуираме присъдата.

Преди всичко тя (прекъснатостта) е прекъсване на един времеви и смислов порядък на живота. Тя е нещо извънредно, изключително и като такова е извън този ред – в нея той свършва, но тя не е част от него. Тя е трансцендентна на миналото и настоящото є случване превръща настоящето в чисто минало, в отминалост. Осъждането не е край (или в случая отразява трансцендентността, която краят носи) и прекъсването тук е радикално скъсване, друго измерение. Тази трансцендентност на присъдата като събитие има същностен характер с изключение навярно на силни рецидиви, които да я превръщат в повторяемо събитие, т.е. в част от рутината на живота, едно вечно завръщане. Тогава тя губи характера си на събитие и следователно не нарушава континуитета на съществуване. Трансцендентността на осъждането му придава белезите на катастрофичност с характерната за нея кризана съществуването. По този начин прекъснатостта тук е преди всичко откритост за ново бъдеще, защото разрушаването на „привичното течение на живота“ и минимализирането на участието на неговия основен двигател – осъдения, правят невъзможно предвиждането на бъдещето от хоризонта на неговите дни.

От друга страна, присъдата и осъждането могат да бъдат разбрани, въпреки неординерния си катастрофичен характер, като част от реда на съществуването, като естествено следствие на неговия ход, като логично събитие, произтичащо от определен начин на съществуване. Така, въпреки извънредния си характер, те следват логиката на досегашния живот и по специфичен начин я увенчават. Осъждането тогава е естественият завършек, край на това съществуване, то хем прекъсва, свършва, хем този свършек се мисли като определена – заслужена! кулминация на миналите дни. С това присъдата остава иманентна на миналото и като фокусиращо го събитие може да служи за неговото разбиране.

Всяка присъда има претенцията да се основава на познаване в достатъчна степен на един живот или същността на самия осъден – осъждайки човека за това, което е бил, присъдата го показва и изяснява. Така тя хвърля обратна светлина и човекът се изяснява като минало. Присъдата де-фин-ира един живот, който не може повече да се продължава и по този начин не може да отрича себе си. Той се затваря в самия себе си и присъдата превръща миналото в затвор, в който човекът е наблюдаван и определен. Оставяйки човека в миналото, капсулирайки го там, присъдата се насочва и обсебва неговото бъдеще. Така тя става началото на едно ново и различно съществуване.

Присъдата като детерминация

Като начало, присъдата е общо пред-определяне и детерминация. Тя сепревръща в закон, в строг детерминант на съществуването, тя не просто указва определено отношение между човека и закона, но особено в наказателната си част сама се превръща в строг определител, закон, снижавайки рязко възможността за самодетерминация от собствената воля. Така тя става правилото, по което започва да функционира един живот за определено време или до неговия край. Но тя не стои само в началото, а съвпадайки с живота, е действаща през цялото време в многообразието и различието на емпиричните обстоятелства, привличайки и организирайки и самите тях като свои съучастници, като материални осъществители на своята воля, стремейки се да се превърне по този начин в съдба. Затова тя е и „работа с обективното“, задавайки конкретните измерения и характер на ситуацията. Тук е важно да изтъкнем, че като детерминация тя е обща, необходима и постоянно действаща еднаквост, която пронизва и подвежда под себе си съществуването. Превръщайки се в определител, присъдата свързва живота с една по същество а-темпорална структура, каквато е законът. С това тя е една-единствена ясно изречена възможност, която трябва да се реализира.

Детерминиращата роля на присъдата, където животът стои като в зародиш и откъдето се разгръща, задава основните модуси на човешкото съществуване. Тъй като определя и съвпада с основните форми и съдържания на живота, присъдата започва да бъде живяна от човека, да бъде живяна по един пасивен начин. Езикът е уловил много точно този аспект от отношението между присъдата и човека – той я „излежава“ – един пасивен модус, или я „изтърпява“ – страдателен модус на съществуване.

Присъдата като знание

Поне две от досега изтъкнатите характеристики на присъдата определят една от най-съществените є черти – присъдата е знание: това, че тя е постоянно действаща еднаквост, от което следваше а-темпоралната є природа. Осъденият започва да живее това, което вече е узнал от присъдата. Детерминиращата є функция прави живота пред-видим и следователно в някаква степен узнат. Ето какво ни разказва по този въпрос един дълбок познавач на тази материя, прекарал 17 г. в съветските лагери – Варлаам Шаламов. В разказа му „Лида“ неговият герой Крист е осъден по чл. 58, по алинея, в която фигурират четири букви – КРТД – „контрареволюционна и троцкистка дейност“. В тези букви, в това „смъртоносно клеймо“, както го нарича Шаламов, Крист разчита съдбата си като по таен шифър: както живота, който му предстои като осъден, така и неговия край. Най-опасната от тези букви е буквата „Т“: „Но нямаше как да се спаси. Буквата „Т“ в досието му беше знак, дамга, клеймо, белег, по който го бяха преследвали години наред, бяха го държали в ледено студените златодобивни забои в колимския студ от минус шестдесет градуса. Убиваха го с тежката работа, с непосилния лагерен труд, прославян като въпрос на чест, въпрос на слава, въпрос на доблест и геройство, убиваха го с побоите на началниците, с прикладите на конвоя, с юмруците на бригадирите, с побутванията на бръснарите, с лактите на другарите му… Убиваха го чрез глад и с „чорбица“, с „лагерна супица“… Съчетанието от четири букви в делото на Крист беше като дамга на животно, което трябва да бъде убито, което е заповядано да се убие“. (Шаламов, 2010)

Присъдата като знание ни уязвява в собственото ни ставане. В свободата, битието и знанието стават едно – в присъдата битието е узнато, осветено. Това знание не е вече външна, абстрактна детерминанта („всички са смъртни“), а самото случване на битието, знание, което се изтърпява, в което битието се отпуска, в което то живее знанието, това знание е събитието на живота, реалността на живота. В присъдата субективността не изчезва, но е силно принизена от узнаването, доколкото външната обективност се превръща във вътрешна траектория на живота. Така ние имаме едно уловено, вцепенено в знанието битие, от което следва, че присъдата като знание е вид умъртвяване и самото умъртвяване е част от това знание.

Разбира се, съществува поне едно нередуцируемо от присъдата равнище на субективност – начинът на понасяне, но в начина на понасяне винаги присъства умъртвяването като съдържание, като обективен полюс, като факт, който трябва да се понесе. Това понасяне може да има различни периоди – от първоначалния бунт до пълното безчувствие, т.е. постепенното пропадане на субекта в абсолютната обектност, в смъртта.

Присъда и време

Присъдатакато знание е подчиняваща живота схема, коятос паралитичнотоси действие го превръща в схематичен спазъм. В изречената присъда животът вече е про-изнесен. Тя е биография на едно бъдеще време, което придобива тежкия статут (неподвижност) на миналото. Присъдата като знание, в което едно битие е узнато, осъществява силна деформация на темпоралните измерения на човешкото съществуване и на тяхната структура. Видяхме как, прекъсвайки континуитета на съществуването, превърна миналото в отминалост, която застива в себе си и която колкото повече се отдалечава назад във времето, толкова повече придобива чертите на нереалност, на сън, измеренията на далечна и чужда страна. Но тя засяга още по-силно настоящето и бъдещето. Преди всичко в присъдатакато знание животът се вижда като цялостен (или един отрязък от него), единен и непрекъснат. Задава се равнище, в което животът е неразличим вътрешно, в който липсват спонтанни ставания, случайности и следователно самото време придобива еднокачествена измеримост на следващи еднакви мигове, чиста продължителност на еднаквото. На това равнище нищо не може да бъде очаквано, освен нейния (на присъдата) край. Снемайки времето, или по-точно бъдещето като различно и различаващо, превръщайки го в равно и несъбитийно или с ясен край, присъдата като знание е оптика на станалия, на случилия се живот в неговата цялост, т.е. на свършилия живот, осъществен още преди да е станал. Явявайки се парадигмална, тя втвърдява, субстанциализира живота, правейки го самотъждествен, и по този начин го превръща в даденост. Затова присъдата притежава провиденциална оптика, в която съществуването се а-темпорализира.

Разбира се, този страдателен, пасивен модус на съществуване може да е пълен с драматизъм, може да бъде трагичен или възвисяващ („станал човек“) и да деформира, да измени осъдения или да го запази, да раздели живота му на „преди“ и „след“, т.е да има една времевост под формата на вътрешно ставане или запазване. За това – малко по-нататък, а тук е важно, че в провиденциалната перспектива на присъдата самото безвремие може да е събитие, да е тежко събитийно – наказване или поправяне чрез безвремие.

От казаното досега е ясно, че присъдата е тотализиращ принцип. Тя тотализира времето, обсебва го, разгръщайки се в него, и нивелира неговата структура.

***

Като устройва и пред-определя живота по определено правило, присъдата е про-мислен живот. С това тя му придава рационално устройство и следователно тя е рационално конструиране на живота. Предвиждайки една самотъждественост във времето, тя е не толкова разумно, колкото разсъдъчно конструиране. Това именно позволява и рационално-разсъдъчна позиция спрямо него. Позволява узнаването му и лежи в основата на тази провиденциална оптика, за която стана въпрос по-горе.

Присъда и съдба

Тук е мястото да кажем, че присъдата като провидение е узнаване на най-общото, свързано с тази а-темпоралност на закона, който трябва да е валиден при всякакви обстоятелства и във всеки момент от осъществяването є. Така тя внася и телеологична яснота, доколкото той е предвидим, сякаш осъществен и външно времево протяжен: тя улавя живота в абстрактна типичност.

От друга страна обаче, присъдата е присъда върху свободно по същността си същество при конкретни обстоятелства. Превръщайки се в лична история, законът се историзира, реализира се в последователността на времето и се сблъсква с препятствията на емпиричното си осъществяване – със силата на случайността и съпротивата на волята. В провиденческия модус на присъдата се усеща предопределеността на живота, императивно зададената възможност тя да се реализира, да съвпадне с живота, да стане съдба, без обаче да се предвидят всички подробности, без да е ясна стихията на самото случване, съпротивата на съществуването. То може да носи значителни отклонения, даже разрушаване на провиденциалния порядък на самата присъда. На това равнище сложно се преплитат детерминизмът, свободата и случайността. Намесата на последните може да прекъсне заложената от присъдата детерминация и да положи началото на различен от нейния порядък. В разказа на Шаламов една случайна среща променя участта му, която той е разчел в четирите букви на присъдата. Той моли една девойка, също осъдена – Лида, на която е помогнал при определени обстоятелства и която преписва документите на осъдените, да пропусне буквата „Т“. Впоследствие това се оказва решаващо за неговото освобождаване.

Тази внезапна прекъснатост на континуитета, който присъдата задава, е видима със задна дата и от този хоризонт е отчетена като нова детерминанта на живота, придаваща му нова телеологична насоченост и следователноимаща съдбовен характер.

Можем да кажем, че конкретното разгръщане на провиденциалното знание на присъдата е съдба или че съдбата е конкретната континуалност на живота, приета като своя. Оттук и определената мъдрост, която се корени в приемането на присъдата като съдба. Съществуването може да осъществи провидяното в присъдата и тогава съдбата ще съвпадне с провидението. Но сложното преплитане между закона, свободата и случайността не изключват изкривяването и нарушаването на заложеното в провидението и тогава съдбата е нещо различно. Тези флуктуации, тази сложна динамика между провидение и съдба, изразяват същностното изменение на присъдата, когато тя се реализира като една лично човешка история. Затова присъдата отваря противоречиви пространства – на свършилия, умъртвен живот, който трябва да бъде понесен и изживян, без обаче да го закрива изцяло с неизбежен фатализъм, оставяйки едновременно пролуките на надеждата, изведени от никога неизвестната докрай съдба.

ЛИТЕРАТУРА

Имануел Кант (1974), Критика на практическия разум, София: изд. на БАН, стр. 30

Георг Зимел (1996), Проблемы судьбы, в Г. Зимел, Избраное, т.2., Москва

Варлаам Шаламов (2010), Колимски разкази, София: Комунитас

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.