Философия
Вход / Регистрация

2017/3, стр. 277 - 283

ИМАНУЕЛ КАНТ – МЕЖДУ ФИЛОСОФСКАТА И ПЕДАГОГИЧЕСКАТА АНТРОПОЛОГИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Резюме. След появата на книгата на Кант през 1798 за антропологията от прагматично гледище се появява и развива непрекъснато полето на педагогическата антропология. Затова е толкова важно да се познават идеите на Кант в неговата „Антропология“. Той обосновава антропологията като дисциплина, повлияна от философията, културата и историята. Педагогическата антропология не е изключение от този модел. Целта на този преглед е да идентифицира основните въпроси в работата на Кант, които са плодотворни за образованието.

Keywords: educational anthropology; cognitive ability; philosophy

Антропологията е едно от широките полета на познанието. Тя се занимава с въпроси, които засягат „космологията“ на човека. Опитва се да проследи възникването и еволюцията на човешкия род, създава специфична традиция в обясняването на историята на човека. За антропологията езикът, фантазията и творчеството на човека са важни „инструменти“ за сътворяването на универсума. Макар че началото на антропологията се търси някъде в началото на ХVІ век (Wulf, 2009: 13), своето значение тя придобива по-късно – през ХVІІІ век.

Едно от съчиненията, които придават „формата“ на антропологията, е „Антропология от прагматично гледище“ на Имануел Кант. Както отбелязва преводачката на българското издание от 1992 г. – В. Топузова, за първи път тя е публикувана през 1798 г. в Кьонигсберг и отразява дългогодишния опит на Кант във философстването. Съчинението има две части: антропологическа дидактика и антропологическа характеристика. Споменатият биографичен факт поражда въпроса защо този голям мислител се обръща „към най-важния предмет в света, върху който можем да приложим напредъка“ – човека, толкова късно (Kant, 1992: 21)? Защо е трябвало да размишлява толкова дълго и защо лекциите му по антропология са привличали широк кръг слушатели?

На тези въпроси със сигурност има различни отговори. Единият от тях би бил, защото антропологическата дидактика е възможна само чрез опита на човека, а антропологическата характеристика, обяснявайки темперамента, физиогномиката, пола, расата, предполага продължителни наблюдения върху описваните феномени. „Учението върху знанието за човека“ – размишлява Кант – може да бъде изградено систематично от две гледища: физиологическо, което изследва „това, което природата прави от човека“, и прагматическо, което се занимава с онова, което човекът, като свободно действащо същество, прави от самия себе си или може и е длъжен да направи. Тези твърдения на Кант са залегнали в почти всяко изследване за неговата антропология. Чрез тях човекът се представя в два плана – като природно и като социално същество. По-нататък Кант употребява изразите „да познаваме света и да имаме света“ (Kant, 1992: 22), за да разграничи ролите му в социума: първият само разбира обществените отношения, докато вторият е участвал в тях. Тази идея за социалността на човека пронизва цялата „Антропология“ на Кант. В това ни убеждават и трудностите, които той отбелязва при изследването на човека: първата е свързана с „преструването“ на човека, когато забележи, че го изследват; втората – с афектите, които не позволяват на човека да подхожда критично към себе си; третата – с привичките, „които стават втора природа и ни затрудняват в преценката за самите себе си“ (Kant, 1992: 23). Твърденията днес са станали толкова популярни, че може би сме забравили кой е техният автор. Факторите, затрудняващи наблюдението на човека при естествени условия, ние вече свързваме с понятието „екологична валидност“ на изследването. Хабитусът е предмет на много съвременни изследвания в социалните науки, а за „причинителите“, задвижващи афектите, все още се водят дискусии. В този смисъл, въпросите, поставени от Кант, продължават да бъдат актуални и днес.

Структурата на антропологическата дидактика също може да послужи като основа за разбирането на съвременните ни теории. В нея централно място заема познавателната способност. Кант я свързва с представата за „Аза“ и именно оттам според него започва развитието на детето. Когато то започва да говори в първо лице, „сякаш му е дошло някакво просветление“ (Kant, 1992: 29). Същевременно осъзнаването на Аза има и своята негативна страна – появата на егоизма, който Кант описва като логически, естетически и практически. Първият се изразява в отказа на детето да проверява верността на твърденията. За да се отучи да го прави, особено полезна е математиката, която кара детето да проверява своите твърдения и да следва пътя не само на своите сетива, но и логиката на правилата. Естетическия егоизъм Кант свързва с отказа от достоверно преценяване на създадените от детето рисунки, стихове, музика. Недостатъчно реалистичната преценка за тях го лишава от развитие на естетически вкус. Моралният егоизъм застрашава детето от своенравие. То приема само онова, което допринася полза за самото него, без да се интересува от другите. Като противодействие за трите вида егоизъм Кант препоръчва плурализма, който се проявява в дистанциране от значимостта единствено на собственото ни Аз и в проявяването и развитието на гражданското самосъзнание.

По-нататък Кант свързва познавателната способност с вниманието. Чрез неговото пренасочване се възпира формирането на една представа и на нейно място се появява нова, която е полезна за обучението и възпитанието. Той обяснява появата на понятията в съзнанието чрез израза „абстрахирам се от нещо, т.е. от определяне предмета на моята представа, чрез което тази представа получава всеобщността на понятие“ (Kant, 1992: 33). Самонаблюдението е тясно свързано с вниманието, защото означава непрекъснато да съпоставяш своите възприятия. То позволява на човека да се държи по два начина: като „създава от себе си изкуствен образ“, т.е. полага усилия другите да забележат у него онова, което той иска; вторият е свързан с естественото държане, което също може да бъде харесвано поради своята чистосърдечност. И тук Кант илюстрира своето разбиране с пример за разликата в поведението на градския и селския човек. Следователно той осъзнава социалната природа на различията между хората в „изкуството да се показваме“ (Kant, 1992: 35).

Ако познавателната способност е свързана по-тясно с разсъдъка, то неговата противоположност е сетивността. Чрез връзката между активността и пасивността на духа Кант обяснява същността на познанието. То е резултат от взаимодействието на сетивната познавателна способност, която е пасивна, и интелектуалната познавателна способност, която е действена (Kant, 1992: 43). Кант не се съгласява със степенуването на двете способности. Сетивността е също толкова важна, както и разсъдъкът. „Сетивата не объркват“ – твърди той, а онзи, който подрежда възприятията според своята логика. Сетивните възприятия са в изобилие и се превръщат в своеобразен източник за формиране на понятията. „Сетивата не заповядват на разсъдъка“ – продължава той. Всъщност е точно обратното – чрез сентенциите, крилатите изрази разсъдъкът дава посока на мисленето и може да го обърка. „Сетивата не мамят“ е третият аргумент на Кант. Те служат за извинение на разсъдъка, ако той се обърка и доведе до неверен извод.

Сравнявайки разсъдъчното със сетивното познание, Кант съумява да покаже сложността на учебното познание, а и на всяко познание въобще. Той не се съгласява с тезата едното да надделява над другото, защото тогава винаги се достига до „изкривяване“ на опита, до неверни умозаключения. Знанието става суховато, неясно, губи своята живост и така, в крайна сметка, води до заблуди. Съзнателно или не, той засяга практическите правила за представяне на всяко познание: лекотата да се направи нещо, не трябва да се бърка с умението; лесното не е противоположно на трудното, защото първото е свързано с „излишък от способността му, след като е положил силата, необходима за едно дело“; посочването на трудности, преди да се дадат указания за отпочването на работата, може да изплаши човека; привикването е полезно и вредно едновременно, защото повтарянето отклонява вниманието от сетивата, но от друга страна, „навикът... е физическа вътрешна принуда да постъпваме и занапред по същия начин, както сме постъпвали досега“ (Kant, 1992: 49 – 51).

Следващ важен момент в „Антропологическа дидактика“ на Кант е неговото изложение в книга втора за чувството на удоволствие и неудоволствие. Тук продължава линията на разграничение между сетивното и интелектуалното удоволствие. „Онова, което задоволява сетивото, е приятно“, „задоволството насърчава живота“, радостното настроение задвижва принципа на наслаждението. Всички те обаче се проявяват в зависимост от една по-висша мисъл: „дали трябва да им се отдадем, или да им се възпротивим“ (Kant, 1992: 140). Отдаването на задоволството зависи още от това дали сме добронамерени, или носим у себе си „омразата на оскърбения“. Психологическият елемент присъства в разсъжденията на Кант и чрез него той обяснява отклоненията от чувството на удоволствие. Причиняването на болка на други хора според него не може да бъде източник на задоволство, което, от своя страна, няма пряка връзка с моралния закон. Защото по чисто въображаем начин ние можем да страдаме заради други хора или да чувстваме изгодата от собственото си състояние.

Смесването на сетивното с интелектуалното удоволствие се проявява и в естетическия вкус. Тук той, както в първоначалните си тези, разграничава вкуса във физиологичен смисъл от вкуса в интелектуален аспект. Първият се проявява чрез „свойството на даден орган (на езика, небцето и глътката) да бъде специфично афициран от известни материи, разтворени в яденето и пиенето“; вторият „не (е – б.м.) само според сетивното усещане за самия мен, а и според известно правило за избор, което представяме като валидно за всеки“ (Kant, 1992: 143). Като схваща връзката между двете тези за вкуса, той изтъква и вероятността за разминаването и противопоставянето им. Естетическият вкус има и една своя специфична особеност – благодарение на него хората са склонни да насърчават моралността. Споделянето на удоволствието с другите хора го превръща в социално явление, влече след себе си чувството на удовлетворение от постигнатото съгласие с другите себеподобни.

Способността за желание естествено следва от разсъжденията за вкуса. На нея е посветена книга трета от „Антропологията“. Тук Кант се спира на върховното морално-физическо благо, като същевременно твърди, че моралното и физическото не могат да се смесват (Kant, 1992: 180). Ако те се смесят, не би се постигнало истинското блаженство. Сблъсъкът между физическото и моралното би довел до взаимното им неутрализиране у морално-интелектуалния човек. Но отричането от физическото би довело до осакатяване на възприятията на човека. Отричането на интелектуалното – до пренебрегване на разсъдъка. Ето защо според Кант по някакъв начин моралното и физическото благо трябва да се примирят. Решението, което той предлага, е хуманността в общуването между хората. В нея се съчетават благополучието и добродетелта на отделния човек.

Втората част на „Антропологията“, както беше посочено в началото, е посветена на антропологическата характеристика. Кант се опитва да постави в началото най-конкретното описание на човека – чрез неговия характер, в който разграничава елементите: натюрел (природната заложба); темперамент (начин на усещане) и характер, като начин на мислене (Kant, 1992: 189). Очевидно тук разсъжденията на великия мислител са привлечени от идеите за възпитанието на човека. Те са свързани с подражателя в нравствено отношение, с лошотата и с непреклонната твърдост при осъществяване на взето решение. И трите елемента описват същността на възпитанието и механизмите за неговото „случване“ в живота. „Антропологията“ завършва с описанието на характера на човешкия род: „човекът не е бил предопределен да принадлежи към едно стадо“, а „по необходимост да бъде член на някое гражданско общество“ (Kant, 1992: 232). Този извод разкрива голямата идея, която е направила значима и до днес „Антропологията от прагматично гледище“ на Имануел Кант.

В цялото съчинение непрекъснато се преплитат две основни линии на размисъл – човекът въобще и човекът като възпитаемо същество. За съвременния читател е трудно да определи кое е философското и кое е педагогическото. Честото позоваване върху текста беше неизбежно, защото много от твърденията на Кант са по същество съвременните тези, около които се гради съвременната антропология, и в частност – педагогическата наука. Днес ние продължаваме да си задаваме въпросите за същността на представите, за ролята на въображението в процесите на обучение. Науката не е отишла и твърде напред по отношение възпитанието на характера и влиянието на пола, на расата, на народопсихологията в педагогическата практика. Преди повече от два века Кант е осъзнал социалната природа на човека и невъзможността тя да бъде разглеждана „независимо“ от физиологичните му особености. Живостта, проницателността, веселият нрав, тъгата, смелостта, желанието да се влияе върху другите хора, склонността към свободата са все характеристики на човека, които са го движили напред, които са му давали и му дават предимство пред другите живи същества в универсума. Съхранил страстите като двигател за своите действия, той е развил и разума си за тяхното „опитомяване“ чрез културата. По такъв начин Кант дава тласък за развитието на различните направления в антропологията, между които са културната, биологичната, историческата и разбира се, философската и педагогическата.

Както отбелязват Вулф и Цирфас, след Кант става невъзможно да се отрича съществуването на педагогическата антропология. Нейният фокус са „експлицитните представи за човека и неговата обучаемост“ (Wulf & Zirfas, 2014: 29). Педагогическата антропология разширява разглеждането на важните и според Кант теми за способностите на човека да опознава света и чрез него – самия себе си. Тя се опитва да представи този вид познание като полезно за усъвършенстването на човека чрез средствата на възпитанието. Нейното развитие преминава през следните етапи:

– феноменологична педагогическа антропология, развивана през 30-те и 50-те години на миналия век от имена като Ноол, Флитнер, Лангефелд, Болнов;

– интегративна педагогическа антропология през 60-те години, представена от Рот, за когото ученето е базисно понятие, и Лиедтке, който обосновава еволюционно-теоретичното гледище за възпитанието на човека;

– философската педагогическа антропология, която е феноменологично ориентирана, представена от Болнов и Лох, за които формиращата сила на възпитанието е най-важният въпрос;

– историко-културната педагогическа антропология, обоснована в началото на 90-те години от Вулф и Цирфас, в която се съчетават философската рефлексия, историческото проследяване и етнографското изследване (Wulf & Zirfas, 2014: 30).

Това развитие утвърждава началото, поставеното от Кант. Педагогическата антропология доразвива неговото „прагматичното гледище“ и предизвиква промяна в схващанията за възпитанието и образованието на човека. Неговите способности да осъзнава своите представи, да се самонаблюдава, да преодолява егоизма си, да използва своята сетивност, да бъде „цивилизовано“ морално привиден, обосновани блестящо от великия мислител, стават фундамент за конструирането на педагогическата антропология от началото на ХХ век до момента.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Kant, I. (1992). Anthropology from a Pragmatic Point of View, Sofia: Sv. Kliment Ohridski. [Кант, И. (1992). Антропология от прагматично гледище. София: УИ „Св. Климент Охридски“].

Wulf, C. (2009). Anthropologie. Geschichte, Kultur, Philosophie. Köln: Anaconda Verlag.

Wulf, C. & Zirfas, J. (2014). Theorie. C.Wulf, & J.Zirfas (Hrsg.) Handbuch P‰dagogischer Anthropologie. Wiesbaden: Springer Fachmedien. S.29 – 42.

IMMANUEL KANT – BETWEEN PHILOSOPHICAL AND PEDAGOGICALANTHROPOLOGY

Abstract. After the emergence of Kant’s book in 1798 about anthropology from a pragmatic point of view, the field of pedagogical anthropology appeared and developed continuously. Therefore, it is of a great importance to know Kant’s ideas exposed in his “Anthropology”. He argues that anthropology is a discipline influenced by philosophy, culture and history. The pedagogical anthropology is no exception to this pattern. The aim of this review is to identify the major issues in Kant’s work which are fruitful in relation to education.

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.