Философия
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 424 - 430

ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Резюме:

Ключови думи:

Въпросите са предмет на еротетическата логика в качеството си на логически обекти. Във формалните и формализираните езици въпросите се представят чрез интерогативи, т.е. чрез своята логическа форма. Логиците определят основните понятия „въпрос“ и „отговор“ по различен начин, което води до наличието на различни логически теории за въпросите. Също така, колкото логици изследват тази област, толкова са и класификациите на видовете въпроси. Въпреки това обаче зад многообразието и различните термини може да се открие една и съща гледна точка, именно логическата.

Синтактически, за конструирането на еротетически език като базисен формален език, се взема почти винаги език от първи порядък, този на пропозиционалната или/и на предикатната логика, който се допълва или разширява, така че да е възможно формалното представяне и логическия анализ на свойствата на въпросите. Така, можем да разделим въпросите на такива, които могат да се изразят формално чрез езика на пропозиционалната логика, и такива, за чието формално представяне се използва езикът на предикатната логика. Първите се наричат ливъпроси (whether-questions), а вторите какво-въпроси (wh-questions). В този смисъл Я. Хинтика използва термините nexus-questions и wh-questions, т.е. преки икосвени, или х-въпроси. Н. Белнап и Т. Стил също разделят елементарните интерогативи на ли- и какво-интерогативи. СпоредТ. Кубински въпросите са два основни типа – такива, които съдържат поне един израз от типа „Вярно ли е, че...?“, и такива, които съдържат въпросителна дума (местоимение или наречие). И двата типа въпроси са прости, ако съдържат точно една променлива, иначе са сложни (съставни).

Целта на настоящата работа е да покаже, че всички ли-въпроси, или както ще се наричат тук пропозиционални въпроси, са дизюнктивни. За целта ще бъдат представени позициите относно пропозиционалните въпроси на Н. Белнап & Т. Стил и тази на Тадеуш Кубински. Подходът и в двата случая е нередукционистки (т.е. не редуцират въпросите до никаква друга синтактическа категория), но концепциите са различни. От интерес и за двете концепции основно е логическата форма на въпросите и отношенията въпрос – отговор. Това е причината за използването на синтактическия подход при логическия анализ. И понеже, чисто хронологически, теорията на Кубински е създадена по-рано, ще бъде представена първа („An Outline of the Logical Theory of Questions“ е преведена и публикувана на английски език 1980, но оригиналът на полски език е издаден 1971 г. вж.2 от библ.).

Понятието „въпрос“, съгласно Кубински, се дефинира като израз от формален или формализиран език, който започва с интерогативен оператор и се следва от функция от изречение. В интерогативния оператор участват променливи (това, за което се пита), които, от своя страна, участват и в сентенциалната функция, следваща оператора, като свободни променливи. Един оператор може да съдържа повече от една променлива, така както с един въпрос можем да питаме за повече от едно „неща“. Разбира се, въпросите са и абстрактно понятие, както е и при Белнап & Стил, но това в случая не е от съществено значение.

Понятието „отговор“ (пряк отговор на въпрос) се определя като изречение от формалния или формализиран език, което може да се получи чрез прости трансформации от въпроса. Пример за такава проста трансформация е елиминирането на интерогативния оператор.

С терминологията на Кубински променливите, които се съдържат в интерогативния оператор и в сентенциалната функция след него при пропозиционалните въпроси, са променливи за конектор (или за пропозиционални връзки). А това означава, че с тези въпроси питаме за истинностна стойност, т.е. те съдържат поне една фраза „Вярно ли е, че...?“. Например:

„Вярно ли е, че ще ходя това лято на планина?“ и „Вярно ли е, че ще ходя това лято на море?“, което е същото като (1а) „Ще ходя ли това лято на планина и на море?“.

Кубински означава този вид интерогативни оператори [δnn]-делта оператори. Горният пример има следния формален вид, ако А и В са съответно означения за „ще ходя това лято на планина“, „ще ходя това лято на море“: [δ²] δ² A,B.

Единот възможните прекиотговорие „Щеходятова лятонапланинаище ходя това лято на море“. (А&B). Останалите възможни преки отговори са ∼А∼А&∼B, A&B, ∼A&B∼B, A&∼B, ∼A&B. Утвърдителен отговор на (1) се получава само в случая, когато и А, и В имат утвърдителен отговор, иначе е отрицателен.

Конюнкцията на А и В се означава kАВ, където k е конектор и ние питаме за истинностната стойност на всеки негов съставен елемент. Конюнктите могат да бъдат n на брой (n ≥ 1 ≥ 1), така съответстващият интерогатив има следната форма:

[δnn] δnnА1 ,...,А n

Въпросите, които се изразяват формално по този начин, са конюнктивни.

Нека е даден следният пример,

Ще ходя ли това лято на планина или ще ходя ли това лято на море?

(2а) Ще ходя ли това лято на планина или на море?

За разлика от (1), където утвърдителният отговор на въпроса изисква утвърдителен отговор на всички негови съставни, тук (2) е достатъчно един от елементите на редицата да има утвърдителен пряк отговор – например „Ще ходя това лято на планина“. Формалният вид на (2) е

[βnβn] βn βn (n ≥ 1≥ 1)

Чрез бетаА,...,Акъдето-оператора[ββ]1nnn се изразяват формално дизюнктивни въпроси. Възможен пряк отговор на дизюнктивен въпрос е Аi (1≤ ί ≤ n ≤ ί ≤ n) и се означава asА (по дефиниция asА=A). Променливата, която Кубински въвежда за дизюнкция, е iAB и означава А&∼∼B.

Конюнктивен въпрос, състоящ се от един елемент [δ11] δ11А, и дизюнктивен въпрос, състоящ се от един елемент и неговото отрицание [β2β2]β2β2 А, ∼A∼A, са прости пропозиционални въпроси, които се изразяват също и с алфа-оператори: [αα] αAαA. Простите пропозиционални въпроси, наричани още да-не въпроси, имат точно два възможни преки отговора: утвърдителен (asА) и отрицателен (nAВ). Въпроси от този вид, „Ще ходя ли това лято на планина?“ се четат още „Вярно ли е, че А?“ или просто „Такъв ли е случаят, че А?“.

Интересна е интерпретацията на четвъртия вид пропозиционални въпроси, наречени условни въпроси. Те, от своя страна, се делят на две и се изразяват чрез епсилон- и итаоператори. Пример за [εε]εεАВ е да речем:

(3) Ако имам спестени пари, ще отида ли това лято на планина?

Възможните преки отговори са: „Имам спестени пари и ще отида това лято на планина“, „Имам спестени пари и няма да отида това лято на планина“ и „Нямам спестени пари“, съответно kAB, iAB, nAB.

Нека е даден следният пример (4). Ако a и b са равни съответно на c и d, то a и b образуват ли прав ъгъл?

Ако изразим (4) чрез епсилон-оператора, това означава, че условието може и да не е вярно, което прави въпроса излишен. Това е вторият тип условни въпроси, чийто оператор не допуска отмяна или отричане на антецедента. [ηη] ηηAB има възможни преки отговори А&&В и А&~В, съответно kAB и iAB.

Тук е уместно да се направи едно уточнение. Кубински не смята, че значението на въпросите е тяхната пресупозиция. Но има такива въпроси, които изискват истинна пресупозиция и ги нарича въпроси за място, време, обстоятелства и т.н. Този тип въпроси могат да се изразят формално правилно единствено чрез [ηη]-оператора. Например „Престана ли Джон да бие жена си?“ трябва да се разглежда като съкращение от „Понеже Джон е женен и е биел жена си, вярно ли е, че сега Джон е престанал да бие женаси?“. А формално може да се запише [ηη]ηηA~B.

В една от логическите системи на въпросите, които Кубински разработва, именно S-системата, той стига до извода, че всички типове пропозиционални въпроси могат да бъдат представени формално чрез бета-оператора, т.е. да се трансформират в дизюнктивни въпроси. Така, оказва се, че всички останали оператори са излишни. В система S (която разглежда петосновни отношения между въпроси) два въпроса са равносилни, ако и само ако на всеки пряк отговор на единия въпрос има съответстващ еквивалентен пряк отговор на другия въпрос. Следващите четири въпроса са равносилни.

Ще ходя ли това лято на планина?

Ще ходя ли това лято на планина или няма да ходя това лято на планина?

Ще ходя ли това лято на планина и ще ходя ли това лято на планина?

Няма ли да ходя това лято на планина?

[αα]αAαA; [β2β2]β 2β2А, ∼A∼A; [δ11] δ11А и [αα]α∼Aα∼A казват едно и също от логическа гледна точка, защото имат едни и същи преки отговори: А и ∼A∼A.

Следващият условен въпрос

Ако имам спестени пари, ще отида ли на планина това лято?

е равносилен на

Имам ли спестени пари и ще ходя ли на планина това лято, или: Имам ли спестени пари и няма ли да ходя на планина това лято, или: Нямам ли спестени пари? и на

Ако имам спестени пари, няма ли да ходя на планина това лято?

Условният въпрос с несменяем антецедент.

Ако a и b са равни съответно на c и d, то a и b образуват ли прав ъгъл?

е равносилен на следващите

Ако a и b са равни съответно на c и d, то a и b не образуват ли прав ъгъл?

10) a и b са равни съответно на c и d и a и b образуват прав ъгъл, или: a и b са равни съответно на c и d и a и b не образуват прав ъгъл?

Трансформациите с пропозиционални въпроси напомнят на трансформациите с пропозиционални формули, където за елиминирането на конюнкция, импликация и еквивалентност е достатъчна дизюнкция и отрицание. Но това не означава, че интерогативите се редуцират до пропозиционални формули, за което ще стане дума по-нататък.

В логическата теория на Н. Белнап & Т. Стил (вж. 1 от библ.) всеки въпрос се изразява формално също чрез интерогативни формули. А понятието пряк отговор се дефинира като точен и достатъчен отговор, т.е. този, който дава точно толкова информация, колкото се изисква от въпроса – нито повече, нито по-малко.

Макар че концептуалната рамка на Н. Белнап & Т. Стил е много различна от тази на Кубински, въпросите и в двата случая са строго дефинирани логически обекти, които не се редуцират до никоя друга синтактическа категория. Кубински използва схемата „интерогативен оператор-функция от изречение“, а Н. Белнап & Т. Стилдефинират въпросите чрез схемата „интерогативен оператор – абстрактен субект и абстрактна предпоставка“. Чрез субекта се задават множеството алтернативи, а чрез предпоставката се специфизира количественият избор.

Елементарните въпроси са ли-въпроси, т.е. такива, които имат ограничен брой алтернативи, и какво-въпроси – такива, които имат голям или неограничен брой алтернативи, измежду които този, който отговаря, трябва да избира.

Как се представят пропозиционалните въпроси в концептуалната рамка на Н. Белнап & Т. Стил? Стана ясно, че това са въпроси, чието множество от алтернативи е крайно или ограничено и се съдържа експлицитно във въпроса чрез субекта (σσ). Множеството алтернативи може да се състои от едно изречение или да е редица от изречения, които не съдържат конюнкция от изречения и са синтактически различни. Формално субектът се изразява σ =(А1,...,Аn), където n≥≥1.

Предпоставката (ρρ) се състои от три компонента: спецификация на количествения избор на истинни алтернативи (s), спецификация на изискването за пълнота (с) и спецификация на изискването за различие (d). Спецификацията на количествения избор се определя от долна (υ) (υ) и горна (ω) (ω) граница,

където ω ≥ υω ≥ υ. (-) Изискването за пълнота може да не е специфицирано

или да е максимално ( ), т.е. изискват се всички истини алтернативи. Изискването за различие също може да е пусто (-) или да е специфицирано (≠≠). Всъщност при пропозиционалните въпроси ролята на субекта е много поголяма отколкото тази на предпоставката, защото c и d са пусти.

Сега вече може да се представи логическата форма на пропозиционалните въпроси в тази концептуална рамка:

? ρσ ρσ или ? ρ ρ(А1,...,Аn).

Например:

(1`) Ще ходя ли това лято на планина? има следната форма:

?1 1 - - (А, ∼А)∼А) (2`) Ще ходя ли това лято на планина или на море? има формален вид:

?1 1 - - (А 1 ,А 2 )

А1 и А2 са синтактически различни и нито едно от двете изречения не съдържа конюнкция от изречения. Ако обаче въпросът съдържа конюнкция, да речем:

(3`) Ще ходя ли това лято на планина и ще ходя ли това лято на море?

в термините на Белнап & Стил имаме сложен интерогатив, който ще се изрази:

?1 1 - - (А,∼А)∼А) & ? 1 1 - - (B,∼B)∼B)

Възможните преки отговори на (1`) са А или не-А. Възможните преки отговори на (2`) са А1 и не-А2, не-А1 и А2. Обаче възможните преки отговори на сложния интерогатив (3`) са всички възможни съчетания от преките отговори на съставните му, т.е. А и В, А и не-В, не-А и В, не-А и неВ.

Белнап & Стил също разглеждат въпроси за време, място, обстоятелства и дейност и ги изразяват формално, както и Кубински счита за правилно (като условни въпроси с неотменим антецедент). Но във въпроса „Престана ли Джон да бие жена си?“ изречението „Джон е женен и е биел жена си“ се явява истинна пресупозиция, а не антецедент. А в случай че пресупозицията е неистинна, то въпросът няма пряк отговор.

И накрая, дизюнктивни ли са всички пропозиционалнивъпроси? Добре е да се уточни следното положение. От синтактическа гледна точка, това, че можем да изразим чрез дизюнкция и отрицание останалите пропозиционални конектори, не означава, че дизюнкция и конюнкция са едно и също. Самият Кубински подчертава важността на бета-операторите, а чрез законите за елиминиране на интерогативните оператори доказва горната теза като метатеорема (в система S). Има още един важен момент тук. Кубински дефинира основните отношения между въпросите (равносилен, по-слаб, по-строг, напълно независим и частично независим) чрез множествата от техните възможни преки отговори. Идеята на Кубински е, че чрез пропозиционалните въпроси ние питаме за истинностна стойност (положение на нещата или връзка между такива). За да възникне въпрос, интуитивно е ясно, че трябва да има липса на някаква информация, която в случая е истинностната стойност. Ако ние питаме за нея, то в терминологията на Кубински трябва да я изразим чрез променлива, което може да се прави само на ниво метаезик. Това пък, от своя страна, е аргумент в полза на твърдението, че въпросите в логическата теория на Кубински са логически изрази, които са строго дефинирани, а не се редуцират до пропозиции (т.е. до техните отговори), както често се възразява. В пропозиционалната логика не можем да кажем коя от логическите връзки е с най-голяма важност, но когато става дума за въпроси, категорично това е дизюнкцията. Дизюнкцията изразява природата на въпросите. Когато имаме поне две възможни положения на нещата, винаги можем да зададем въпрос: кое от двете. Да бъде един въпрос логически правилно дефиниран, означава да се посочат всички логически възможни преки отговори на този въпрос, което не изисква те да са само истини.

До същите изводи можем да стигнем и ако изхождаме от позицията на Белнап и Стил. По принцип, за да е възможен един въпрос, трябва да има множество от поне две алтернативи. Алтернативността в логиката се изразява чрез дизюнкция. Когато въпросът е правилно дефиниран и възниква от истинно изречение (множество от истинни изречения), то той винаги има значение, т.е. поне един истинен пряк отговор. С други думи, ако от множеството изречения, от които възниква въпросът, може да се изведе логически дизюнкцията на тези изречения, то множеството от преки отговори на този въпрос съдържа поне един истинен елемент, ако дизюнкцията е истинна. А това винаги е възможно, когато това множество е крайно (такъв е подходът на А. Вишневски при конструирането на дедуктивната еротетическа логика, вж. 3 от библ.). Това също не бива да се тълкува като отъждествяване на въпросите или значението на въпросите с това на техните пресупозиции. Погрешно е схващането, че истинността на пресупозицията винаги е достатъчно условие за гарантиране на наличието на истинен пряк отговор. По-скоро е необходимо условие.

От интерес за логиката са главно въпросите, които имат значение както по отношение на изследване на логическите свойства на въпросите, така и по отношение на възможните и ефективни приложения на логика на въпросите. А въпроси, които са породени от неистинни пресупозиции, няма как да бъдат сигурни. Семантически всички надеждни въпроси са възможни. А са възможни, защото не са глупави. И ако семантическата теорема на логика на въпросите гласи: „Задай глупав въпрос и ще получиш глупав отговор“, ясно е, че с правилно зададен въпрос може да (ще) бъде получен и търсеният отговор.

ЛИТЕРАТУРА:

Belnap, N. and Still, T. (1976). Logic of Questions and Answers (Russian translation, Moskwa 1981)

Kubiński, T. (1980). An Outline of the Logical Theory of Questions, Akademie-Verlag, Berlin.

Wiśniewski, A. (1995). The Posing of Questions. Logical Foundations of Erotetic Inferences, Kluwer Academic Publishers, Dordrecht/Boston/ London, Synthese Library vol.252

2025 година
Книжка 3
IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Eort, Resistance, Action-Reaction, Sense of Life, Death, Habit

Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
THE PROBLEM OF RELIGIOUS DIVERSITY: A PHILOSOPHICAL APPROACH

BACHEV, M., 2024. Unity and Diversity of the Spirit: The Problem of Religious Pluralism. Sofia, Propeller, ISBN: 978-954-392-769-8, 346 p. Nikolai Mihailov

Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Проф. д.ф.н. Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ФИЛОСОФИЯТА НА НЪДЖА, ИЛИ ЗАЩО ЛИБЕРАЛНАТА ДЪРЖАВА ИМА НУЖДА ОТ ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО

Проф. д.п.н. Татяна Томова, доц. д-р Елена Калфова, доц. д-р Симeoн Петров

ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Доц. д-р Борис Попиванов, д-р Димитър Ганев, д-р Димитра Воева, д-р Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Prof. Sonya Karabeliova, Assoc. Prof. Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

AFFECTIVE COMMITMENT: A MEDIATOR BETWEEN PERSONALITY TRAITS AND PRO-ENVIRONMENTAL BEHAVIOUR

Assist. Prof. Velina Hristova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev Prof. Ivo Vlaev

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Доц. д-р Светлина Колева, проф. д.пс.н. Снежана Илиева, доц. д-р Калоян Харалампиев, проф. д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Гл. ас. д-р Радина Стоянова, докторант Мария Рац, изследовател Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Доц. д-р Васил Видински

Книжка 3s
TROLLING AS POLITICAL DISCOURSE

Chief Assist. Prof. Silvia Petrova

THE WILD WEST OF DIGITAL JOURNALISM

Prof. Nelly Ognyanova, DSc.

Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Assoc. Prof. Julia Vasseva-Dikova

THE ROLE OF AI FOR TEACHING ANATOMY IN MEDICINE

Assist. Prof. Dr. Nikola Pirovski

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Assoc. Prof. Vihra Naydenova Assist. Prof. Viktoriya Nedeva-Atanasova Assoc. Prof. Kaloyan Haralampiev, Assist. Prof. Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Prof. Valentin Kanawrow, DSc.

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Assoc. Prof. Albena Taneva, Assoc. Prof. Kaloyan Simeonov, Assist. Prof. Vanya Kashukeeva-Nusheva, Assist. Prof. Denitsa Hinkova Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
ЗА БЪЛГАРСКАТА ФИЛОСОФСКА КУЛТУРА

Атанас Стаматов. „За българската философска култура“, 2023.

БОГ С МАШИНА

Николчина, Миглена. Бог с машина: Изваждане на човека. София: ВС Пъблишинг, 2022, 600 с.

Книжка 3s
FOREWORD

The conceptualization of the project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players” (2021 – 2023) started in the midst of the Covid pandemics in 2020 and followed the introduction of online education from a distance (ORES) in Bulgarian schools. At present, three years later, ORES is applied only to individual and specific cases. Nevertheless, the ORES experience has irrevocably enriched the armory of teaching

PARADIGM SHIFTS IN COGNITION

Nevena Ivanova, PhD

COVID-19 AND THE SHIFT IN THE CONCEPT OF EDUCATION

Hristina Ambareva, Assoc. Prof.

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva Silviya Pencheva, Assist. Prof., PhD

KNOWLEDGE IN THE EDUCATIONAL CONTEXT: SOCIAL DIMENSIONS AND SPECIFICS

Albena Nakova, Assoc. Prof. Prof. Valentina Milenkova, DSc.

Книжка 3
DIGITAL MEDIA AND DYNAMICS OF CONTEMPORARY PUBLIC SPHERE: TOWARDS A THEORETICAL FRAMEWORK

Prof. Dr. Vesselina Valkanova, Prof. Dr. Nikolai Mihailov

НУЧО ОРДИНЕ

Vir Bonus et Sapiens

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНИЯТ ВХОД В ПОСТГЛОБАЛНОТО

Проф. д.ф.н. Валентин Канавров

SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Prof. Dr. Yurii Kalynovskyi Assoc. Prof. Vasyl Krotiuk, PhD Assoc. Prof. Olga Savchenko, PhD Roman Zorkin

ЕТИЧНИ И ПРАВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ СЪС СУБЕКТНОСТТА И ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Веселина Славова Доц. д-р Дарина Димитрова

IRRITABILITY (NEED) AND AN-IRRITABILITY (FATIGUE): A DISORDER OF RHYTHMS – THE ONTOLOGICAL BURNOUT

Part A: Excessive Irritability: A disorder of (bio)-rhythms – need, satisfaction of need, fatigue

ЕМБЛЕМАТИЧЕН ФИЛОСОФСКИ ВИПУСК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 40 ГОДИНИ

Философи 1981. 40 години по-късно. Продължаващи истории (Юбилеен сборник) Съставители: Анета Тушева, Атанас Пашалиев, Валентин Канавров, Красимир Грудев, Таня Желязкова-Тея, Татяна Дронзина, Цветан Давидков. 2021. София: изд. „Стилует“, 318 с., ISBN 978-619-194-068-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

ТОЛЕРАНТНОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ В КОНТЕКСТА НА ОСНОВНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ЦЕННОСТИ

Доц. д-р Блага Благоева Доц. д-р Стоянка Георгиева

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ  И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Д-р Десислав Георгиев, д-р Деница Ненчева

Книжка 3
ОНТОЛОГИЧНИЯТ ИЗБОР НА ФИЛОСОФА

Проф. д-р Иван Камбуров

SOME ASPECTS OF THE DIFFERENCES BETWEEN SHAME AND GUILT

Ina Todoreeva Prof. Dr. Ivanka Asenova

Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Prof. Dr. Serhii Vytkalov , Dr. Lesia Smyrna , Prof. Dr. Iryna Petrova , Prof. Dr. Adriana Skoryk , Prof. Dr. Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Gardu•o Compar†n

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Prof. Dr. Nazip Khamitov , Prof. Dr. Svitlana Krylova , Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
EXISTENTIAL FUNCTIONS OF MENTALIZATION IN ASIAN CIVILIZATIONS

Prof. DSc. Ludmil Georgiev, Assoc. Prof. Dr. Maya Tcholakova

THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Dr. Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

проф. д.ф.н. Сергей Герджиков

„ЗА ВСЯКО СЛЕДВАЩО ПОКОЛЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО Е НОВ“ (УАЙТХЕД)

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Les ‚ditions Chromatika: Louvain-La-Neuve, Belgique, ISBN 978-2-930517-70-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

ПРОЦЕСУАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ ЗА СЪЩНОСТТА И БЪДЕЩЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Vesselin Petrov (2020). Elements of Contemporary Process Philosophical Theory of Education and Learning. Louvain-La-Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika, ISBN 978-2-930517-70-4

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
REVIEW OF GUNNAR SKIRBEKK’S “CRISIS AND CO-RESPONSIBILITY. SHORT POLITICAL WRITINGS”

Gunnar Skirbekk (2016). Krise og medansvar. Politiske Sm‹skrifter (Crisis and Co-responsibility. Short Political Writings). Oslo: Res Publica. ISBN 978-82-8226-045-9. 272 p.

НОВА КНИГА ЗА ЕМПИРИЧНОТО ПСИХОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Стоянов, В. (2020) Емпиричното психологично изследване: количествен срещу качествен подход. Варна: СТЕНО. ISBN 978-619-241-087-2, 185 с.

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ И МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТИ ПРИ ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА СЛУЧАЙ С LUES – НОРМИ, ЗАБРАНИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Милена Димитрова, Росица Дойновска, Данчо Дилков, Траянка Григорова, Галина Димитрова

НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

PHILOSOPHY AND LIFE SCIENCES IN DIALOGUE

(2019). Philosophy and Life Sciences in Dialogue. Theoretical and Practical Questions. Proceedings of the IV. International Summer School Bioethics in Con- text; edited by Thomas Sören Hoffmann and Valentina Kaneva.

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

FREGE IN TWO DIMENSIONS

Lozev, K. (2019). A Review of "In the Eve, or the Other Revolution: Gottlob Frege". Blagoevgrad: BON. ISBN 978-954-395-228-1, 228 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

НАУЧНО СПИСАНИЕ ФИЛОСОФИЯ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVIII / VOLUME 28, 2019 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 112 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 113 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 448

BOOK REVIEWS / НОВИ ЗАГЛАВИЯ 99 – 103: За две нови монографии на Нонка Богомилова [For Nonka Bogomilova’s Two New Monographs] / Иванка Стъпова / Ivanka Stapova 104 – 105: Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis of Language by Todor Polimenov / Kamen Lozev 208 – 212: Отзив за книгата на Андрей Лешков – „Ауратично и театрично“ (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене) [Review about Andrei Leshkov’s Monography – “Auratical and Theatrical”

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVII / VOLUME 27, 2018 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 224 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 225 – 336 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 337 – 456

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

ФИЛОСОФИЯ НАУЧНО СПИСАНИЕ BULGARIAN JOURNAL OF PHILOSOPHICAL EDUCATION ГОДИНА XXVI / VOLUME 26, 2017 ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ / ANNUAL CONTENTS

СТРАНИЦИ / PAGES КНИЖКА 1 / NUMBER 1: 1 – 120 КНИЖКА 2 / NUMBER 2: 121 – 240 КНИЖКА 3 / NUMBER 3: 241 – 352 КНИЖКА 4 / NUMBER 4: 353 – 480

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

ФИЛОСОФИЯ

EDUCATIONAL JOURNAL

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.