2012/4, стр. 514 - 537

CATALITIC VOLCANO

Резюме:

Ключови думи:

Emil Lozanov
Wayne State University, USA

Introduction

Decomposition reactions – the opposite of synthesis (combination) reactions, are presented in all schemes of classification of reactions, and are studied from high school to university. Particularly, the decomposition of hydrogen peroxide, 2H2O2(aq)  2H2O(l) + O2(g) is given as an example in the chemistry literature and many variations of demonstrations are presented in schools, colleges and universities, at science centers, for scouts, at a lecture time, at magic shows, on You Tube, books, magazines, and conferences. H2O2 decomposes slowly at room temperature, and the rate of disproportionation is higher in the presence of different catalysts: MnO (Shakhashiri, 1985; Sarquis & Sarquis, 1995), KMnO4 (Sarquis & Sarquis, 1995), KI (Summerlin & Ealy, 1985; Perkins, 2011), FeCl3 (Trujilo et al., 2005), enzymes (Summerlin et al., 1988; Lozanov, 2009; Kimbtough et al., 1997).

Lecture demonstrations are given in a short time. The aim of the designed demonstrations is to show how the decomposition of H2O2 in the presence of the catalyst MnO2 can be used to demonstrate the factors affecting the rate of chemical reactions-catalyst, surface area of the catalyst, concentration of the catalyst and the reactant, and reactant’s temperature; to be shown in about three minutes with a small polyethylene (PETE) water bottle, and how the changes in the demonstration can be addressed to different chemistry topics. The reaction rate is measured by the amount of products produced in a given time period.

Applications

State and changes of matter, collision theory, activation energy, catalysis, exothermic and decomposition reactions, evaporation, condensation, enthalpy, entropy, rate of reactions, polymers – all these are possible applications.

Materials

Hydrogen peroxide, H2O2 (5%, 7%, 10%, 12%, 15%, 30%); Manganese (IV) oxide, MnO2; Balloons; Polyethylene water bottles, 500 ml; Wooden splints; Matches/cigarette lighter; Beakers-250 ml, 400 ml.

Preparation

The different concentrations of H2O2 are prepared by dilution of 30% H2O2. Wide mouth PETE bottles with attached to the caps 60 ml disposable syringes, Fig. B.3 are made by inserting the tips of the syringes into drilled holes, and glued with a hot gun.

Presentation

Part A:

20 ml of 30% H2O2 is placed in PETE water bottle, which doesn’t fi t into a 250 ml beaker, Fig. A, A1. 0.5 g MnO2 is added, and after bubbling starts, a glowing wooden splint is inserted into the bottle, A.2. If it does not light up, it is inserted again, until it is lighted up, A.3. When the white smoke starts coming out of the bottle, the glowing splint is brought close to the bottle’s mouth, A.4, or further, A.5, and kept there until smoke is released, A.6. The bottle shrinks and falls to the bottom of the beaker, A.5 and the burning wooden splint goes off, A.6. The reaction time is less than three minutes. A.7 is a comparison by volume between the shrunken (A.6) and the regular PETE bottles.

Part B:

(1) Balloons with 0.4 g MnO2 are attached to three small PETE water bottles, containing 20 ml of 5%, 10%, and 20% H2O2, Fig. B.1. Balloons expend to different sizes. (2) Under the above conditions to the bottles is added one drop of a liquid detergent and the changes in sad’s volume is shown in three minutes time period, Fig. B.2. (3) The syringes contain 20 ml of 7% (left bottle), respectively, 10% H2O2 (right bottle), and 0.7 g MnO2. Time period: 30”, 60”, 90” and 10‘, Fig. B. 3. For stability the bottles are placed into 400 or 600 ml beakers.

Part C:

(1) The bottles contain 20 ml 10% H2O2 and 0.4 g MnO2 Fig. C.1, with different size of the catalyst’s particles-crystal shiny powder, left bottle, and fine dull powder, the right bottle. (2) The PETE bottles contain 20 ml 15% H2O2 and the attached balloons are with 0.2 g, 0.4 g and 0.8 g MnO2 (left to right), reaction time 10”, 60” and 120”, Fig. C.2. After 60” the balloons are removed and the bottles are shown after 15’, 5’ and 2.5’ reaction time. The bottles decrease volumes with 4%, 10% and 17% respectively.

Part D:

The bottles contain 20 ml 15% H2O2, 0.4 g MnO2 at temperatures 0 oC (at left), 20oC (at right), Fig.D, and reaction time 10” and 150”.

Safety and disposal

Hydrogen peroxide is caustic to the skin, and needs to be handled with care. Wear gloves and goggles. It can be disposed of in the sink with water. Manganese dioxide can be recovered by filtration, or disposed of as a solid in a solid waste container.

A. 1 A.2 A.3 A.4 A.5 A.6

Fig. A: 20 ml 30% H2O2, 0.5 g MnO2

A.7 : 33% less volume 120” 180” reaction time, s

5% 10% 20% 5% 10% 20% H2O2

5% 10% 20% 5% 10% 20% 5% 10% 20% H2O2 10” 120” 180” reaction time, s

Fig. B.2: 20 ml 5%, 10%, 20% H2O2; 0.4 g MnO2; 1 drop detergent

7% 10% 7% 10% 7% 10% 7% 10% H2O2
30” 60” 90” 10’ reaction time, s

MnO2-crystals (left bottle), MnO2- grinded fine powder (right bottle)

Fig. C.1: 20 ml 10% H2O2, 0.4 g MnO2, 30” reaction time

0.2 g 0.4 g 0.8 g 0.2 g 0.4 g 0.8 g 0.2 g 0.4 g 0.8 g MnO2 10” 60” 120” reaction time, s

0.2 g 0.4 g 0.8 g MnO2
15’ 5’ 2.5’ reaction time, min
4% 10% 17% less bottle’s volume

Fig. C.2.1: 20 ml 15% H2O2

MnO2, regenerated by gravity fi ltration

Explanation

The decomposition reaction of H2O2 in the presence of the catalyst MnO2 to water and oxygen is exothermic (energy is released-negative enthalpy: the energy required to break the bonds in the reagent is less than the energy released by the bond formation of the products). More heat is evolved and a product produced with increasing the concentrations of the reactant H2O2 and the catalyst. The hot plastic bottle shrinks in all directions: in the blowing process PETE sheets are placed perpendicularly to each other, and with the produced heat in the reaction, the stretched and oriented macromolecules are coming to their more relaxed state, Fig. A.5, A.6. The heat energy from the hot bottle flows to the beaker and to the surrounding air. The process is spontaneous and entropy increases. MnO2 is heterogeneous catalyst-it’s in a different phase from the reactant H2O2, being catalyzed. The manganese ion from manganese oxide behaves as a Lewis acid-it coordinates to one of the two oxygen atoms (coordinate covalent bond) and draws electron density from it. The bond between the two oxygen –O—O—weakens and it breaks. The surface area of the solid MnO2 affects the reaction rate-the smaller the particles of the solid (only the molecules on solid surface can react with another chemical reagent), the higher the rate of the reaction. Increasing the temperature results in increase of the average kinetic energy of the molecules, and a larger fraction of their collisions. The “smoke” coming out from the bottles is a stream of condensed water and oxygen and the products of the reaction are proofed with a glowing wooden splint, Fig. A3-A6.

NOTES

1. The demonstration was presented as a poster at the ChemED 2011 (Biennial International Educational Meeting), July 24-28, 2011, Kalamazoo, MI, USA.

2. http://www.chem.umn.edu/services/lecturedemo/info/genie.htm

REFERENCES

Kimbrough, D.R., Magoun, M.A. & Longfur, M. (1997). A laboratory experiment investigating different aspects of catalyse activity in an inquiry-based approach. J. Chem. Educ., 74, 210-212.

Lozanov, E. (2009). “Potato soup” demonstration – enzymatic catalysis. Chem 13 News, No. 363, 5.

Perkins, R. (2011). The elephant toothpaste demo-a safer alternative. Chem 13 News, No. 382, 7.

Sarquis, M. & Sarquis, J. (1995). Fun with chemistry – a guidebook of K-12 activities. Vol. 1. Madison: Institute for Chemical Education

Shakhashiri, B.Z. (1985). Chemical demonstrations. Vol. 2. Madison: University of Wisconsin Press.

Summerlin, L.R., Borgford, C.L. & Early, J.L. (1988). Chemical demonstrations, a sourcebook for teachers. Vol. 2. Washington: American Chemical Society.

Summerlin, L.R. & Ealy, J.L. (1985). Chemical demonstrations, a sourcebook for teachers. Washington: American Chemical Society.

Trujillo, C.A., Senkbeil, E. & Krause, P. (2005). A modifi ed demonstration of the catalytic decomposition of hydrogen peroxide. J. Chem. Educ., 82, 855.

 Dr. Emil Lozanov, Wayne State University, Detroit, MI 48202, USA

E-mail: elozanov@sun.science.wayne.edu

Problems
Задачи

АНАЛИЗ НА МАТУРИТЕ ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 2008–2011 Г.

М. Замфиров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Статията анализира въпроса с явилите се на държавен зрелостен изпит по химия и опазване на околната среда. Анализът обобщава данни от годината, в която официално матурата става задължителна – 2008 до 2011 г. Извършен е анализ по брой явили се ученици, по области и по училища. Направени са съответните изводи и препоръки.

Keywords: school-leaving examination, matriculation, chemistry, analysis

Увод

През последните години темите, свързани с матурите, бяха белязани повече от емоции, а не толкова от обективен анализ. Независимо от това матурите станаха фактор в живота на учениците – за някои успешно положената матура се превърна в изход от училището, за други – вход в университета.

В този смисъл са любопитни тенденциите при матурите по химия и опазване на околната среда (ХООС).

Самата матура по ХООС се избира от учениците като втори държавен зрелостен изпит (ДЗИ). По този начин изразява второстепенните желания на зрелостниците, но съдържа и данни за личните предпочитания на учащите се към определени предмети, към които те проявяват персонален интерес. Тази информация може да послужи и за оценка на общото обучение през годините (Цанова & Томова, 2005).

История на матурата в България

Матури са проведени за първи път в България преди повече от 120 години, като зрелостниците в различни периоди е трябвало да полагат между 2 и 6 писмени и 5–6 устни изпита. Учебните предмети, върху които зрелостниците най-често са държали изпити, са: български език, математика, различни чужди езици, физика, химия, история (вж. напр. Постоянен учебен комитет, 1897).

За учебната 1895/1896 година в Държавен вестник е публикуван “Правилник за държавните изпити в мъжките и девическите гимназии”, съгласно който всички държавни зрелостни изпити са задължителни, но различни за различните видове училища (Таблици 1 и 2).

Зрелостниците са полагали писмени и устни изпити години наред. Матурите са били задължителни за всички, завършили от 1892 г. до 1965 г. През 1998 г. в Закона за народната просвета като условие за придобиване на средно образование се въвеждат държавните зрелостни изпити. Редица обстоятелства водеха до тяхната отмяна през годините. До 2002 г. беше възможно освобождаването от зрелостни изпити, при условие че зрелостниците са завършили успешно последния гимназиален клас с оценка най-малко много добър (5) и имат средноаритметична оценка от годишните оценки по съответния учебен предмет най-малко много добър (5). Пробни държавни зрелостни изпити (матури) са провеждани през 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2007 г. Подобно на много страни по света, външното оценяване в България, в това число и държавните зрелостни изпити, се провежда във формàта на стандартизиран тест. Наличието на подобна национална система за външно оценяване (ДЗИ) позволява да се съизмерват постиженията на учениците от един випуск в различните училища и да се съпоставят резултатите на учениците от различни випуски.

Държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по Химия и опазване на околната среда (ХООС) 2011 г.

Продължителността му е четири астрономически часа. Състои се в решаване на 50 тестови задачи. Задачите са два типа: (а) задачи от затворен тип с четири отговора, от които само един е верен; (б) задачи със свободен отговор. Задачите от 1. до 35. включително са от затворен тип с четири отговора (А, Б, В, Г), от които само един е верен. Задачите от 36. до 50. са със свободен отговор. Тези задачи са на равнище знание (дефиниране на понятия, формулиране на закони и принципи, описване на свойства, изброяване на факти, осмисляне на информацията и осъзнаване на връзките между отделните й елементи, пресмятане на величини по зададени данни и др.) Втората част съдържа 15 тестови задачи от отворен тип. При този тип задачи ученикът сам формулира отговора. Учебното съдържание, включено в тестовите задачи, е само от задължителната подготовка по предмета в гимназиалния етап. Това е съдържанието на учебните програми по химия и опазване на околната среда – І равнище за ІХ и Х клас.

Анализ на резултатите

Интересно е да се анализира как стои въпросът с явилите се на ДЗИ по ХООС. Анализът обобщава данни от годината, в която официално матурата става задължителна – 2008.

Анализът показва, че само в 4 региона (Таблица 3) броят на явилите се на матура по ХООС за последните четири години е над 200 – София-град (520 ученици), Пловдив (321 ученици), Стара Загора (223) и Бургас (209 ученици). Най-ниски резултати по отношение на брой явили се са Видин (31), Смолян (32), Сливен (35) и София-област (42). Разбира се, тези числа са абсолютни стойности. За да се види тежестта на всеки регион, пресметнахме броя на явилите се на матура по ХООС спрямо общия брой явили се на матури за всеки регион.

ДЗИ по ХООС 2008 година

От Таблица 3 се вижда, че през 2008 г. са се явили най-много на матура по ХООС в София-град (188 ученици), следван от Пловдив (162 ученици), Варна (85 ученици), Бургас (82 ученици) и Разград (70). Но отнесат ли се тези данни към общия брой явили се на всички матури за регионите, се получава следната картина (Фиг. 1).

Оказва се, че регионът с най-голям брой явили се – София-град, отива едва на 16 място, вземайки се предвид общият брой явили се на матура – 188 спрямо 27 430. С най-добър коефициент (брой явили се по ХООС към общ брой явили се на матури) е Разград – 70 явили се на ХООС спрямо 2758 общ брой явили се на всички матури, следван от Перник – 42 на 2828, Ловеч – 34 на 2 973, Видин – 24 на 2180, и т.н. На последното място е Кърджали с 9 на 3701, изпреварен от Плевен

с 18 на 6297 и Монтана с 11 на 3233.

ДЗИ по ХООС 2009 година

През 2009 г. картината се запазва – на първо място са градовете с най-голямо население – София-град с 150 явили се (Таблица 3), следван от Варна – 75, Пловдив – 64, и Бургас – 55.

Останалите градове са с под 50 човека, като прави впечатление ниският брой в градове като Монтана (2 ученици), Кърджали (3), Благоевград (6) и Ямбол и Видин по 8 ученика, явили се на ДЗИ по ХООС.

Каква е картината на броя явили на ХООС през 2009 г. се спрямо общия брой зрелостници по всички матури? Оказва се, че регионът с най-голям брой явили се – София-град, отива едва на 10 място, вземайки се предвид общият брой явили се на матура (фиг. 2). С най-добър коефициент (брой явили се на ХООС към общ брой явили се на матури) е Стара Загора – 75 явили се на ХООС спрямо 6501 общ брой явили се на всички матури, следван от Ловеч – 34 на 2793, Враца – 31 на 3809, Пазарджик – 43 на 5 6403 и т.н. На последното място е Смолян с 2 ученици на 3070, изпреварен от Видин с 3 ученици на 2076 и Сливен с 8 на 3608.

ДЗИ по ХООС 2010 година

Тенденцията най-много зрелостници да избират ХООС за втора матура се запазва и през тази година – най-големите градове имат най-много ученици, явили се на тази матура – София-град (85), Пловдив (64), Стара Загора (51) и Бургас (34) (Таблица 3). На последно място са Видин с 2 зрелостници и Разград с 3.

Фиг. 3. Процент явили се по региони за 2010 г. (подредени възходящо)

Изчислението за 2010 г. на броя явили се по ХООС спрямо общия брой зрелостници по всички матури дава следното: на първо място излиза Кюстендил с 23 на 2423, следван от Стара Загора – 51 на 5950, Хасково – 23 на 4202. За съжаление картината при последните места не се променя, особено що се касае до области като Видин – 2 на 1811 (на последно място и по брой явили се изобщо по ХООС), и Разград – 3 на 2566 (на предпоследно място и по брой явили се изобщо по ХООС). Както може да се очаква, картината на броя явили на ФА спрямо общия брой зрелостници по всички матури се запазва същата както през 2009 г. На първо място е Разград 92 на 2566, следван от Силистра 27 на 2178, Монтана 32 на 2635, Търговище 17 на 2270 и Варна 52 на 8510, София-град (с 79 зрелостници) и Пловдив (с 64 зрелостници), независимо от високите стойности на явилите се зрелостници по ФА, остават извън челната петица, заради големия брой явили се на останалите матури – 22 422 за София-град и 11 923 за Пловдив.

ДЗИ по ХООС 2011 година

През 2011 г. на първо място по брой явили се е София-град – с 97 зрелостници, следван от Бургас – 38, Пловдив и Варна – с по 36, и Стара Загора с 31. Останалите региони имат по-малко от 30 явили се (Таблица 3). Тревожна е постоянната тенденция на минимален брой явяващи се от региони като Кърджали – 1 явил се, Видин, Търговище и Сливен – с по 2 явили се, Ловеч и Ямбол – с по 4 явили се.

Фиг. 4. Процент явили се по региони за 2011 г. (подредени възходящо)

За 2011 г. илюстрацията на броя явили на ХООС се спрямо общия брой зрелостници по всички матури е следната: на първо място излиза Разград с 19 на 2366, следван от Перник с 14 на 2302, Хасково с 23 на 4086 и Стара Загора с 31 на 6014. Двата най-големи града в България – София-град и Пловдив, отиват съответно на седмо място (с 97 зрелостници на 21 513) и на четиринайсето (с 36 зрелостници на 11 514.) Като обобщение може да се каже, че има градове, които успяват да поддържат относително висок брой на явяващи се на матура по ХООС, като София-град, Пловдив, Бургас и Стара Загора, което е нормално, понеже това са едни от най-големите градове в България. Същевременно е редно да се отбележи, че съществуват региони, в които броят на явяващите е много нисък – Кърджали, Търговище, Смолян, Сливен и Видин.

Резултати по региони за училища, явили се на последните 3 матури по ХООС с над 10 ученици

С цел по-детайлна информация извършихме анализ на броя училища, от които са се явили най-висок процент зрелостници по ХООС. След проверка се установи, че има 61 едни и същи училища в страната, от които има всяка година зрелостници по ХООС през 2009, 2010 и 2011 г. За 2009 г. учениците, които са се явили на матура по ХООС от тези 61 училища, формират 49, 4 % от всички явили се на матурата по ХООС, за 2010 г. тези 61 училища формират вече 56, 5 % , а за 2011 г. училища формират 49, 7 % . След като анализирахме участвалите на матура по ХООС по региони, е редно да се проследи и каква е успеваемостта на взелите участие.

В следващите Таблици 4 и 5 са анализирани резултатите на училищата, явили се на последните 3 матури по ХООС с над 10 ученици. Те са подредени по 3-степенна оценъчна скала. Тук анализът не като брой, а като успеваемост, показва малко поразлична картина. Оценките са агрегирани, както следва – от 1 до 1,5 – под средно, от 1,5 до 2,49 – средно, 2,5 – до 3 над средно. Броят точки от тестовете е подреден и разделен на три части – най-ниски 33%, средни и високи 33%. Самите училища са посочени към кой регион, община и населено място принадлежат, както и самото име на училището. Това би спомогнало на различни анализатори да потърсят евентуално добри практики сред тези училища. За 2009 г. на първо място излизат отново училища от региони като Бургас, Варна и София- град.

Същевременно училищата, които участват с най-много ученици (ПГХМТ „Проф. Пенчо Райков” от София и ПГБХТ „Дм. Менделеев” от Ст. Загора), заемат средни нива спрямо получените оценки. На последните места са училища от Ямбол и Перник, които независимо че имат участие с 14 и 12 зрелостници, дават нисък резултат на самата матура. Специално внимание трябва са се обърне на факта, че от 13-те училища, явили се през 2009 г. с повече от 10 ученици, 11 са професионални гимназии, а само 2 са общообразователни училища и именно тези средни общообразователни училища са на първо (СОУ „Св. св. Кирил и Методий” от Карнобат) и трето място по успеваемост (СОУ „Елин Пелин” от Руен). За 2010 г. училищата, явили се през 2010 г. с повече от 10 ученици, намаляват и вече са 8 в сравнение с 13 за 2009 г. (Таблица 6). За 2010 г. само едно училище, явило се с повече от 10 ученици на ДЗИ по ХООС, е с най-висока оценка – НПМГ „Акад. Л.

Чакалов”. Любопитно е, че Професионалната гимназия по химични и микробиологични технологии „Професор Пенчо Райков” вече участва с по-малък брой ученици по ДЗИ по ХООС в сравнение с 2009 г. – с 11 ученици по-малко. Независимо от това училището отново е на първо място по брой явили се сред тези 8 училища.

Същевременно успеваемостта на ПГХМБТ „П. Райков” спада и от средно за 2009 г. вече е ниско за 2010 г.

За 2011 г. училищата, явили се през 2011 г. с повече от 10 ученици, намаляват и вече са 5 в сравнение с 8 за 2010 г. и 13 за 2009 г. (Таблица 7).

За 2011 г. отново само едно училище, явило се с повече от 10 ученици на ДЗИ по ХООС, е с най-висока оценка и това отново е НПМГ „Акад. Л. Чакалов” от София. Определено може да се каже, че предизвиква интерес СОУ „Елин Пелин” от Руен, което е на второ място по успеваемост, но на първо по брой ученици, явили се на матурата по ХООС (26 ученици) и отново е единственото СОУ сред професионални гимназии.

Основни изводи и обсъждане

Очевидна е тревожната тенденция броят на явяващите се на ДЗИ по ХООС да намалява с всяка изминала година – от 1273 ученици през 2008, 754 – 2009, 524 – 2010 и 455 – 2011. (Фиг. 5).

Броят на зрелостниците, явяващи се на матура по ХООС през всяка от годините, в които се провежда зрелостен изпит, е изключително ниска – 0,9 % през 2008 г. (Таблица 8), 0,49 през 2009 г. (Таблица 9), 0,8 за 2010 г. (Таблица 10) и 0,7 % за 2011 г. (Таблица 11).

По-малък брой желаещи за явяване на матура за 2011 г. има само за два чужди езика (италиански и испански), които традиционно са с по-ниска популярност от останалите чужди езици като английски, френски и немски език. Единствено през 2011 г. ХООС е с най-нисък резултат от природните науки. Докато за 2008, 2009 и 2010 г. ХООС е пред физика и астрономия, то за 2011 г. вече е под нея – 0,7 % спрямо 0,8 % (Таблица 10).

Като екстраполираме (екстраполирането на данни трябва да не е повече от половината от реалните стойности), то дори тогава след около 3 години броят на явилите се ще е около 300, т.е. очевидно е, че ако не се предприемат различни радикални мерки, то следвайки тенденцията, след няколко години явяващи се на матура по ХООС просто няма да има. Следствията от това ще са няколко и нито едно от тях няма да е приятно: часовете по ХООС в училищата ще бъдат изключително уязвими на редуциране, като подобна редукция би била защитима от управляващите, като бъде посочен ниският брой на желаещите за явяване на матура по ХООС спрямо общия брой часове на седмица по ХООС в училищата, сравнявайки ги по броя часове по останалите предмети заедно с броя на желаещите да се явят по тях. Тази тенденция не бива да се игнорира предвид факта, че часовете по природните науки в училищата по сегашния учебен план в сравнение със старите учебни планове са достигнали най-ниското си ниво от Освобождението от турско робство досега (Фиг. 6).

Оттук възможността природоматематическите факултети да бъдат захранени със студенти по химия ще падне драстично, водейки след себе си невъзможност за покриване на хорариума на преподавателите, което означава и рестрикции (ранно пенсиониране, намалена заплата) на преподавателите по химия в университетите. Намаляването на учениците, респективно на студентите по химия, ще доведе и до невъзможност да се намерят научни кадри за университетите и за природоматематическите институти на БАН.

Разбира се, не бива да се пренебрегват основни фактори като училищната дисциплина и състоянието на материалната база, а и чуждият опит показва, че за да има успех държавната политика по отношение по-добро природонаучно обучение, определящо значение има учителят – с неговата квалификация, новаторски идеи, подходи и методи на работа (Tafrova-Grigorova, 2011).

Препоръки

Активната пропаганда в полза на химията на клоновете на Съюза на химиците в България, както и на Българското дружество за химическо образование и история на химията, особено в регионите с ниско участие на ученици на матура по ХООС, би могло да има положителен ефект. От полза може да бъде иприложената по-долу карта (Фиг. 7), на която с с различни оттенъци са показани региони в зависимост от процента явили се през годините на матура по ХООС. С тъмен цвят са дадени регионите с най-ниско участие през годините, със сив – среден резултат явили се, с бял най-висок.

Фиг. 7. Карта на страната по осреднен процент за четирите години явили се на матура по ХООС

.

Редно е да се обърне специално внимание на онези училища и по-специално на учителите в тях, благодарение на които има все още явяващи се ученици на матура, особено на онези училища, които генерират, и очевидно добре мотивират, най-голям брой явяващи се. Например СОУ ”Елин Пелин” от Руен и СОУ „Св. св. Кирил и Методий” от Карнобат. Тук трябва да се посочи, че във въпросните училища е възможно да се открие и анализира добра училищна практика, която би могла да бъде приложена и сред останалите училища.

Благодарности

Авторът изразява своята голяма благодарност на г-жа Н. Кристанова – директор на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование.

ЛИТЕРАТУРА

Постоянен учебен комитет (1897). Доклад върху зрелостните изпити за год. 1895/96. Училищен преглед, 2, 149–159.

Цанова, Н. & Томова, С. (2005). „Човекът и природата” – идеи за ЗИП III–IV клас. София: Просвета.

Tafrova-Grigorova, A. (2011). Scientific literacy: a key goal of science education in schools. Chemistry, 20, 490-495 [In Bulgarian].