Година XLIX, Книжка 6, 2022Следващ бройАрхивПредишен брой
Приложна лингвистика
ДИАЛЕКТНИ НАИМЕНОВАНИЯ НА ПРОЛЕТНИТЕ МЕСЕЦИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Статията е посветена на един слабо проучен въпрос в българската диалектология, а именно названията на месеците в различни български диалекти. Разглеждат се някои специфични наименования на пролетните месеци март, април и май, като се проследяват специфичните б...
диалектна лексика; наименования на пролетните месеци в диалектите; лексикално богатство на българските говори
ПЪЛНИ И КРАТКИ ФОРМИ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА В РУСКИ И ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТСТВИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
В руския език, за разлика от българския са се съхранили две форми на прилагателните – пълна и кратка, при което кратката форма в съвременния език може да се използва само в предикативна позиция. В предлаганата статия на базата на паралелен руско-български корп...
прилагателно; кратка и пълна форма на прилагателното; предикатив; устойчиви и временни признаци; български език; руски език
Методика
(НЕ)ПРИОБЩЕНИЯТ ХУМОР: УЧЕБНИКЪТ СРЕЩУ АНКЕТАТА
Провокиран от едностранчивото полагане на хумористичните текстове в пространството на учебниците по руски език за средното училище, докладът се фокусира върху по-пълноценното разкриване на лингводидактическия потенциал на тези текстове. За целта се представят...
хумор; хумористични текстове; лингводидактически потенциал; руски език; средно училище; учебници по руски език; анкетно проучване
SOCIOLINGUISTIC CREDO OF A FOREIGN LANGUAGE TEACHER: THE CASE OF DIGITAL CLASSROOM
The last two years saw a dramatic increase in the use of digital classrooms due to the new pandemic realities. Internet platforms and social networks offer teachers many options for interacting with their students and colleagues. Online communication differs f...
digital education; inner culture; intercultural communication; online professional education; sociolinguistic peculiarities
Език и култура
ИДЕЯ, ИДЕАЛ, ИДЕОЛОГИЯ Разхвърляни мисли за културата от втората половина на ХХ век до днес
Авторът разглежда възникването и смисъла на идеите като цел и дестинация на всяка емпирична величина, както и като носители на онтологическа пълнота. Показани са тезите на различни философи, разглеждали идеята като понятие. Направен е преход към разбирането на...
идеал; смисъл и цели; философски течения; идеология; музика; изобразително изкуство
АВТОРЪТ ЗА СЕБЕ СИ. ЛИТЕРАТУРНИ АВТОПОРТРЕТИ
Статията поставя в центъра на вниманието онези специфични жанрове, в които авторът се връща към написването на своите творби, създавайки своеобразна „био-литература“. Всъщност, привидно търсейки биографичните проекции на творчеството, той по-скоро превръща пис...
литературен автопортрет; фигури на автора; метадискурси