От кафеджия до бариста

Марияна ЦИБРАНСКА-КОСТОВА*

„Каффето е костилька и сѧ ражда по овошки.“ Така започва статията Каффè в разширеното издание на Петър-Бероновия „Рибен буквар“ от 1846 г. Думата има арабски произход (по думите на Петър Берон: „на вѣтхото времѧ го знаѧха токмω въ Арабистанъ“) и навлиза с турско посредничество – от kahve < кахве, кайве, каве, кафе.

В българския се образуват или навлизат редица думи, свързани с кафе: кафене, кафана, кафеджия –  собственик на заведението, в което може да се пие кафе, но и лице, което продава или прави кафе. Думата кафеджия е образувана с продуктивната наставка -джия както редица названия за лица според професионалното им занимание, като бозаджия, механджия и др.

Все по-актуално в българския език става друго название на такъв професионалист – бариста. То е пример за модерна международна заемка от италиански, която първоначално е означавала ‘лице, работещо зад бара’, а впоследствие значението му се специализира до ‘човек, който приготвя кафе’, за да стигне до модерното значение с акцент върху специалните знания и умения на човека, влагащ творчество и естетически усет при приготвянето на напитката. В официалните документи за придобиване на професионална квалификация по ресторантьорство и кетъринг се използва наименованието бариста според оригиналната италианска дума и подобно на английската дума barista. В медиите обаче се употребява и барист. Това води до различно членуване: баристата е виновна, баристът е човек, който се учи от кафето (интернет), което показва неустановеност при употребата в мъжки или в женски род. Думата все още не е включена в „Официалния правописен речник“.

*Д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова е професор в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.