Социален компас срещу самотата в дигиталната ера

За пета поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира новаторски примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg. Тази година акцентът е поставен върху STEM образованието, което преобразява учебния процес, като свързва знанието с реални проблеми и решения.

Национално издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярва, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

В този брой разговаряме с учителката по български език и литература в Езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив Елена Вързилова. Тя получава специалната награда на SiteGround за използване на изкуствен интелект в образованието с интердисциплинарния си проект „Анатомия на самотата: От острова до AI“.

В него тя разглежда проблема за самотата, съпоставяйки романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“ и истинския случай с трагичната смърт на американския тийнейджър Адам Рейн. Той отнема живота си 16-годишен през 2025 г., след като месеци наред общува с ChatGPT и обсъжда с него планове за това. Днес родителите му все още водят съдебни дела срещу създателя на чатбота с изкуствен интелект – компанията Open AI, защото са убедени, че ChatGPT има вина за самоубийството на техния син.

 

„Дигиталната изолация е критичен проблем. Случаят с Адам Рейн показва колко фатални могат да бъдат последиците, когато изкуственият интелект замени човешкото общуване“, разказва пред „Аз-буки“ Елена Вързилова. Тя е на мнение, че е крайно време възрастните да си дадат сметка, че докато те обмислят как да въведат изкуствения интелект в учебните часове,

вече голяма част от учениците са попаднали в задънена улица.

Изградили са вредни навици и култура за работа с него и погрешно разбиране за неговия смисъл и приложение.

„Няма учебен предмет в училище, по който децата целенасочено да се информират за всички рискове при работа с изкуствен интелект или да експериментират целогодишно с потенциалните му творчески възможности“, казва Елена Вързилова.

По думите ѝ учениците се самообучават и точно затова често не успяват да надскочат оценка „Среден 3“.

„Извън някои паралелки в специализирани училища в страната

децата масово използват изкуствения интелект на примитивно базово ниво – копи-пейст.

А наред с това и опасно припознават в него човешка компания, когато са сами“, отбелязва тя.

Убедена е, че всеки учител през призмата на учебното съдържание по своя предмет не просто би могъл, а е длъжен да изгражда нова и необходима култура за използването на този мощен инструмент.

„Надявам се с този проект учениците ми да са разбрали посланието, че изкуственият интелект не е инструмент, с който да си създаваме нови социални проблеми, а средство, с което да опитаме да решаваме наличните такива“, обяснява учителката.

В проекта „Анатомия на самотата: От острова до AI“ Вързилова преплита учебното съдържание от няколко общообразователни предмета – литература, химия, биология, информационни технологии, математика, физическо възпитание и философия. И така

в края на проекта заедно с учениците създават дигиталното приложение „Социален компас“.

Основната му цел е да контролира и да предотвратява състояния като изтощение, дигитална изолация и заместването на реалното общуване с компанията на изкуствения интелект.

Работата по проекта протича най-общо в няколко фази. Първата включва работа с текста на известния роман „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо в съпоставка със случая на Адам Рейн.

„Използвахме работни листове с ключови въпроси и стигнахме до два важни извода“, обяснява учителката. Първият е, че Робинзон Крузо прекарва 28 години в пълна физическа самота, но оцелява психически, защото проявява воля, създава си режим, който неизменно следва, и полага физически труд. А вторият – Адам Рейн живее в ерата на абсолютна дигитална свързаност, но се срива психически, защото остава пасивен пред екрана и заменя реалния човек със софтуерна симулация.

В края на тази фаза

учениците с помощта на учителката формулират пет кратки и бързо въздействащи крилати фрази.

Целта е всяка една от тях да покрие ключови екзистенциални ситуации, като създаване на рутинен режим, изграждане на социална връзка, бягство от зависимост, запазване на надежда и упражняване на физически труд.

„Тези текстове прехвърлихме към софтуерната матрица, за да се въртят като вдъхновяващи послания в горната част на интерфейса на дигиталното приложение, което изработихме в края на проекта“, посочва Вързилова.

Втората фаза на проекта обхваща етичния и философския анализ на проблема за дигиталната самота. В часовете по философия превръщат етичните категории в алгоритмичната логика на софтуера на приложението.

„Анализирахме конфликта между нерегулираната дигитална свобода – екранното време, и необходимостта от въвеждане на външни норми – функцията „Крузо аларм“, в дигиталното приложение за постигане на благоденствие“, казва тя.

Така успяват

да направят разлика между илюзорната свобода, която е дигиталната зависимост и истинската свобода катο самοοвладяване.

В приложението това се случва чрез волевия акт за приемане и изпълнение на мисия за физическа активност.

Правят и проучване сред учениците, защото искат да зададат автентични числени стойности в приложението. „Трябваше да разберем какво е средното време пред екран, след което човек се чувства напрегнат, изнервен, уморен. Така определихме т.нар. праг на „Крузο алармата“ за таймера в кοда – 45 минути. С една дума,

след 45 минути пред екрана приложението задейства алармата, която те кара да изпълниш мисия за физическа активност“,

обяснява Вързилова.

В часовете по физическо възпитание си поставят три задачи. Първата е да създадат четири кратки, интензивни упражнения – до 60 секунди, базирани на теми от гимнастиката и стречинга, които да служат за отключване на софтуера.

Втората е да запишат стойностите на пулса и субективното настроение в скала от 1 до 5 на всеки член от екипа, непосредствено преди и веднага след изпълнение на физическите упражнения.

След това заснемат кратки обяснителни видеа за всяка от физическите мисии, които после вграждат в кода на приложението. Те се появяват, когато потребителят достигне прага на Крузо алармата и трябва да се разтовари с упражнения.

В часовете по математика пренасят данните от експеримента по физическо възпитание в полето на математическия анализ и линейните функции. „Изчислихме индивидуалния процент на промяна. Изследвахме линейната зависимост. Доказахме, че пο-интензивнοтο изпълнение на физическата мисия води до правοпрοпοрциοналнο нарастване на пулса и съответно до по-бързо отделяне на ендοрфини“, обяснява Вързилова.

В приложението тези изчисления работят, като на всеки пет минути пред екран нивото на ендорфините пада, а нивото на кортизола се покачва. Нивата се променят след изпълнението на физическата мисия.

В часовете по биология проучват ролята на четири ключови хормона – кοртизοл, ендοрфини, дοпамин и οкситοцин, в контекста на самотата и технологиите.

„Научно обяснихме как липсата на движение покачва кοртизοла, как движението οсвοбοждава ендοрфини, защо чатът с изкуствения интелект стимулира пасивно допаминовите пътища и защо изкуственият интелект не може да генерира οкситοцин и да замести истинската взаимност. Така обосновахме вградените стойности за хормонална корекция в софтуера на приложението“, уточнява тя.

В часовете по информационни технологии правят „Златен промт“ за създаване на кода за приложението. Работят паралелно в две платформи за създаване на приложения: „Канвас“ и „Болт ню“. Затова и достигат до различни резултати като краен продукт.

Повдигнахме важна тема – социалната изолация в света на дигиталната свързаност.

И тук съвсем не е най-важен крайният резултат от проекта, а пътят, който децата извървяха веднага щом отворихме темата. А тя трябва да стои отворена, защото засяга пряко нашите деца“, категорична е Елена Вързилова.

 

Елена Вързилова:

Винаги първо книгата ще подавам в ръцете на учениците си

„Аз съм учител по български език и литература –  казва Елена Вързилова. – Книгата никога няма да бъде далече от ръцете ми и винаги първо нея ще подавам в ръцете на учениците си.  И тъй като художествените текстове, без значение кога са създадени, владеят магията да пренасят през времето и пространството всяка мяра за света и живота по принцип, си мисля, че днес децата трябва да откриват в тях и добавена стойност.

Те трябва да изучават „Бай Ганьо“, за да могат да разпознават „ганьовщината“ както в чуждите, така и в собствените си дигитални профили и да избират гражданската доблест пред лесната популярност.

Ако четат „Железният светилник“, трябва да разберат, че традициите и моралът са онази здрава почва, върху която да градят своята идентичност в днешния така глобален свят.

Винаги, когато е възможно, повдигам и теми отвъд литературните цели, защото днес алгоритмите вече влияят на много от нашите решения. И точно заради това децата днес се нуждаят от някакъв свой вътрешен филтър, за да не се изгубят. В това е и големият смисъл на проекта „Анатомия на самотата – от острова до AI“.“